5 Р е ш е н и е № 77 гр.София, 24.03.2016г. в и м е т о н а н а р о д а Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на осми март, две хиляди и шестнадесета година в състав: Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЛЮБКА АНДОНОВА при секретаря В.Стоилова като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 281 по описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.307 ГПК. Делото е образувано по молба от 11.11.2015г. на А. Г. В. и Л. Л. В. за отмяна на влязлото в сила решение от 16.02.2015г. по гр.д.№812/2014г. на РС Бяла и решение от 17.06.2015г. по гр.д.№398/2015г. на ОС Русе, на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Молителите А. Г. В. и Л. Л. В., чрез процесуалния си представител поддържат, че атакуваните решения следва са бъдат отменени на соченото от тях основание и делото върнато за ново разглеждане. Ответникът Ц. Д. В., редовно призован не взема становище по молбата. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 307, ал.1 ГПК, приема за установено следното: С атакуваните решения е отхвърлен предявения от А. Г. В. и Л. Л. В. иск срещу Ц. Д. В. по чл.108/ЗС за отстъпване от ответника собствеността и предаване на владението на следния недвижим имот: № 000034 наводнена ливада ІІІ кат./ рибарник/ с площ от 38,856 дка в землището на [населено място] , понастоящем рибарник с площ - 35,856 дка /тридесет и пет декара и осемстотин петдесет и шест квадратни метра/, девета категория, парцел № 34 /тридесет и четири/, находящ се в местността „X.”, съставляващо имот № 000034 /нула, нула, нула, нула, три, четири/, в землището на [населено място]. Ищците-молители в настоящето производство, са претендирали, че са собственици на процесния имот по силата на договор за замяна от 04.05.1998г., сключен с Министерство на земеделието, по силата на който са получили владението на 20.03.1998г. Установено е по делото, че на 30.10.2001г. с постановление за възлагане на недвижим имот по изп.д. № 215/2000г. по описа на СИС- Б. съдия – изпълнителя /ДСИ/ е продал /възложил/ процесния имот на Р. А., а последният на 31.01.2002г. и съпругата му М. Р. чрез покупко-продажба на са прехвърлили собствеността на процесния недвижим имот на К. М. - с нот.акт № 97, т.1, рег.№ 272, н.д.№ 13/31.01.2002г. на нотариус рег.№385, вписан в СВ с вх.рег.№135. Установено е било също така, че на 13.10.2003г. К. М. чрез покупко-продажба на ½ ид.ч. от имота с нот.акт № 93, т.VII, рег.№ 3002, н.д.№ 384/13.10.2003г. на нотариус рег.№ 385, вписан в СВ с вх.рег.№ 3992, акт № 117 е прехвърлил собствеността на Ц. Д. – ответник по настоящия ревандикационен иск, а на 26.09.2011г. К. М. К. чрез покупко-продажба на ½ ид.ч. от същия недвижим имот е прехвърлил собствеността на И. М. с нот.акт № 134, т.9, рег.№5715, н.д. № 803/26.09.2011г. на нотариус рег. №385, вписан в СВ с вх.рег.№ 6352. Прието е, че на същата дата 26.09.2011г. И. М. и съпругата му И. Г. чрез покупко-продажба на собствената си ½ ид.ч. от процесния имот с нот.акт № 135, т.9, рег.№ 5718, н.д.№ 804/26.09.2011г. на нотариус рег.№ 385, вписан в СВ с вх.рег.№ 6353 са прехвърлили собствеността на Ц. Д. – ответник по иска. Съдът е приел, че видно от доказателствата по делото е променен и начина на трайно ползване на имота от наводнена ливада в рибарник с площ - 35,856 дка /тридесет и пет декара и осемстотин петдесет и шест квадратни метра/, девета категория, парцел № 34 /тридесет и четири/, находящ се в местността „X.”, съставляващо имот № 000034 , в землището на [населено място], общ.Две Могили, обл.Р.. Съдът е изложил съображения за това, че съгласно чл.496, ал.2 ГПК, купувачът на недвижим имот, изнесен на публична продан, придобива всички права, които длъжникът е имал върху него, от деня на постановлението за възлагане. В чл.496, ал.3 от ГПК е посочено, че, ако възлагането не бъде обжалвано, действителността на продажбата, може да бъде оспорвана по исков ред само при нарушаване на чл.490 от ГПК и при невнасяне на цената, като, в последния случай, купувачът може да отклони уважаването на иска, ако внесе дължимата сума заедно с лихвите, начислени от деня на обявяването му за купувач. Съдът е приел, че постановлението за възлагане на претендирания недвижим имот е влязло в сила на 30.10.2000г. и Р. Р. е придобил право на собственост върху възложения му недвижим имот, считано от 30.10.2000г. Прието е, че видно от доказателствата по делото - постановление за възлагане и четири сделки с процесния недвижим имот е недоказана първата от предпоставките за уважаване на ревандикационния иск, а именно: ищците да са собственици на имота. Наред с това съдът е счел, не установено ответникът да е бил въведен във владение на имота, респ. да го е получил по друг начин и да упражнява фактическа власт върху него, което налага извод за недоказаност и на второто от кумулативно изискуемите условия за уважаване на иска по чл.108 от ЗС – ответникът да владее или държи спорния имот. Посочено е, че последното изключва и третата от предпоставките – лицето да владее или държи имота без правно основание. Предвид изложеното съдът е приел, че следва да отхвърли иска като недоказан. Молителите поддържат, че е налице отменително основание по чл.303, ал.1, т.5 ГПК, тъй като съпругът на Л. В. - А. Г., не е бил призован за участие в изпълнителното дело, послужило като основание за образуване на делото, приключило с постановяване на атакуваните решения от 16.02.2015г. по гр.д.№812/2014г. на РС Бяла и решение от 17.06.2015г. по гр.д.№398/2015г. на ОС Русе, както и в съдебните производства. Поддържат се и оплаквания за неправилност на постановените съдебни решения поради това, че съдилищата не са обсъдили всички събрани по делото доказателства. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че молбата е неоснователна, тъй като не може да се приеме, че е налице основание за отмяна по чл. 303, ал.1, т.5 ГПК. В чл. 303, ал.1, т.5 ГПК се визират три фактически състава, свързани с неучастието на страната лично или чрез повереник по делото поради грубо нарушение от страна на решаващия съд на съдопроизводствените правила, а именно когато страната е била лишена от възможността да участва по делото, или не е била надлежно представлявана или когато не е могла да се яви лично или чрез повереника си поради особено непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. С решението, чиято отмяна се иска, правото на участие на А. Г. не е нарушено. Правото на ефективна процесуална защита е гарантирана от разпоредбите на гражданско-процесуалния кодекс, визиращи установена процедура по призоваването на лицето за съдебно заседание, надлежно връчване на съдебните книжа , личното или чрез пълномощник участие в съдебно заседание и в хода на съдебното производството по повод осъществяване правото на защита на спорни субективни материални права. Установените по делото данни сочат , че А. Г., ищец в производството, е бил призован за участие в делото лично и е бил представляван от процесуален представител- адв.П. в съдебните производства, приключили с постановяване на атакуваните решения. В производството по делото съдилищата не са нарушили което и да било процесуално правило, обезпечаващо възможността на ищеца по делото да участва в процеса. В тази връзка оплакването на молителите за наличие на основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК не се подкрепя с позоваването на конкретна процесуална разпоредба, посредством чието нарушаване да е било осуетено упражняването на правото на участие и защита по делото. Възможността за отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК не е средство, с помощта на което страната може да поправи собствените си грешки и опущения, допуснати в хода на производството по делото. Що се касае до оплакването, че молителят А. Г. не е участвал в изпълнителното производство, послужило като основание по за предявяване на иска по чл.108 ЗС, то същото не съставлява основание по смисъла на чл.303, ал.1, .5 ГПК за отмяна на влезлите в сила решения. Последното е предназначено да брани правата на страна в производството, която е лишена от възможност да участвува в делото вследствие нарушаване на съответните правила или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Хипотезата не е такава в случая, а липсват и такива твърдения на молителя. Предвид изложените съображения следва да се приеме, че не е налице основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК по посочената в молбата хипотеза, поради което същата следва да се остави без уважение, а направените в същата оплаквания за неправилност на постановените съдебни актове не могат да бъдат обсъждани в настоящето производства. С оглед изложеното, съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за отмяна от 11.11.2015г. на А. Г. В. и Л. Л. В. на влязлото в сила решение от 16.02.2015г. по гр.д.№812/2014г. на РС Бяла и решение от 17.06.2015г. по гр.д.№398/2015г. на ОС Русе, на основание чл. 303, ал.1, т.5 ГПК. П.: ЧЛЕНОВЕ: