5 Р Е Ш Е Н И Е № 132 София, 12.12.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, търговска колегия в съдебно заседание на 25.09.2012 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при секретар Лилия Златкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА т.дело № 649 /2009 година за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на И. К. П. и Г. Г. П. и двата от [населено място], Р. област, подадена чрез пълномощника им – адв. Й. Й. от В., против въззивното решение на Великотърновския апелативен съд № 85 от 09.04.2009 год., по в.гр.д.№ 69/2009 год., с което е оставено в сила първоинстанционното решение на Великотърновския окръжен съд № 213 от 04.12.2008 год., по гр.д.№ 660/ 2008 год. за отхвърляне на предявените при условията на чл. 103 ГПК /отм./ активно субективно съединени искове на настоящите касатори като ищци, основани на чл.407, ал.1 ТЗ/ отм./ срещу ЗК [фирма], [населено място] за сумата от по 25 000 лв. за всеки един от тях, представляваща обезщетение за причинените им в резултат на ПТП на 06.10.2005 год. неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, до окончателното и изплащане. С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Основното възражение на касаторите е срещу законосъобразността на извода на въззивния съд, че когато деликтните искове на пострадалия срещу делинквента, основани на чл.49 ЗЗД, във вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД или на чл.45 ЗЗД са уважени в наказателния процес, липсва основание за ангажиране гаранционно - обезпечителната отговорност на застрахователя на гражданската отговорност на последния за възмездяване на същите вреди, поради вече упражненото право на обезщетение. Ответната по касационната жалба страна в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразила по основателността и, като не излага допълнителни доводи в проведеното по делото съдебно заседание. С определение № 181 от 08.04.2010 год., по т.д.№ 649/2009 год. по отношение на обжалвания въззивен съдебен акт е допуснат касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК за произнасяне по значимите за изхода на делото въпроси на материалното и процесуално право, свързани с правото на пострадалия при ПТП, при уважен в наказателния процес иск по чл.45 ЗЗД срещу прекия причинител на вреда,респ. по чл.49 ЗЗД срещу възложителя на работата, да претендира обезщетение за причинените му неимуществени вреди пряко и от застрахователя на гражданската отговорност на делинквента и съответно за допустимостта на прекия иск по чл.407, ал.1 ТЗ/ отм./ в разглежданата хипотеза. С определение от 02.09.2010 год., постановено по горепосоченото дело, съставът на касационната инстанция е спрял производството на осн. чл. 229, ал.1, т.4 ГПК, до произнасяне от ОСТК на ВКС по т.д.№ 1/ 2010 год. по правните въпроси: 1.„При уважен иск срещу делинквента по чл.45 ЗЗД, допустим ли е пряк иск по чл.407, ал.1 ТЗ/ отм./, съответно по чл.226, ал.1КЗ, срещу застрахователя по застраховка ”Гражданска отговорност”?”; 2. „Има ли решаващо значение плащането на сумата, присъдена на основание чл.45 ЗЗД, за допустимостта или за евентуалната основателност на прекия иск по чл. 407, ал.1 ТЗ, съответно по чл.226, ал.1 КЗ, срещу застрахователя?”. След приемане на ТР № 2/ 2010 год. от 06.06.2012 год., по т.д.№ 1/ 2010 год. от ОСТК на ВКС, производството по делото е възобновено с определение № 174 от 14.06.2012 год на състав на второ търговско отделение на ВКС. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, намира: Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за основателно защитното възражение на ответника, че ищците, като увредени от настъпилото на 06.10.2005 год. ПТП по вина на водача на л.а. „ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ” с ДК № РК 58-22, надлежно упълномощен от собственика на моторното превозно средство, чиято гражданска отговорност е застрахована по застраховка „Гражданска отговорност” при ответника, са реализирали правото си на обезщетение за причинените им неимуществени вреди чрез упражнен от тях след наказателното производство по НОХД № 377/2006 год. иск по чл.45, ал.1 ЗЗД срещу прекия причинител на вредата, поради което с уважаването и, претенцията им за обезвреда на същите морални вреди чрез пряк иск срещу застрахователя, основан на чл.407, ал.1 ТЗ/ отм./ е в противоречие с основания правен принцип „ non bis in idem”, недопускащ налагане на две санкции, вкл. гражданскоправни за едно и също деяние и нарушаването на който би довел до неоснователно обогатяване – правен резултат, противоречащ на установения в страната правен порядък. Решението е неправилно. Съгласно задължителните за съдилищата в страната постановки в т.1 на ТР № 2/06.06.2012 год., по т.д. № 2/2010 год. на ОСТК на ВКС при уважен иск по чл.45, ал.1 ЗЗД срещу делинквента е допустим прекият иск на увреденото лице по чл.407, ал.1 ТЗ /отм./ срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, тъй като от различните основания на деликтното право и прякото право, принадлежащи на едно и също лице, следва, че макар и да възникват едновременно с общи елементи във фактическия състав, който ги поражда, те съществуват успоредно, конкурират се и не са взаимоизключващи се, а се погасяват в един и същи момент. Следователно с упражняване на деликтното право от увредения не се погасява прякото му право срещу застрахователя и обратно, поради което съдебното решение при уважен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента, няма сила на пресъдено нещо по отношение застрахователя на гражданската отговорност на последния и пряката искова претенция по чл. 407, ал.1 ТЗ/ отм./ респ. по чл.226, ал.1 КЗ, имаща различен предмет, правно основание и ответник, не е нито недопустима, нито неоснователна само на това основание- арг. от чл.298 ГПК. Що се касае до правния интерес на ищеца, то освен, че при всеки осъдителен иск този интерес се презюмира само въз основа на твърдението в исковата молба за неудовлетворено притезание срещу конкретен ответник, в случая той е обусловен и от липсата на реално извършено от делинквента плащане на пълния размер на деликтното обезщетение към датата на предявяване на пряката искова претенция по чл.407, ал.1 ТЗ/отм./, което единствено би довело до погасяването и. Или, изложеното позволява да се обобщи, че предявените в субективно активно съединяване преки искови претенции в случая са основателни до размера на сумата от по 25 000 лв. за всеки един от ищците, в който размер са уважени и исковите им претенции по чл.45 ЗЗД срещу виновния причинител на вредата. Що се отнася до извършеното от застрахователя доброволно извънсъдебно плащане на суми от по 5 000 лв. за всяко едно от увредените лица, то при липсата на данни тези суми да са в изпълнение на влязлото в сила на решение № 4/29.02.2008 год., по гр.д.№ 428/2007 год. на ОС Перник, или с изплащането им страните да са постигнали споразумение за намаляване на присъденото им обезщетение от по 25 000 лв., същите не следва да бъдат взети предвид. Вината на водача на л.а.„ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ” с ДК № РК 58-22, надлежно упълномощен от собственика на същия, за предизвиканото на 06. 10.2005 год. в землището на [населено място] ПТП, от което е настъпила смъртта на сина на ищците, е доказана с влязлата в сила присъда на Пернишкия окръжен съд от 19.09.2006 год., по НОХД № 377/2006 год. и при безспорното наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между собственика на моторното-превозно средство, упълномощил виновния за пътното произшествие водач на същото и ответното ТД, предпоставките за ангажиране пряко договорната отговорност на застрахователя, са налице. Обстоятелството, че касаторът не е ангажирал доказателства за реално плащане на присъдените на основание чл.45 ЗЗД обезщетения от по 25 000 лв. на ищците обосновава правен извод, че до размера на тези суми исковите претенции, основани на чл.407, ал.1 ТЗ/ отм./ са основателни и доказани. С оглед изхода на делото в настоящата инстанция на ищците следва да бъдат присъдени направените деловодни разноски за всички инстанции, така както са поискани от тях, но съобразно уважената част на исковите им претенции. Само за прецизност на настоящето изложение следва да се посочи, че доколкото в чл.63, ал.1, б.”д” ГПК/ отм./, чийто аналог е чл.83, ал.1, т.4 ГПК, законодателят не прави разграничение относно вида на предявените искове - по чл.45 ЗЗД или по чл.226, ал.1 КЗ, респ. чл.407, ал.1 ТЗ/ отм./, то липсва основание да се отрече правото на ищците по предявен пряк иск срещу застрахователя на делинквента за обезщетяване на вредите от непозволено увреждане, на освобождаване от такси и разноски и като не е съобразил горното въззивният съд неправилно е приложил процесуалния закон. Водим от изложените съображения и на осн. чл.293, ал.1 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение на Великотърновския апелативен съд № 85 от 09.04.2009 год., по в.гр.д. № 69/2009 год. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗК ”Б. И.”АД, със седалище [населено място] да заплати на И. К. П. и Г. Г. П., двамата от [населено място], Р. област сумата от по 25 000 лева на всеки един от тях / двадесет и пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените им в резултат на настъпила от ПТП на 06.10.2005 год. смърт на сина им б.ж. на [населено място] Е. И. К., неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 06.10.2005 год. до окончателното и изплащане, както и направените деловодни разноски за всички инстанции в общ размер от 8030 лв./ осем хиляди и тридесет лева/. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: