Р Е Ш Е Н И Е № 60193 гр.София, 17 януари .2022г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАЯ ЦОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: НЕВЕНА ГРОЗЕВА МАРИЯ МИТЕВА при секретаря Илияна Петкова и с участието на прокурора от ВКП Божидар Джамбазов , като разгледа докладваното от съдия Грозева н. д. № 685/2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалби на подсъдимите Е. С. А. и Д. Н. А. чрез служебните им защитниците им –адв. Г. С. и адв. Ц. срещу решение № 58 от 19.05.2021 г. по внохд № 7/21 г. на Апелативен съд- Варна. В жалбата на подс. А. са заявени касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 - т. 3 от НПК. С нея се оспорва правната квалификация на деянието като престъпление по чл. 199, ал.2, т. 2 от НК, вместо по чл. 199, ал. 2, т. 1 от НК, каквото е било първоначалното обвинение. Сочи се, че с внасянето на обвинителен акт по този текст, подсъдимият А. е бил лишен от възможността за провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК и свързаната с него редукция на наказанието на основание чл. 58а от НК. Направено е искане за намаляване на наказанието, което е несправедливо завишено, както и за намаляване на размера на присъдените обезщетения на гражданските ищци. В жалбата на подс. А. се съдържа твърдение за липсата на доказателства за извършено престъпление по чл. 199, ал.2, т. 2 от НК, вместо по чл. 199, ал.2 , т. 1 от НК. Подсъдимият не е целял смъртта на жертвата, а само отнемане на мобилния й телефон. Настоява се за намаляване на наказанието, поради наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и на размера на присъденото обезщетение по предявените по делото граждански искове. В съдебното заседание пред ВКС, защитникът на подс. А. –адв. Д. пледира за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, поради това, че по делото не са събрани доказателства за извършено от подзащитния й престъпление по чл. 199, ал.2, т. 2 от НК. Алтернативно, ако ВКС прецени, че оплакването е неоснователно, то да намали наказанието и присъденото обезщетение, като има предвид оказаното съдействие за разкриване на обективната истина и направените пълни самопризнания от подсъдимия. Подс. А. в последната си дума заявява, че съжалява за стореното и моли за намаляване на наказанието. Защитникът на подс. А. – адв. Ц. изразява несъгласие с отказа на първата инстанция за провеждане на съкратено съдебно следствие, въпреки направените самопризнания от подсъдимия. Оспорва правната квалификация на деянието и настоява да бъде преквалифицирано по чл. 199, ал.2, т. 1 от НК. Предлага делото да бъде върнато за ново разглеждане, алтернативно да бъде намален размера на наложеното наказание. Подс. А. изразява съжаление и моли за по- ниско наказание. В съдебно заседание пред ВКС гражданските ищци и поверениците им не се явяват и не вземат становища по жалбите. Представителят на ВКП пледира, че съдът не е допуснал твърдените от подсъдимите нарушения на материалния закон, като е квалифицирал деянието по чл. 199, ал.2, т. 2 от НК, тъй като категорично е доказана причинно следствената връзка между нанесените множество удари от подсъдимите по тялото и главата на пострадалия и настъпилата смърт, както и отнемането на предмета на престъплението. Наказанията, намира за справедливи, с оглед доказателствата и правната квалификация, така също и с оглед съдебното минало на подсъдимите. ВКС- трето наказателно отделение, след като изслуша доводите на страните и обсъди депозираните по делото жалби, в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, намери следното : Жалбите на подсъдимите Е. А. и Д. А. са неоснователни. С присъда № 26002 от 28.10.2020 г. Окръжен съд- Добрич признал подсъдимите Е. С. А. и Д. Н. А. за виновни в това, че на 27.12.2018 г. в дом находящ се в [населено място], общ. Балчик, на [улица], в съучастие като съизвършители отнели чужда движима вещ мобилен телефон марка „Т.“ с имей №// на стойност 42,84 лв. от владението на Г. И. М., с намерение противозаконно да го присвоят, като употребили за това сила и грабежът е придружен с убийството на М., поради което и на основание чл. 199, ал.2 , т. 2 вр. чл. 198, ал.1, вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 54 от НК им е наложил наказание в размер на двадесет години лишаване от свобода, което да изтърпят при първоначален „строг“ режим. На основание чл. 59, ал. 1 от НК, съдът зачел времето, през което подсъдимите А. и А. са с мярка за неотклонение „задържане под стража“ от 4.02.2019 г. до влизане на присъдата в сила. Подсъдимите са осъдени да заплатят солидарно на гражданските ищци П. Г. И. и Д. Г. И. обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди болки и страдания в резултат от инкриминираното деяние в размер на по 100 000 лв.на всеки от тях, на Н. И. Е.- 50 000 лв., на А. П. И., П. Г. И., Г. П. И. и Н. Д. И. обезщетение в размер на по 20 000 лв. на всеки от тях , считано от датата на деянието, в едно със законната лихва, като е отхвърлил исковете им над посочените размери. Подсъдимите са осъдени да заплатят солидарно разноските по делото, 4 % държавна такса върху уважените размери на гражданските искове и направените от частната обвинителка Н. И. Е. разноски в размер на 600 лв. Съдът се разпоредил с веществените доказателства. По въззивни жалби на двамата подсъдими А. и А. чрез служебните им защитници срещу размера на наложеното наказание, присъденото обезщетение и приетата правна квалификация на деянието в АС- Варна е образувано внохд № 7/21 г. С решение №58 от 19.05.21 г. въззивният съд потвърдил изцяло присъдата на ОС - Добрич. Още в самото начало, ВКС намира за необходимо да посочи, че жалбите на двамата подсъдими съдържат идентични възражения и сходна аргументация по наведените от тях касационни основания, което позволява едновременното им разглеждане от настоящия съдебен състав. Съдържанието им позволява да бъдат обособени следните няколко пункта : 1. Несъгласие с правната квалификация на деянието по чл. 199, ал.2 т. 2, вместо по чл. 199, ал. 2, т. 1 от НК, с което се поддържа касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК. 2. Процесуални нарушения в дейността на първата инстанция изразили се, въпреки признанието на фактите от двамата подсъдими да проведе съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т.2 от НПК, като по този начин се е стигнало до съществено процесуално нарушение, очертаващо наличието на касационно основание по чл. 348, ал.1,т 2 от НПК, което налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. 3. Несправедливост на наложените на подсъдимите наказания, като пряка последица от допуснатото по- горе процесуално нарушение, непозволяващо приложението на чл. 58 а от НК и свързаната с него редукция на наказанието с една трета. Непълно отчитане на смекчаващите отговорността обстоятелства, водещи до определяне на по- ниско по размер на наказание и до присъждане на по- малко обезщетение на гражданските ищци. Акцентът в жалбите е поставен върху нарушението на материалния закон, който е в основата на отказа на първата инстанция да проведе съкратено съдебно следствие по реда на чл. 372, т. 2 от НПК. При проверка на поддържаното оплакване, ВКС не констатира отклонение от предвидените в НПК правила, с които съдебните съставите да са опорочили процеса на формиране на вътрешното си убеждение, поради което отхвърли доводите за наличието на касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК като неоснователни. І.1. Отказът на първоинстанционния съд да проведе съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, въпреки направеното признание на фактите, не индикира на нарушение, което като последица да е ограничило правото на защитата на подсъдимите. Съгласно чл. 369 а от НПК, /в сила от 22.10.2019 г./, съкратено съдебно следствие по този ред не се допуска при умишлено причиняване на смърт. Обвинителният акт срещу подс. А. и подс. А. за извършено престъпление по чл. 199, ал.2 ,т. 2 вр. чл. 198, ал.1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК е внесен на 3.02.2020 г. в ОС-Добрич и тъй като цитираната норма има процесуален характер, тя несъмнено се прилага за напред, от момента на влизането й в сила, т. е. внесения обвинителен акт правилно е бил разгледан в съответствие с предвиденото от чл. 369а от НПК изключение. 2. В разпоредителното заседание, провело се на 15.05.2020 г., ОС-Добрич е дал верен отговор на този въпрос, отхвърляйки процесуалната възможност за провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, аргументирайки се с повдигнатото по чл. 199, ал.2, т. 2 от НК обвинение, съгласно което за осъществяване на грабежа, подсъдимите са причинили умишлено смъртта на М.. Съобразявайки, направеното алтернативно искане от защитата, първостепенният съд е приел да разгледа делото по реда на чл. 371, т. 1 от НПК, без непосредствени разпити на свидетелите М., А., А., К., С. и Д. и на част от вещите лица. Съдът е провел съдебното следствие в хода, на което е разпитал свидетелите Н. И., Г. И., П. И., Д. И., А. И., Н. Е., Р. Н., Г. Г. и е изслушал заключенията на СМЕ на труп, изготвена от в. л. Д.. л. К. /т. 2 , л. 258-261/ и Допълнителното СМЕ на същите вещи лица /т. 3, л. 488 -л. 492/. По искане на подс. А. е допуснал до разпит свидетеля М. А. М., когото на 28.10.2019 г. е разпитал. След обективен и пълноценен доказателствен анализ на цялата съвкупност, включително и на показанията на първата група свидетели, които е приобщил чрез прочитането им, Окръжният съд е признал подсъдимите за виновни по възведеното им с обвинителния акт обвинение по чл. 199, ал.2, т. 2 от НК. В хода на въззивното разглеждане на делото, Апелативният съд провел допълнително съдебно следствие, като предоставил възможност на двамата подсъдими да дадат обяснения. По реда на чл. 279, ал.1, т. 3 от НПК, Апелативният съд- Варна приобщил обясненията на подс. Е. С. А., дадени в хода на ДП пред съдия от 5.02.2019 г./ т. 1 л. 162-166, л. 169/, от 15.02.2019 г./ л. 170 т. 1 , от 19.09.2019 г. /л. 164, т. 1 и от 4.12.2019 г. / л. 481, т.3 /, след което с атакуваното решение потвърдил присъдата на първата инстанция. 3.Лишено от основание е оплакването, че отказвайки провеждането на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, за което не са били налице процесуалните предпоставки, съдът от първата инстанция е допуснал съществено процесуално нарушение, което не е констатирано и отстранено от въззивния съд. Първостепенният и въззивният съд са разгледали и решили делото в съответствие със заложените в чл. 6 от КЗПЧ критерии за справедлив процес, тъй като на подсъдимите са осигурени защитници, предоставено им е право да сочат доказателства, а не само да ползват събраните от органите на ДП доказателства, проведени са разпити да свидетелите, подсъдимите са давали обяснения и са задавали въпроси към свидетелите и вещите лица. Съдебните състави са обезпечили в пълнота, предвидените процесуални средства за защита, включително и чрез разгръщане на състезателно производство, в хода на което подсъдимите са имали възможност да установяват по- благоприятни за тях фактически положения, различни от описаните в обвинителния акт. Въпреки това в хода на проведеното съдебно следствие, съдилищата не са откроили нови обстоятелства, а са възприели предложените от държавното обвинение, които правилно са субсумирали в състава на възведените с обвинителния акт обвинения по чл. 199, ал.2, т. 2, вр. чл. 198, ал.1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Последният факт затвърждава законосъобразността на отказа от провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, с оглед на резултата от деянието, с което е умишлено е причинена смъртта на жертвата. 4. Провеждането на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 372, т.2 от НПК, не се поставя в зависимост от автономната преценка на съда, а следва по силата на закона. След като първостепенният съд се е съобразил изцяло с действието му, правните последици от отказа за провеждане на съкратено съдебно следствие по този ред, не могат да бъдат интерпретирани като процесуални нарушения, изпълващи касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, какъвто опит прави защитата. В заключение, изведените от съдилищата фактически положения, сочещи на персонална идентификация на подсъдимите, като автори на престъплението по чл. 199, ал.2, т. 2 от НК са резултат от пълноценно развило се съдебно следствие, при стриктно спазване на процесуалните правила, поради което жалбите в тази част са неоснователни и не дават повод за отмяна на атакувания съдебен акт. ІІ. По наведеното касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК. Различието във версията на подсъдимите и на държавното обвинение за инкриминираните събития, се състои в субективната оценка на действията им, като от подсъдимите се твърди, че не са целели смъртта на жертвата, поради което неправилно са били признати за виновни по чл. 199, ал. 2 т. 2 от НК, с което съдът е приложил материалният закон неправилно, като вярната правна квалификация на деянието е по чл. 199, ал.2, т.1 от НК. ВКС не се съгласи с аргументите на подсъдимите, поради следното : Грабежът като съставно престъпление включва два разнородни и функционално свързани по между си акта – принуда и отнемане на движимата вещ, предмет на престъплението. Упражнената принуда е средството, начинът на осъществяване на деянието, свързано с отнемане на чуждата движима вещ. Тя касае преодоляване /елиминиране на съпротивата на жертвата и улеснява отнемането. Между посочените два акта, задължително следва да е налице субективна връзка, като принудата предхожда или да съпровожда отнемането. 1.Възприетата по делото фактология /съвпадаща с обясненията на подсъдимите / сочи, че още с тръгването им към дома на пострадалия М., те са имали намерение да извършат кражба на намиращи се в двора и къщата предмети /железа и ловна пушка/. Убийството на жертвата, изпълнява „служебна роля“ по отношение на отнемането, което е било тяхна основна цел. За това осъществените от тях действия правилно са били квалифицирани като грабеж, придружен с убийството на М. по чл. 199, ал. 2, т. 2 от НК и този извод не се променя от твърденията, че с нанасянето на ударите /по тялото и главата/ на жертвата, те не са желаели лишаването й от живот, което се установявало от последващите им действия по преместване на тялото от двора, където са били нанасяни ударите в коридора на къщата. 2.Не се касае за две самостоятелни деяния, които да осъществяват отделни престъпления, а за едно престъпление включващо в себе си извършването на две действия, които имат субективна и обективна връзка по между си – действията по принудата, които са се изразили в използването на сила - блъскане на пострадалия в областта на гърдите, последвалото падане, нанасянето на удари с крака в главата и тялото, последвани от странични удари с крака и с юмруци в легнало положение на тялото, както и действията им по размяна на ролите - докато подс. А. запушвал устата на жертвата с ръце, другият го ритал. След което подс. А. влязъл в къщата за да търси пушката, след като не я намерил се върнал на мястото, където подсъдимият А. продължавал да бие М.. Подс.А. оставил А. да държи устата на жертвата запушени, влязъл в къщата и взел мобилния телефон. Именно употребената сила от двамата подсъдими прераснала в умъртвяване на М., който починал в кратък интервал от време, след нанасяне на ударите. 4.Лишен от основание е довода, че извършените от подсъдимите действия следва да се подведат в състав на престъпление по чл. 199, ал.2, т. 1 от НК. Въпросът, дали с ударите по тялото и главата на жертвата подсъдимите са целели причиняването на телесни повреди, от които в последствие е последвала смъртта й, или са целели или допускали умъртвяването й, са получили своя убедителен и законосъобразен отговор в съдебния акт на първата инстанция. Установените факти и заключенията на двете СМЕ на труп и ДСМЕ, сочат, че интензитетът на употребената сила, многобройността на нанесените удари, тяхната сила, локализацията им в жизненоважни части на тялото и главата, използваните средствата –удари с крака и юмруци, комплексно са довели до множество увреждания- съчетана черепно- мозъчна травма, кръвонасядания по меките черепни покривки в дясно спепоочно и обширно в дясно, кръвонасядания в челна теменна слепоочна и тилна област на главата, травматичен кръвоизливи под меките мозъчни обвивки, контузия на главния мозък в дясно и в лява спепоочна област, кръвонасядания по лицето и до гръдна травма, счупване на ребра двустранно от 2-ро до 12-то, в ляво и от 2-ро до 7 –мо в дясно, контузия на задностраничните части на десните странични части на левия бял дроб, наличие на около 300 мл. тъмна течност в гръдната кухина, обширни кръвонасядания по страничната повърхност на гръдния кош и гърба. Всички те са в пряка причинна връзка със смъртта на М.. Характерът на причинените телесни повреди, недвусмислено индикира на умисъл за причиняване на смъртта на жертвата, която е била тяхна цел. Тук е мястото да се посочи, че ВКС не се съгласява със становището на въззивния съд, че подсъдимите са действали с евентуален, а не пряк умисъл за умъртвяване на М., тъй като за субективното отношение към последиците от поведението им и резултата от действията им намират отражение в приетата по делото фактология, която сочи, че смъртта на М. не е била възможен резултат, към който те са се отнесли с безразличие, а преследвана от тях пряка цел. Субективното отношение на дееца към съставомерния резултат следва да се изведе от обективните характеристики на изпълнителното деяние и от цялостната картина на престъплението, а не от устните изявления на подсъдимите пред съда, които целят, ако не пълно оневиняване за действията им, то поне облекчаване на процесуалното положение. За това, описаните по- горе увреждания, не следва да се третират по медикобиологични критерии самостоятелно, като отделни по вид телесни повреди, а следва да се оценяват комплексно, с оглед коментираните обстоятелства, които не дават основание за преквалифициране на деянието, нито за намеса на касационната инстанция, поради липсата на наведен доводи от касаторите в тази връзка. ІІІ. Оплакването за явна несправедливост на наложените на подсъдимите наказания е аргументирано с неправилен отказ от приложение на чл. 58а от НК и ненамаляване на наказанието с една трета, поради непровеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т.2 от НПК. Отсъствието на нарушение в приложената от съда процедура, налага становище за неговата неоснователност. На следващо място несъстоятелен е довода, че съдът не е отчел в пълнота наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и че ако бе сторил това, той би определил по- ниско по размер наказание. Съдът не е пропуснал да отчете направените самопризнания от подсъдимите, с които те са допринесли за разкриване на обективната истина като смекчаващо отговорността обстоятелство, като други смекчаващи обстоятелства не са изтъкнати в жалбите, поради което твърдението за тяхната многобройност е декларативно заявено. Внимателният прочит на съдебните актове, установява, че дадените обяснения, още в хода на досъдебното производство са послужили на съда за да избере най- лекото измежду алтернативните три вида наказания - доживотен затвор без право на замяна, доживотен затвор и лишаване от свобода. За да определи размера на наказанието „лишаване от свобода“ към максимума от двадесет години, съдът е направил вярната констатация за значителната тежест на отегчаващите отговорността обстоятелства - високата степен на обществена опасност на конкретното деяние и дейците, изводими от начина, времето и мястото на извършване на престъплението, упражнената значителна сила над беззащитен и възрастен човек, който е техен съселянин и съсед, проявената жестокост и коравосърдечие при нанасяне на ударите и не на последно място, обремененото съдебно минало, които комплексно превалират над единственото смекчаващо отговорността обстоятелство, което дори не е изключително такова, за да даде възможност за приложението на чл. 55 от НК. Поради изложеното и след като не откри необсъдени от съдилищата обстоятелства, имащи значение за правилната индивидуализация на наказанието, даващи основание за ревизиране на неговия размер, ВКС намери жалбите в тази част за неоснователни. ВКС не констатира несправедливост на размера на присъдените на основание чл. 45 от ЗЗД обезщетения на наследниците на убития Г. И. М.. В съответствие със събраните доказателствата за наличието на духовна близост, кръвна връзка между гражданските ищци- синове , сестра и внуци на починалия и съобразявайки специфичните нюансите във взаимоотношенията им, съдът е индивидуализирал дължимите обезщетения по справедливост, поради което не са налице основания за редуцирането им, каквото е искането в жалбите. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК ВКС-трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №58 от 19.05.2021 г. на Апелативен съд- Варна, постановено по внохд № 7/21 г. по описа на същия съд. Решението е окончателно. Председател : Членове : 1. 2.