Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 8 София, 08.01.2020 година Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 13.11.2019 година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Гълъбина Генчева ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева Владимир Йорданов разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело № 2315 /2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е с правно основание чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. И. Г. и Б. Б. Т. срещу въззивно решение № 16 от 26.02.2019 г. (неправилно посочено 18.02.2019 г.) по възз. гр. д. № 19 /2019 г. на Търговищкия окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение № 602 от 30.11.2018 г. по гр.д. № 627 /2018 г. на Търговищкия районен съд в обжалваната част, с която е уважен иск на Н. С. Н. и П. П. Н. срещу жалбоподателите с правно основание чл.108 ЗС за площ от 138 кв.м., представляваща реална част от УПИ Х-..... в кв. ..... по плана на [населено място], с ид. № 73626.502.74 по кадастралната карта от 2005 г., индивидуализирана в решението чрез скица към заключение на СТЕ. Насрещните страни Н. С. Н. и П. П. Н. оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Жалбата е допустима, тъй като е подадена срещу въззивно решение по ревандикационен иск за недвижим имот, за който в чл.280,ал.3 ГПК не е предвидено ограничение за касационно обжалване. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установено следното: Искът е основан на твърдения, че през 1965 г. процесната реална част е заснета погрешно (неправилно) като част от имота на ответниците, който е съседен на този на ищците и ответниците оспорват правата на ищците. Въз основа на заключение на СТЕ въззивният съд е приел за установено, че по първия регулационен план от 1925 г. двата имота – на ищците и на ответниците са били един общ имот с площ около 2270 кв.м., по искане на собственика на този имот той е разделен с изменение на плана от 27.02.1965 г. на два парцела – от 1270 к.м. и 1000 кв.м. Вторият регулационен план е одобрен със заповед от 14.09.1965 г., с него площта на двата парцела е станала 1160 кв.м. и 1120 кв.м., но въпреки липсата на основания и процедури за промяна в дворищната и уличната регулация, вместо вътрешната регулационна граница по плана от 1925 г. да бъде приета за имотна, то същата погрешно е изместена на изток, при което площ от 138 кв.м. е отредена като попадаща в имота на ответниците. Посоченото положение е запазено и по регулационния план от 1981 г., когато само е променена номерацията на двата парцела, възпроизведено и в кадастралната карта от 2005 г. Въззивният съд се е позовал на приетото с т.4 от ТР № 8 /23.02.2016 г. по т.д. № 8 /2014 г. на ОСГК на ВКС по приложението на § 5,ал.1 ПЗР на ЗКИР и на приетото с ТР № 3 /15.03.1993 г. (то е от 15.07.1993 г.) по гр.д. № 2 /1993 г. на ВС и с ТР № 3 /28.03.2011 г. по т.д. № 3 /2010 г. на ОСГК на ВКС и е приел, че по предявения иск за собственост подлежи на изследване положението на имота по предходните планове, като по приложен план регулационните граници се трансформират в имотни, а неприлагането на дворищнорегулационния план обуславя прекратяването на отчуждителното му действие и отразяването в кадастралната карта на правото на собственост в пространствения му обхват по последния приложен план. Въззивният съд е приел, че в настоящата хипотеза разпоредбата на § 72,ал.1 ППЗПИНМ (отм.) безусловно разпорежда при изменение на дворищната регулация при грешка в кадастралната основа да се прилага положението преди регулацията, а чл.33,ал.1 от последяващия З. (отм.) допуска запазване на опорочената регулация, но за да бъде стабилизирано отчуждителното действие на създаден по грешна кадастрална основа план е необходимо: 1. придаваемите части да бъдат заети по установения в закона ред, както и 2. владението на приобретателя да е продължило повече от 10 години, като двете изисквания са кумулативни. Въззивният съд е приел, че в конкретния случай е установено, че ответниците упражняват фактическа власт повече от 10 години, но това не е станало по установения в закона ред, поради което регулационните планове от 1965 г. и 1981 г. не могат да бъдат приложени. При тези обстоятелство и съгласно чл.33,ал.1 З. (отм.) и чл. 86,ал.2 ППЗТСУ (отм.) с изтичането на сроковете по § 8,ал.1 ПР ЗУТ отчуждителното действие на регулацията от 1965 г. е прекратено автоматично - положението на имотите се определя по плана от 1925 г. По този план процесната площ не попада в имота на ответниците, а в имота на ищците, които са носители на правото на собственост. Касационно ожалване на въззивното решение следва да се допусне по изведения от касационните жалбоподатели в изложението им за допускане на касационно обжалване материалноправен въпрос по приложението на чл.33 З. (отм.): При промяна на границата между два парцела, образувани от един общ имот, която е свързана с необходимост от заплащане на обезщетение за придадени части към съседен имот, настъпва ли стабилизиране на отчуждителното действие на плана след завземане на придаваемите части и владението им в продължение на десет години при действието на З. (отм.)? Въпросът е обуславящ, тъй като жалбоподателите – ответници по иска са направили възражение, че техните праводатели и те са заели и владели спорната реална част от недвижим имот от 1965 г., планът от м. септември 1965 г. е приложен, ищците са владели това, което са купили и видно за изложеното за мотивите му, въззивният съд е обсъдил въпроса. Въззивният съд е разрешил въпроса в противоречие с приетото в ТР № 3 /15.07.1993 г. по гр.д. № 2 /1993 г. на ВС по приложението на чл.32 и чл.33 З. (отм.), на което се е позовал, че в случай, че с един регулационен план са създадени парцелни граници, които не съответстват на действителното положение, то дворищната регулация е незаконосъобразна (опорочена), поради което не би следвало да бъде съобразявана при нейното изменяване и изработване на новия план и трябва да се изхожда от положението на имотите преди нея, но след изтичане на десетгодишния срок на владение върху придадените части новият план ще се изработи въз основа на създадените с опорочената регулация парцелни граници, които ще се третират за имотни. С изтичането на десет години от заемане на придадения имот закононарушението се санира и при съвпадение на регулационни и имотни граници планът трябва да се счита за приложен – пречка за изменението му на основание чл.32,ал.1,,т.5 З. (отм.). С това е осъществено основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Жалбоподателите следва да заплатят по сметка на ВКС сумата 25 лева за разглеждане на касационната им жалба. Воден от изложеното, съдът ОПРЕДЕЛИ: ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 16 от 26.02.2019 г. по възз. гр. д. № 19 /2019 г. на Търговищкия окръжен съд, г.о.. Указва и дава възможност на жалбоподателите Г. И. Г. и Б. Б. Т. в едноседмичен срок от съобщение да представят доказателства за платена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25 (двадесет и пет) лева за разглеждане на касационната им жалба, като им указва, че при неизпълнение касационната жалба ще бъде върната, а производството по делото - прекратено. След изтичане на този срок делото да се докладва за насрочване или за прекратяване. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.