1 Р Е Ш Е Н И Е № 61 София, 17.07.2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Анета Иванова изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова гражданско дело № 3273/2016 година по описа на Първо гражданско отделение Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Т. Д. Ц. е обжалвал въззивното решение на Великотърновския окръжен съд № 187 от 11.05.2016г. по въззивно гражданско дело № 209/2016г. Ответниците В. И. Ц. и К. С. Ц. са подали писмен отговор, в който изразяват становище, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество по правния въпрос завършен ли е фактическият състав на земеделската реституция ако с решението на съда по чл. 14 ал.3 ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността и с последващото решение на Общинската служба по земеделие , имотът не е индивидуализиран с граници, а е посочен с номер по плана на земите, предоставени за ползване по §4 ПЗР ЗСПЗЗ. Върховният касационен съд, първо гражданско отделение обсъди доводите на страните и намира следното: Предявен е иск с правно основание чл. 108 ЗС от Т. Д. Ц. против В. И. Ц. и К. С. Ц. за установяване на собствеността и предаване на владението на поземлен имот 326 по плана на ползувателите по §4 ПЗР ЗСПЗЗ , а по плана на новообразуваните имоти № 46532. 67.85. Ответниците са оспорили иска с твърдение, че те са собственици на имота като са го придобили с договор за продажба чрез публичен търг, сключен с [община] на 02.12.2014г. Оспорили са и посоченото от ищеца придобивно основание– реституция по ЗСПЗЗ. С обжалваното решение Великотърновският окръжен съд е потвърдил решението на Великотърновския районен съд № 1046 от 18.12.2015г. по гр.д.№ 495/2015г., с което ревандикационният иск е отхвърлен. Въззивният съд е възприел изводите на първоинстанционния съд за липса на конститутивен ефект на решението на Великотърновския районен съд по гр.д.№196/1996г., постановено на основание чл. 14 ал.3 ЗСПЗЗ, с което на наследниците на Т. К. К. и К. К. е възстановена собствеността в съществуващи стари граници на нива 0.9 дка м.“С.“ в землището на [населено място] като пл.№ 326 на представената на вещото лице скица, както и на решение № 839 Ф/ 29.05.1998г. на ОСЗГ Велико Т., в което изрично е посочено, че на описаните в него имоти, включително и нива от 0.900 дка седма категория, находящ се в терен по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ Малки Чифлик, м. "Ст. ", имот № 326, възстановяването на правото на собственост ще се извърши при условията на чл. 28 ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл. 28 , ал. 9 ППЗСПЗЗ. Правните изводи на съда са, че щом като имотът, възстановен на наследодателите на ищеца, не е индивидуализиран със своите граници в актовете, в които това би следвало това, не може да се приеме, че е налице възстановяване на собствеността въобще , а още по-малко могат да се правят изводи за идентичност между възстановения на ищеца имот и спорния имот. По тези съображения съдът е отрекъл правата на ищеца по силата на приключила реституционна процедура по ЗСПЗЗ. Съдът е приел за неоснователно и второто въведено от ищеца основание за собственост – придобивна давност като се е мотивирал, че не е доказано от свидетелските показания ищецът да е владял спорния имот в продължение на 10 години. По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване Върховният касационен съд приема, следното: решенията на поземлената комисия по чл. 14 ал.1 ЗСПЗЗ преди приемането на §4к ЗСПЗЗ и при действието на редакцията от ДВ бр. 98/28.10.1997г. имат конститутивно действие и възстановяват правото на собственост– решение № 588 по гр.д.№ 1350/2009г. , ІІ г.о. Правомощията на поземлената комисия са ограничени с изменението на ЗСПЗЗ ДВ, бр. 68 от 30.07.1999 г. само до признаване на правото на собственост, чрез постановяване на решение , в което се описват размерът и местността, в която се намират земите, а собствеността се придобива на основание заповедта на кмета по § 4, ал.7 от ЗСПЗЗ. Следователно до 30.07.1999г. решението на поземлената комисия , с което се произнася по възстановяване на право на собственост върху земеделски земи има конститутивно действие ако имотът , върху който се възстановява собствеността е описан по начин, който позволява неговата индивидуализация. По основателността на касационната жалба. С оглед на изложението по правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, изводите на въззивния съд, че не е завършена реституционната процедура по възстановяване на собствеността решението на Поземлената комисия от № 893Ф от 29.05.1998 г. е незаконосъобразен. То е постановено при действието на редакцията на чл. 14 ал.4 т.3 ЗСПЗЗ в ДВ бр. 98/1997г. Към момента на постановяване на решението , не е действала разпоредбата на §4к ал.7 ЗСПЗЗ, която определя като акт с конститутивно правно действие заповедта на кмета за индивидуализиране на възстановения имот по плана на новообразуваните имоти. В разглеждания случай с решение № 893Ф от 29.05.1998г. собствеността на наследниците на Т. К. и К. К. е възстановена при условията на § 4а-4и , включващ терен с предоставено право на ползване въз основа на актовете по §4 ПЗР ЗСПЗЗ. Посочването на имот с номер по план на земите, включени в § 4 ЗСПЗЗ го индивидуализира в достатъчна степен, защото номера по плана прави предопределя и границите на имота. Макар да е обсъждал събраните по делото доказателства във връзка с оспорената от ответниците идентичност на закупения от тях имот и възстановения на ищеца, решителните съображения на съда се основават на незавършен фактически състав по възстановяване на собствеността, които както вече се посочи не съответства на действащата към релевантия момент – 28.02.1997г. нормативната уредба за възстановяване на собствеността върху земи попадащи в зона по §4 ПЗР ЗСПЗЗ. Същевременно изслушаната по делото техническа експертиза не дава категоричен и обоснован отговор на въпроса дали е налице идентичност на имот пл.№ 326 по плана на имотите по §4 ПЗР ЗСПЗЗ с този закупен от ищците. В първоначалното заключение на вещото лице от 12.06.2015г. е посочено, че е възможна индивидуализацията на имот пл.№ 326 по кадастралния план за земите за земеделско ползване по §4 ПЗР ЗСПЗЗ като е изработена комбинирана скица №2 с нанасяне на имот .85 и имот 067026, в която е онагледено, че двата имота са идентични, в какъвто смисъл е крайното заключение на вещото лице. В допълнителната експертиза от 02.10.2015г. при поставена задача на вещото лице да се произнесе за разликата в местностите, в които се намират двата имота – възстановения на ищеца и закупения от ответниците, заключението е, че местностите са различни, площта също е различна, затова няма пълна идентичност между двата имота. Вещото лице е отразило в заключението, че разликата в местностите „С.“, в която е възстановен имот пл. № 326 и „Г.“, в която попада имот 46532. 67.85 , продаден на ответниците е установена при съпоставка на документите на двата имота иот една страна, а от друга – между картата на възстановената собственост и картата на новообразуваните имоти. Същевременно на скица № 3 вещото лице е направена извадка на плана на новообразуваните имоти и извадка от кадастралния план за земеделско ползване, в е онагледено съвпадение на имотите. Същевременно в съдебното заседание вещото лице е пояснило, че , че местностите са различни по картата на възстановената собственост, което е показано на скица № 5 . При това съдържание на заключението на вещото лице и изричен довод във въззивната жалба за необходимост от преразпит на вещото лице, въззивният съд не е имал основание да реши делото при събраните в първата инстанция доказателства. Следвало е да изслуша нова експертиза от друго вещо лице поради неубедителните и противоречиви изводи и констатации на вещото лице , изслушано в районния съд, която да се произнесе по съвпадението на местностите по изготвения план на земите по §4 ЗСПЗЗ и на комбинирана скица №5 да посочи къде се намира имот № 326 по картата на земите раздадени за земеделско ползване по §4 ПЗР ЗСПЗЗ като съобрази не само плановете, но и представеното и прието по делото удостоверение № 32 от 24.10.1988г. , от което се установява предоставено право на ползване на Д. Т. Ц. на основание ПМС 15/1982г. на имот в м.“С." при посочени в него съседи, един от които съвпада като съсед на имота, продаден на ответниците. С оглед на изложеното поради допуснато нарушение на закона и процесуалните правила, налагащо събиране на нови доказателства, обжалваното решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Великотърновския окръжен съд. Воден от горното върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Великотърновския окръжен съд № 187 от 11.05.2016г. по въззивно гражданско дело № 209/2016г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Великотърновския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: Особено мнение на съдия Бранислава Павлова. Считам, че решението на Великотърновския окръжен съд следва да бъде потвърдено. След като във възстановителното решение на ОСЗ имотът е индивидуализиран само с номер по план на земите, предоставени за земеделско ползване в м.“С.“ , а се претендира право на собственост на имот, който се намира в местност „Г.“ и заключението на вещото лице е , че тези местности са различни , не е допустимо по други индивидуализиращи признаци, при условие, че съседите на имота, възстановен на ищците не са посочени, е недопустимо да се изследва идентичност на имотите по други признаци. Съдия Бранислава Павлова