Р Е Ш Е Н И Е № 249 гр.София , 04 август 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора от ВКП КРАСИМИРА КОЛОВА като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 793/2015г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство пред ВКС е образувано по касационна жалба от защитниците на подс. И. Г. П. – адв. А. Д. и адв. П. В., срещу решение № 61 от 06.04.2015г., постановено по внохд № 49/2015г. на Апелативен съд – гр.Варна. С присъда № 1 от 30.01.2015г. по нохд № 269/2013г. по описа на Окръжен съд – гр.Добрич, подсъдимият И. Г. П. е признат за виновен в това, че на 27.11.2012г., около 14.00ч., в [населено място], в качеството си на длъжностно лице – полицейски орган – полицай в Първо РУ „Полиция” в [населено място], поискал и приел дар – 200 лева, които не му се следват, за да не извърши действие по служба – да състави Акт за установяване на административни нарушения за констатирани нарушения по чл.315, ал.1, предложение ІІ, вр. чл.320, ал.1 от Кодекса за застраховането и по чл.177, ал.1, т.2, предложение І от Закона за движението по пътищата, извършени на 23.11.2012г. в [населено място] от С. Р. И., поради което и на основание чл. 302, т. 1, вр. чл. 301, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК, е осъден на лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца, при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Извършено е приспадане на основание чл. 59, ал. 1 от НК. На основание чл. 37, ал. 1, т. 6 от НК подсъдимият И. Г. П. е лишен от правото да заема длъжност на държавен служител, включително полицай за срок от три години и шест месеца, считано от влизане на присъдата в сила. Подсъдимият И. Г. П. е осъден да заплати глоба в размер на пет хиляди лева. Съдът се е произнесъл по разпореждането с веществените доказателства и по възлагането на разноските. По жалба от подсъдимия срещу посочената присъда е образувано внохд № 49/2015г. по описа на Варненски апелативен съд. С решение № 61 от 06.04.2015г., постановено по посоченото дело, Варненският апелативен съд е изменил присъда от 30.01.2015г. по нохд № 269/2013г. на Добрички окръжен съд в частта, с която е прието, че подсъдимият И. Г. П. е поискал дар на 27.11.2012г., като е признат за виновен в това, че е поискал такъв дар на 25.11.2012г. В останалата част първоинстанционната присъда е била потвърдена. В касационната жалба срещу решението на въззивната инстанция се правят оплаквания, свързани с всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.т. 1-3 от НПК. Във връзка с твърдението за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила се сочи, че мотивите на въззивния съд са изключително противоречиви, понеже в една част от тях се твърди, че даден факт няма значение за изясняване на фактическата обстановка, а след това този факт се цени. Излагат се подробно доводи за неправилна и превратна оценка на доказателствата. Твърди се, че въззивният съд в атакуваното решение не е отговорил на конкретни възражения на защитата. Доводите за нарушение на материалния закон на практика са такива за необоснованост на възприетите фактически положения. Оплакването за явна несправедливост се подкрепя със съображения за неправилна индивидуализация на наказанието спрямо подсъдимия. Правят се в условията на алтернативност искания – за отмяна на решението на Варненски АС и връщане на делото за ново разглеждане, или за изменение на решението с намаляване на размера на наказанието лишаване от свобода и прилагане института на чл. 66 от НК. В съдебно заседание пред касационната инстанция защитникът на подс. П. – адв. Д., поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Като допълнителен довод във връзка с касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК сочи, че въззивният съд е признал подсъдимия за виновен за поискване на дар на дата, различна от обвинението и първоинстанционната присъда. Представителят на ВКП изразява становище за основателност на касационната жалба, макар и не по изложените в нея съображения. Счита, че е допуснато грубо процесуално нарушение с изменението на присъдата от въззивната инстанция, с което е разширено обвинението, без да е налице изменението му по реда на чл. 287 от НПК. Сочи също, че е въззивната инстанция е приела съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението и това е довело до нарушаване правото на защита на подсъдимия. Подсъдимият И. П. заявява, че е невинен. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалваното решение в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Подадената касационна жалба от защитниците на подс. И. П. е ОСНОВАТЕЛНА, макар и не изцяло на изложените в нея съображения. В касационната жалба от защитниците на подсъдимия се съдържа позоваване на касационно основание по чл. 348, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 от НПК и са изложени аргументи в негова подкрепа. Именно това оплакване - за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с ограничаване правото на защита на подсъдимия и със законосъобразното осъществяване на доказателствената дейност на решаващите съдилища, следва да бъде разгледано преди всичко, за да може, във функция на решаването на тези въпроси, да може да бъде извършена проверка за правилното приложение на материалния закон. Едно от съображенията, изложени в подкрепа на оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, заявено в съдебно заседание пред настоящата инстанция, е, че въззивната инстанция е изменила присъдата на първостепенния съд, като е приела различна дата на осъществяване на поискването на дар. Този довод следва да бъде възприет, понеже действително с въззивното решение Варненски АС е изменил присъдата по нохд № 269/2013г. на Добрички окръжен съд в частта, с която е прието, че подсъдимият И. Г. П. е поискал дар на 27.11.2012г., като го е признал за виновен в това, че е поискал такъв дар на 25.11.2012г. При така направеното изменение със съдебния акт е необходимо да се прецени дали то е довело до нарушаване правото на защита на подсъдимия. За да обоснове допустимостта на направеното изменение на осъждането на П., въззивният съдебен състав в решението си е посочил, че в повдигнатото обвинение е допусната грешка, която може да бъде поправена от въззивната инстанция, като декларативно е заявил, че по този начин не се изменя фактическата обстановка и не се нарушава правото на защита на подсъдимия. Този извод на решаващия съд не може да бъде споделен като правилен. В принципен план, предмет на наказателното дело е обвинението, което се формулира по окончателен начин от прокурора с внесения в съда обвинителен акт. Този процесуален документ определя фактическите и правни рамки на обвинението, определя параметрите, в които следва да се ангажира наказателната отговорност на подсъдимия, както и предмета на доказване. Съдът следва да се произнесе с крайния си съдебен акт по обвинението, така, както е формулирано от прокурора в обвинителния акт, освен ако в хода на съдебното следствие не бъде предприето изменение на обвинението, с което се е стигнало до частична промяна в предмета на делото. Един от съществените елементи на справедливия наказателен процес е правото на подсъдимия да бъде подробно информиран за характера, (правната квалификация) и причините (фактите) за обвинението срещу него и да му бъде осигурено достатъчно време и възможност за подготовка на линията му на защита. Подсъдимото лице не може да бъде осъдено по обвинение, по което не се защитавало. Ако със съдебния акт привлеченото към наказателна отговорност лице бъде осъдено за различни фактически положения от тези, залегнали в обвинението (без да е налице изменение на обвинението по реда на чл. 287 от НПК), е налице съществено изменение на обвинението. Такова е налице, „когато на обвиняемия не са били предявени по съответния процесуален ред всички обстоятелства, върху които се гради обвинението, които имат значение за определяне на фактическия състав на престъплението (обективна и субективна страна) и които поради непредявяването им подсъдимият не е могъл да има предвид, и чрез обясненията си, чрез посочване или изискване на доказателства или чрез други процесуални способи да реализира правото си на защита” (ТР № 61/13.12.1977г., ОСНК на ВС на РБ); "когато установените на съдебното следствие нови обстоятелства изменят фактическия състав на описаното в обвинителния акт деяние, за което подсъдимият е бил предаден на съд, и сочат на основание за прилагане на закон за същото, еднакво, по-леко или по-тежко наказуемо престъпление, по което той не се е защитил" (ТР № 57/04.12.1984г., т. 2). Принципът на осигуряване на правото на защита на подсъдимия в пълен обем изисква той да се е защитавал както по фактите, така и по правото. Няма спор в практиката, че в случаите, които изискват правоприлагане на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление без съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, не съществува необходимост от изменение на обвинението по реда на чл. 287 от НПК, като съдът разполага с процесуална възможност да приложи съответния материален закон непосредствено с присъдата си. Когато в съдебната фаза фактите останат същите /такива, каквито прокурорът ги е описал в обстоятелствената част на обвинителния акт/, съдът винаги може да измени правната квалификация на престъплението, като приложи закон за същото, еднакво или по-леко престъпление, без да е необходимо прокурорът да изменя обвинението пред първата инстанция. Не така стои въпросът обаче, когато се прилага закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление, но при съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението. В тази хипотеза на подсъдимия следва да бъдат предявени по надлежния процесуален ред (чрез изменение на обвинението) обстоятелствата, на които се основава то. Винаги, когато фактите в хода на съдебното следствие се променят, съдът не би могъл да предприеме сам изменение на обстоятелствената част на обвинението, тъй като се касае до нови факти (ново обвинение от фактическа страна), което само прокурорът има правомощието да повдигне по реда на чл. 287 от НПК. В конкретния казус, в съществена степен е било ограничено правото на защита на подсъдимото лице, тъй като е осъдено за първи път пред въззивната инстанция по непредявено обвинение. Независимо от подробно описаните в обстоятелствената част на обвинителния акт факти по отношение на събития, осъществени от 23.11.2012г. до 27.11.2012г., с обвинителния акт подс. П. е обвинен в това, че само на датата 27.11.2012г., около 14.00ч., в [населено място], в качеството си на длъжностно лице – полицейски орган – полицай в Първо РУ „Полиция” в [населено място], поискал и приел дар – 200 лева, които не му се следват, за да не извърши действие по служба – да състави АУАН за констатирани нарушения по чл.315, ал.1, вр. чл.320, ал.1 от Кодекса за застраховането и по чл.177, ал.1, т.2, от Закона за движението по пътищата, извършени на 23.11.2012г. в [населено място] от С. Р. И.. Липсва фактическо обвинение за това, подсъдимият да е поискал подкуп на 25.11.2012г. За пръв път в решението на Варненски АС се формулира, че сумата на подкупа е определена от подс. П. на 25.11.2012г. и това е моментът на „поискването”, без такава фактология да присъства в обвинението. Времето на извършване на деянието е съществен елемент на обвинението, както във фактически, така и в правен аспект и този елемент не може произволно да бъде променян без съответна инициатива от прокурора по указания в чл. 287, ал. 1 от НПК начин (в този смисъл, Решение № 202/12.07.2011г. по н. д. № 1195/2011г. на II НО.). След като не е било формулирано такова обвинение (за осъществяване на изпълнително деяние на датата 25.11.2012г.), без да е изменено обвинението по реда на чл. 287 от НПК, е било недопустимо въззивната инстанция да измени първоинстанционната присъда и да признае за виновен и осъди подс. П. за осъществяване на една от формите на изпълнителното деяние на престъплението на друга дата, различна от посочената от обвинението. Това е така, защото подсъдимият не се защитавал по така възприетите от въззивната инстанция фактически обстоятелства и е осъден по непредявено по надлежния ред обвинение. Не е следвало по този начин, чрез изменение на фактическите обстоятелства на обвинението, въззивният съд да прави опит да поправи съзряна от него грешка на обвинителната власт. Видно от изложеното, правото на защита на подс. П. е било нарушено, което сочи на наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1, т. 2 от НПК. Това нарушение обосновава наличие на основание за отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. По отношение на другите доводи на защитата, заявени в подкрепа на посоченото касационно основание, следва да бъде отбелязано, че голяма част от тези съображения тангират с оплакване за необоснованост на съдебния акт, а необосноваността не съставлява самостоятелно касационно основание. Поради това, на въпросите, дали са верни конкретни фактически положения, възприети от инстанциите по същество, не може да бъде отговорено от касационната инстанция. Без основание е оплакването за липса на отговор от въззивния съд на възражения, направени от защитата. Доколкото пред въззивния съд е била оспорена доказателствената годност на някои доказателствени средства (напр. ВДС, изготвени въз основа на експлоатирани СРС, достоверността на съдържанието на ВДС), то този съд е изпълнил в пълен обем задълженията си по чл. 339, ал. 2 от НПК и обосновано е намерил тези възражения за неоснователни. В допълнение към това, проверявайки изцяло правилността на невлязлата в сила присъда, въззивният съд е изложил и собствени съображения по отношение на преценката на достоверността и надеждността на доказателствата и средствата за тяхното установяване, съпоставяйки ги в тяхната взаимна връзка. Не могат да бъдат възприети и формално направените оплаквания за нарушение на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото и игнориране на оправдателни доказателства. Въззивният съд е преценил, че събраната и проверена в хода на съдебното следствие пред първостепенния съд доказателствена съвкупност дава основа за надеждни фактически изводи, като не е игнорирал при извършване на собствен доказателствен анализ оправдателните доказателства, нито е допуснал надценяване на тези, подкрепящи обвинението. Единствено, основание имат оплакванията за вътрешна противоречивост на мотивите на въззивното решение – напр. по отношение на обстоятелствата, свързани с причините подсъдимият и колегата му да извършат проверка на лекия автомобил - от една страна във връзка с доказателствения анализ се приема, че те са без значение, а от друга се отдава значимост на въпроса целенасочено или случайно е била осъществена проверка на лекия автомобил „Сеат”. Необходимо е при новото разглеждане на делото да не бъдат допускани подобни логически противоречия, доколкото мотивите на съдебното решение следва да дават възможност на страните да разберат действителната воля да решаващия съд и да проследят начина на формиране на вътрешното му убеждение. Предвид на изложеното за допуснато от въззивния съд съществено нарушение на процесуалните правила, поради осъждане по непредявено обвинение, касационната инстанция счита, че е налице основанието по чл. 348, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, обосноваващо отмяна на постановеното въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебно заседание. Доколкото касационната инстанция е обвързана от установените от въззивния съд фактически положения, и предвид констатираното нарушение, не е налице възможност за произнасяне по същество на обвинението, нито за преценка на справедливостта на наложеното на подсъдимия наказание. При новото разглеждане на делото следва да бъде съобразена недопустимостта на осъждане на подсъдимия по непредявено обвинение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : Отменява решение № 61 от 06.04.2015г., постановено по внохд № 49/2015г. на Апелативен съд – гр.Варна. Връща делото за ново разглеждане на въззивната инстанция от стадия на съдебното заседание. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.