Р Е Ш Е Н И Е № 224 гр. София, 02 май 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 25 април, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Биляна Чочева при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора П. Маринова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 632/2012 година. Производството по чл. 346 и следващите НПК, е образувано по касационна жалба на подсъдимия М. Й. Г. от гр. Момчилград, чрез неговия защитник – адвокат Р. Х., против въззивна присъда на Окръжен съд гр.Кърджали, постановена по внохд № 16/2012 г.. Твърди се, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона и при допуснати съществени процесуални нарушения, че е необоснован. Исканията, уточнени в писмените бележки, са да бъде отменен и подсъдимия оправдан или делото да бъде върнато за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна, поради което не следва да бъде уважавана. Върховният касационен съд в пределите на касационната проверка по реда на чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С въззивна присъда № 2/23.02.2012 г., постановена по внохд № 16/2012 г., Кърджалийският окръжен съд, е отменил изцяло присъда № 2/10.01.2012 г., постановена по нохд № 230/2011 г., на Момчилградския районен съд и вместо нея е признал подс. М. Й. Г. за виновен в това, че на 27.03.2011 г., в с. К., управлявал МПС - л.а. “Рено Клио”, с ДКН К ........., с концентрация на алкохол в кръвта от 1.44 промила, установена по надлежния ред, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК, го е осъдил на „пробация”, със следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от една година при периодичност два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от една година. Лишил го е на основание чл. 343г НК от правото да управлява МПС за срок от четиринадесет месеца, като е присъдил и направените по делото разноски. По довода за необоснованост на съдебния акт: Възраженията за необоснованост на второинстанционната присъда не могат да бъдат предмет на касационна проверка, тъй като такъв довод не е включен в касационните основания по чл. 348 НПК и няма никакви законни основания за обсъждането им. По довода за допуснати съществени процесуални нарушения: Посоченото касационно основание - по. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията по този довод в жалбата, по същество се свеждат до твърдения за допуснати нарушения по чл. 313 и 314 НПК и не спазване правилата за оценка на доказателствата от въззивния съд. Настоящата инстанция счита тези възражения за неоснователни. Присъдата на този съд не страда от пороците визирани в разпоредбите на чл. 348 НПК, наличието на които са само основания за неговото отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. При извършената проверка на съдебният акт, не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита, на подсъдимия Г.. За да са налице такива е необходимо да не са спазени специалните правила за провеждане на второинстанционното производство, които отразяват основните начала на наказателния процес. Такива нарушения не са били допуснати. Въззивният съд по реда на чл. 313 и 314 НПК е проверил изцяло правилността на първоинстанционната оправдателна присъда, видно от изложените мотиви. Изводите и заключенията относно правно – релевантните факти са основани на цялостен и задълбочен анализ на събрания доказателствен материал, като са изпълнени и изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК при постановяване на новата присъда. Подробно е отговорено на кои данни от доказателствените средства е направен извода за вината на подсъдимия и кои не се кредитират. В случая същественото е, че при събиране проверка и оценка на доказателствения материал, не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Съдът е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и точно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При това тази инстанция не е възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика, както се твърди в жалбата. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършено ли е или не престъпление от подс. Г., съдът е анализирал подробно доказателствената съвкупност, видно от изложените мотиви, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства, които е кредитирал безусловно и приложените писмени доказателства, чрез които е установил поведението и действията му през инкриминирания период. След като е установил по несъмнен начин, че подсъдимият е осъществил състава на инкриминираното с обвинението деяние, правилно го е осъдил за това. Не възприемайки констатациите и правните изводи на първоинстанционният съд в тази им част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. Поради това и по никакъв начин не са били ограничени процесуалните му права, във връзка с твърдяните нарушения. Следователно не е налице нито една от хипотезите по чл. 348, ал. 3, т. 1 – 4 НПК, за да възникне задължение на касационната инстанция, за отмяна на съдебния акт. По повод на подаден протест пред нея, в изпълнение на процесуалните си задължения по чл. 107, ал. 5 и чл. 305, ал. 3 НПК, след като е обсъдила направените доводи, мотивирано е обосновала извода си да приеме, че обвинението е доказано по несъмнен начин и че състава на престъплението е осъществен както от обективна така и от субективна страна. При положение, че въззивният съд не е допуснал нарушения на правилата на съдопроизводството при събиране, анализ и оценка на доказателствата, както бе посочено по – горе, процесуално недопустимо е касационният състав да подменя вътрешното убеждение на съда по същество, като дава указания за достоверността на съответната група доказателствени средства. С оглед на изложеното настоящата инстанция прие по реда на посоченото производство, че жалбата в тази си част е неоснователна. По довода за допуснато нарушение на закона: И това посочено, касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, е неподкрепено от данните по делото и е неоснователно. При приетите за установени от въззивната инстанция фактически положения, които не подлежат на касационен контрол, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, изводите за авторството на деянието и неговата правна квалификация, са напълно законосъобразни. Разгледано в тези параметри, деянието осъществява всички обективни и субективни признаци на посоченото престъпление. Същите са подкрепени изцяло от показанията на свидетелите М., Н., К. и А. – полицейски служители, на А. и Ю., случайно намиращи се на мястото където подсъдимия с автомобила е бил спрян за проверка, приложените писмени доказателства, включително акт за установяване на административно нарушение подписано от подсъдимия без възражения, протоколи за медицинско изследване и химическа експертиза. Всички те са безпротиворечиви, последователни, кореспондиращи помежду си и правилно кредитирани от решаващия съд. От тях може да бъде направен безспорен извод за осъществяване от осъдения Г. на състава, на това престъпление. Настоящата инстанция счита, че в съответствие с установената фактическа обстановка, въз основа на събраните доказателства, е точен извода от въззивната инстанция за виновността на подсъдимия Г. в осъществяване на инкриминираното с обвинението деяние. Същото е правилно квалифицирано и е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. Подсъдимият и бил спрян за проверка от автопатрул, извършена му проверка с техническо средство при спазване на Наредба 30, за реда за установяване употребата на алкохол и ли други упойващи вещества, издаден му е медицински талон, извършена е химическа експертиза установяваща наличие на алкохол в кръвта му от 1.44 пром. По настоящото дело вътрешното убеждение на въззивната инстанция е формирано при условията на непосредственост, след като са събрани и проверени при условията на чл. 316 НПК всички възможни и необходими доказателства за изясняване механизма на извършеното деяние. Данните от доказателствените средства са оценени в съответствие с тяхното действително съдържание. В тази насока направените възражения са неоснователни. При това положение вътрешното й убеждение не може да бъде предмет на самостоятелна касационна проверка, защото е формирано в съответствие с основните изисквания на процесуалния закон. Въззивният съд със ЗИД НПК е съд и по същество. В мотивите си, в съответствие с разпоредбите на чл. 305, ал. 3 НПК е изложил съображения какви обстоятелства счита за установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. При положение, че при постановяването на съдебния акт не са допуснати нарушения на процесуалните правила, касационната инстанция го проверява в рамките на приетото за установено от фактическа страна, тъй като не може да установява нови фактически положения, които пък са свързани с доказателствата и предполагат друга оценка на същите По своята същност изцяло възраженията по касационната жалба се свеждат до оспорване обосноваността на въззивният съдебен акт във връзка с приетата фактическа обстановка. Както бе посочено, достоверността на доказателствените материали не подлежи на преобсъждане в касационното производство. Тази инстанция следи само за правилното приложение на закона и не може да установява нови фактически положения. В случая, вътрешното й убеждение не се основава на произволно приети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на събраните доказателства. Установените данни от доказателствените средства, правилно оценени от нея, при спазване на процесуалното изискване на чл. 303, ал. 2 НПК, за доказаност на обвинението по несъмнен начин, законосъобразно са я мотивирали да приеме, че е осъществен състава на това престъпление от подсъдимия. Наличните противоречия в гласните доказателствени средства, са били подробно и задълбочено обсъдени в мотивите, като точно е посочено на кои се дава вяра и на кои не и защо. Нито едно доказателство не е тълкувано превратно и достоверността им е била преценявана на базата, на вътрешната им логичност, взаимна обвързаност и съпоставяне помежду им. Отказът на съда да кредитира безусловно обясненията на подсъдимия Г., не съставлява нарушение на процесуалния закон. Версията му е била обсъдена обстойно и с основание отхвърлена като опровергана от събраните и кредитирани посочени по – горе доказателства. Обясненията му са доказателствено средство – чл. 115 НПК, но и средство за защита, което упражнява по свое усмотрение. Съгласно чл. 55, ал. 1 НПК, има право да дава такива обяснения, каквито намери за нужно, т. е. законодателят го е освободил от задължението да говори истината. Затова, достоверността на обясненията му относно фактите от предмета на доказване се оценява на общо основание във връзка с всички други доказателства и доказателствени средства, възприети непосредствено и въззивният съд е сторил точно това. В настоящият случай е направил в мотивите си вярната констатация, че събраните доказателства изобличават еднозначно подс. Г., като извършител на деянието. Ето защо, касационната жалба се явява изцяло неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, 2 наказателно отделение при Върховния касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 2/23.02.2012 г., постановена по внохд № 16/2012 г., на Кърджалийския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: