Р Е Ш Е Н И Е № 46 гр. София, 11 април 2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ ДЕНИЦА ВЪЛКОВА при участието на секретаря Марияна Петрова и на прокурора ПЕТЪР ДОЛАПЧИЕВ, след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 71 по описа за 2022 г. и за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл.346, т.2 и сл. от НПК. Образувано е по жалба на частния обвинител П. Х., чрез повереника й адв.Х. Б. и жалба на адв.Д. В., в качеството й на защитник на подсъдимия П. П., против въззивна присъда № 16/11.10.2021 г., постановена по внохд № 20211100603018/2021 г. по описа на Софийски градски съд. В жалбата на частния обвинител е ангажирано единствено касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Според повереника въззивният съд неправилно е преценил, че следва да се приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б.„Б“ от НК, като е заменил наказанието лишаване от свобода с пробация. Адв. Б. счита, че в случая не е налице възприетото от предходния съдебен състав наличие на едно изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, а именно - дългия срок на наказателното производство. Твърди, че въззивният съд е приел като отегчаващо отговорността обстоятелство само лошите характеристични данни на подсъдимия, без да са отчетени в достатъчна степен начинът на извършване на деянието, агресията в действията на П., който е използвал безпомощността на пострадалата, следствие на упражнявания спрямо нея продължаващ с години физически и психически тормоз. Претендира да се отмени присъдата в частта относно вида и размера на наказанието, като делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указание да се наложи наказание лишаване от свобода, ориентирано към средния предвиден в закона размер. В жалбата на защитника и допълнението, прието на основание чл.351, ал.4 от НПК, са изложени подробни съображения, ангажиращи всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК. Според адв.В. в мотивите към присъдата въззивният съд е кредитирал единствено показанията на св.Д. Д., дадени на досъдебното производство, които не само са негодни, но са и недостоверни, тъй като по време на разпита на непълнолетния е присъствал адв.Б., който към онзи момент, а и към настоящия, е ангажиран от майката на свидетеля като повереник. Посочено е, че приобщаването на негодно доказателствено средство към материалите по делото, което е поставено в основата на фактическите изводи на съда, представлява нарушение на чл.13, ал.2 и на чл.14 от НПК. Защитникът счита, че в случая е налице и липса на мотиви, тъй като въззивният състав е кредитирал показанията на св.Д., дадени на досъдебното производство, за сметка на тези от съдебната фаза, въз основа на серия от предположения, опровергани от множеството необсъдени по делото доказателства, без съдържанието на всичко, заявено от свидетеля да е обсъдено по отделно и в неговата съвкупност, а и във взаимовръзката му с останалите доказателства. Твърди се, че дори и при приетите от съда за установени факти не е осъществено от обективна и субективна страна вмененото във вина на подсъдимия престъпление, тъй като никоя от двете закани не е била обективно годна да породи и да предизвика страх от осъществяването й. При условията на алтернативност се претендира, да се отмени атакуваната присъда, подсъдимият да се оправдае, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или да се намали наложеното наказание като явно несправедливо до минималния предвиден в закона размер - от шест месеца за всяка една от двете пробационни мерки. Подсъдимият П. Д. П. и частният обвинител П. Й. Х., редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание. Защитникът адв.В. и повереникът адв.Б. поддържат жалбите, като всеки един от двамата пледира да се уважи по изложените съображения неговата и изцяло оспорва жалбата на другата страна. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура е на становище, че всяка една от двете жалби е неоснователна и въззивната присъда като правилна и законосъобразна следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, съобразно чл.347, ал.1 от НПК намери следното: Всяка една от двете касационни жалби е подадена в предвидения в чл.350, ал.2 от НПК срок, от процесуално легитимирана страна, по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава двадесет и трета от НПК, поради което е допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С решение № 1352/11.12.2017 г. по внохд № 3587/2017 г. на Софийски градски съд, на основание чл.335, ал.2 вр. с чл.334, т.1, алт.2 от НПК, е отменена първоинстанционната осъдителна спрямо подсъдимия П. П. присъда от 19.02.2016 г. по нохд № 11690/2014 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд. С присъда от 17.12.2019 г. по нохд № 21156/2017 г. по описа на Софийски районен съд подсъдимият В. Д. П. е признат отново за невиновен и на основание чл.304 от НПК е оправдан по повдигнато му обвинение по чл.144, ал.3 вр. с ал.1 от НК. Със същата присъда подсъдимият П. Д. П. е признат за невиновен и на основание чл.304 от НПК е оправдан по повдигнато му обвинение по чл.144, ал.3 вр. с ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК. На основание чл.190, ал.1 от НПК е постановено направените по делото разноски да останат за сметка на държавата. С присъда № 260048/23.11.2020 г. по нохд № 3993/2020 г. по описа на Софийски градски съд на основание чл.336, ал.2 вр. с ал.1, т.2 от НПК е отменена първоинстанционната присъда в частта, в която П. П. е признат за невинен и вместо това той е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.144, ал.3, вр. с ал.1 вр. с чл.26, ал.1 и вр. с чл.55, ал.1, т.2 б. „Б“ от НК е осъден на пробация, включваща двете пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично и задължителни срещи с пробационен служител, и двете с продължителност от една година. Подсъдимият П. П. е осъден да заплати направените по делото разноски. В останалата част – по отношение на В. Д. П. първоинстанционната оправдателна присъда е потвърдена и е влязла в сила. По жалба на частния обвинител и на подсъдимия е образувано к.н.д. № 310/20221 г. по описа на ВКС, първо наказателно отделение. С постановеното по делото решение № 97/26.07.2021 г. на основание чл.354, ал.3, т.2 вр. с ал.1, т.5 от НПК е отменена въззивна присъда № 260048/23.11.2020 г. по нохд № 3993/2020 г. по описа на Софийски градски съд в частта, касаеща подсъдимия П. П. и делото е върнато за ново разглеждане от градския съд. По образуваното трето въззивно производство - внохд № 20211100603018/2021/2021 г. с присъда № 16/11.10.2021 г., предмет на настоящата касационна проверка, на основание чл.336, ал.1, т.2 вр. с чл.334, т.2 от НПК е отменена постановената първоинстанционна оправдателна такава и вместо нея подсъдимият П. П. е признат за виновен в това, че на 07.06.2012 г. и на 10.06.2012 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, се е заканил с убийство на съпругата си П. Х., като я е заплашил с думите „Ще те убия и след това ще убия и себе си, ако не промениш решението си и не се върнеш при мен“ и „Ще те изхвърля през терасата, ще те унищожа, няма да има живот за теб“, като всяко едно от тези две заканвания е възбудило основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание 144, ал.3, вр. с ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК и при условията на чл.55, ал.1, т.2 б. „Б“ от НК е осъден на пробация, включваща задължителните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично и задължителни срещи с пробационен служител, и двете с продължителност от по една година. Подсъдимият П. П. е осъден да заплати направените по делото разноски, възлизащи общо в размер на 717,90 лв. В случая приоритетно следва да се разгледат направените възражения в жалбата на защитника, които обуславят наличието на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Едва при положителна констатация, че дейността на въззивния съд по установяване на фактите, включени в предмета на доказване, е в съответствие с изискванията на процесуалния закон, без да са допуснати нарушения на материално правните разпоредби, ще се разгледат претенциите на всеки един от жалбоподателите относно явната несправедливост на наказанието. Непредубеденият прочит на мотивите към атакуваната присъда налага извода, че въззивният съд е изпълнил задължението си за обективно, всестранно и пълно изследване на всички факти и обстоятелства, като не е проявил тенденциозност, не е игнорирал доказателства и детайлно е обосновал изводите си за наличието на обективна и субективна съставомерност на престъплението по чл.144, ал.3 вр. с ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК, за което подсъдимият е предаден на съд и правилно е осъден. Възприетите от контролирания състав изводи се основават не само на събраните от първоинстанционния съд доказателства, но и на тяхната проверка в хода на въззивното съдебно следствие, чрез провеждането на допълнителен разпит на св.Д. Д. – син на бившите съпрузи - П. Х. и П. П., в чиито показания са констатирани сериозни противоречия с дадените на досъдебното производство, които са надлежно приобщени на основание чл.281, ал.4 вр. с ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Не отговаря на процесуалната действителност, че показанията на св.Д., както се твърди в жалбата на защитника, са решаващи при установяване вината на подсъдимия. Следва да се посочи, че в основата на взетото от въззивния съд решение относно отговорността са преди всичко показанията на самата пострадала, която е единственият свидетел, пряк очевидец случилото се. Тяхната достоверност е преценена на само съобразно хронологическата им последователност и изключителна детайлност, но и след като заявеното от Х. е съпоставено с показанията на нейните родители, на тримата полицейски служители - св.С., св.В. и св.А., с обективирания на хартиен носител, проведен от нея разговор на 10.06.2012 г. с оператор на телефон 112, както и с приложените по делото съдебно медицински удостоверения /включително за причинено кратковременно разстройство на здравето, неопасно за живота и болка и страдание/ и заповед за незабавна защита от 05.07.2012 г. В мотивите към атакуваната присъда са изтъкнати достатъчно ясни и убедителни аргументи защо визираните доказателствени източници са признати и оценени като достоверни, а и поради какви съображения не е споделено изложеното от подсъдимия, което е възприето като опит за подкрепа на защитната му позиция, че въобще не е отправял инкриминираните закани. При утвърждаване достоверността на показанията на частната обвинителка в аналитичната дейност на съда не е останало без внимание и заявеното от нейния син. Принципно право на всеки съдебен състав от съответната инстанция по фактите е при констатиране на противоречия в показанията на определен свидетел, дадени в различните фази или етапи в процеса, да възприеме и да кредитира тези от тях, които съответстват на вътрешното му убеждение, стига да са изложени конкретни и убедителни съображения, обуславящи тяхната достоверност. В случая, за да се довери на заявеното от свидетеля на досъдебното производство, което безспорно е от значение при изследване на релевантните обстоятелства по делото, не се откриват твърдените в жалбата на защитника недостатъци. От находящия се на л.58 - 59 от досъдебното производство протокол от 31.03.2013 г. не се установява по време на разпита на св.Д. Д., на когото са оставали 45 дни до навършване на пълнолетие, да е присъствал адв.Б., поради което няма как да се възприеме възражението, за допуснати нарушения на правилата, уредени в нормата на чл.236, ал.1 и ал.3 от НПК, които да се отразят не само на формалната годност на проведения разпит, но и на достоверността на дадените показания. Същевременно въззивният съд не само е констатирал противоречията в показанията на свидетеля, изложени по различно време в хода на процеса - като ученик в Първа немска гимназия в София, когато за него се е грижила майка му, включително до 2015 г. и след това като студент, когато е живял и работил при баща си, но и напълно обективно ги е обсъдил. На тази плоскост, при изследване на релевантните обстоятелства, без каквито и да било предположения, е преценено даденото доверие от въззивния съд на изложеното от свидетеля на досъдебното производство, поради което не може да се сподели отправения от защитата упрек за проявена едностранчивост на изложените съображения, а още по-малко за липса на мотиви. В този смисъл и тъй като в аналитичната дейност на контролирания съд не се откриват сочените в жалбата на защитника недостатъци при обсъжданите на гласните доказателствени източници, касационният състав счита, че по делото не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените. Наред с гореизложеното следва да се посочи, че настоящият състав изцяло споделя тезата на защита относно доказателствената стойност на назначените на досъдебното производство две комплексно съдебнопсихиатрични и психологични експертизи. При отсъствието на наследствена обремененост и на каквито и да било други данни, пораждащи съмнения относно способността на пострадалата, с оглед нейното физическо и психическо състояние, правилно да възприема фактите и да дава достоверни показания, назначаването на такива експертизи е било напълно излишно, тъй като разрешаването на основния по делото въпрос не е от компетенциите на вещите лица. Дали извършените от страна на подсъдимия действия – в случая обективирани чрез думи, са могли да възбудят основателен страх у съпругата му, когато тя след 18 години брак е подала молба за развод, е правен въпрос, чийто отговор следва да бъде даден не от експертите - психолози и психиатри, а от разследващите и от съда, в зависимост в коя фаза се намира наказателния процес. Същевременно, обаче следва да се подчертае, че със самото позоваване от съда на експертните заключения не се е стигнало до заместване на правните му изводи относно съставомерността на деянията, поради което не биха могли да се възприемат твърденията на защитата за липса на мотиви. По изложените съображения касационният състав намира, че въззивният съд е изградил вътрешното си убеждение по фактите след пълна и задълбочена проверка и анализ на събраните доказателствени източници, съобразно изискванията на процесуалния закон, поради което не се налага отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане. При отсъствието на пороци при изграждането на възприетите фактически положения в мотивите на въззивната присъда са изложени убедителни съображения, които не водят до съмнение в изводите на съда, че подсъдимият е извършил инкриминираните две деяния. Словесното изявление на П. П. на 07.10.2012 г., че ще убие и себе си, не прави отправената вече спрямо все още законната му съпруга закана за убийство „не реална“, т.е. изречените от него изрази да са обективно негодни да възбудят основателен страх за осъществяването й. Оставането на подсъдимия в семейното жилище вечерта на 10.06.2012 г., след като полицаите са напуснали апартамента и св.Д. Д. се е прибрал, както и визираните от защитника последвали срещи между подсъдимия и пострадалата, с което се опровергавали презумптивните изводи на съда, че на инкриминираните дати П. Х. е изпитвала страх, не са съобразени с дадените с основни принципни постановки, залегнали в ТР № № 53/18.09.1989 г. по н. д. № 47/89, ОСНК на ВС, които правилно са интерпретирани от въззивния състав, поради което няма основание за намеса на касационния състав в желаната от защитата насока. Настоящият състав не констатира наличието и на касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Претендираната от частното обвинение и от защитата явна несправедливост на наказанието предполага положителна констатация, че то очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и на дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и на визираните в чл.36 от НК цели. В случая наложеното при условията на чл.55, ал.1, т.2, б. „Б“ от НК за престъплението по чл.144, ал.3 вр. с ал.1 вр. с чл.26 от НК наказание – пробация, само с двете задължителни пробационни мерки, с продължителност от по една година, като вид и размер са близки до минималните, предвидени закона. На основата на чистото съдебно минало на П., трудовата му ангажираност, съпроводено с очевидно усложнените семейни отношения, липсват обективни данни по делото, за да се отчетат „лошите характеристични данни по време на целия му брак“ като отегчаващи отговорността обстоятелства. Безспорно изминалите близо 10 години от извършване на престъплението, без делото да се отличава с каквато и да било фактическа и правна сложност, не само не представляват атестат за добре свършена работа от органите на досъдебното производство и на различните по степен съдебни състави, но същевременно няма как да не са отчетат като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, независимо дали това е станало поради причини от страна на подсъдимия или на защитниците му, както се твърди в жалбата на частното обвинение. Следва да се посочи, че и начинът на извършване на двете деяния не се характеризира с някакъв изключителен интензитет на отправената вербална агресия, която да го отличава в сравнение с останалите обикновени инкриминирани подобни прояви. От друга страна, отсъствието на действително отегчаващо отговорността обстоятелство, не води до допълнително намаляване на продължителността на така определеното, при условията на чл.55 от НК, наказание пробация, поради което оплакването във всяка от касационните жалби за несправедливост на наложеното наказание се явява неоснователно. По изложените съображения и тъй като не установи основания за отмяна или изменение на въззивната присъда Върховният касационен съд, първо наказателно отделение на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивна присъда № 16/11.10.2021 г., постановена по внохд № 20211100603018/2021 г. по описа на Софийски градски съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: