Р Е Ш Е Н И Е № 50187 София, 19.01.2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди двадесет и втора година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при секретар: Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Калин Софиянски изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова н. дело № 403/2022 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалба на подсъдимия М. Й. Й. срещу въззивна присъда №6/10.03.2022 г., постановена по ВНОХД № 677/2021 г. от Окръжен съд - Враца. В касационната жалба има позоваване на отменителните основания по чл. 348, ал. 1, т.1 и т. 2 от НПК. Нарушение на процесуалните правила касаторът вижда в кредитирането на показанията на свидетеля К. Б., който поради качеството си на пострадал е заинтересован от изхода на делото. В жалбата е представен собствен прочит на доказателствения материал и на фактологията по делото, въз основа на което се заявява претенцията за недоказаност на обвинението. Жалбоподателят обосновава становище и за процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на подсъдимия и изразило се в това, че въззивният съд се е произнесъл по протест, в който е формулирано различно фактическо обвинение. Излагат се съображения за правната характеристика на престъпните посегателства по чл. 143 и чл. 214 от НК и се настоява за несъставомерност на деянието по нормата на закона, по която е подведено – чл. 143 от НК. По изложените аргументи се обосновават две искания при условията на алтернативност – отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимия Й. или връщане на делото за ново разглеждане от окръжния съд. В съдебното заседание пред касационната инстанция подсъдимият М. Й., редовно призован, не се явява. Жалбата се поддържа от неговия защитник. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че въззивната присъда не страда от процесуалните пороци, развити в жалбата, поради което следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : Районният съд – Козлодуй с присъда № 260009/01.11.2021 г., постановена по НОХД № 239/2017 г., е признал подсъдимия М. Й. за невинен и го оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 143, ал. 1 от НК. С атакуваната сега въззивна присъда окръжният съд, по протест на прокурора, отменил изцяло първоинстанционния съдебен акт и вместо това признал подсъдимия М. Й. за виновен в това, че на 13.03.2011 г., на път ІІ-11 до гр. Козлодуй е принудил К. Б. да извърши нещо противно на волята му, да се качи в лек автомобил марка „*******“ и да се върне в клуб „Г. Е.“ в гр. Козлодуй, за да уреди финансовите взаимоотношения, свързани с неизплатена сума за консумация на напитки (от Б. и други лица), като употребил за това сила – нанесъл побой на Б., причинявайки му лека телесна повреда, поради което и на основание чл. 143, ал. 1 във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК го осъдил на пробация със следните пробационни мерки : задължителна регистрация по настоящ адрес, за срок от шест месеца, с периодичност два пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца. Касационната жалба е неоснователна. С оглед съдържанието на жалбата се налага уточняване на параметрите на касационната проверка, тъй като касаторът очевидно изразява несъгласие с установената фактическа обстановка поради нейното несъответствие със събраните доказателства. Тоест, формулира се оплакване за необоснованост, което както е известно, не е основание за намеса на касационната инстанция, ако не са допуснати съществени процесуални нарушения при формиране на вътрешното убеждение на решаващия съдебен състав. В рамките на допустимите за касационната проверка доводи първо отговор следва да получат тези, с които се обосновава наличие на съществено процесуално нарушение, ограничило правото на защита на подсъдимия. В тази връзка в жалбата се изтъква, че с въззивния протест са въведени напълно нови твърдения по фактите и така е формулирано различно фактическо обвинение, без същото да е било изменяно по реда на чл. 287 от НПК. Поднесено по този начин, оспорването очевидно насочва към претенция за осъждане на подсъдимия по непредявено обвинение. Несъмнено, в съдебната практика осъждането по непредявено обвинение неизменно е оценявано като особено съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал.3, т. 1 във вр. с ал.1, т. 2 от НПК, сериозно накърняващо правото на защита на подсъдимия. Разпоредбата на чл. 336, ал. 2 във вр. с ал.1, т. 2 от НПК очертава необходимите предели, при които въззивната инстанция може да упражни правомощието си да осъди оправдан подсъдим : да има съответен протест от прокурора (жалба на частен обинител/тъжител) и да е имало съответно обвинение в първата инстанция. Обвинението има правно и фактическо съдържание. Последното обхваща фактите, които са свързани и определят фактическия състав на престъплението. Всяко разширяване на обема на тези фактически обстоятелства или промяна в съдържанието им представлява изменение на обвинението. Прегледът на материалите по делото лишава от основателност поддържания довод, че фактите, приети от въззивния съд, се различават съществено от тези, вменени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Непредубеденият прочит на мотивите към присъдата дава възможност за извод, че съществените за обвинението факти, посочени в обвинителния акт, и приетите от въззивния съд са еднакви. Разликата се състои в това, че с оглед събирането на доказателствата в съдебната фаза на процеса в мотивите на присъдата са изложени повече детайли, но основните обстоятелства, обосноваващи според прокурора съставомерните елементи на престъплението, са останали непроменени. Ето защо не би могло успешно да се претендира, че решаващият второинстанционен съдебен състав, уважавайки протеста, е приел фактология, срещу която подсъдимият Й. не се е защитавал. Отделно от казаното, с оглед на пределите на въззивната проверка съдът е задължен да провери изцяло правилността на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните, и поради това съдържанието на протеста (съответно жалбата) не очертава рамките на дейността на въззивната инстанция. Разбира се, неудовлетворим е протест, в който е направено искане подсъдимият да бъде осъден по факти, чрез които се стига до съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, предявено с обвинителния акт. Както вече се посочи, правомощието на въззивния съд по чл. 334, т. 2 от НПК във вр. с чл. 336, ал.1, т. 2 от НПК е ограничено от изричното изискване в закона – да е имало съответно обвинение в първата инстанция. С протеста, инициирал въззивната процедура, прокурорът е възразявал срещу правната оценка, дадена от първоинстанционния съд на фактите, отразени в обвинителния акт и приети за обосноваващи друго престъпление, такова срещу собствеността, както и че оправдаването на подсъдимият не се вмества в хипотезите на чл. 304 от НПК. Обобщено, с осъждането на подсъдимия от втората инстанция по повдигнатото обвинение той не е бил поставен пред ограничение на процесуалните му права по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, конкретно правото му на защита. На следващо място, жалбоподателят се позовава на нарушения при анализа и оценката на доказателствата и средствата за тяхното установяване. Касационната проверка не установи основателност на възражението за отсъствие на всестранен и обективен анализ на доказателствените материали. Акцентът е поставен върху показанията на пострадалия К. Б., които според жалбата са неправилно кредитирани без да е извършена проверка за тяхната достоверност. Поддържаните възражения срещу надеждността и обективността на коментираните свидетелски показания пренебрегва аналитичната дейност на предходната инстанция, която не може да бъде оспорена само със съображения за заинтересованост на Б., предопределена от това, че той е пострадал от престъпното деяние. Посоченото обстоятелство не прави показанията му непременно ненадежден доказателствен източник, а само поставя завишени изисквания за проверка на истинността на съобщената от него информация. В мотивите на въззивната присъда се съдържат собствени на втората инстанция разсъждения по отношение на коментираното доказателствено средство. Достоверността на показанията на Б. е преценявана и с оглед установената съвместимост на изнесената информация, съдържаща се в тях, с данните, изводими от други доказателствени източници- показанията на свидетелите Д. Д., С. Б., В. В. – очевидци на деянието. Косвена подкрепа на съобщеното от Б. съдът е открил и в показанията на свидетелите В. и К. Д.. Показанията на пострадалия са обсъдени и в контекста на съдебномедицинската експертиза, констатирала медикобиологичните характеристики на уврежданията и механизма, по който са получени. Убеждението, че показанията на Б. вярно отразяват фактите, е защитено изчерпателно в мотивите към присъдата, поради което неоснователно е отричането на тяхната достоверност с изтъкнатото от касатора, че няма годни доказателствени средства за проверката им. Неубедително е и твърдението в жалбата, че събраните по делото доказателства, основно косвени, не могат да обосноват единствен и несъмнен извод за виновността на подсъдимия Й.. Без да навлиза в теоретичните постановки за делението на доказателствата на преки и косвени трябва да се отбележи, че в доказателствената съвкупност се съдържат преки доказателства, установяващи непосредствено обстоятелствата, отнасящи се към основния факт, източник на които са показанията на цитираните по-горе свидетели. Що се отнася до фактическите данни, съдържащи се в показанията на свидетелите В. и К. Д., съдът е отбелязал тяхната характеристиката и точно е оценил доказателствения им принос. С оглед на изложените съображения касационната инстанция не констатира присъствие на основанието по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК. Претенцията за допуснато нарушение на материалния закон се аргументира с доводи, че с престъплението по чл. 143 от НК поведението, към което се мотивира пострадалият, има личен характер, а когато в резултат на принудата той извърши акт на имуществено разпореждане е налице престъпление по чл. 214 от НК. От тази позиция се настоява, че осъществената принуда по отношения на Б., така както е формулирана в обвинителния акт, е с цел той да осъществи акт на имуществено разпореждане - поемане на задължение по запис на заповед. На базата на тези разсъждения вероятно се поддържа тезата, че доколкото в обстоятелствената част на обвинителния акт се съдържат факти за осъществен състав по чл. 214 от НК подсъдимият Й. следва да бъде оправдан по обвинението по чл. 143 от НК. Отговорността на подсъдимия е ангажирана за това, че чрез упражнената принуда е мотивирал Б. да извърши нещо противно на волята му, да се качи в лек автомобил марка „******“ и да се върне в клуб „Г. Е.“ в гр. Козлодуй, за да уреди финансовите взаимоотношения, свързани с незаплатена сметка, което поведение на пострадалия съдът е определил очевидно като такова от личен характер, а не от имуществен. Съдът е бил обвързан изцяло с рамките на обвинителния акт, като посочените действия по подписване от пострадалия на запис на заповед след връщането му в клуб „Г. Е.“ не са намерили отражение в правните изводи на обвинението и не са дефинирани като резултат и съдържание на нежелано от него поведение. Независимо доколко е вярна направената от защитата интерпретация на фактите, сочещи на деяние по чл. 214 от НПК, инкриминираната принуда е осъществена от подсъдимия и като резултат приложената материалноправна норма е изцяло в негова полза, тъй като престъплението по чл. 143 от НК е по-леко наказуемо. За пълнота на касационната проверка, настоящият съдебен състав прави и следната констатация : В мотивите на въззивната присъда присъства аргументация, посветена на правната характеристика на престъпленията грабеж и изнудване. Начинът, по който са изложени съдебните разсъждения създава известна неяснота за общите признаци, съответно разликите, между двете престъпни посегателства. В тази връзка следва да се припомни, че съставите на двете престъпления съдържат някои общи признаци – че непосредствен обект на посегателствата е собствеността, както и, че принудата (употребата на сила/ заплашване) е изпълнителното деяние при изнудването и част от сложното изпълнително деяние при грабежа. Основната разлика между двете престъпления, изтъквана в доктрината и съдебната практика, е в ролята на принудата – при грабежа да се сломи/отстрани съпротивата у владелеца и по този начин деецът да отнеме чуждата движима вещ; при изнудването – да се мотивира изнуденото лице да вземе решение и да извърши акт на имуществено разпореждане. В съдебната практика именно на тази особеност е обръщано внимание – „при грабежа деецът сломява съпротивата на пострадалия и сам отнема вещта, предмет на престъплението, а при изнудването деецът чрез сила или заплашване мотивира пострадалия да извърши акт на разпореждане с имущество и с това му причинява имотна вреда“ (виж, решение № 500-96- І н.о., решение № 471-96-І н.о. и др.). Съобразяването на тези разлики е било необходимо преди съдът да се ангажира с твърде неясното становище, че подобно на грабежа изнудването включва два акта, като всеки от тях, взет сам за себе си, осъществява състав на друг вид престъпление – принуда по чл. 143 от НК и престъпление против собствеността – кражба. Внесеното сега уточнение от касационната инстанция не повлиява на крайното заключение, че отговорността на подсъдимия следва да бъде ангажирана в рамките на повдигнатото обвинение по чл. 143 от НК, макар направените от съда позовавания, сравнявайки престъплението по чл. 214 от НК с класическото съставно престъпление на грабежа, да не са съвсем точни. Наложената санкция на подсъдимия е при условията на чл. 55 от НК. Съдът е отчел като изключително смекчаващо обстоятелство продължителността на наказателната процедура, което наред с останалите такива е довело до определяне на наказание - пробация, съдържаща две от задължителните пробационни мерки в минимално допустимия от закона размер от шест месеца. С оглед на изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 6/10.03.2022 г., постановена по ВНОХД № 677/2021 г. от Окръжен съд - Враца. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.