О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №591 гр.София, 18.12.2012 година В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на единадесети декември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА изслуша докладваното от председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ч.гражданско дело под № 537/2012 година Производството е по чл.274, ал.3, т.1 във връзка с чл.280, ал.1 и чл.288 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх.№ 85022 от 13.08.2012 год. на Г. П. И. срещу определение № 11405 от 10.07.2012 год. по ч.гр.дело № 14215/2011 год. на Софийския градски съд, ІІ-в състав, с което е оставено в сила разпореждането от 21.07.2011 год. на Софийския районен съд, 27-ми състав, с което е върната като просрочена въззивна жалба вх.№ 1019456 от 02.05.2011 год. срещу решение № І-27-66/27.08.2010 год. по гр.дело № 31657/2007 год. Поддържа се оплакване, че редът за съобщаването на съдебния акт по чл.41, ал.1 и чл.46 ГПК/отм./ не е бил спазен, а представените от длъжностното лице призовкар извлечения от работната книга не удостоверяват валидно връчване. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи противоречие на обжалваното определение с решение № 1096 от 03.02.2009 год. по гр.дело № 3148/2007 год. на ВКС, ІІІ г.о. Ответниците по частната касационна жалба са на становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване, а по същество, че оплакванията са неоснователни. Представят и се позовават на решение № 67 от 06.04.1995 год. по гр.дело № 704/1994 год. на ВС, 5-чл.състав; решение № 17 от 10.03.1980 год. по гр.дело № 7/1980 год. на ОСГК на ВС; решение № 37 от 24.03.2000 год. по гр.дело № 327/1999 год. на ВКС, 5-чл.състав; определение № 387 от 20.11.2008 год. по ч.гр.дело № 1821/2008 год. на ВКС, V г.о. и определение № 517 от 16.09.2009 год. по ч.гр.дело № 466/2009 год. на ВКС, ІV г.о. Според ответниците по частната касационна жалба, в представените от тях съдебни актове по сходни случаи се приема, че наличното съобщение в кориците на делото не е единствения начин за доказване на надлежно уведомяване на страните по делото. Преди да се произнесе по допустимостта на частното касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното: От отбелязването върху решение № І-27-66 от 27.08.2010 год. по гр.дело № 31657/2007 год. на Софийския районен съд, 27-ми състав/л.366/ е видно, че на 30.08.2010 год. са били изпратени на страните пет броя съобщения. По делото са приложени четири броя разписки /л.л.377-380/ за връчени съобщения на останалите страни, като съобщението до ищеца/сега частен жалбоподател/, изпратено на посочената дата, не е върнато. На 17.03.2011 год. на Г. П. И. било изпратено ново съобщение за решението, което видно от разписката на л.382 от делото било връчено на 03.05.2011 год. чрез пълномощника му адв.М. Й. В.. На 02.05.2011 год. в районния съд постъпила въззивна жалба с вх.№ 1019456 от същата дата срещу първоинстанционното решение. С разпореждане от 16.06.2011 год. районният съд изискал обяснения от Служба „В.” при съда за причините, поради които не е върнато изпратено до ищеца Г. П. И. съобщение от 30.08.2010 год. за постановеното решение. На 12.07.2011 год. постъпило писмено обяснение от Г. М. Ч. /л.23 от в.ч.гр.дело № 14215/2011 год. на СГС/. Според него, след направена справка в описната книга, призовкарят установил, че получил съобщение по гр.дело № 31657/2007 год. на СРС, 27-ми състав на 01.09.2010 год., което връчил на адвокат В. на 20.09.2010 год. Въз основа на това, районният съд приел, че подадената на 03.05.2011 год. е просрочена и постановил връщането й с разпореждане от 21.07.2011 год. В. съд потвърдил разпореждането, като приел, че удостоверяването от съответното длъжностно лице в изготвеното от него обяснение относно датата и лицето, на което е било връчено съобщението, има характер на официален документ по смисъла на чл.143, ал.1 ГПК/отм./, а такъв характер има и записът в описната книга на бюро „Призовки”, тъй като се води от съответните длъжностни лица в кръга на правомощията им по установен ред и форма. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, което противоречи на разрешението на процесуалноправния въпрос, дадено с решение № 1096 от 03.02.2009 год. по гр.дело № 3148/2007 год. на ВКС, ІІІ г.о., постановено по аналогичен казус. Разгледана по същество, частната касационна жалба е основателна. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. възприема като правилна практиката по приложението на чл.41, ал.1 и чл.46 ГПК/отм./, намерила израз в решение № 1096 от 03.02.2009 год. по гр.дело № 3148/2007 год. на ВКС, ІІІ г.о. Според него, след като по делото не се намира нито втория екземпляр от призовката, нито същата в цялост, за да се извърши проверка относно редовността на призоваването; отбелязването върху списъка на лицата за призоваавне, че призовката е била изпратена на страната и че е била получена от нея на съответните дати, не води до извод за редовно призоваване. Според решението на ВКС, ІІІ г.о., единственото допустимо средство за доказване на призоваването е разписката, подписана от призованото лице и от връчителя на призовки и съобщения и датирана от последния /чл.41, ал.1 и чл.46 ГПК, отм./, като отбелязванията в извлеченията от работната книга на длъжностното лице-призовкар, не удостоверяват валидно връчване на призовката. Посочено е, че без наличието на разписка, съставена и подписана по реда на чл.41, ал.1 и чл.46 ГПК/отм./, която е официален документ с обвързваща доказателствена сила относно удостоверените с нея факти, извод за редовно призоваване не може да се направи, тъй като проверката за редовността се извършва от съда, а не от призоваващия орган. Съдебните актове, на които се позовават ответниците по частната жалба не са относими към настоящия казус. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено заедно с потвърденото с него разпореждане за връщане на въззивната жалба. Делото следва да се върне на първоинстанционния съд за администриране на постъпилата в срок въззивна жалба. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 11405 от 10.07.2012 год. по ч.гр.дело № 14215/2011 год. на Софийския градски съд, ІІ-в състав по частна касационна жалба вх.№ 85022 от 13.08.2012 год. на Г. П. И.. ОТМЕНЯВА определение № 11405 от 10.07.2012 год. по ч.гр.дело № 14215/2011 год. на Софийския градски съд, ІІ-в състав и оставеното с него в сила разпореждане от 21.07.2011 год. на Софийския районен съд, 27-ми състав за връщане на въззивна жалба вх.№ 1019456 от 02.05.2011 год. срещу решение № І-27-66 от 27.08.2010 год. по гр.дело № 31657/2007 год. ВРЪЩА делото на Софийския районен съд, 27-ми състав за администриране на въззивната жалба. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/