Р Е Ш Е Н И Е № 123 гр. София, 04 юни 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти март, две хиляди и петнадесетата година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветинка Пашкунова ЧЛЕНОВЕ: Севдалин Мавров Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Иванка Илиева и прокурора Кирил Иванов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №116 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по искане на осъдения И. В. Й. за възобновяване на воденото срещу него наказателно производство по НОХД 576/2014 г. по описа на Районен съд- гр. Русе. С присъда №112, постановена на 28.05.2014 г. по НОХД №576/2014 г. по описа на Районен съд- гр. Русе осъденият Й. е признат за виновен в това, че на 08.09.2013 г. в [населено място], област /област/, като непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, в съучастие, като съизвършител с Б. Д. Д., Д. В. П. и Д. Н. Н. отнел чужди движими вещи- сумата от 957 лева от владението на С. Б. А. с намерение противозаконно да ги присвои, като на основание чл.198, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.63, ал.1, т.3 и чл.54 НК му е наложено наказание две години „лишаване от свобода“. С присъдата Й. е признат за виновен, че на същата дата и място и в съучастие, като извършител с посочените по- горе лица, с цел да бъде улеснено друго престъпление (това по чл.198, ал.1 НК) е причинил на С. И. Б. лека телесна повреда, охлузвания и кръвонасядания причинили болка и страдание без разстройство на здравето, като на основание чл.131, ал.1, т.11, във вр. с чл.130, ал.2, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.63, ал.1, т.4 и чл.54 НК му е наложено наказание осем месеца „лишаване от свобода“. С присъдата на основание чл.23, ал.1 НК на осъдения Й. е наложено общо наказание в размер на две години „лишаване от свобода“, изпълнението на което е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от три години. С присъдата Й. е осъден да заплати на С. Б. А. и на С. И. Б. (при условията на солидарност с останалите съизвършители на престъпленията) сумите от по 1 500 лева, представляващи обезщетение за претърпени в резултата на престъпленията неимуществени вреди, като приетите за съвместно разглеждане граждански искове са отхвърлени до пълния им размер от 5000 лева. С присъдата Й. е осъден да заплати и сумата от 282, 97 лева разноски по водене на делото. В искането се поддържа, че са налице основанията на чл.422, ал.1, т.5 НПК, във вр. с чл.348, ал.1, т.1, 2 и 3 НПК за възобновяване на приключилото наказателно производство. Твърди се, че неправилно съдът е приложил материалния закон, като е отложил изпълнението на наложеното наказание по реда на чл.66, ал.1 НК, а не по реда на чл.69 НК. Като нарушение на процесуалния закон се сочи това, че решаващият съд не е разяснил на осъдения възможността производството да се проведе по реда на глави ХХVІІ и ХХІХ НПК, независимо, че са били налице процесуалните предпоставки за развитието на делото по тези диференцирани процедури. Оспорват се и мотивите на постановената присъда, като се поддържа, че те не отговарят на НПК. Прави се оплакване и за явна несправедливост на отмереното наказание, като съдът е приел от една страна превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а е наложил наказание около средния размер, предвиден в закона. Оспорва се и размера на присъдените обезщетения по приетите за съвместно разглеждане граждански искове. На тези основания, при условията на алтернативност, се предлага приключилото наказателно производство да бъде възобновено, атакуваната присъда отменена, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд или присъдата да бъде изменена, като бъде намалено наложеното на Й. наказание и размера на присъдените обезщетения по предявените граждански искове. В хода на касационното производство защитникът на осъдения Й. поддържа съображенията, отразени в искането Предлага се искането да бъде уважено, приключилото наказателно производство да бъде възобновено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд или влязлата в сила присъда да бъде изменена, като бъде намалено отмереното на осъдения наказание. Представителят на държавното обвинение поддържа, че липсват основанията за приложение на разпоредбата на чл.422, ал.1, т.5 НПК, като отмереното на осъдения наказание е съответно на извършените две престъпления. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: По допустимостта на искането: Депозираното искане за възобновяване на приключилото наказателно производство е подадено в срока по чл.421, ал.1 НПК и трябва да бъде разгледано. По основателността на искането: Разгледано по същество искането за възобновяване е неоснователно. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила Единственото конкретно оплакване, отразено в искането е това за допуснато нарушение на процесуални правила, свързани с липсата на разясняване на възможността за провеждане на производството по реда на глави ХVІІ или ХХІХ НПК. При внимателен преглед на съдебния протокол от проведеното на 28.04.2014 г. съдебно заседание е видно, че съдът е разяснил на подсъдимите правата (л.56 от делото), както и възможността да правят искания по реда на чл.275 НПК. Това, че в съдебния протокол не е отразено по изричен начин, че им е била разяснена възможността да бъде проведена една от посочените диференцирани процедури не е основание да се приеме, че това не е направено или че е допуснато съществено нарушение на процесуални правила. В тази връзка трябва да се отрази и това, че в същото съдебно заседание (а и в хода на цялото производство) осъденият е бил защитаван от упълномощен защитник, който е участвал дейно в производството. Неговото присъствие е допълнителна гаранция за това, че правата на Й. са били охранени в максимална степен, а правото му на защита гарантирано. Касационната инстанция не намира за необходимо да обсъжда подробно направеното оплакване за допуснати нарушения при изготвянето на мотивите на първоинстанционния съдебен акт. В касационното производство (в това число и в производството по чл.422 НПК) не съществува служебно начало, като съдът има задължение да обсъди и се произнесе по конкретни оплаквания, свързани с някои от основанията посочени в този законов текст. В настоящото искане такива оплаквания не са направени, което е и основание качеството на мотивите на първостепенния съд да не бъдат детайлно анализирани, а единствено да бъде посочено, че същите отговорят напълно на изискванията на процесуалния закон. По оплакването за допуснато нарушение на материалния закон: Касационният съдебен състав не възприе оплакването, че с приложението на чл.66, ал.1, вместо чл.69 НК, е допуснато нарушение на материалния закон. Действително към момента на извършване на инкриминираните деяния Й. е бил непълнолетен и приложимата разпоредба би следвало да е по чл.69 НК защото независимо от момента на постановяване на присъдата релевантен за продължителността на срока на условното осъждане е момента на извършване на престъплението (в този смисъл Р 172-69- ІІ НО и Р 477-84- І НО). С отразяването в атакувания съдебен акт на нормата на чл.66, ал.1 НК не е допуснато нарушение на материалния закон, тъй като срока, за който е отложено изпълнението на отмереното на Й. наказание от три години е в рамките на този, предвиден и в нормата на чл.69 НПК. Ето защо касационният съд прие, че въобще не е допуснато нарушение на материалния закон по смисъла на чл.348, ал.2 НПК и института на условното осъждане е правилно приложен. По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание Касационният съд прецени, че и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание не може да бъде възприето. Правилно като смекчаващи отговорността на Й. обстоятелства са ценени възстановяването на вредите от престъплението по чл.198 НК и младата му възраст (както и сравнително минималната степен на участие в извършване на престъплението по чл.131 НК), а като отегчаващи- предходните му осъждания и активната му роля в организиране на престъплението по чл.198 НК. При този анализ на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства наказанието на осъдения е било определено при превес на първите. Отмереното наказание в размер на две години „лишаване от свобода” (за престъплението по чл.198) и осем месеца „лишаване от свобода“ за престъплението по чл.131 НК не е завишено и отговаря на обществената опасност на конкретното престъпление и тази на осъдения Й.. Действително максимално предвиденото в чл.63, ал.1, т.3 НК наказание за престъплението по чл.198 НК е три години „лишаване от свобода“, а определеното на осъдения е над средния размер, но и касационната инстанция приема, че същото е съответно на тежестта на извършеното престъпление и данните за личността на Й.. Намаляването му няма да гарантира постигане на целите на чл.36 НК и конкретно превъзпитанието на осъдения. Предвид изложеното касационният съд прецени, че в хода на приключилото наказателно производство не е допуснато нарушение на процесуалния или материалния закон и отмереното на Й. наказание не е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5 НК. Ето защо и направеното искане за възобновяване на производството не трябва да бъде уважавано. Така мотивиран, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. В. Й. за възобновяване на воденото срещу него наказателно производство по НОХД 576/2014 г. по описа на Районен съд- гр. Русе. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.