4 Р Е Ш Е Н И Е № 297 СОФИЯ, 20.09.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на осемнадесети септември две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 727/2011 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 303 и сл. ГПк. Образувано е по молба от В. И. Б. за отмяна на основание чл. 303, ал.1,т.1 ГПК на влязлото в сила решение на Софийски градски съд, постановено на 30.11.2009 г. по гр.д. № 1614/09 г. Молителят твърди, че след приключване на съдебното дирене след щателно издирване се е снабдил с новооткрито писмено доказателство, което е от значение за изхода на спора, а именно нотариален акт № 37/1928 г., който според него сочи, че праводателят на ищците е закупил имот, различен от този, предмет на делото. Ответниците по молбата за отмяна изразяват становище, че същата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по молбата за отмяна, взе предвид следното: С решението, чиято отмяна се иска, е оставено в сила решението на Софийски районен съд, постановено на 06.04.2006 г. по гр.д. № 1141804 г., с което И. Г. Б., В. И. Б. и Р. И. Б. са осъдени на основание чл. 108 ЗС да предадат на В. Д. Г., Б. В. Б. и В. В. Г. владението върху част от недвижим имот, представляващ входно антре с площ 4.11 кв.м, находящо се на партерния етаж на сградата на [улица] [населено място], при граници: двор, имот на ответниците/ склад и магазин/, санитарен възел и стая/ магазин/ на ищците, както и на санитарен възел с площ от 2 кв.м, с граници: входно антре, имот на ответниците/ склад и магазин/, стълбищна клетка и стая на ищците, съгласно комбинираната скица, приложена към заключението на в.л. М. и подписана от съда. Със същото решение ответниците са осъдени на основание чл. 109 ЗС да възстановяват вътрешната преградна стена, изпълнена от талашитени плоскости във входното антре, описано по- горе, да възстановят изпълнената от талашитени плоскости преградна стена между входното антре и помещението, предвидено за санитарен възел по одобрен архитектурен проект, както и да възстановят в тухлената стена между посоченото входно антре и имота на ищците вратата с размери ½.30 м, свързваща входното антре със собствения на ищците имот, като осигурят достъпа през външната входна врата откъм [улица], съгласно комбинираната скица, приложена към заключението на в.л. М. и подписана от съда. На основание 59 ЗЗД ответниците са осъдени да заплатят на ищците сумата 954 лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване вследствие ползване без основание на входното антре и тоалетната. Прието е за установено, че през 1969 г. праводателят на ищците В. Б. Г. закупил от И. И. Г. недвижим имот, представляващ жилище в сградата на [улица] [населено място], бивш магазин, преустроен с разрешение на У., състоящо се от стая, кухня, клозет и самостоятелен вход, с обща площ около 36 кв.м, при съседи: магазинче, [улица]и двор, заедно с мазе под едното помещение от около 12 кв.м. През 1992 г. праводателката на ответниците- Д. Б., закупила от Р. И. С. недвижим имот, представляващ вътрешен магазин в сградата, при съседи: И. Г., А. Г. и двор, заедно с барака № 5 откъм едноетажната жилищна сграда. С помощта на съдебно- техническа експертиза по делото е било установено, че съгласно одобрения през 1969 г. архитектурен план за преустройство на магазин в жилище, процесните помещения са били съставна част от собственото на ищците жилище, като предвидената тоалетна на практика не е била изградена. Вещото лице е установило към момента на огледа, че двете вътрешни преградни стени на антрето са премахнати и помещението зад магазина се ползва като склад от ответниците. Вътрешният вход на единия магазин към антрето/ склада/ е зазидан и ищците нямат достъп до него. Представеният от молителя нотариален акт № 37/1928 г., обективира договор за покупко - продажба на недвижим имот, с който И. В. Н. е продал на И. И. Г. собственото си дворно място, заедно с построената в него триетажна масивна къща, находящо се в [населено място], [улица]. Този нотариален акт е посочен като титул за собственост на продавача И. И. Г. по нотариален акт № 17, т.ХІХ, дело № 3393/69 г., на който се позовават ищците, така и на продавачката по нотариален акт № 141/1992 г.- Р. С., от която черпят права ответниците, в това число и молителят. Поради това не може да се приеме, че нотариален акт № 37/1928 г. представлява новооткрито доказателство по смисъла на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК, тъй като при внимателен прочит на представените по делото писмени доказателства молителят обективно е имал възможност да узнае за съществуването му и да се снабди с препис от него. Отделно от това, представеният с молбата за отмяна нотариален акт не е и от значение за изхода на настоящия спор, тъй като съдържа данни за закупен от И. И. Г. недвижим имот близо 40 години преди сключване на договора за продажба, с който наследодателят на ищците е закупил самостоятелен обект в жилищната сграда. По делото е бил представен протокол от 05.03.1960 г. по гр.д. № 1332/60 г. по описа на С. народен съд, обективиращ сключената между страните по делото съдебна делба – спогодба на находящата се на [улица] [населено място] ъглова масивна триетажна сграда, от който е видно от какви помещения се е състояла сградата към този момент, както и на кого от съделителите кой самостоятелен обект е предоставен в дял. Безспорно е, с оглед това доказателство, че на И. И. Г. е бил възложен “магазин б” по скицата на вещото лице, преустроен по- късно в жилище, съгласно одобрен архитектурен проект. Идентичността на възложения на И. Г. магазин с жилището, предмет на договора за продажба от 1969 г., е установена по категоричен начин от представените по делото писмени доказателства и от заключението на съдебно- техническата експертиза, а представеното от молителя писмено доказателство по своето съдържание не може да обоснове друг извод. По тези съображения молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. С оглед този изход на делото молителят В. И. Б. следва да бъде осъден да заплати на ответницата по молбата за отмяна В. Д. Г. направените от нея разноски за адвокатска защита в производството по чл. 303 ГПК в размер на 500 лв., доказани с приложения към делото договор за правна защита и съдействие № 0179797 от 08.09.2011 г. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. И. Б. за отмяна на основание чл. 303, ал.1,т.1 ГПК на влязлото в сила решение на Софийски градски съд, постановено на 30.11.2009 г. по гр.д. № 1614/09 г. ОСЪЖДА В. И. Б. да заплати на В. Д. Г. разноски по делото за настоящото производство в размер на 500 лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: