Р Е Ш Е Н И Е № 75 гр. София, 17.07.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на тридесети март през две хиляди и осемнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанина Начева ЧЛЕНОВЕ: 1. Теодора Стамболова 2. Петя Шишкова при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Симов изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 67 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимата А. П. В., чрез служебния й защитник и жалба на частните обвинители - М. С. М. и Е. С. М., чрез техния повереник, против решение № 433 от 20.10.2017 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 718/2017 г. В жалбата на подсъдимата са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК Твърди се, че при повторното разглеждане на делото съдът не е изпълнил указанията и само формално допълнил констатираната липса на мотиви от Върховния касационен съд; подсъдимата нямала вина за настъпилите общественоопасни последици, поради което деянието е случайно събитие по смисъла на чл. 15 НК; наложеното наказание е явно несправедливо, тъй като не съответства на обществената опасност и на смекчаващите отговорността обстоятелства. Направено е искане за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимата или за намаляване на наложеното наказание. В жалбата на частните обвинители е отбелязано касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Изтъква се, че Софийският апелативен съд е дал превес на несъществуващи смекчаващи отговорността обстоятелства и е наложил неоправдано ниско наказание, защото подсъдимата В. многократно допускала нарушения на правилата за движение по пътищата, за които била осъждана, не се притекла на помощ, дълго време шофирала без свидетелство за правоуправление, не проявила съжаление и разкаяние, показвайки така отсъствието на критичност. Направено е искане за изменение на решението и увеличаване на наказанието към максималния размер, предвиден в санкцията за извършеното престъпление. В съдебно заседание защитникът (адв. Р.) и подсъдимата В. поддържат жалбата с пълния обем от доводи, изложени в нея. Жалбоподателите - частни обвинители по делото и техният повереник (адв. М.) настояват за увеличаване в максимален размер на наказанието. Частният обвинител А. Н. М. се придържа към становището. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са неоснователни и решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбите, съображенията на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, намери следното: С присъда от 02.02.2016 г. на Софийския градски съд по н. о. х. д. № 1334/2015 г. подсъдимата А. П. В. е призната за виновна в това, на 17.12.2011 г., в [населено място], при управление на моторно превозно средство - л. а. „Ф.“ с ДК [рег.номер на МПС] да е нарушила правилата за движение - чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и по непредпазливост да е причинила смъртта на С. Д. М., като деянието е извършено в пияно състояние, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, б. „б” вр. ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1 НК чл. 54 НК е наложено наказание от четири години и шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. В тежест на подсъдимата са възложени разноските по делото. С решение № 433 от 20.10.2017 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 718/2017 г. присъдата е изменена, като е отменен определеният тип затворническо заведение. В останалата част присъдата е потвърдена. Касационните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ. При новото разглеждане на делото въззивният съд е изпълнил указанията, дадени с решението от 14.06.2017 г. на Върховния касационен съд (н. д. № 1203/2017 г. ), които са били със задължителен характер по силата на чл. 355, ал. 1, т. 3 НПК. В този аспект няма допуснато съществено процесуално нарушение. Мотивите съдържат всички съществени факти и обстоятелства от значение за правилно решаване по същество на делото. От тях ясно може да се проследи, че Софийският апелативен съд е извършил самостоятелна, аналитична преценка на съвкупността от материалите по делото, които внимателно е обсъдил както поотделно, така и в логическата им зависимост с останалите доказателствени източници. В съответствие с принципа по чл. 14 НПК е изпълнил и процесуалното си задължение внимателно да анализира и провери приложените по делото експертизи. Поначало съдът по същество суверенно преценява дали да възприеме изводите на вещите лица (изцяло или частично), тъй като съдът не е обвързан с експертното заключение (чл. 154, ал. 1 НПК). В рамките на правомощията си Върховният касационен съд може да упражни само контрол относно съображенията, поради които съдът е счел, че следва да го отхвърли. В тази връзка установи, че Софийския апелативен съд е възприел приложените по делото експертизи, а преценката да възприеме един от различните варианти, разработени от вещите лица, почива на мотиви, които са достатъчно изчерпателни, ясни и непротиворечиви. Доводът за случайно деяние по чл. 15 НК произтича от декларативното и общо формулирано несъгласие с разрешението на въпроса за вината (един от основните въпроси по същество на делото) и покрива оплакване за необоснованост, която не е основание за отмяна на решението. В рамките на възприетите фактически положения, изведени без съществено процесуално нарушение, правната квалификация на деянието е законосъобразна - материалният закон не е нарушен, а е приложен правилно. Липсва и касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Индивидуализирано при условията на чл. 54 НК наложеното наказание на подсъдимата В. не разкрива белези на явна несправедливост. Софийският апелативен съд е съобразявал всички доказани и релевантни обстоятелства. В нужната степен е отчел относителната тежест на смекчаващите отговорността обстоятелства - младата възраст към момента на деянието и трудовата ангажираност. Не е могъл обаче да игнорира допуснатото грубо нарушение на основно правило за движение, чрез което се проявява в неблагоприятна светлина и личността на дееца, както останалите негативни сведения, характеризиращи подсъдимата и отегчаващи отговорността й - съдебното минало, разкриващо реална съвкупност от престъпления, едно от които по чл. 343б, ал. 1 НК (управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда) и отсъствието на свидетелство за правоуправление. Тези данни безусловно очертават устойчива линия в посочения аспект на престъпното поведение. От значение е също и кратният интервал между датата на престъплението по настоящото производство (17.12.2011г.) и влизането в сила на две споразумения за престъпления по чл. 194 НК (споразумението по н. о. х. д. 6768/2010 г. е влязло в сила на 30.11.2011 г., т. е. само дни по-рано, а по н. о. х. д. № 5479/2009 г. на 10.03.2011 г.). Затова Върховният касационен съд намира, че няма очевидно несъответствие между обществената опасност на деянието и дееца и определеното наказание. Нито липсата на оказана помощ на пострадалия, която поначало определя правната квалификация на извършеното, нито липсата на демонстрирано разкаяние, съжаление или критичност могат да отегчават наказателноправното положение на подсъдимата В.. Доводите в този смисъл на частните обвинители са неоснователни. Наложеното наказание отговаря на тежестта на престъплението, личността на дееца и необходимостта от ефективно постигне на целите по чл. 36 НК. Ето защо обжалваното решение на Софийския апелативен съд следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 433 от 20.10.2017 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 718/2017 г. Настоящото решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: