О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №.98 гр. София, 02.02.2018 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№3175 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на А. Н. Д. и К. Х. М., заедно упражняващи правомощията на синдици на [фирма] /н/, чрез главен юрисконсулт Е. Г. М. - Б., срещу определение №3610 от 06.11.2017 г. по ч.гр.д.№3955/2017 г. на САС. С обжалваното определение е оставена без уважение частната жалба на синдиците на [фирма] /н/ срещу определение №3581 от 02.06.2017 г. по т.д.№3744/2016 г. на СГС, с което е оставена без уважение молбата им за изменение по реда на чл.248 от ГПК на определение №6369 от 07.12.2016 г. по т.д.№3744/2016 г. на СГС. В жалбата се излагат съображения за неправилност на определението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване се обосновава с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа наличие и на селективните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК: 1. Кой е ответник в производството по чл.68 във връзка с чл.66, ал.6 от З. - синдикът н качеството си на физическо лице или банката, представлявана от единствения възможен законен представител - синдика в качеството на неин орган. 2. Ответникът в производството по чл.68, вр. чл.66, ал.6 от З. може ли да бъде представляван от юрисконсулт. 3. В случай, че юрисконсулт на банката в качеството си на пълномощник на синдика е допуснат да извършва съдопроизводствени действия, дължат ли се разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение при решаване на делото в полза на ответника. 4. В случай, че в производство по чл.66, ал.6 от З. ответникът може да бъде представляван от юрисконсулт, как се определя размера на възнаграждението при условие, че чл.78, ал.8, изр.2 от ГПК препраща към Наредбата за правна помощ, където няма предвидено възнаграждение за процесуално представителство по търговски дела и спорове, съответно подзаконовият нормативен акт не е приложим за търговци, представлявани от своите юрисконсулти по търговски дела и следва ли в този случай възнаграждението да се изчислява по реда на чл.78, ал.8, изр.1 от ГПК вр. Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът по частната касационна жалба „Би Ен У. М. сървисес л/BNY Mellon corporate trustee services limited/, дружество учредено, вписано и съществуващо по законите на Англия и У. изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че в производството по чл.66, ал.6 от З. синдикът участва в защита интересът на несъстоятелния длъжник като орган на несъстоятелността и тъй като това му качество не може да бъде приравнено на административен орган на юридическо лице, в това производство може да упълномощава само адвокати съгласно разпоредбата на чл.32 от ГПК, вр. чл.31, ал.3 от З., но не и юрисконсулти, които са служители на учреждения, предприятия или ЮЛ, каквото не е синдикът. С оглед изложените в обжалваното определение мотиви, обжалваното определение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по втория от формулираните от частния касатор въпроси. Посоченият въпрос е обусловил решаващата воля на въззивния съд /останалите въпроси не са обсъждани в мотивите на определението, респективно не са обусловили и постановения с него правен резултат/, като възприетото от съда разрешение е в противоречие с формираната по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК с определение №567 от 14.11.2017 г. по ч.т.д.№1757/2017 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, споделяна и от настоящия състав практика, наличието на която изключва бланкетно поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Съгласно визираната практика, производството по чл.68, ал.1 от З. за разглеждане на възражения срещу приети и неприети вземания, направени пред синдика на банката в несъстоятелност от лицата по чл.66, ал.1 от З., се развива като исково производство, отделно от производството по несъстоятелност на банката, като по аргумент от чл.69, ал.2 от З., в това производство синдиците не участват в лично качество - като орган, който трябва да защити пред съда изготвените списъци, а тяхното участие е единствено като представляващи банката - страна в материалното правоотношение, от което произтича спорното вземане. Процесуалното представителство в процеса на банката в качеството й на ответник в производството по чл.68, ал.1, вр. чл.66, ал.6 от З. може да бъде осъществена лично от синдиците като нейни представители по закон /чл.31, т.1 и т.7 от З./ или от упълномощено от тях лице - адвокат, юрисконсулт на банката или други служители на банката с юридическо образование /чл.31, ал.3 от З./. От процесуалната възможност в производството по чл.68, ал.1 от З. синдикът, като законен представител на банката, да се представлява от юрисконсулт, произтича и възможността при осъществено процесуално представителство от юрисконсулт да се присъди на банката юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК. С оглед на отговора на правния въпрос, обжалваното определение е неправилно. В производството по чл.66, ал.6 от З. по което е образувано т.д.№3744/2016 г. на СГС, синдиците на [фирма], са били представлявани от упълномощен от тях юрисконсулт, изготвил отговор на възражението и участвал в насроченото по делото открито заседание на 07.12.2016 г., в което с определение №6369 производството е било прекратено на основание чл.233 от ГПК поради отказ от възражението. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК в полза на юридическите лица или едноличните търговци се присъжда възнаграждение в размер определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на възнаграждението не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. От друга страна разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правна помощ предвижда, че за защита по дела с определен материален интерес, каквото е производството по делото, възнаграждението е от 100 лв. до 300 лв. В случая производството се е развило в едно съдебно заседание и с оглед осъщественото процесуално представителство възнаграждението следва да се определи в размер на 200 лв. С оглед изхода на спора и направеното от частния касатор искане за присъждане на разноски пред ВКС, ответникът по частната касационна жалба дължи заплащането на 15 лв. за внесена държавна и 50 лв., юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, ОПРЕДЕЛИ: ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение №3610 от 06.11.2017 г. по ч.гр.д.№3955/2017 г. на САС. ОТМЕНЯ определение №3610 от 06.11.2017 г. по ч.гр.д.№3955/2017 г. на САС, вместо което постановява: ИЗМЕНЯ на основание чл.248 от ГПК определение №6369 от 07.12.2016 г. по т.д.№3744/2016 г. на СГС, като ОСЪЖДА „Би Ен У. М. к/BNY Mellon corporate trustee services limited/, дружество учредено, вписано и съществуващо по законите на Англия и У. да заплати на [фирма] /н/ сумата от 200 лв., юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред СГС. ОСЪЖДА „Би Ен У. М. ” /BNY Mellon corporate trustee services limited/, дружество учредено, вписано и съществуващо по законите на Англия и У. да заплати на [фирма] /н/ сумата от 50 лв., юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС и сумата от 15 лв., разноски пред ВКС. Определението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.