Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 276

гр. София, 15.07.2022г.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на тринадесети юли две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ЯНА ВЪЛДОБРЕВА
като разгледа докладваното от съдията Вълдобрева ч.гр.д. № 2450/2022г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 2730 от 17.03.2022г. на Ж. К. Д., чрез пълномощника адв. Р. Й., срещу определение № 181 от 09.02.2022г. по ч.гр.дело № 39/2022г. на Старозагорския окръжен съд, I граждански състав, с което е потвърдено определение № 1868 от 16.12.2021г. по гр. дело № 2115/2021г. на РС-Стара Загора за прогласяване международната некомпетентност на съда да разгледа и реши делото и за прекратяване на производството поради международна неподведомственост на българския съд.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е необосновано. Оспорва извода на съда, че в случая са приложими разпоредбите на Регламент(ЕО) № 2201/2003, според които българският съд не е компетентен да реши спора между страните. Иска да се допусне касационно обжалване на определението и същото да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответницата по частната касационна жалба-В. Г. Г. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид становището на частния жалбоподател и данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е допустима- подадена е в срок от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
Старозагорският районен съд е бил сезиран с искова молба от Ж. К. Д., с която против В. Г. Г. са предявени искове по чл.127, ал.2 ГПК за изменение на мерките относно упражняването на родителските права по отношение на роденото от съвместното съжителство на страните дете К. Ж. К., за изменение на местоживеенето на детото, за изменение на режима на лични отношения с детето и заплащането на месечната му издръжка, определени с влязло в сила решение на РС-Стара Загора от 18.07.2017г. по гр.дело № 4328/2016г. В исковата молба се твърди, че в нарушение на постановеното решение, през 2017г. ответницата заедно с детето заминали за Словения и се установили трайно там, като по този начин майката възпрепятствала контактите между детето и баща му. Иска се от съда да бъде постановено решение, с което родителските права по отношение на детето К. К. бъдат предоставени на бащата; да се определи местожиеенето на детето с бащата в [населено място]; да се определи режим на лични отношения между детето и майка му, както и да бъде осъдена ответницата да плаща месечна издръжка в размер 160 лева. Районният съд е прекратил производството по делото, поради международна некомпетентност на българския съд, приемайки, с оглед наведените в исковата молба твърдения и данните по делото, че ответницата и детето трайно пребивават в чужбина, а съгласно чл.8 от Регламент /ЕО/ № 2201/2003г. компетентен да разреши спора е не българският съд, а съдът, където е обичайното местопребиваване на детето.
За да потвърди прекратяването на делото от районния съд поради липса на международна компетентност по предявените искове по аргумент от чл.8, §1 от Регламент (ЕО) № 2201/2003г., Окръжният съд-Стара Загора е приел от фактическа страна, че от данните по делото се установява, че от 2017г. детето заедно с майката трайно пребивава на територията на Република Словения. Прието е, че за своята международна компетентност съдът следи служебно при всяко положение на делото; съобразена е разпоредбата на чл. 17 от цитирания регламент, според която, когато пред съд в държава-членка е заведено дело, по което той по силата на настоящия регламент не е компетентен, а компетентността принадлежи на съд от друга държава-членка, съдът служебно се обявява за некомпетентен. Съставът на ОС-Стара Загора е отчел, че липсват данни и обстоятелства, обосноваващи запазването на компетентността на съда по предишното обичайно местопребиваване на детето, поради което е приел, че не са налице и изключенията, предвидени в чл.9, чл.10 и чл.12 от Регламента. Посочил е, че РС-Стара Загора не е компетентен и не отговаря на изискванията на чл.3, б.„г” от Регламент № 4/2009г. на Съвета от 18.12.2008г. относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решение и сътрудничество по въпроси, свързани със задълженията за издръжка, които са акцесорни спрямо иска за упражняване на родителски права, тъй като копметентна да се произнесе по исковете за издръжка е юрисдикцията, която е компетентна по силата на закона да разгледа иска за родителската отговорност.
В изложение на основанията по чл. 280 ГПК частният касатор е посочил, че случаи, като конкретния са решавани противоречиво от съдилищата и са налице произнасяния, според които българските съдилища са компетентни и не се прилагат разпоредбите на регламент №(ЕО) 2201/2003г.
За да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК на въззивното определение на Старозагорския окръжен съд касаторът следва да е формулирал ясно материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е разрешен от въззивния съд и е обусловил решаващите правни изводи по предмета на спора. Освен това жалбоподателят следва да е обосновал и наличието на всяка от допълнителните предпоставки, предвидени в чл. 280, ал. 1, т. 1, т.2 и т. 3 ГПК. Липсата на общата или на специална предпоставка обуславя недопускане на касационното обжалване.
В случая касаторът Ж. К. Д. не е формулирал правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а и такъв не може да бъде уточнен и конкретизиран от касационната инстанция, съобразно разрешенията в т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Както в частната касационна жалба, така и в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към нея, се съдържат единствено оплаквания за неправилност на обжалваното определение, свързани с преценката за отсъствието на компетентност на българския съд по заявения спор съгласно приложимото европейско право-Регламент /ЕО/ № 2201/2003 г. на Съвета от 27.11.2003г. Проверката за правилността на атакуваното определение ще се извърши само ако същото бъде допуснато до касационно обжалване. Тъй като жалбоподателят не е формулирал правен въпрос, разрешен от въззивния съд и обусловил решаващите правни изводи, само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се разглежда наличието на допълнителните предпоставки, предвидени в чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на Старозагорския окръжен съд.
Така мотивиран, съставът на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд на РБ,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 181 от 09.02.2022г. по ч.гр.дело № 39/2022г. на Старозагорския окръжен съд, I граждански състав.
Определението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: