Ключови фрази
Частна касационна жалба * прекратяване на производството по делото * нередовност на исковата молба * негаторен иск

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 300

София, 24.06.2016 г.


Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на седемнадесети юни две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ

като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр. дело № 1650 по описа за 2016 г,. взе предвид следното:

Производството по делото е по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК.
Въззивният Софийски градски съд, с определение № 6547/20.03.2015 г. по ч.гр.д. №1331/2015 г., е потвърдил определение на първостепенния Софийски районен съд по гр.д. № 35361/2012 г., с което е прекратено производството по делото поради неотстраняване в срок нередовности на исковата молба.
Ищецът Р. Л. С. е подала частна касационна жалба, изпратена от администриращия съд на Софийски апелативен съд, който с определение № 2872/13.10.2015 г. е препратил по компетентност делото на ВКС и е прекратил пред себе си образуваното гр.д. № 4043/2015 г. Приемащият съд е върнал преписката на въззивния СГС за изпълнение на задълженията по чл. 285, ал. 1 ГПК, тъй като частната касационна жалба е администрирана от въззивната инстанция нередовна и без да се произнесе по направеното пред нея искане за освобождаване от заплащане на държавна такса, както и за предоставяне на правна помощ.
Състав на Софийски градски съд е освободил Р. С. от заплащане на такси и разноски по делото и е предоставил правна помощ на същата по реда на чл. 94 и сл. ГПК. Назначил е, на осн. чл. 26, ал. 2 ЗПП, адв. Д. И. Б. за процесулен представител на страната по делото.
Той, от името на жалбоподателя, е представил изложение, което по същество съчетава касационни оплаквания за неправилност на въззивното определение, както и изложение по смисъла на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Предметът на частната касационна жалба е уточнен с молба от 08.04.2016 г.
Насрещната страна не е отговорила в срок.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е допуостима, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Р. Л. С. е предявила срещу Е. П. Ц. иск за задължаването й да отстрани последиците от течове в тоалетната и стъклената тераса на жилището на ищцата, да направи ремонт на покрива на терасата, за да не тече на съседа под ищцата и да свърже улуците на таванската си стая с водосточната тръба, евентуално да заплати ремонта, който да извърши племенника на ищцата.
Посочила е, че ответника и нейното семейство от двадесет години наводняват жилището и не разрешават на майстори да отстранят течовете, нито самите те извършват необходимия ремонт. Дава описание на всички повреди на наводнения имот.
Първостепенният Софийски районен съд оставил без движение исковата молба с указание ищцата да посочи фактите, по силата на които е придобила правото на собственост върху имота, в който са настъпили течовете; да индивидуализира имота като посочи местонахождение, предназначение, площ и граници; да изложи фактите, от които счита, че произтича задължението на ответника да извърши исканите действия; да отстрани противоречието между обстоятелствената част и петитума на исковата молба, като посочи дали иска ответника да бъде осъден да извърши действията или, наред с него, иска и друго лице да бъде осъдено за това, като в последния случай посочи три имена на това лице и адрес за призоваване и изложи фактите, от които счита, че произтича задължението му да извърши исканите действия; да уточни дали иска ответникът да бъде осъден да свърже улуците на таванската си стая с водосточната тръба или иска да бъде осъден да плати ремонта на племенника й, като в последния случай уточни размера на сумата, която се иска да бъде платена, както и на какво основание счита, че следва да бъде получена от племенника й и защо упражнява негови права; да представи данъчна оценка.
С молба от 18.06.2013 г. ищцата е дала описание на жилището, което е увредено от действията на ответника чрез имената на собствениците на съседните апартаменти; изяснила е, че описаните в исковата молба ремонтни дейности са спешни, за да се преустанови наводняването на процесното жилище; не може да посочи без експерти стойността на ремонтните дейности; не тя, а трети лица са собственици на увредения имот, в който е допусната да го ползва и, поради това не може да представи удостоверение за данъчната му оценка.
Съдът отново оставил без движение исковата молба с указания ищцата да посочи фактите, от които произтича вземането й срещу ответника, предвид това, че към настоящия момент твърде, че не е собственик на имота, както и в същия срок да представи данъчна оценка на имота. Постъпило е уточнение от 09.04.2014 г., в която по същество са възпроизведени обстоятелствата, изложени в исковата молба и първото уточнение (в по-емоционален стил); страната се позовава и на чл. 45 ЗЗД. С разпореждане № 37/15.04.2014 г. СРС е върнал исковата молба и е прекратил производството пред себе си, защото ищцата не е посочила фактите, от които произтича претенцията й по отношение на ответника – сочат се две основания, които си противоречат, и не е приложена данъчна оценка; твърденията в уточнителните молби били абсолютно неясни и не изпълнявали точните, конкретни и ясни указания на съда.
Въззивният съд е потвърди разпореждането на Софийския районен съд.
Жалбоподателят обосновава допускане на касационно обжалване с въпроса, уточнен от касационната инстанция – когато ищецът е изложил фактите, негово ли е задължението да даде правна квалификация на иска, като в противоречие със задължителната съдебна практика, съдът не е подвел фактите, посочени от ищеца към приложимите правни норми, което е негово задължение. Причината, поради които ищецът претендира чужди материални права е от значение за процесуалната легитимация, евентуално за правния интерес от иска, не за квалифицирането му или редовността на исковата молба. Налице са основания за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
В случая фактическите основания, на които ищцата основа претенцията си са ясни още с исковата молба - за преустановяване на неоснователните действия, с които й се пречи да ползва жилищния си имот и петитум ответникът да ги преустанови и извърши описаните ремонтни дейности (чл. 109 ЗС), евентуално съдът да разреши на ищеца чрез трето лице да извърши дължимите действия за сметка на ответника (чл. 80 ЗЗД). Стойността на съответните дейности по ремонта не може да бъде определена в исковата молба, а се установява в хода на процеса, която стойност, ако не е определена със съдебното решение и при липсата на евентуалното искане по чл. 80 ЗЗД, може да се определи и от съдия-изпълнителя по искане на взискателя на осн. чл. 526 ГПК. В исковата молба е посочено, че неоснователните действия се извършват от семейството на Е. П. Ц., но от това не следва, че щом само тя е ответник, е налице противоречие в обстоятелствена част и петитум, нито е налице неяснота каква е причината да се иска от нея да преустанови тези действия, нито друга нередовност на исковата молба. Увреденият имот е жилищен и по така предявения иск за индивидуализацията му е достатъчно посочването на административен адрес, което е сторено – това е адресът на ищеца. Неправилни са указанията за индивидуализиране на имота с посочване на местонахождение, предназначение, площ и граници.
Въззивният съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, като не е извършил преценка на указанията, дадени от първостепенния съд по чл. 129, ал. 1 ГПК, поради което и неправилно е приел, че исковата молба е останала нередовна поради непосочване на фактите, от които произтича претенцията на ищцата по отношение на ответника – сочили се две основания, които си противоречали.
Независимо от това, крайният извод за недопустимост на съдебното производство е правилен, но не поради наличие на хипотезата на чл. 129, ал. 3 ГПК, а на осн. чл. 26, ал. 2 ГПК.
Правилно първостепенният съд е указал на ищцата да уточни придобивното основание на собствеността върху увредения имот, тъй като искът по чл. 109 ЗС е вещен, за уважаването му е необходимо ищецът да е собственик или да притежава друго вещно право върху вещта, като ответникът има право да оспорва иска с възражения против активната материалноправна легитимация, за което следва да е също наясно с основанието, на което е придобито вещното право от ищеца.
В случая ищцата е изяснила, че не е собственик на имота, нито има друго ограничено вещно право върху него; допусната е да го ползва от собствениците – трети лица. След като изрично е заявила, че не търси обезщетение за нейни лични имуществени и/или неимуществени вреди от действията на ответника (т.е., не е налице хипотезата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД) и от обясненията, че собствениците са нейни роднини – племенник и неговия син, налага се извод, че тя е предявила негаторен иск, съединен с евентуално искане по чл. 80 ЗЗД, в защита на чужди материални права. Това е недопустимо, съгласно чл. 26, ал. 2 ГПК.
В заключение, искът е недопустим поради липса на процесуална легитимация и, като краен резултат, въззивното определение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ определение № 6547/20.03.2015 г. по ч.гр.д. №1331/2015 г

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 6547/20.03.2015 г. по ч.гр.д. №1331/2015 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: