Р Е Ш Е Н И Е № 89 гр. София, 28.07.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на осемнадесети април две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА БИСЕР ТРОЯНОВ при секретаря Илияна Рангелова в присъствие на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 76 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е по реда на чл. 346, т. 4 от НПК и е образувано по жалба на повереника на частния тъжител и граждански ищец Н. М. Н. против решение на Софийски градски съд, НО, ХІ-ти въззивен състав от 17.11.2015 г., постановено по ВНЧХД № 502/2015 г., с което е била отменена присъда от 13.02.2014 г. по НЧХД № 9410/2010 г. на Софийски районен съд и наказателното производството по делото е било прекратено на основание чл. 334, т. 4, вр. чл. 24, ал. 4, т. 5 от НПК. В касационната жалба са изтъкнати доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Излагат се пространни съображения за несправедливост на процеса с оглед проявено пристрастие, ограничаване на правото на участие и преграждане възможността да се търси защита за накърнени права. По същество се твърди се, че не са били налице условията за прекратяване на производството по чл. 24, ал. 4, т. 5 от НПК, тъй като явяването на частния тъжител пред въззивната инстанция не е задължително, а и същият е имал упълномощен повереник – адв. М., на чийто адрес, посочен като съдебен, той не е бил редовно призован. Претендира се отмяна на атакуваното решение и връщане на делото на СГС. В с. з. пред ВКС частният тъжител и граждански ищец лично и чрез повереника си – адв. С., поддържа направените в касационната жалба доводи и искания. Подсъдимите П. Г. и П. Я., както и защитника на първия – адв. Л., редовно призовани, не се явяват и не изразяват позиция по жалбата. Прокурорът от ВКП намира касационната жалба за неоснователна, поради което предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Касационната жалба е основателна. С първоинстанционната присъда подсъдимите П. Й. Я. и П. И. Г. са били признати за невиновни в инкриминираните им с частната тъжба на Н. М. Н. престъпления по чл. 148, ал. 2, вр. чл. 148, ал. 1, т. 2 и т. 3,вр. чл. 147, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 26 от НК, както и са били отхвърлени предявените срещу тях граждански искове. Въз основа на депозирана жалба от частния тъжител и граждански ищец пред СГС е било образувано ВНЧХД № 502/2015 г. С атакуваното решение, инкорпорирано в протокол от с. з., проведено на 17.11.2015 г. присъдата е била отменена, а производството прекратено на основание чл. 334, т. 4, вр. чл. 24, ал. 4, т. 5 от НПК – поради невъзможност за призоваване на частния тъжител и неговия повереник на посочения съдебен адрес в [населено място], както и по постоянен и настоящ адрес в [населено място]. На първо място и преди всичко ВКС намира, че при постановяване на атакувания съдебен акт е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неспазване на изискванията относно формата, реквизитите и съдържанието на въззивно решение при осъществяване на правомощията на въззивната инстанция по реда на чл. 334, т. 4 от НПК. Отмяната на първоинстанционна присъда се извършва с решение, изготвено в съгласие със специфичните изисквания за съдържание по чл. 339, ал. 1 и 2 от НПК и общите такива за форма и реквизити, посочени в 34, вр. чл. 32, ал. 1, т. 2 от НПК. В конкретния случай въззивният съд не е сторил това, като е инкорпорирал волята си за отмяна на първоинстационната присъда в протокола от проведеното съдебно заседание на 17.11.2015 г., постановявайки на практика протоколно определение, а не решение. На второ място, видно от мотивите на съдебния акт, като основание за прекратяване на наказателното производство е посочена разпоредбата на чл. 24, ал. 4, т. 5 от НПК, като е прието, че същата е приложима поради неявяване на частния тъжител и неговия повереник, които въпреки положените усилия не са били открити на посочения по делото адрес в [населено място], а и на други адреси в [населено място], за които са били изискани справки. ВКС намира, че СГС съд неправилно е разчел нормата на чл. 334, т. 4 от НПК като позволяваща отмяна на присъдата и прекратяване на наказателното производство поради наличие на условията по чл. 24, ал. 4, т. 5 от НПК, настъпили във въззивното производство. Всъщност тази разпоредба визира случая, когато въззивната инстанция констатира, че първоинстанционният съд не е приложил чл. 24, ал. 4, т. 5 от НПК, въпреки основанието за това, но не и когато във въззивното производство частния тъжител не е бил намерен на посочения адрес или не е посочил уважителна причина за неявяването си в с. з. По аргумент от чл. 329, ал. 3 от НПК, за разлика от първоинстанционното производство, при въззивното участието на частния тъжител и/или неговия повереник не е задължително, като единствената процесуална пречка за разглеждане на делото е, ако неявяването се дължи на уважителни причини. Използваната в закона формулировка „неявяване на другите страни (извън прокурора и подсъдимия с обвинение за тежко престъпление) без уважителни причини” обхваща както случаите, когато страната е била редовно призована, но не се явила в с. з. без да посочи уважителни причини, така и случаите, когато страната не се е явила, нередовно призована, тъй като не е била намерена на посочения адрес. В последната хипотеза от значение е да се установи, че нередовното призоваване, респ. невъзможността страната да бъде открита на съответния адрес, се дължи изцяло на нейното недобросъвестно поведение, като например напуснала е адреса, съобщен по делото и не е уведомила съда за новия си адрес, осуетявайки по този начин възможността за призоваването й. При наличието на тези условия въззивният съд следва да даде ход на делото и да го разгледа в отсъствие на неявилата се без уважителни причини страна, като съответно се произнесе с решение, но не и да отменя първоинстанционната присъда и да прекратява наказателното производство, позовавайки се на разпоредбата на чл. 24, ал. 4, т. 5 от НПК. В конкретния случай въззивният съд не само не е съобразил принципното положение за невъзможност за прилагане на чл. 24, ал. 4, т. 5 от НПК, когато предвидените в тази норма условия са настъпили във възззивното производство, но и изобщо не е изследвал дали нередовното призоваване на частния тъжител и неговия повереник се дължи на недобросъвестно процесуално поведение. От материалите по делото е видно, че частният тъжител е посочил съдебен адрес за призоваване в [населено място], [улица], съвпадащ с този на повереника му – адв. Н. М.. За с. з. на 17.11.2015 г. нито един от тях не е бил редовно призован на посочения адрес, като с оглед преценката по чл. 329, ал. 2 от НПК не е било необходимо да се предприемат действия за служебно установяване и призоваване на други адреси. При всички случаи обаче е следвало да се констатира, че за разлика от призовката на частния тъжител, в която се съдържат данни, че адресът е бил посетен три пъти на различни дати (вж. л. 68 от ВНОХД), то за адв. М. единствено е приложена върната в цялост невръчена призовка (на л. 95) и писмо на ОЗ „Охрана” – Шумен с информация, че са извършвани многократни проверки и М. не е била установена, като съседите отказват да приемат призовките за нея. Липсата на конкретика кога точно, колко пъти и от кои лица е била търсена адв. М., както и кои са лицата отказали да приемат призовката не обуславя извод, че при призоваването са били спазени изискванията по чл. 178-191 от НПК. С оглед интервенцията върху процесуални права, а именно правото на участие в съдебното производство, е необходимо заключението, че лицето не е намерено на посочения адрес и това не се дължи на уважителни причини, да се основава на сигурни данни, че то постоянно или преимуществено не обитава адреса, респ., че го е напуснало, без да съобщи друг актуален адрес, на който да е възможно да се осъществи редовно призоваване. Изложеното дотук обуславя извода, че допуснатите процесуални нарушения са довели до съществено ограничаване на правото на участие на частния тъжител и неговия повереник във възивното производство, което е основание за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд от друг съдебен състав от стадия на съдебното заседание. С оглед изложеното и на основание чл. чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА решение от 17.11.2015 г. на Софийски градски съд, НО, ХІ-ти въззивен състав, постановено по ВНЧХД № 502/2015 г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд от друг съдебен състав от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.