Р Е Ш Е Н И Е
№ 136
гр. София, 18 април 2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ
ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА
при участието на секретаря Елеонора Михайлова и прокурора от ВКП Ивайло Симов след като изслуша докладваното от съдия КАРАКАШЕВА наказателно дело № 183/2023 г.и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.346 , т.1 от НПК.
Образувано е по касационна жалба, депозирана от подсъдимия В. К. И. , чрез служебния му защитник адв.Г. Г. срещу нова присъда №145 от 09.11.2022 г. , постановена по внохд №2668/2022 г. по описа на Софийски градски съд, НО, 4 въззивен състав.Релевираните в сезиращия документ и в допълнението към него доводи ангажират всички касационни поводи по чл.348, ал.1 от НПК, като са изложени подробни съображения в тяхна подкрепа. Изразено е несъгласие и с определения от въззивния съд размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.
Отправено е искане за изменение на присъдата чрез оправдаване на подс.И. за това да е извършил вмененото му деяние по хулигански подбуди и прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление; за намаляване на наказанието и за редуциране размера на гражданския иск.
В съдебното заседание пред касационния съд подсъдимият и защитникът му поддържат подадената жалба и изложените в същата съображения, както и отправените искания.
Реализирайки правото си на лична защита подс.И. изразява съжаление за извършеното деяние, като заявява, че същото е плод на спонтанната му реакция.
Представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна.Счита, че въззивният съд не е допусна нарушение на материалния закон, като е приел, че деянието на подсъдимия е извършено по хулигански подбуди.Предлага присъдата да бъде оставена в сила.
Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител, адв.В. счита, че въззивният съд не е допуснал заявените в жалбата пороци.Намира постановената присъда за законосъобразна и правилна и настоява същата да бъде оставена в сила.Акцентира върху тежестта на претърпените от пострадалия оперативни интервенции, необходими за лечение на причиненото му от подсъдимия увреждане и направените в тази връзка разходи, които надвишават размера на присъденото обезщетение и моли последното да не бъде редуцирано.
Гражданския ищец и частен обвинител К. Д. П. поддържа заявеното от повереника.
В последната си дума подсъдимия И. моли да се потвърди първоинстанционната присъда.Твърди, че конфликта му със св.М. и обстоятелството, че пострадалият е бил с него на инкриминираните дата и място са формирали грешната му преценка, резултирала в нанесения на последния удар, обусловил съставомерния резултат.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:
С присъда №20267740 от 02.12.2020г., постановена по н.о.х.д. №4682/2019г., Софийски районен съд, НО, 105 състав е признал подс.В. К. И. за виновен в това, че на 17.10.2018г. около 20.30ч. в гр. София, ж.к. "Редута", пред кафе-клуб „Цитадела” чрез нанасяне удар с ръка в областта на лицето на К. Д. П. му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст, поради което на основание чл.129, а.2 вр. ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК му наложил наказание „ПРОБАЦИЯ” за срок от една година и шест месеца, чрез налагане на пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес” и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” и двете с продължителност една година и шест месеца, като на основание чл.304 от НПК го оправдал по първоначалното обвинение деянието да е извършено по хулигански подбуди по чл.131, ал.1, т.12 от НК.
С присъдата, на основание чл.45 от ЗЗД осъдил подсъдимия В. И. да заплати на гражданския ищец К. Д. П. сумата от 5000лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва от датата на увреждането -17.10.2018г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърлил предявеният граждански иск за разликата до 15 000лв. като неоснователен.
Възложил разноските по делото в тежест на подсъдимия, като го осъдил да заплати и дължимата държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
По жалба на частния обвинител и граждански ищец, съдържаща искане за осъждане на подсъдимия по вмененото му с обвинителния акт престъпение и увеличаване размера на граждански иск, първоинстанционната присъда била проверена по въззивен ред.Образуваното въззивно производство приключило със сега обжалваната присъда №145 от 09.11.2022г., постановена по ВНОХД №2668/2022г. по описа на СГС, НО, с която първоинстанционния съдебен акт бил отменен в наказателната част, като вместо това подс.И. бил признат за виновен в това причинената на пострадалия П. средна телесна повреда да е извършена по хулигански подбуди, като на основание чл.131, ал.1, т.12 във вр. с чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година, изтърпяването на което отложил за срок от три години.
С присъдата бил увеличен и размера на присъденото на пострадалия П. обезщетение за обезвреда на причинените му в резултат на престъплението неимуществени вреди на 10 000лв., като подс.П. бил осъден в тази насока с възлагане да заплати и допълнителна държавна такса върху така увеличения размер на гражданския иск.
В останалата част първоинстанционната присъда била потвърдена.
Преимуществено разглеждане следва да получат доводите в подкрепа на касационния повод по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, тъй като само при изрядна процедурна дейност по установяване на фактите е възможна проверка за правилното приложение на материалния закон и за справедливостта на наложеното наказание .
Съображения в подкрепа на посоченото касационно основание са изложени в допълнението към касационната жалба.Прочитът на коментирания документ обаче указва, че макар да са насочени към оспорване на дейността на въззивния съд по оценка и анализ на доказателствените източници, по същество оплакванията съставляват такива за необоснованост, доколкото се претендира преоценка на сведенията, които са депозирали свидетелите М. и П. в дадените от тях показания, както и на тези, съдържащи се в обясненията на подс.И., като на тази плоскост се претендират фактически изводи, различни от изведените от проверявания съд.В тази връзка касационният съд ще отбележи, че необосноваността, когато не е резултат на съществени процесуални нарушения, не е самостоятелен касационен повод, поради което посочените оплаквания на касатора не могат да бъдат предмет на настоящия касационен контрол.Извън правомощията на касационната инстанция при настоящото разглеждане на делото, което е извън хипотезата на чл.354, ал.5 от НПК, е да извършва преглед на доказателствените материали в тяхната същина, да прави преоценка на същите и да приема нови фактически положения, различни от приетите от съда по фактите.Касационната проверка се осъществява в рамките на приетите от инстанционните съдилища фактически положения и има за цел да проследи дали са спазени процесуалните правила при събиране, оценка и анализ на доказателствата и доказателствените средства, респ. дали не са допуснати пороци при формирането на вътрешното убеждение на съда по фактите и правото.Затова оплакванията на жалбоподателя ще бъдат разгледани на плоскостта на това дали при извеждане на фактическите и правни изводи решаващия съд е допуснал съществени процесуални нарушения от кръга на посочените по-горе.
Извършена в посочените рамки касационната проверка установява, че отправените към доказателствената и аналитична дейност на въззивния съд упреци са неоснователни.Доказателствената основа, послужила за възприемане на изведените в обжалвания акт фактически изводи е правилно оценена от контролираната инстанция , като не се констатира процесуален порок в дейността на съда по формиране на вътрешното му убеждение по фактите, релевантни за обвинението по чл.131, ал.1, т.12 във вр. с чл.129, ал.2 от НК. Въззивният съд надлежно е изпълнил процесуалните си задължения по чл. 339, ал.3 във вр. с чл.305, ал.3 от НПК, като не се е отклонил и от принципните положения, установени в чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК. Първо, съвсем основателно се е отнесъл критично към доказателствените разсъждения на първата инстанция и второ, извършил е самостоятелен анализ на събраните доказателства при точно спазване на изискванията за обективно, пълно и всестранно изследване на обстоятелствата по делото.
Проблемните въпроси относно възникване на инцидента, неговото развитие, а също и механизмът на причиняване на съставомерните увреди, са били ясно и подробно обсъдени и разрешени. Несъмнено, основен източник на доказателствена информация са били показанията на пострадалия К. П..В тях той категорично и безпротиворечиво възпроизвежда събитието на престъпното деяние – действията на подсъдимия, предхождащи тези, насочени към телесната неприкосновеност на пострадалия, както и механизма на причиняване на съставомерното увреждане.Показанията му намират опора и в останалите събрани по делото гласни доказателствени източници а наред с това кореспондират и на констатациите, отразени в заключението на съдебномедицинската експертиза, определила медикобиологичния характер на увредата и механизма на нейното получаване.Съдът не може да бъде упрекнат, че не е обсъдил подробно данните за предхождащ инкриминирания инцидент конфликт между подсъдимия И. и свидетеля М. и значението му за събитията по настоящото дело.На л.4 и л.5 от мотивите към обжалваната присъда съдът е изследвал изключително задълбочено заявеното от свидетеля М. относно този конфликт, както с оглед вътрешната му устойчивост, така и чрез съпоставка с твърденията на подсъдимия, както и със сведенията, които е дал свидетеля П..Изложил е убедителни и логични съображения за отхвърляне обективността на заявеното от подсъдимия за проведена /предхождаща настоящото деяние/ среща между него и св.М., на която последния е имал агресивно поведение към И. и е отправял закани за саморазправа с него. Отхвърлянето на коментираната част от обясненията на подс.И. като достоверен източник на доказателства, не е декларативно, а е заради констатираните съществени различия в поднесените от него данни и тези, съдържащи се в показанията на свидетелите М. и П.. Идентичен законосъобразен подход е съблюдавал контролирания съд и по отношение на частта от обясненията на подсъдимия , в която са изложени твърдения, че е нанесъл удара с юмрук в областта на лицето на пострадалия, тъй като се е почуствал застрашен от нападение от св.М..Отчетена е както вътрешната противоречивост и неустойчивост на така заявеното от подсъдимия, така и опровергаването му от останалите събрани по делото доказателства чрез показанията на свидетелите, присъствали на инцидента –М., П. и П..Същевременно показанията на посочената група лица е подложена на критична оценка , анализ и съпоставка по-между им, като на тази плоскост е изведен убедително защитения извод за тяхната достоверност.
Обобщено въззивната инстанция не е допуснала съществени процесуални нарушения при оценката и анализа на доказателствата и доказателствените средства, които да налагат отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане.
ВКС не констатира да е налице и касационното основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК.
Неоснователно е оспорването на квалификацията на действията на подс.И. като извършени по хулигански подбуди.То се основава на твърдението, че след като подс.И. е имал личен конфликт със свидетеля М., това изключвало деянието му да е по хулигански подбуди. Възззивният съд правилно е приел така лансираната и пред него теза за несъстоятелна, като на л.6 и л.7 от мотивите ясно е изразил своята критичност към частта на съображенията, изложени от първата инстанция, с които е била споделена.
Като елемент от състава на престъплението по чл. 131 ал.1 т.12 от НК хулиганските подбуди се изразяват в стремеж у виновния към открито пренебрегване на обществения порядък, в прояви на явно неуважение към обществото, в извършване на действия, съпроводени с изключителен цинизъм и дързост, като при самият процес на причиняване на телесна повреда деецът цели да покаже себе си, да смае, да впечатли другите хора. Извършеното от подс.И. действие по нанасяне на удар в областта на лицето на пострадалия П. съдържат в себе си характеризиращите това престъпление елементи както от обективна, така и от субективна страна. В конкретния случай подсъдимият е предприел нападение срещу пострадалия, без да е бил поставен в състояние, което да е налагало да се отбранява или да е бил провокиран от нападнатия по какъвто и да е начин, без даже да се познава с него.Действително, в предхождащ инцидента момент подсъдимият е имал конфликт със свидетеля М., в чиято компания е бил свидетеля П..Непосредствено преди подсъдимия да нанесе удара по свидетеля П., свидетелят М. е заявил на подсъдимия, че няма да се бие с него и двамата са си стиснали ръцете.Въпреки това подсъдимия е нанесъл удара, причинил на пострадалия увреждане с медико-биологичните характеристики на средна телесна повреда. При така установените фактически обстоятелства ВКС не намира, че са налице основания да се приеме, че деянието, вменено във вина на подс. В. И., съставлява престъпление по друг по-лек престъпен състав, поради което въззивното решение да бъде изменено, като подс.И. бъде оправдан за това престъпление, каквото искане е отправено в жалбата.Въззивният съд правилно е квалифицирал деянието на И. като престъпление по чл.131, ал.1, т.12 във вр. с чл.129, ал.2 от НК.Правнооценъчната дейност на контролираната инстанция на събраната доказателствена съвкупност не сочи на неправилно приложение на материалния закон.
Неоснователно се счита от жалбоподателя, че хулиганските подбуди следва да се проявят при всички случаи в хулигански действия, различни от действията, в които се е изразило причиняването на телесното увреждане (в този см. виж и т. 19 от ППВС № 2/57 г., изм. с ППВС № 7/87 г.). Нещо повече, противно на виждането на касатора, хулиганските мотиви не са несъвместими с чисто личните (виж Р №65/2010 г. на ВКС по н.д. № 718/09 г., І н.о.).
С оглед на изложеното ВКС намира, че не се налага каквато и да е намеса на касационната инстанция за промяна на правните изводи на контролирания съд относно квалификацията на престъплението, осъществено спрямо пострадалия П..
Наложеното на подсъдимия И. наказание не е явно несправедливо.В жалбата наличието на касационния повод по чл.348, ал.1 , т.3 от НПК е маркирано без да са изложени конкретни съображения в негова подкрепа.Касационната проверка не установява порок в дейността на проверявания съд по индивидуализацията на наказанието на жалбоподателя.Същото е определено при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НПК, като прекомерната продължителност на наказателното производство е отчетена като изключително смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство.Коректно са оценени и останалите смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства, както и отегчаващите такива.Липсват обстоятелства, а и с жалбата такива не се сочат, които да са останали извън вниманието на контролираната инстанция и които да обосноват допълнително смекчаване на наложеното на подсъдимия наказание.
На последно място, неоснователен е и отправения упрек към гражданската част на присъдата.Във връзка с това оплакване отново не са изложени конкретни съображения, като единствено е оспорен размера на определеното обезщетение за обезвреда на пострадалия с твърдения, че той е непосилен за подсъдимия.Касационната проверка заключава, че определеният от въззивния съд размер на присъденото обезщетение съответства както на доказателствата по делото, така и на критериите за справедливост.Съобразени са в тази насока претърпените от пострадалия значителни болки и страдания; проведеното му оперативно лечение; продължителността на същото, както и продължаващия и понастоящем физически дискомфорт.С оглед на изложеното претенцията за редуциране размера на присъденото обезщетение е неоснователна и не може да бъде удовлетворена от касационния съд.
В обобщение на всичко гореизложено, не са налице релевираните в жалбата и допълнението към нея основания за отмяна или изменяване на въззивната присъда, която като правилна и законосъобразна, следва да бъде оставена в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо н.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 145 от 09.11.2022 год. по внохд № 2668/2022 год. по описа на Софийски градски съд, НО, 4 въззивен състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: