Р Е Ш Е Н И Е № 198 гр. София, 20 май 2013 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на девети април две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при секретар РУМЯНА ВИДЕНОВА и с участието на прокурор от ВКП - МАДЛЕНА ВЕЛИНОВА изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 606/2013г. Производството е образувано по КАСАЦИОННИ ЖАЛБИ от подсъдимия Г. Н. М. и от подсъдимата М. Н. Х., чрез защитата им – адвокат В. Г., против въззивно решение №15 от13.01.2013г. по ВНОХД №315/12 год. на Апелативен съд гр. Варна, с което е потвърдена присъда № 99 от 04.10.2012г. по НОХД № 188/2012г. на Окръжен съд гр. Силистра. В ЖАЛБАТА на подсъдимия Г. Н. М. се сочат всички касационни основания по чл. 348, ал. 1,т.т. 1-3 НПК, с искане за отмяна на въззивното решение и постановяване на решение, с което делото да бъде върнато за ново разглеждане на въззивния съд, алтернативно се иска да бъде оправдан по обвинението или - намален размерът на наказанието. По същество се изтъкват следните доводи: апелативният и окръжен съд не са изложили никакви мотиви по възраженията на защитата за несъставомерност на деянието на подсъдимия; активният компонент в инкриминираните 235 бр.саксии с конопени растения е минимален 0,11 %, поради което случаят е малозначителен; предметът на престъплението е иззет с протокол за оглед, поради което е извършено процесуално-следствено действие „изземване” и на практика за него се изисква разрешение от съдия , което не е било дадено, т.е. иззетите вещи не следва да се ценят като годни веществени доказателства; местоизвършването на престъплението не е правилно посочено в обвинителния акт и не е изяснено по делото – намерените чували с процесното растение са в съседен имот на ул.”С.” №, където подсъдимите нямали достъп, а не на №, поради което те не са осъществили изпълнителното деяние „държане” на инкриминирания предмет ; повдигнатите обвинения на подс.М. са за две различни престъпления в два различни имота , а в съдебните актове е прието, че престъпленията са извършени в един и същи имот. Твърди се, че наложените наказания на подсъдимия са явно несправедливи, тъй като не са налице отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства. В ЖАЛБАТА на подс.М. Х. се изтъкват всички касационни основания със следните доводи : не е извършено престъпление по чл. 234в НК, тъй като от фактическа страна извършеното съставлява административно нарушение; доказателствата не са събрани по реда на НПК; намерените чували в марихуана са в съседен имот, а не в обитаваният от подсъдимите; веществените доказателства са иззети в нарушение на НПК, без разрешение или последващо одобрение на съда за извършване на претърсване и изземване; присъдата и решението не съответстват на фактическите обстоятелства на повдигнатите обвинения, които са за две различни престъпления в два различни имота, а в съдебните актове е прието друго - че престъпленията са извършени в един и същи имот. Наложеното наказание е явно несправедливо и се иска намаляването му в справедлив размер. Пред касационната инстанция подсъдимият Г. Н. М. се явява лично и с назначеният от съда служебен защитник - адвокат М. от САК, с когото поддържат жалбата и излагат посочените в нея доводи и искания. Подсъдимата М. Х. и защитата й – адвокат В. Г. от АК – гр. Сливен, не се явяват, редовно призовани и не изтъкват уважителна причина за неявяването си. ПРОКУРОРЪТ от ВКП намира касационните жалби за неоснователни и развива доводи за оставяне в сила на въззивното решение като законосъобразно. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, КАТО ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ И ИЗВЪРШИ ПРОВЕРКА НА АТАКУВАНИЯ ВЪЗЗИВЕН СЪДЕБЕН АКТ, УСТАНОВИ СЛЕДНОТО: ЖАЛБИТЕ НА ПОДСЪДИМИТЕ СА НЕОСНОВАТЕЛНИ. С присъда №99/ от 04.10.2012г. по НОХД № 188/2012г. на Силистренския окръжен съд подсъдимият Г. Н. М. и М. Н. Х. са признати за виновни в това, че в периода януари - февруари 2012г., в [населено място], на адрес-ул."С.", в съучастие с като извършители, засяли и отглеждали 235 бр. растения от вида на конопа, в нарушение на установените в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите правила , поради което и на основание чл.354в ал.1, вр. чл. 20 ал. 2 НК и вр чл. 373 ал.2 НПК, вр. чл. 58а ал. 1 НК за осъдени както следва : подс.М. на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА и на ГЛОБА в размер на 7 500 лв. /седем хиляди и петстотин лв/; подс.Х. на ДВЕ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА и на ГЛОБА в размер на 7 500 лв./седем хиляди и петстотин лв./ Със същата присъда подсъдимите Г. Н. М. и М. Н. Х. са признати за виновни и в това, че на 23.02.2012г., в [населено място], на адрес- ул."С." , в съучастие като съизвършители, в пристройка към имота са държали, с цел разпространение, високорискови наркотични вещества – 1 бр. хартиен чувал с изсушена марихуана с нетно тегло 2.964 кг, със съдържание на наркотично действащия активен компонент тетрахидроканабинол 0.46 тегловни процента, на стойност 17 784 лв., поради което и на основание чл. 354а ал. 1 пр. 1, вр. чл. 20 ал. 2 НК, и вр. чл. 373 ал. 2 НПК, и вр. чл. 58а ал. 1 НК всеки от тях е осъден на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от по ТРИ ГОДИНИ и на ГЛОБА в размер на по 13 000 лв. /тринадесет хиляди лв./. На основание чл. 23 ал. 1 НК на всеки от подсъдимите Г. Н. М. и М. Н. Х. е наложено общо най-тежкото от определените му наказания: от по ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода и ГЛОБА в размер на по 13 000 лв. /тринадесет хиляди лв./. На основание чл. 66 НК е отложено изпълнението на наложеното на подсъдимата М. Н. Х. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на присъдата. Подсъдимите са осъдени да заплатят разноските по делото. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства. По протест на прокурор при СОП за увеличаване на наложеното на подс. М. наказание лишаване от свобода и глоба и по жалба от подсъдимия М., чрез процесуалният му представител, коъм която се е присъединила и подс.Х., е образувано въззивно производство по внохд№ №315/12 год. на Апелативен съд гр. Варна. С постановеното по въззивното дело решение № 15 от 13.01.2013 г. е потвърдена присъда № 99 от 04.10.2012г. по НОХД № 188/2012 г. на Окръжен съд гр. Силистра. Не са допуснати твърдяните от касаторите съществени процесуални нарушения. Съдебното производство пред СОС е проведено по реда на глава X. НПК. Подсъдимите са направили искане за съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371,т.2 НПК. Заявили са пред първостепенния съд, че признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и, че са съгласни да не се събират доказателства за тези факти. Съдът преди да се произнесе по това искане е установил, че събраните в досъдебното производство доказателствени източници са по реда и със способите на НПК като при събирането им не са допуснати нарушения на процесуалните правила.Съдът е констатирал също, че от тези доказателствени източници се извеждат фактически данни, които са свързани с обстоятелствата по делото, допринасят за тяхното изясняване и подкрепят признатите от двамата подсъдими факти.Тези процесуални предпоставки са в основата на законосъобразен извод за подкрепяне на самопризнанията на подсъдимите от събраните по делото доказателства в досъдебната фаза, поради което правилно съдът е провел съдебното производство по реда чл. 371 т. 2 и следващи НПК. Неоснователно се твърди в жалбите, че апелативният и окръжен съд не са изложили никакви мотиви по възраженията на защитата за несъставомерност на деянието на подсъдимия. В мотивите на съдебните актове се съдържат съображения както по реда на чл. 305, ал. 3 НПК- в присъдата, така и по чл. 339, ал.2 НПК- във въззивното решение. Нямат опора в данните по делото и доводите, че веществените доказателства процесните 235 стръка конопени растения, отглеждани в саксии и 13 –те броя хартиени чували, пълни със зелена растителна маса, са негодно приобщени веществени доказателства, тъй като били иззети чрез процесуално –следствени действия претърсване и изземване без разрешение или одобрение от съда. Видно от протоколите за извършените процесуално-следствени действия претърсване и изземване на датите 23.02.2012 год. в сграда на ул.”С.” в [населено място] и в сграда на ул.”С. „№ в [населено място] и фото-албумите към тях , същите са проведени с одобрение от съда, постановено в предвидения ред и в срока по чл.161 , ал.2 НПК, съгласно определение №43/24.02.12 год. по нчд№59/12 год. на СОС и определение №428 от 24.02.12 год. по нчд№58/12 г. на СОС. По делото е установено, че на адреса на ул. „С.” № 16, в [населено място] в една от стаите на къщата -пригодена като парник, са открити и иззети 235 стръка конопени растения. Именно с протоколите за оглед, изготвени по реда на чл. 155-чл. 156 НПК, в присъствието на поемни лица, е описано състоянието на процесните помещения, както и са иззети дактилоскопни следи. За провеждане на оглед на помещения,местности и пр., както и за изземване на предмети и следи от тях, законът не изисква разрешение от съдия. Местоизвършването на престъплението е точно и обстойно описано в обстоятелствената част и в диспозитива на обвинителния акт и то обхваща помещения на процесните два съседни адреса, на практика в един и същ имот, обитаван от двамата подсъдими, за които е безспорно установено , че са ги ползвали. В мотивите на присъдата и решението няма различие с твърдяните в обвинителния акт фактически данни в тази насока, поради което подсъдимите са се защитавали в пълен обем относно характера и причините на обвинението ( по фактите и по правото). В констатациите на инстанционните съдилища е прието за установено, че подсъдимите са отглеждали растенията на адреса ул.”С.” №, а на № – са държали инкриминирания предмет от 13 броя чували с марихуана, поради което е напълно изяснена по делото връзката и отношението на подсъдимите с предмета на всяко от двете инкриминирани деяния. Невярно се твърди в жалбите, че по делото не било установено подсъдимите да са имали достъп до помещението на ул.”С.” № и, че поради това не били осъществили деянието „държане” на инкриминирания предмет. Обратното е вярно. По делото са установени дактилоскопни следи от подсъдимите М. и Х. върху иззетите веществени доказателства - саксиите с коноп, върху външната и вътрешната страна на вратите и върху алуминиево фолио, с което са били облепени стените в помещението на адреса на ул.”С.” №. Вярно е, че не са установени годни за изследване дактилоскопни следи, иззети от хартиен чувал от помещението в пристройката на №14 на същата улица, но това не означава че по делото не е установена пряката връзка между отглеждания от подсъдимите коноп и съхраняваната готова продукция от същото растение, находяща се във веществените доказателства – тринадесетте броя чували с коноп, държани на адреса на „№14”.В тази насока съставът на ВКС изцяло споделя съображенията на инстанционните съдилища, които са отговорили на доводите на защитата . По делото е прието за установено, че за процесната пристройка със съхраняваната готова продукция от марихуана се е минавало по пътека, започваща от входа на имота, обитаван от подсъдимите и завършваща до същата постройка. Свидетелите Г., Н.,С. и А. са изяснили, че имотът и на двата адреса се владее и от двамата подсъдими. Пристройката на адреса на №14 обективно е част от имота на адреса на №16, поради което неоснователно се претендира от защитата, че в диспозитива на присъдата, респ. в потвърждаващото я решение, не се съдържали изводи за местоизвършване на престъплението по второто обвинение. Правилен е изводът на съдилищата, че подсъдимите са имали достъп и са посещавали тази постройка, която е част от имота като цяло и поради което са упражнявали фактическа власт върху чувалите с марихуана, складирани в нея. При тези данни изводите за съставомерност на деянията по чл. 354а ал. 1 пр. 1, вр. чл. 20 ал. 2 НК и по чл. 354в ал.1, вр. чл. 20 ал. 2 НК са законосъобразни. Количеството и общото тегло на предмета на престъплението 61.732кг, основателно е изведено като обективиращ признак за общата специална цел от субективната страна на деянието - държане на високорисковото наркотично вещество с цел разпространение по чл. 354а, ал.1,пр.1,вр.чл.20,ал.2 НК. Неоснователно се твърди, че след като активният компонент в засятите и отглеждани 235 бр. саксии с конопени растения е 0,11 %, случаят следвало да се приеме за маловажен или дори за административно нарушение. Д. е голословен. Според заключението на изготвената съдебно-химическа експертиза сухата зелена растителна маса от представителните проби от тринадесетте чувала представлява марихуана /коноп, канабис/, с оформени цветни и плодови връхчета. Химическата експертиза на иззетите 235 бр. конопени растения е посочила, че наркотично действащият компонент е 0,11 %, с високо съдържание на канабиниол - една от съставките на марихуаната, която моделира действието на тетрахидроканабинола. В най-висока степен същият този компонент за част от обследвания обект е дори 0.46 %. Вън от тези фактически доводи, ВКС споделя изцяло подробните и аргументирани мотиви на първостепенния съд, които са потвърдени от ВАС относно липсата на основание да се счита, че деянието би могло да се третира и като административно нарушение. Материалната норма на чл. 354в НК препраща изцяло към съдържанието на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Нито специалният закон, нито правната норма на състава на това престъпление определят стойност на инкриминираното процентно съдържание на наркотично действащият активен компонент при отглеждането растения, съдържащи наркотично вещество, в нарушение на предвидените в закона правила. Следователно, деянието ще е съставомерно винаги, когато такива растения се засяват и отглеждат в нарушение на чл. 27 - чл. 29 и сл. от ЗКНВП, поради което правилно съдилищата са отсъдили, че е изключено деянието в конкретния случай да се квалифицира като административно нарушение. Не се откриват и елементи на маловажност на деянието, поради което аргументирано е отхвърлено приложението на чл. 354в,ал. 5 НК. Наказанията са справедливи. Определени са при съобразяване с тежестта на извършените престъпления, броят им в рамките на съвкупността, личността на подсъдимите и възможността за постигане целите на наказанието по чл. 36 НК. Правилно е приложена разпоредбата на чл. 58а, ал.1 НК, вр. с чл. 373 ал.2 НПК. Всички данни от значение за индивидуализацията на наказанията са отчетени от решаващите съдилища. Правилно наказанията са индивидуализирани при предпоставките на чл. 54 НК и са намалени по размер с една трета, както повелява законът. В изводите за отговорността на подс.М. правилно е отчетено неговото съдебно минало и аргументирано не са намерени основания за приложението на института на чл. 66 НК, а за подс. Х. е направена обоснована, почиваща на закона преценка, че не е наложително същата да търпи наказанието ефективно, поради липсата и на формални на пречки за отлагане изпълнението на наказанието й в максималния предвиден в закона изпитателен срок. Воден от тези мотиви и на основание чл. 354, ал. 1, т.1 НПК, съставът на ВКС, ІІІ н.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №15 от13.01.2013г. по ВНОХД №315/12 год. на Апелативен съд гр. Варна, с което е потвърдена присъда № 99 от 04.10.2012г. по НОХД № 188/2012г. на Окръжен съд гр. Силистра. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: