Р Е Ш Е Н И Е № 261 София, 27 май 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на тринадесети май две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА КАПКА КОСТОВА при участието на секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 765 по описа за 2013 година. Постъпило е искане от осъдения Р. А. Х. за възобновяване на нохд № 1155/12 г. на Районния съд-гр.Русе и внохд № 758/12 г. на Окръжния съд-гр.Русе, с което се претендира неправилно приложение на закона, по смисъла на чл.422, ал.1, т.5, във връзка с чл.348, ал.1, т.1 НПК и иска оправдаване по предявеното му обвинение. В производството пред ВКС е прието допълнение към искането, по реда на чл.426, във връзка с чл.351, ал.3 НПК. Защитниците на осъдения (редовно призован, не се явил), поддържат искането. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че липсват основания за възобновяване на наказателното дело. За да се произнесе ВКС, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда по нохд № 1155/12 г. РРС осъдил Хабил на основание чл.311, ал.1, във връзка с чл.26, ал.1, чл.20, ал.2 и чл.54 от НК на една година лишаване от свобода с отлагане изпълнението на наказанието за срок от три години и на две години лишаване от право да заема държавна или обществена длъжност, свързана с упражняване на нотариална дейност. Със същата присъда е ангажирана наказателната отговорност и на А. Я. и И. Т., а Й. А. е освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК. С решение № 193 от 18.12.2012 г. по внохд № 758/12 г., образувано по жалби на подсъдимите, РОС потвърдил присъдата на РРС. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.426, във връзка с чл.347, ал.1 НПК, ВКС, първо наказателно отделение установи: Искането е процесуално допустимо, а разгледано по същество неоснователно. І. Не се установява да е налице основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК, поради което няма причини за връщане на делото за ново разглеждане. Осъденият и защитата му не претендират наличието на основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК. От изложеното в допълненията към искането следва, че нито изрично, нито изводимо от доводите, се оспорват дейността на съда по доказателствата, както и фактите, приети за установени от въззивния съд. Отделно от казаното, ВКС не установи да е налице което й да било от абсолютните нарушения на процесуални правила, за които следи служебно. ІІ. Неправилното приложение на закона се поддържа от молителя и защитата му при следните доводи: - формата на нотариалната заверка, установена с Наредба № 32/97 г. за съдебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори, не предпоставя нотариално удостоверяване на личното присъствие на лицата, чиито подписи се заверяват; - официалният документ не е с невярно съдържание, тъй като положените подписи за „осигурено лице” са били положени от лицата направили волеизявление в частния документ; - съдът, а преди това и прокурорът, не са посочили кои свои задължения Х. не е изпълнил или нарушил; - процедурата по чл.589, ал.2 от ГПК не е нарушена, тъй като Х. е присъствал на проведените в [фирма] събрания, като в негово присъствие служителите са потвърдили, че подписите под заявленията са техни; - налице е несъставомерност от субективна страна. Така направените и поддържани възражения са неоснователни. 1. През инкриминирания период от време осъденият е бил кмет на [община] и като такъв изпълнявал удостоверителни функции по чл.83 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, поради което и бил длъжен са спазва всички изисквания на охранителното производство по глава 54 от ГПК, които регламентират нотариалното удостоверяване. В частност, свързано с конкретния случай, нотариалната заверка на частен документ за удостоверяване на подписа се подчинява на правилата по чл.589, чл.578, ал.4 и 5, чл.579, ал.2 и чл.582-585 от ГПК. Съгласно тези правила при удостоверяване на подписа върху частен документ лицата, чиито подписи подлежат на удостоверяване, трябва да се явят лично пред нотариуса/изпълняващото удостоверителни функции длъжностно лице, и пред него да подпишат документа или да потвърдят вече положените подписи, а той преди да издаде своя акт, проверява самоличността, дееспособността и представителната власт на явилите се пред него лица. Законът изрично е посочил, че самоличността на непознатите на нотариуса/длъжностното лице, овластено с удостоверителни функции, се установява с документ за самоличност, а при липсата на такъв лицето удостоверява самоличността си с двама свидетели с установена самоличност. След това удостоверяването на подписите на частен документ се извършва с надпис върху документа, респ. използва формата, предвидена в посочената по-горе Наредба. Каквато й форма да се използва от съответното длъжностно лице/нотариус за удостоверяване на подписите на частен документ тя удостоверява, че посочените по-горе изисквания са изпълнени, защото целта на нотариалната заверка на подписа е именно, че лицето, което се е явило пред нотариуса или съответното длъжностно лице, изпълняващо удостоверителни функции, е подписало съответния частен документ. 2. Официалният документ – нотариалната заверка на подписите върху инкриминираните заявления, е документ с невярно съдържание. Безспорно е установено, че лицата, подписали същите заявления, не са се явили лично пред Х., не са положили подписите си пред него, нито пък са потвърдили преди това положените от тях подписи, още по-малко е проверена самоличността на което й да било от тези лица. Обстоятелството, че по-късно, е установено, че в голямата си част заявленията (56 от общо 58), са подписани от лицата, посочени като заявители в тях, не налага друг извод. Установената по-късно принадлежност на положените върху частните документи подписи, не прави нотариалната заверка, такава с вярно съдържание. Подписът, както е известно, е свързан с авторството на документа и всяко несъответствие в тази насока се отразява върху истинността на същия документ, а не на неговото съдържание – виж чл.93, т.6 НК. 3. Нормата на чл.311, ал.1 НК не е бланкетна и не изисква приобщаването на каквито й да било разпоредби, регламентиращи едно или друго право/задължение на длъжностното лице, изпълняващо удостоверителни функции, поради което и съдът по същество, а преди това и прокурорът, не са допуснали претендираното от защитата на молителя нарушение. 4. Процедурата по чл.589, ал.2 НПК е нарушена от Х.. Установеното от фактическа страна не дава основание да се приеме твърдяното от молителя и защитата му, че на проведените в [фирма] съобрания, служителите са потвърдили подписите си върху инкриминираните заявления, лично пред него. Събранията са проведени във връзка с разяснителна кампания за полезността от прехвърлянето на партиди от един в друг пенсионен фонд, като след взетото решение за такова прехвърляне, по-късно от събранието, заявленията за промяна на пенсионния фонд с данните за лицата били попълвани от „личен състав” в АД, която разполагала с личните данни на работещите от досиетата им, а така попълнените заявления били носени на касиера в дружеството, която от своя страна извиквала всеки един от тях за да ги подписват. Едва след това, заявленията са представяни на Хабил за удостоверяване на подписите, положени в тях, съответно: на 1.06.2007 г. – 27 броя; на 30.11.2007 г. – 19 броя; на 03.12.2007 г. – 2 броя; на 04.12.2007 г. – 2 броя; на 02.04.2008 г. – 3 броя и на 30.06.2008 г. – 5 броя. Същите заявления били представяни пред Х. от различни лица, но не от тези, чиито подписи е следвало да удостовери по очертания по-горе ред. 5. Неприсъствената заверка на подпис, поради своето естество, поначало и в настоящият случай е умишлено деяние. Х. не може по причина на небрежност да пропусне да забележи липсата на лицето, чийто подпис заверява, още повече при наличието на законово изискване за проверка на самоличността му. Съзнавал е, че извършва нотариалното заверяване в нарушение на правилата, които го регламентират и е сторил това с цел издадения от него официален документ да бъде използван като доказателство тъкмо за обратното. ІІІ. Наложените на осъдения наказания не са очевидно несъответни, по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 НПК и като такива са справедливи. При отсъствието на условията на института на смекчената наказателна отговорност, правилно наказанията са индивидуализирани в рамките на предвиденото от закона. Съвкупната санкция способства постигането на целите на наказанието по чл.36 НК, като не се установят основания за коригирането им. Водим от изложеното на основание чл.424 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Р. А. Х. за възобновяване на нохд № 1155/12 г. на Районния съд-гр.Русе и внохд № 758/12 г. на Окръжния съд-гр.Русе. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: