3 РЕШЕНИЕ № 151 София, 19.07.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на девети юни две хиляди и шестнадесета година в състав: Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. N 1005/2016 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Образувано е по молба на Т. Б. Д. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 293 от 19.11.2013 г. по гр. д. № 3267/2013 г. на ВКС на РБ, ІІІ-то г. о., с което молителката е осъдена да заплати на А. В. А. сумата 11 987.04 лв., представляваща стойност на 1/2 ид. ч. от солидарно поетите като съпрузи по време на брака им задължения по сключени договори за банкови кредити от 21.11.2006 г. и от 01.06.2007 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 20.03.2012 г. Молителката счита, че атакуваното от нея решение на ВКС противоречи на последващо влязло в сила решение № 300 от 03.07.2015 г. по в. гр. д. № 1290/2015 г. на Старозагорския окръжен съд, с което същият иск, но за нова сума на погасения остатък от банковите кредити, е бил отхвърлен. Ответникът А. В. А. оспорва молбата. Счита, че не е налице противоречие по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като исковете са различни. Иска спиране на производството по делото до постановяване на тълкувателно решение по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: С определение № 100 от 11.04.2016 г. молбата е приета за допустима, като подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК. Не е налице основание за спиране на производството по настоящото дело. В т. 5 на поставеното за разглеждане тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС е поставен въпросът кога е налице идентичност в предмета на влезлите в сила съдебни решения като основание за отмяна на неправилното решение по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК във връзка с чл. 307, ал. 4 ГПК. Този въпрос е породен от противоречива практика по това дали е налице основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, когато има противоречиво разрешаване на преюдициални въпроси във влезли в сила съдебни решения между същите страни, но по различни искове. Предпоставката за наличие на преюдициално правоотношение в настоящия случай не е налице, затова той не попада в приложното поле на тълкувателното дело. По същество молбата е неоснователна. Предмет на молбата за отмяна е влязлото в сила решение № 293 от 19.11.2013 г. по гр. д. № 3267/2013 г. на ВКС, ІІІ-то г. о. С него молителката Т. Б. Д. е била осъдена да заплати на бившия си съпруг А. В. А. половината от сумата 23 974,08 лв., която А. е внесъл до 20.03.2012 г. за погасяване на банкови кредити от 21.11.2006 г. и от 01.06.2007 г., изтеглени от него по време на брака му с молителката. За да уважи предявения иск, съдът е изхождал от положението, че ответницата не е опровергала законовата презумпция на чл. 25, ал. 2 СК от 1985 г. /отм./, че взетата на заем сума е за нужди на семейството. Прието е, че в случая тази сума е използвана за семейни нужди - закупуване на земеделски земи и ремонт на семейното жилище. Направен е извод, че с оглед разпоредбата на чл. 32, ал. 2 СК /чл. 25, ал.2 СК - отм./, е възникнала солидарна отговорност на съпрузите за поетото към банката задължение и съгласно чл. 127, ал. 2 ЗЗД ответницата, като солидарен длъжник, дължи припадащата й се половина от заплатената от ищеца след прекратяване на брака част от дълга. Предмет на другото влязло в сила решение № 300 от 03.07.2015 г. по в. гр. д. № 1290/2015 г. на Старозагорския окръжен съд е нов иск на А. В. А. срещу Т. Б. Д. за 13 009 лв. - половината от сумата 26 018 лв., която ищецът е внесъл през периода 01.03.2012 г. - 18.12.2013 г. за погасяване на остатъка по същите банкови кредити. За да отхвърли този иск, съдът е приел, че банковите кредити не са теглени за нужди на семейството и по-конкретно - за закупуване на земеделска земя и за ремонт на семейното жилище. Оборена е презумпцията на чл. 127, ал. 1 ЗЗД, според която солидарните длъжници са с равни задължения по отношение на кредитора. Затова ответницата не дължи заплащане на половината от внесения от ищеца остатък от банковите кредити. Според посоченото от молителката основание за отмяна на влязлото в сила решение - чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязлото в сила решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в законна сила решение, което му противоречи. В настоящия случай само страните по двете дела са идентични. По първото дело предмет на правния спор е задължението на ответницата спрямо ищеца по чл. 127, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 25, ал. 2 СК 1985 г. /отм./ за онази част от задължението й като солидарен длъжник, която е възникнала на основание извършени погасителни вноски от А. А. до 20.03.2012 г. По второто дело спорът е за половината от останалата част от задължението, погасена от А. А. в последващ период - 01.03.2012 г. - 18.12.2013 г. Макар да произтичат от едно и също правоотношение, вземанията по двете дела са самостоятелни по своя характер. Противоречивото разрешаване на делата произтича от различието в установените факти - по първото дело съдът е приел, че кредитите са теглени от А. А. за нужди на семейството, затова възниква солидарна отговорност на двамата съпрузи за издължаването на тези кредити, а по второто дело е прието, че целта на тези кредити не са семейни нужди, затова не се ангажира солидарна отговорност на съпругата, която не е страна по договорите за кредит. Причина за различното установяване на фактите по делата е различната процесуална активност на ответницата по двете дела. В първия случай тя не е подала отговор на исковата молба и не е могла да докаже твърденията си, че закупуването на земеделската земя е станало със спестени семейни средства, а не с парите от двата кредита, както и че не е правен ремонт на семейното жилище. По второто дело ответницата е предприела необходимите процесуални действия за установяване на твърденията си, затова и резултатът е друг. Двете дела са с различен предмет, а всяко едно от решенията по тях е правилно, с оглед данните по конкретното дело. Ето защо не е налице поддържаното от молителката основание по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК за отмяна на неправилното от двете решения. Ответникът А. А. е направил искане за присъждане на разноски по водене на делото във ВКС в размер на 1 000 лв., заплатени по договор за правна защита и съдействие № [ЕГН] от 17.02.2016 г. С оглед изхода на делото, тези разноски са дължими и следва да бъдат присъдени. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Т. Б. Д. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 293 от 19.11.2013 г. по гр. д. № 3267/2013 г. на ВКС на РБ, ІІІ-то г. о. Осъжда Т. Б. Д. от [населено място], [улица], [жилищен адрес] да заплати на А. В. А. от [населено място], [улица], [жилищен адрес] сумата от 1 000 /хиляда лв./ лева разноски по настоящото дело. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: