Ключови фрази
Управление на МПС в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества * неоснователност на искане за възобновяване * Искане за възобновяване на наказателно дело от задочно осъден * задочно осъждане и Европейска заповед за арест * задочно производство

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60235

гр. София, 29 декември 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седми декември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА
МАРИЯ МИТЕВА

при участието на секретаря Н. Пелова
и след становище на прокурора от ВКП МОМЧИЛ БЕНЧЕВ
като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 734/2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано е по искане от упълномощения защитник на осъдения К. И. И. – адв. К. А. с правно основание чл. 423 от НПК.
В искането за възобновяване се посочва, че осъденият не е участвал в съдебното производство, не е знаел за воденото срещу него дело и за постановената от Бургаски районен съд присъда, като същият от м. април 2018г. е работил в /държава/ по официални трудови договори. В края на месец юни 2021г. е бил екстрадиран с решение от 28.06.2021г. на френския съд и е предаден на българските власти и след екстрадирането му е приведена в изпълнение присъдата по нохд № 1825/2018г. по описа на Районен съд - Бургас. Твърди се още, че е налице гаранция за възобновяване на делото по смисъла на чл. 423, ал. 5 от НПК. В искането се сочи наличие на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и се заявява основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, като се застъпва, че осъденият не е бил призоваван по съответния ред в хода на производството пред първоинстанционния съд, нарушено било правото му да организира защитата по най-подходящия за него начин и се изразява недоволство от изпълнението на задълженията на служебния защитник. Иска се делото да бъде върнато за ново разглеждане от районния съд.
По делото е постъпила и молба-становище от адв. А., с която са изложени допълнителни съображения към депозираното искане. Застъпва се, че са налице безспорни доказателства, че при разглеждане на делото и постановяване на присъдата И. не е присъствал, като са представени и такива, че същият е бил на работа в /държава/. Декларативно се сочи, че разпоредбата на чл. 423, ал. 1 от НПК гарантира правото по чл. 5, т. 3 от ЕКПЧ и от чл. 55 от НПК право на лично участие в наказателното производство. Изложени са и допълнителни съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като се твърди, че липсват доказателства Бургаски РС да е направил всичко необходимо, за да уведоми и призове осъдения за насроченото съдебно заседание, така неправомерно делото е разгледано в негово отсъствие и е нарушено правото му на защита. Сочи се, че към момента на постановяване на присъдата И. е разполагал с финансова възможност да си организира адекватна договорна защита. Възразява се за неспазени срокове за връчване на книжа и приключване на производството.
Пред настоящата инстанция адв. Ю. Н., преупълномощен от защитника на осъдения К. И. – адв. К. А., поддържа искането и моли производството да бъде възобновено. Излага доводи, че съдът не е положил необходимите усилия да открие И. и че осъденият е приведен в България по ЕЗА, с която са дадени гаранции за ново разглеждане на делото в негово присъствие.
Представителят на ВКП изразява становище, че искането на осъдения е процесуално допустимо, но по същество е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Доводите в тази насока са свързани с присъственото привличане на К. И. в качеството на обвиняем, проведеният след това разпит, отказът да му бъдат предявени материалите по разследването и взетата спрямо него мярка за неотклонение „подписка“. Изтъква, че за започване на съдебното производство И. е уведомен по телефона, тъй като не е бил открит на посочения от него адрес, като същият е съобщил, че е извън Република България и няма да присъства на съдебните заседания. Приема, че действията на К. И. следва да се окачествят като укриване, тъй като той е знаел за воденото срещу него наказателно производство и по силата на взетата му мярка за неотклонение за И. е съществувало задължение да не променя местоживеенето си без да уведоми съответния орган. Освен това присъствието му в съдебно заседание не е било задължително.
Осъденият К. И. поддържа искането и моли делото да бъде възобновено. С последната си дума заявява, че не се е укривал.
Върховният касационен съд провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното:
Искането за възобновяване, направено от редовно упълномощен с изрично пълномощно защитник на осъдения И., е процесуално допустимо – подадено е от правно легитимиран субект срещу влязла в сила присъда. Следва да се приеме, че същото е направено в шестмесечния срок по чл. 423, ал. 1 от НПК, доколкото е депозирано в Бургаски районен съд на 23.07.2021г. и най-ранната дата от значение за узнаване на влязлата в сила присъда е тази на фактическото предаване на осъдения на българските власти, което съвпада с началото на изпълнението на наказанието лишаване от свобода, наложено по делото, чието възобновяване се иска – 02.07.2021г.
Разгледано по същество, искането по чл. 423, ал. 1 от НПК, е НЕОСНОВАТЕЛНО.
Бързото производство № 87/2017г. по описа на РУ – Созопол е било образувано с първото действие по разследването – разпит на свидетел, на основание чл. 212, ал. 2 от НПК за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. С постановление от 16.05.2017г. К. И. И. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, за това, че на 12.05.2017г.,на главен път/път/,в близост до бензиностанция „име“, [населено място], в посока [населено място], управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „марка“, с рег. № „рег. №“, след употреба на наркотични вещества, а именно амфетамин, установено с техническо средство „Дрегер Друг Чек 3000“ – тест-касета с № /номер/. Постановлението за привличане е било предявено на К. И. лично без участието на защитник. В проведения разпит след привличането осъденият е дал обяснения по обвинението, в които е отрекъл да е употребявал наркотични вещества, а евентуалното наличие на такива свързал с проведено медикаментозно лечение, като и е заявил, че не желае да му бъдат предявявани материалите по разследването. Спрямо И. е била взета мярка за неотклонение „подписка“, като изрично му е било разяснено задължението да не нарушава мярката, да не променя местоживеенето си и да се явява при призоваване. Осъденият при привличането си е посочил адрес [населено място], а на първия си разпит като обвиняем на 16.05.2017г. е посочил, че в момента живее в [населено място], като в протокола от това следствено действие е посочен настоящ адрес в [населено място]. На 17.05.2017г. с постановление на прокурор БП № 87/2017г. по описа на РУ МВР – Созопол, Б.пр.1342/2017г. на Бургаска районна прокуратура, е било преобразувано в досъдебно производство, по което разследването да се извърши по общия ред.
На 22.05.2017г. е извършен втори разпит на осъдения И. от разследващ полицай, при който той е дал допълнителни обяснения и повторно е заявил, че не желае предявяване на материалите по разследването.
На 23.04.2018г. в Районен съд – Бургас е внесен обвинителен акт по обвинението на К. И. И. за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. До осъдения е било изпратено съобщение по чл. 247в от НПК на настоящия му адрес в [населено място]. Книжата са били върнати невръчени поради обстоятелството, че И. не е бил открит на посочения от него адрес в [населено място], като служителят по връчване от съответния съд е отразил, че е уведомил И. по телефона, указан в разпореждането за насрочване, посочвайки, че същият е обяснил, че е извън България и не може да присъства на съдебно заседание. Ход на делото в заседанието на 11.05.2018г. не е бил даден и за следващо съдебно заседание на 05.06.2018г. осъденият е бил призован от неговия постоянен адрес в [населено място] и от настоящия му – в [населено място], като призоваването и направеният повторен опит да му бъде връчен препис от обвинителния акт са били неуспешни. От постъпилата на 25.05.2018г. в Районен съд – Бургас справка за задграничните пътувания на К. И. И. от ОД на МВР – Бургас е видно, че същият е напуснал пределите на РБ през ГКПП/населено място/ на 20.04.2018г., като не се съдържа информация за неговото завръщане в страната. С протоколно определение от разпоредително заседание на 05.06.2018г. на И. на основание чл. 94, ал. 1, т. 8 от НПК е бил назначен служебен защитник и е даден ход в негово отсъствие. Съдът е решил въпросите по чл. 248, ал.1 от НПК и е приел, че делото следва да бъде разгледано по общия ред, като го е насрочил за 03.07.2018г. До подсъдимия е била изпратена и призовка на адреса в [населено място], върната без връчване, а в списъка за призоваване е отразено, че И. е уведомен по мобилния телефон. В съдебно заседание на 03.07.2018г. К. И. се е явил лично пред районния съд и са му били разяснени правата, ход на делото не е бил даден предвид изявлението му, че желае да се запознае с обвинителния акт и да упълномощи защитник. Преписи от обвинителния акт и разпореждането на съда са били връчени на подсъдимия в съдебно заседание и делото е било насрочено за 11.07.2018г. В следващото съдебно заседание К. И. не се е явил и не е посочил причини за неявяването си. Съдът е изменил мярката му за неотклонение от „подписка“ в „задържане под стража“. Видно от писмо от ОД на МВР – Бургас, К. И. И. е бил обявен за общодържавно издирване с тел. № 22616/02.08.2018г. на ГД „НП“, с КИЛ № 251-р-23467/02.08.2018г. по описа на ОДМВР Бургас. От същото писмо е видно, че след извършена справка в ИИС на МВР – „Граничен контрол“ е било установено, че К. И. е напуснал пределите на РБ през ГКПП „граничен пункт“ и към 02.08.2018г. местонахождението му остава неизвестно. В съдебно заседание на 16.10.2018г. е даден ход на делото в отсъствие на подсъдимия по реда на чл. 269, ал. 3 от НПК, тъй като същият е бил редовно призован по реда на чл. 178, ал. 11 от НПК и не е посочил уважителни причини за неявяването си. В същото съдебно заседание е постановена присъда № 162 от 16.10.2018г. по нохд № 1825/2018г., с която К. И. И. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК и на основание чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година при първоначален строг режим и глоба в размер на 500лв. Присъдата е била обжалвана от служебния защитник на подсъдимия – адв. М. М. и пред Окръжен съд – Бургас е било образувано внохд № 993/2018г. Опитите за призоваване на К. И. от известните по делото адреси са останали безуспешни, бил е уведомен по телефона за заседанието на 07.12.2018г. пред Бургаския окръжен съд, но не се е явил и ход на делото е бил даден в негово отсъствие. С решение № 216 от 07.02.2019г. по внохд № 993/2018г. Окръжен съд – Бургас е потвърдил първоинстанционната присъда.
При тези фактически констатации настоящият състав извърши преценка за наличието на основание за възобновяване на наказателното дело по чл. 423, ал. 1 от НПК. Сред правата на привлеченото към наказателна отговорност лице, гарантирано от чл. 6, т. 3, б. „а”, „c” и „d” от ЕКПЧ и чл. 55 от НПК, са правото му да бъде информиран за характера и причините за обвинението срещу него и правото да участва лично в съдопроизводствените действия при разглеждане на делото. Нормата на чл. 423, ал. 1 от НПК и установената в нея възможност за възобновяване на наказателното дело цели възстановяване на правото на обвиняемия/подсъдимия да участва лично в процесуалните действия, предприети в рамките на наказателното производство срещу него, когато това не е било реализирано в проведеното производство в негово отсъствие. В тази връзка, основателността на искането за възобновяване на делото на посоченото основание се преценява с оглед на предпоставките, визирани в нормата на чл. 423, ал. 1 от НПК. Ако наказателното производство е проведено задочно, искането се уважава, с изключение на случая, когато осъденият след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по чл. 247в от НПК /предишен чл. 247б, ал. 1 от НПК/ не може да бъде изпълнена или след като е изпълнена, не се е явил в съдебното заседание без уважителна причина. Така предвиденото основание за възобновяване на делото съдържа изискванията задочно осъденият да не е знаел за наказателното преследване срещу него и незнанието му да се дължи на причини, извън негова недобросъвестност. Доколкото правото на обвиняемия/подсъдимия на лично участие в процедурата за реализиране на наказателното преследване е с диспозитивен характер, то ако обвиняемият/подсъдимият е напуснал посочения адрес за призоваване, с което е предпоставил невъзможност да бъде призован за съдопроизводствени действия, укрил се, и по този начин сам е създал ситуацията на неучастието си в действията по наказателното производство и така е манифестирал отказ от упражняване на правото си, той не би следвало да се ползва от установената в закона възможност за възобновяване на наказателното дело, възстановяваща правото му на лично участие.
По настоящето дело, видно от изложената по-горе фактология, И. бил информиран за наказателното обвинение срещу него, бил е привлечен лично в процесуалното качество на обвиняем. Осъденият, следователно, е бил наясно с естеството и характера на воденото срещу него производство чрез привличането му като обвиняем на досъдебната му фаза. Въпреки това обаче, след опита да бъде призован за разпоредително заседание и да му бъде връчен препис от обвинителния акт е установено, че той не е пребивавал на адреса, посочен по настоящето производство, нито е уведомил органите по ръководство и решаване за нов адрес, на който да бъде открит. Обстоятелството, че И. е напуснал адреса, посочен от него по делото, че не е уведомил за друг адрес, на който да може да бъде призован и да му бъдат връчени съдебните книжа, сочи, че осъденият на практика се е укрил и сам е препятствал възможността да бъде призоваван в съдебната фаза на наказателното производство. Освен това, промяната на местоживеенето, без разрешение на съответния орган, съставлява и нарушение на взетата му тогава мярка за неотклонение – „подписка“. В допълнение, по делото е удостоверено призоваването му по телефона за съдебни заседания пред първоинстанционния и пред въззивния съд, като неявяването му е по личен негов избор. Следователно, с поведението си И. сам се е отказал да упражни правото си да присъства при извършване на действията в рамките на съдебното производство срещу него и да упражни правото си на защита. Осъденият е знаел за воденото срещу него наказателно производство и при привличането му са му били разяснени същността и характера на конкретното повдигнато му обвинение, като е бил наясно с процесуалния си статут. Непосочването по наказателното производство на актуален адрес за призоваване следва да се прецени като укриване, като въпреки направените действия, целящи издирването му, не е бил намерен, за да бъде призован. Бил е уведомяван за съдебни заседания по мобилния му телефон, но е демонстрирал липса на желание за лично участие в процеса. Заявеното от упълномощения защитник на осъдения в искането за възобновяване, че И. не е знаел за делото е голословно и невярно. На И. е бил връчен препис от обвинителния акт, инициирал съдебното производство, макар и след провеждане на разпоредително заседание в негово отсъствие, като е била осигурена възможност за провеждането на ново такова, но последващото неявяване на осъдения в съдебното заседание я е осуетило, следователно е изпълнена и процедурата по чл. 247в, ал. 1 от НПК.
В обобщение, процесуалното поведение на осъдения и фактите, че същият е бил уведомен за воденото спрямо него наказателно производство, взел е участие в едно съдебно заседание, което по негово желание е било отложено, след което по собствена воля е преустановил участието си в производството, водят до извода, че подаденото искане за възобновяване е неоснователно. Доводите в искането, че по осъденият по същото време е бил на работа във /държава/, е променят направения извод, защото след като е бил привлечен като обвиняем И. е бил наясно с ограниченията, произтичащи от процесуалния му статут и с напускането на пределите на държавата и неуведомяването за актуален адрес сам се е поставил в невъзможност да участва в производството.
Колкото до доводите на защитата за наличие основанието по чл. 423, ал. 5 от НПК, същите са неоснователни. От предаването на едно осъдено лице въз основа на ЕЗА не възниква безусловно задължение за българския съд да възобнови делото. В заверено копие от ЕЗА от 05.07.2019г. на РП – Шумен, изискано от ВКС и предоставено от отдел 04 "Международен" на ВКП, не се съдържат данни българската държава да е предоставила гаранции за възобновяване на наказателното производство. В раздел (d) са отбелязани т. 2 – че лицето не се е явило лично на съдебния процес, вследствие на който е постановено решението, с което му е наложено наказанието лишаване от свобода, т. 3.1а – лицето е било призовано лично и по този начин е било уведомено за определената дата и място на съдебния процес, в резултат на който е постановено решението, и е било уведомено за възможността за постановяване на такова решение,ако не се яви на съдебния процес. По т. 3.4 на раздел (d) са отбелязани полетата, че решението ще му бъде връчено лично незабавно след предаването, при връчване на решението лицето ще бъде изрично уведомено за правото му на обжалване или повторно разглеждане на делото с негово лично участие, при което делото може да бъде преразгледано по същество, включително с оглед на нови доказателства, и което може да доведе до отмяна на първоначалния акт и че лицето ще бъде уведомено за срока, в който трябва да поиска обжалване или повторно разглеждане, и който,съгласно чл. 421, ал. 3 от НПК е 6 месеца от датата, на която е узнал, че присъдата е влязла в сила. Указването на правната възможност за осъдения да обжалва решението или в случая да поиска повторното разглеждане на делото чрез депозиране на искане за възобновяване не съставлява предоставена гаранция, която да налага отмяната на постановеното решение по реда на Глава тридесет и трета от НПК. Следователно в настоящия случай гаранция за възобновяване не е дадена, а и липсва такава необходимост, тъй като с отмяната на чл. 41, ал. 1 от ЗЕЕЗА и измененията на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗЕЕЗА (обн., ДВ, бр. 55/2011 г.) отпада нормативното изискване за изпълнение на ЕЗА при уверение от издаващата държава членка, че лицето ще може да упражни правото си на повторно разглеждане на делото при лично участие в процеса. Съгласно чл. 41, ал. 2 от ЗЕЕЗА гаранции са уредени само за изпълнение на ЕЗА, издадена за престъпление, за което се предвижда наказание доживотен затвор или мярка, изискваща доживотно задържане. Задочното осъждане в издаващата държава членка е факултативно основание за отказ в изпълняващата държава членка. Изпълняващата държава членка може да откаже изпълнение на ЕЗА за предаване на лице за изтърпяване на наложено наказание лишаване от свобода, освен ако заповедта "изрично не съдържа информация за спазване" на едно от четирите условия по чл. 40, ал. 2, т. 1т. 4 от ЗЕЕЗА. В тази насока националното ни законодателство възпроизвежда чл. 4 а, параграф 1 от РР 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002г., изменен с чл. 2 от РР 2009/299/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009г. Ето защо настоящият състав прие, че при предаването на осъдения И. на компетентните български власти не са поставени условия за възобновяване на наказателното производство.
Изложените доводи мотивират крайният извод на касационната инстанция за това, че не са налице основания за възобновяване на производството по нохд № 1825/2018г. на Районен съд – Бургас.
В искането до ВКС защитникът на осъдения прави оплаквания за допуснати при разглеждане на делото съществени процесуални нарушения, във връзка с реда на призоваване и връчване на книжа и нарушаване на правото на защита на осъдения К. И., с позоваване на основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Такива оплаквания не следва да бъдат обсъждани, доколкото разглеждането им и преценката за допустимост на искането в тази му част са от компетентността на съответния апелативен съд, съобразно разпоредбата на чл. 424, ал. 1 от НПК. В случая това е Апелативен съд – Бургас, на който делото следва да бъде изпратено.

Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение
Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането с правно основание чл. 423, ал. 1 от НПК от защитника на осъдения К. И. И. за възобновяване на производството нохд № 1825/2018г. по описа на Районен съд – гр. Бургас и отмяна на постановения съдебен акт.
Изпраща делото на Апелативен съд – Бургас за произнасяне по искането за възобновяване на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ:1.

2.