О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 621 С., 7.12. 2010 година Върховният касационен съд на Република България, ІІI гр. отделение, в закрито заседание на тридесети ноември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова Светла Димитрова като изслуша докладваното от съдията Богданова ч.гр.д. № 445 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност срещу определение № 371 от 29.07.2010 г. по ч.гр.д. № 350/2010 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 1934 от 16.06.2010 г. по гр.д. № 1574/2009 г. на Варненския окръжен съд, с което производството по делото е прекратено по отношение на следния недвижим имот: офис № 6, разположен на две нива, на партерен и първи етаж, с площ от 59.86 кв.м., в гр. В., ул.” П.Каравелов” № 6, поради неотстраняване в срок на нередовностите на искането на К.- непредставяне на схема на обекта. Поддържа се, че определението е неправилно, тъй като недвижимият имот по отношение на който е прекратено производството по делото е индивидуализиран чрез границите му посочени в нотариалния акт. Като основание за допускане на касационно обжалване сочи разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, по процесуалноправния въпрос: наличието на схема на самостоятелен обект изграден в сграда, в която етажите или частите от етажите принадлежат на отделни собственици съставлява ли условие за редовност на исковата молба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима. Налице са предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на частната касационна жалба до разглеждане по същество, като съображенията за това са следните: Даденият в обжалваното определение отговор на поставения процесуален въпрос е в противоречие с каузалната практика на Върховния касационен съд относно предпоставките за редовност на исковата молба, намерила израз и в приложеното определение № 348 от 10.10.2008 г. по ч.гр.д. 0 764/2008 г. на ВКС, ІV г.о., тъй като схема на самостоятелния обект се представя с оглед индивидуализацията му, като същата не е единственото доказателство даващо възможност да се индивидуализира недвижимия имот. Индивидуализацията на имота става и по други белези, каквито са описаните в документа за собственост граници на същия. При така дадения отговор на поставения въпрос, по жалбата на К. съдът в настоящия състав намира следното: За да потвърди определението на първоинстанционния съд, с което е прекратено производството по делото по отношение на недвижимия имот, представляващ офис № 6, разположен на две нива, на партерен и първи етаж, състоящ се от две офис помещения, сервизни помещения, с вътрешно вито метално стълбище за втория етаж, площ от 59.86 кв.м., при граници: офис №1, офис № 2, офис № 5, улица, съответстващите 3.0082 % ид.части от общите части на сградата и правото на строеж, с принадлежащите към него 7 кв.м. ид.части от дворното място, върху което е построена сградата, находящо се в гр. В., ул.” П.Каравелов” № 6, цялото с площ от 347 кв.м., съставляващо имот пл. №1 в кв. 714 по плана на трети микрорайон на гр. В., В. апелативен съд е приел, че посочения в искането по чл.28 от ЗОПДИППД на К. недвижим имот не е индивидуализиран чрез актуална схема. Идентифицирането на имота по сегашна квадратура, местоположение и граници следвало да се извърши чрез посочването му по кадастралната карта, като се представи схема за този обект. Приел е, че това съставлява нередовност на исковата молба, която не е отстранена в указания от съда срок, поради което са били налице предпоставките на чл.129, ал.3 ГПК за връщане на исковата молба по отношение на този обект. Определението е неправилно. Искането по чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД, което според тази разпоредба има действие на искова молба и като такава следва да отговаря на изискванията на процесуалния закон. Освен това съгласно разпоредбата на § 2 ДР на ЗОПДИППД за неуредените в този закон случаи се прилагат разпоредбите на ГПК. В случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 127 ГПК установяваща изискванията за редовност на исковата молба. Исковата молба е редовна по смисъла на чл.127, ал.1 ГПК, тъй като недвижимия имот предмет на искането е в достатъчна степен индивидуализиран чрез белезите му посочени в приложения нотариален акт № 24, т.V, дело № 2192/1998 г.- офис № 6, разположен на две нива, на партерен и първи етаж, състоящ се от две офис помещения, сервизни помещения, с вътрешно вито метално стълбище за втория етаж, площ от 59.86 кв.м., при граници: офис №1, офис № 2, офис № 5, улица, съответстващите 3.0082 % ид.части от общите части на сградата и правото на строеж, с принадлежащите към него 7 кв.м. ид.части от дворното място, върху което е построена сградата, находящо се в гр. В., ул.” П.Каравелов” № 6, цялото с площ от 347 кв.м., съставляващо имот пл. №1 в кв. 714 по плана на трети микрорайон на гр. В.. Всички по-нататъшни промени с него, ако са настъпили ще бъдат установени при разглеждане на спора по същество, при необходимост и с помощта на техническа експертиза. По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че обжалваното определение и потвърденото с него определение на първоинстанционния съд за прекратяване на производството, поради неотстраняване в срок на нередовностите на искането на К. по отношение на посочения недвижим имот са неправилни и следва да се отменят, като делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 371 от 29.07.2010 г. по ч.гр.д. № 350/2010 г. на Варненския апелативен съд и потвърденото с него определение № 1934 от 16.06.2010 г. по гр.д. № 1574/2009 г. на Варненския окръжен съд. Връща делото на Варненския окръжен съд за извършване на следващите се съдопроизводствени действия. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: