6 6 Р Е Ш Е Н И Е №69 гр. София, 30.03.2017 В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 22 март, две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА и при участието на секретаря Ирена Велчева като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №602/16 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма] -гр. София срещу решение №325 от 18.12.2015 г. постановено от ВТАС по т.д. №240/2015 г., с което е отменено първоинстанционното решение №121 от 21.07.2015 г., постановено по т.д. №158/2013 г. на ОС-Плевен и вместо него е постановено друго, с което отрицателният установителен иск на М. М. З. срещу банката-касатор е уважен като е признато за установено , че ипотечното право, учредено в полза на банката по силата на сключен между страните по спора договор за ипотека - нот.акт №194, том І, рег. № 1126, дело №73 от 23.02.2006 г. на нотариус Жени М. върху собствен на ищцата апартамент в [населено място] не съществува. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилно приложение на материалния закон- чл.107 ЗЗД. Развиват се съображения, че според практиката на ВКС/цит. решения по реда на чл.290 ГПК/, новиране на задължението е налице само в случаите, когато по изричната воля на страните по договора старото задължение се замества с ново, при това второто следва да се отличава от предходното по своите съществени елементи: предмет и/или основание на задължението и самото намерение на страните за новация следва да е изразено изрично и недвусмислено в самия новиращ договор. В тази връзка се излагат доводи, че в процесния спор тези елементи на фактическия състав на новацията по чл.107 ЗЗД не са налице: С последващ анекс е преструктуриран договор за банков кредит-кредитна линия в размер на 100 000 лева в такъв с фиксиран краен падеж, без каквото и да е новационно намерение на страните и при запазване на основанието и предмета на договора за кредит. Ето защо , според касатора, обезпечението под формата на ипотека, учредена в полза на банката като кредитор по договора за банков кредит върху собствен на ищцата недвижим имот, е запазило действието си. Същите доводи се поддържат от страна на процесуалния представител на касатора и в проведеното открито съдебно заседание пред ВКС. Ответникът по касация М. М. З. в своето становище, изразено в открито заседание и в представените писмени бележки изразява становище, че под формата на анекс се е сключил нов договор за банков кредит, който замества предходния. Вторият се различава от първия по предмет и основание: предходният договор е с изтекъл срок на действие, а новият е при различен срок на погасяване и при погасяване на краен начин. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното: За да постанови обжалваното решение, с което отрицателният установителен иск на М. М. З. срещу банката-касатор е уважен, като е признато за установено , че ипотечното право, учредено в полза на банката по силата на сключен между страните по спора договор за ипотека върху собствен на ищцата имот за обезпечение на задълженията на трето за спора лице [фирма] по сключен на 23.02.2006 г. между него и банката договор за банков кредит-кредитна линия не съществува, съставът на въззивния съд е изложил следните съображения: Предмет на първоначално сключения между БАНКА П. БЪЛГАРИЯ АД и [фирма] договор за банков кредит-кредитна линия са предоставени средства в размер на 100 000 лева от банката-кредитодател на търговското дружество-кредитополучател, които ще се ползват текущо от последния за рефинансиране на текуща кредитна експозиция в [фирма]-клон София и за оборотни средства при годишна лихва и надбавка, съобразно уговорките в чл.4 от съдържанието на договора и при намаляване на кредитния лимит, съгласно клаузата в т.3.8 от договора. Кредитът се погасява на задължителни вноски, дължими за плащане на съответните дати, съгласно уговорката в чл.6.3 с последна вноска на 23.02.2007 г., като се предвижда с анекс револвиране на кредитната линия. В т.5.1 страните са уговорили обезпечаването на задълженията на кредитополучателя с ипотека. В изпълнение на това задължение е възникнало в полза на банката и ипотечното право, учредено в полза на същата по силата на сключен между страните по спора договор за ипотека - нот. акт №194, том І, рег. № 1126, дело №73 от 23.02.2006 г. на нотариус Жени М. върху собствен на ищцата М. М. З. апартамент в [населено място]. С Анекс №1 от 23.02.2007 г. - чл.2 страните по договора за кредит се споразумяват клаузата в т.6.3 да отпадне и вместо нея същите се уговарят,че крайният срок за издължаване на кредита да е 23.02.2008 г.. Налагат се и някои ограничения на кредитополучателя във връзка с разпорежданията му с активи на дружеството и запазване на капитала, разпределянето на печалба и дивиденти. Отпадат и спадащите кредитни лимити в т.3.8 от първоначалния договор за кредит. В чл.7 страните се споразумяват,че останалите уговорки запазват действието си без изменение и допълнение. При така изложените и възприети от състава на въззивния съд факти от страна на последния е счетено, че по силата на описания анекс, който по естеството си представлява обективна новация, е настъпил погасителният спрямо обезпечителното ипотечно право ефект по смисъла на чл.107 предложение второ във връзка с първо от ЗЗД. Това следва от изводите, че с анекса се променят основанието и предмета на първоначалния договор за кредитна линия, съответно, не се касае само за преструктуриране на първоначално поетото задължение по договора за кредит. Налице е преминаване от контокорентен банков кредит към стандартен банков кредит с определен краен срок за погасяване, в което се състои обективната новация. С оглед изложеното е прието и че даденото от трето лице обезпечение / ипотека, учредена в полза на банката като кредитор по договора за банков кредит върху собствен на ищцата недвижим имот/ е отпаднало, при липса на съгласие за обратното от самото реално задължено лице и процесното ипотечно право е погасено. Обжалваното въззивно решение е допуснато до касационно обжалване, поради противоречие на обжалваното въззивно решение със задължителната за съдилищата практика на ВКС по чл.290 ГПК: Р №110/17.07.2015 по т.д. № 1568/2014 г. на Първо т.о. на ВКС Р №136 от 96.11.20`15 по т.д. № 2483814 на Второ т.о. на ВКС Р №138 от 22.08.2013 по т.д. №27/2012 г. на Второ т.о. на ВКС по въпроса за фактическия състав на новацията по чл.107 ЗЗД. Относно отговора на правния въпрос, настоящият състав на Второ т.о. намира за установено следното: В практиката на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК, са дадени разяснения относно приложението на разпоредбата на чл.107 ЗЗД в случаите на постигнати споразумения за изменения на договори за лизинг и на договори за кредит относно размера на дължимите погасителни вноски и лихви. Според решение № 130/24.03.09г. по т.д.№ 650/08г. на ВКС, ІІ т.о., за да е релевантна волята у съконтрахентите за подновяване на едно задължение по смисъла на чл.107 ЗЗД, следва същата да е изразена изрично и недвусмислено, а не да се извежда по тълкувателен път. Приципното разрешение в практиката на ВКС (решение № 138/22.08.13г. по т.д.№ 27/12г. на ІІ т.о.; решение № 210/22.12.14 г. по т.д.№ 4090/13г. на I т.о.; решение № 110/17.07.15г. по т.д.№ 1568/14г. на І т.о.; решение №136/06.11.15г. по т.д.№ 2483/14г. на II т.о.; решение № 175/25.02.16г. по т.д.№ 2602/14г. на II т.о.; решение № 225/03.08.16г. по т.д.№ 3696/14г. на I т.о.; решение № 118/08.06.16г. по т.д.№ 729/15г. на I т.о.) е, че: „Отсрочването, разсрочването или друго преструктуриране на задължение по договор за банков кредит в рамките на общия размер на дълга, което не е съпроводено с ясно изразена воля на страните за погасяване на породените от договора задължения и за поемане в замяна на тях на ново задължение, различно по основание или предмет, не представлява обективна новация по смисъла на чл.107 ЗЗД.”. Съображенията за така дадения отговор на правния въпрос са основани на естеството на новацията, което предполага нов елемент в състава на облигационното отношение, като разликата между старото и новото облигационно отношение трябва да засяга някои от съществените му елементи. При обективната новация новият елемент се отнася до предмета на задължението – длъжникът поема по споразумение с кредитора дълг с нов предмет или на ново основание в замяна на старото задължение. В случая такава промяна в основанието или предмета на задължението не е налице по следните съображения: Първоначалният договор по правната си природа е договор за паричен заем/банков кредит/, с който се предоставят на длъжника парични средства в размер на 100 000 лева при условията на усвояване и съответно погасяване на задължението за срок до една година –до 23.02.2007 година/ т.6.3/ и допълнителни уговорки, залегнали в същия, включително и уговорката за обезпечаване на задължението с ипотека върху имота на ищцата-т. 5.1-буква Б. С Анекс №1 от 23.02.2007 г. - чл.2 страните по договора за кредит се споразумяват клаузата в т.6.3 да отпадне и вместо нея същите се уговарят,че крайният срок за издължаване на кредита да е 23.02.2008 г.. Налагат се и някои ограничения на кредитополучателя във връзка с разпорежданията му с активи на дружеството и запазване на капитала, разпределянето на печалба и дивиденти. Отпадат и спадащите кредитни лимити в т.3.8 от първоначалния договор за кредит. В чл.7 страните се споразумяват,че останалите уговорки запазват действието си без изменение и допълнение. Следователно доводите на ответника по касация в насока, че анексът по същество е нов договор, сключен след прекратяване действието на предходния договор , с ново основание и предмет са неоснователни. Анекс №1 от 23.02.2007 г. е сключен в последния ден за издължаване на кредита по първоначалния договор, има за предмет предоставяне на парични средства в размер на 100 000 лева/както и първият/ и се основава на договор за паричен заем/банков кредит/ с единствена разлика в несъществените елементи/ т.е. тези които не променят предмета на дължимата престация и правното основание, на което последната се дължи. В чл.7 страните се споразумяват, че останалите уговорки запазват действието си без изменение и допълнение, т.е. волята на страните по анекса е за запазване действието и на обезпечението под формата на ипотека, учредена в полза на банката като кредитор по договора за банков кредит върху собствен на ищцата недвижим имот. От така изложеното произтича и категоричен извод за липса на изразена воля на страните за погасяване на породените от договора задължения и за поемане в замяна на тях на ново задължение, различно по основание или предмет, което да дава основание да се приеме, че е налице обективна новация по смисъла на чл.107 ЗЗД като основание за отпадане на задължението на ищцата, възникнало в полза на банката по силата на сключен между страните по спора договор за ипотека - нот.акт №194, том І, рег. № 1126, дело №73 от 23.02.2006 г. на нотариус Жени М. върху собствен на ищцата апартамент в [населено място] . Приемайки обратното на гореизложеното, въззивният съд е постановил решение в противоречие с материалния закон –чл.107 ЗЗД и при необосновани изводи, относно релевантните за спора факти. Същото подлежи на отмяна на тези основания и вместо него ВКС следва да постанови друго по същество на спора, с което отрицателният установителен иск да се отхвърли като неоснователен. По отношение на разноските : Ответникът по касация следва да заплати разноските на касатора в настоящата инстанция в размер на 5 630 лева-общо, от които 2 030 лева-внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба и 3600 лева-платено адв.възнаграждение с включен ДДС, съгласно представения списък по чл.80 ГПК , договор за правна помощ с адв. д-ство „Г.,Т. и Ко”, фактура и извлечение от сметка. Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение №325 от 18.12.2015 г. постановено от ВТАС по т.д. №240/2015 г.и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ отрицателния установителен иск на М. М. З. ЕГН: [ЕГН] срещу [фирма] -гр. София да бъде признато за установено , че ипотечното право, учредено в полза на банката по силата на сключен между страните по спора договор за ипотека - нот.акт №194, том І, рег. № 1126, дело №73 от 23.02.2006 г. на нотариус Жени М., рег. № 005 на НК с район на действие РС-гр.П. върху собствен на ищцата апартамент в [населено място] не съществува, поради новиране на задължението, което обезпечава. ОСЪЖДА М. М. З. ЕГН: [ЕГН] да заплати на [фирма] -гр. София разноските в настоящата инстанция в размер на 5 630 лева-общо. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.