4 Р Е Ш Е Н И Е 164 гр.София, 22.06.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в публичното съдебно заседание на единадесети юни 2015 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова ЧЛЕНОВЕ Емил Томов Драгомир Драгнев при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 6474 по описа за 2014 г. приема следното: Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 236 от 16.7.2014 г., постановено по гр. д. № 470 по описа за 2014 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 132 от 26.03.2014 г. по гр. д. № 1933 по описа за 2013 г. на Горнооряховския районен съд за отмяна на наложеното на Л. С. Н. със заповед № Н-786 от 11.09.2013 г. дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”. Касаторът твърди, че решението на Великотърновския окръжен съд е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Моли настоящата инстанция да го отмени и вместо него да постанови друго решение, с което да отхвърли предявения иск. Ответникът по жалбата Л. С. Н. я оспорва и моли тя да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното: Касационната жалба срещу решението на Великотърновския окръжен съд е допустима: подадена е от легитимирана страна/ответник по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по неоценяем иск. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 197 от 23.02.2015 г. по настоящото дело на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпросите дали за законосъобразността на уволнителната заповед е необходимо в нея да се посочат точният час на извършване на нарушението на трудовата дисциплина и всичките му обективни и субективни признаци. За да даде отговор на въпросите, настоящата инстанция съобрази смисъла и съдържанието на разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ и задължителната практика на ВКС. Съгласно чл.195, ал.1 от КТ в заповедта за дисциплинарно нарушение следва да се посочи в какво се състои нарушението и кога е извършено. Задължението за мотивиране на тази заповед е въведено с оглед изискването на чл.189, ал.2 от КТ за еднократност на наказанието, както и с цел съобразяване на сроковете по чл.194 от КТ. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на чл.195 от КТ/ решение № 857 от 25.01.2011 г. по гр. д. № 1068 по описа за 2009 г. на ІV ГО на ВКС, № 278 от 19.05.2011 г. по гр. д. № 1276 по описа за 2010 г. на ІV ГО на ВКС № 642 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1208/2009 г. на ІV ГО на ВКС и други/. Работодателят може по своя преценка да посочи часа на нарушението, но няма такова задължение. Достатъчно е в заповедта да фигурира датата или период на извършване на нарушението/решение № 647 от 11.10.2010 г. по гр. д. № 1348 по описа за 2009 г. на ІV ГО на ВКС/. Разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ не поставя изискване към работодателя да посочи всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, деня и часа на осъществяването им, кои задължения по длъжностна характеристика не са изпълнени, кои разпоредби на вътрешния трудов ред са нарушени и какво е дисциплинарното нарушение според класификацията в чл.187 от КТ е извършено. Достатъчно е нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин/решение № 177 от 11.07.2012 г. по гр. д. № 193 по описа за 2011 г. на ІV ГО на ВКС/. С оглед на даденото тълкуване на разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ по поставените въпроси, следва да се приеме, че в конкретния случай работодателят е мотивирал заповедта за налагане на дисциплинарното наказание в съответствие с изискванията на закона. Ищецът Л. С. Н., кондуктор в [фирма], е бил наказан с предупреждение за уволнение затова, че на 19.07.2013 г. при извършена контролна проверка на влак № 90201 в участъка между гари К. и Шумен са открити трима пътници без документи за пътуване от спирка М. за гара Шумен. Установено е било, че пътниците са пътували със знанието на кондуктора, който ги е проверил, но не е им е издал билети. В заповедта е посочено, че бездействието от страна на кондуктора представлява нарушение на изискванията на чл.3, ал.1, т.1 и чл.17, т.5 от Инструкцията за влаковия кондуктор. В чл.17, т.5 от тази Инструкция, която е приета по делото, подробно са описани действията, дължими от кондуктора при установяване на пътник без билет. Нарушението е индивидуализирано по време и по разбираем за работника начин, а работодателят е посочил кои конкретни вътрешни правила са били нарушени, като не е било необходимо да се формулира в заповедта каква е формата на вината- умисъл или небрежност. Ето защо изводът на въззивния съд, че заповедта не е мотивирана, тъй като не са посочени в пълнота времето на извършване и обективните и субективни признаци на нарушението, противоречи на материалния закон, поради което обжалваното решение трябва да бъде отменено. По съществото на спора се установява, че ищецът не е отрекъл извършеното от него нарушение на трудовата дисциплина. В обясненията си и в исковата молба той се е оправдал с обстоятелството, че пътниците без билет поискали да платят с банкнота от 20 лева, която той не можел да развали. Затова се разбрал с пътниците да слезе с тях на гара Шумен, за да развалят парите и да му заплатят билетите. Обяснението не може да се кредитира, тъй като естеството на работа на кондуктора е свързано с паричен обмен и дължимата грижа предполага наличие на дребни монети и банкноти у него по всяко време. Следователно наложеното наказание „предупреждение за уволнение” съответства на тежестта на извършеното нарушение на основно трудово задължение на кондуктора да проверява, да издава билети и да събира пари от нередовните пътници. Ето защо предявеният иск за отмяната на дисциплинарното наказание е неоснователен, поради което въззивното и потвърденото с него първоинстанционно решение трябва да бъдат отменени и да бъде постановено друго за отхвърляне на този иск. Воден от горното, съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 236 от 16.7.2014 г., постановено по гр. д. № 470 по описа за 2014 г. на Великотърновския окръжен съд, както и потвърденото с него решение № 132 от 26.03.2014 г. по гр. д. № 1933 по описа за 2013 г. на Горнооряховския районен съд за отмяна на наложеното на Л. С. Н. със заповед № Н-786 от 11.09.2013 г. дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. С. Н., ЕГН [ЕГН], против [фирма], ЕИК №[ЕИК], за отмяна на наложеното му със заповед № Н-786 от 11.09.2013 г. дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: