Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                                                                                                  № 164                         гр. София, 16 април 2010 година                         В   ИМЕТО   НА    НАРОДА                Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на единадесети март две хиляди и десета година, в състав:                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова                                       ЧЛЕНОВЕ:  Фиданка  Пенева                                                              Севдалин Мавров     при секретар Лилия  Гаврилова  и с участието на прокурор от ВКП -  Антони Лаков изслуша докладваното от съдията Вероника Имова  наказателно дело № 54/2010 г.   Делото е образувано по КАСАЦИОННА ЖАЛБА от подсъдимият Д. Т. Т. СРЕЩУ въззивно решение от 26.10.2009г. постановено по внохд №342/2009 год. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдена присъда №107/15.07.2009г. по нохд №888/2009г. на Пловдивския окръжен съд. С присъдата подсъдимият Д. Т. Т. е признат за виновен в това, че на 06.03.2009г. в гр. П. при опасен рецидив, без надлежно разрешение, е придобил и държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество-амфетамин 10.5039 гр., с активен компонент амфетамин 13% на стойност 315.12 лева, поради което и на осн.чл.354а ал.2, т.4, вр.ал.1, пр.1 вр.чл.29 ал.1б."а" и „б" вр.чл.55 ал.1, т.1 и ал. З НК е осъден на четири години и шест месеца лишаване от свобода, с първоначален режим на изтърпяване наказанието строг, което да изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, съгл. чл.61,т.2 ЗИНС. Приложен е и чл.59,ал.1 НК със зачитане от срока на наложеното му с присъдата наказание, на срока на предварителното задържане на Т. , считано от 10.03.2009г., до влизане на присъдата в сила. В касационната жалба подсъдимият изтъква явна несправедливост на наказанието. Въпреки че наказанието му е определено съгласно чл.55 , ал.1,т.1 и ал.3 НК, във връзка с процедурата по чл.373, ал.2 НПК, намира изводите на съдилищата за неправилни, тъй като не са въз основа на оценка на всички определящи вината обстоятелства. Твърди че е “осъден въз основа на обремененото му съдебно минало“, а не “въз основа на доказателствата”. Подценени са смекчаващите вината, например фактът че е бил трудово ангажиран- работил е на автомивка, но без трудов договор, за което има данни по делото. Изтъква и допуснати съществени процесуални нарушения при събирането на доказателствата като използване на принуда от полицейските органи при даване обясненията му. Искането е да се намали размера на наказанието лишаване от свобода. В съдебно заседание се явява лично и с адвокат Н от АК гр. П. служебен защитник на подсъдимия пред предходните съдебни инстанции, която ВКС назначи за служебен защитник на подсъдимия и пред касационната инстанция. Защитата поддържа жалбата с искане за намаляване размера на наложеното наказание. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила въззивното решение като законосъобразно. В последната си дума подсъдимият моли за снизхождение. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на касационна проверка прие следното : Жалбата на подсъдимия е НЕОСНОВАТЕЛНА . Производството по делото е протекло по реда на Глава ХХVІІ от НПК, съгласно чл.371,т.2 и следващи . Подсъдимият е признал фактите на обвинението в присъствието на защитата си ,след като съдът е разяснил предварително правата му в процеса по чл.274,чл.275,чл.371-чл.373 НПК. Преценката на първостепенният съд да разгледа делото при информирания отказ на подсъдимият от състезателно съдебно производство е била след като е преценил, че освен признаването на обстоятелствата на обвинението от подсъдимият, на досъдебното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения при събирането и проверката на доказателствените източници и при извършването на действията по разследването, ограничаващи правото на защита на подсъдимия Т. Ето защо, напълно голословно е оплакването му за неправомерно събрани гласни доказателствени средства. Няма никакви обективни данни от протоколите за проведените разпити на подсъдимия/ като обвиняем/ и на свидетелите, да са нарушени правата им в процеса, нито да има данни да са използвани средства за събирането им извън предвидените в НПК способи. Голословно е оплакването на подсъдимият , че е осъден само заради обремененото му съдебно минало, а не въз основа на доказателствата, сочещи го за автор на инкриминираното деяние. Вътрешното убеждение на съдилищата по фактите за деянието и авторството от подсъдимия е основано на цялостната проверка и оценка на показанията на свидетелите Д, Ш. , М. , В. , П. , като последните двама са установили, че са купували наркотик от подсъдимия, протоколите за оглед и за обиск на намереният у подсъдимия наркотик на процесната дата /одобрени от Пловдивският ОС /, протокол за разпознаване, фотоалбум, експертна справка, протокол №09/НАР-300 на НИКК-МВР/. Индивидуализацията на наказанието на подсъдимия е извършена при спазване на императива на чл.373, ал.2 НПК, вр. с чл.58а НК. Обсъдени са недобрите характеристични данни на подсъдимия, величината на високорисковото наркотично вещество-амфетамин 10.5039 грама, с активен компонент амфетамин 13% на стойност 315.12 лева. Завишената степен на обществена опасност на деянието е правилно оценена и поради величината на предмета на престъплението. Мащабите на обществената опасност на този вид престъпление обхващат широк кръг от лица, поради свойствата му, с минимално количество наркотик да се порази здравето на мнозина. Не е подценено самопризнанието на подсъдимия. Обратното е вярно. То е решаващо обстоятелство за смекчаване правното му положение в процеса. Но само по себе си не може да се цени и повторно като смекчаващо вината обстоятелство при съкратеното съдебно следствие. В случая съдилищата правилно са посочили в мотивите на съдебните си актове/ присъдата и решението/, че предпоставката за развитие на съкратеното съдебно следствие е самопризнанието на подсъдимия. То е основание за приложението на чл.55 НК при осъдителна присъда, независимо от липсата на предпоставки за определяне наказанието при изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Наложеното наказание не е несправедливо , защото освен че е под специалния минимум, с неговия размер са отчетени индивидуализиращите обстоятелства смекчаващи и отегчаващи вината му. По делото няма данни, каквито се твърдят от подсъдимият, за трудова ангажираност. Налице са оценените от съдилищата данни за липсата на трудови навици и воденият скитнически начин на живот. Предходните осъждания на Д. за престъпления от общ характер, включително и за престъпление от същия вид като инкриминираното, извън тези, формиращи отговорността му за опасен рецидив, са намерили вярна оценка за степента на обществена опасност на дееца и необходимостта , поради трайните му престъпни навици, от ефикасно предупредително и възпиращо въздействие на наказанието спрямо личността на Д. / спр. свидетелство за съдимост и характеристика приобщени по реда на чл.283 НПК от досъд.производство/.   При тези мотиви, съставът на ВКС съгласно чл.354, ал.1,т.1 НПК   Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 26.10.2009г. по внохд №342/2009 год. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдена присъда№107/15.07.2009г. по нохд №888/2009г. на Пловдивския окръжен съд.   Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :