Р Е Ш Е Н И Е   №  301   София,  11 юни  2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди и десета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА                                                     ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ                                                                            БИЛЯНА ЧОЧЕВА     при участието на секретаря Надя Цекова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова дело № 253/2010 година Производството е по реда на чл.422, ал.1, т.5 НПК. Осъденият Г. И. Г. е направил искане за възобновяване на н.о.х.д. № 7/2009г. на Районен съд- Червен бряг, отмяна на влезлия в сила съдебен акт и връщане делото за ново разглеждане. Твърди в искането, че при постановяване на присъдата са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а наложеното наказание е явно несправедливо- чл.348, ал.1, т.2 и 3 НПК. В съдебното заседание защитникът на осъдения поддържа искането по изложените в него съображения, твърди, че извода за доказаност на обвинението е неправилен, осъденият не бил автор на престъплението, поради което и следва да бъде оправдан. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно и следва да се остави без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо, тъй като касае влязъл в сила съдебен акт, изготвено е от осъдено лице за престъпление от общ характер в предвидения от закона шестмесечен срок. Разгледано по същество то е неоснователно и съображенията за това са следните: Районен съд- Червен бряг с присъда № 162 от 12.05.2009г. по н.о.х.д. № 7/2009г. е признал подсъдимия Г. И. Г. за виновен в това, че на 16.03.2008г. на междуселищен път с. С. с. Габаре управлявал моторно превозно средство, без съответно свидетелство за управление, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото с наказателно постановление , влязло в сила на 11.07.2007г., поради което и на основание чл.343в, ал.2 вр. с ал.1 и чл.54 НК го осъдил на една година лишаване от свобода, при първоначален „общ” режим на изтърпяване на наказанието. На основание чл.68, ал.1 НК съдът привел в изпълнение, наложеното с присъда по н.о.х.д. № 200/2003г. на Районен съд- Луковит, влязла в сила на 14.03.2005г. наказание от една година лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено на основание чл.66, ал.1 НК с изпитателен срок от четири години, като определил първоначален „ общ” режим . Плевенският окръжен съд с решение № 413 от 09.11.2009г. постановено по в.н.о.х.д. № 712/2009г. е потвърдил изцяло присъдата. Възражението, че при постановяване на присъдата не били преценени показанията на свидетелите, установяващи кой е управлявал моторното превозно средство преди проверката, е невярно. В мотивите към присъдата съдът е изложил съображенията си по всички събрани по делото доказателствени средства, като не са игнорирани показанията на посочените от подсъдимия свидетели. Подробно и в съответствие с изискванията на чл.305, ал.2 НПК са посочени установените обстоятелства, доказателствените материали, въз основа на които това е направено, като обстойно на стр.4 от мотивите съдът е изложил съображения защо не приема за достоверни показанията на свид. Петков, Г. и Й. Настоящият състав намира съображенията за правилни, тези показания очевидно имат за цел да оневинят подсъдимия и са в явно противоречие с останалите доказателства, изясняващи авторството по несъмнен начин. Когато при наличието на противоречиви доказателствени средства съдът е изложил убедителни съображения защо приема за достоверни едни, а отхвърля други, той не може да бъде упрекнат в неправилна преценка на доказателствата, в игнорирането на част от доказателствените средства. Поради изложените съображения настоящият състав намира, че вътрешното убеждение на съда е основано в съответствие с изискванията на чл.14 НПК, а влезлия в сила съдебен акт не страда от твърдяните в искането пороци. Единственият порок, допуснат при постановяването на въззивния съдебен акт касае първоначалния режим на изтърпяване на наказанието, който не е съобразен с чл.61 ЗИНЗС, но тъй като производството е по искане на осъдения ,а и е изтекъл предвидения от закона шестмесечен срок, в който може да се инициира производството за влошаване положението, то той е неотстраним. Искането е неоснователно и в частта му относно оплакването за явна несправедливост на наказанието. При решаването на въпроса за наказанието са отчетени правилно всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, при което обоснован е извода, че не са налице предпоставките на чл.55 НК за определяне на друг вид наказание. Относителната тежест на смекчаващите отговорността обстоятелства е отчетена в достатъчна степен, поради което и място за по- голямо снизхождение няма.   Водим от гореизложеното и на основание чл.424,ал.1 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение         Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Г. И. Г. за възобновяване на н.о.х.д. № 7/2009г. на Районен съд гр. Ч. бряг.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: