О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е   № 461   София, 28.06.2010 година   Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и първи юни две хиляди и десета година в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА   БОНКА ЙОНКОВА     изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 272/2010 година   Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на О. а. В. срещу определение № 4* от 16.12.2009 г. по ч. гр. д. № 2445/2009 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено поставеното от Варненски районен съд разпореждане от 31.07.2009 г. по гр. д. № 7559/2009 г. за отхвърляне на депозираното от О. а. В. заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417, т. 2 ГПК срещу М. С. М. от гр. В.. Частният жалбоподател поддържа, че въззивното определение е неправилно поради нарушение на процесуалния закон. Излага подробни съображения срещу извода на решаващия състав, че не са налице предпоставките на чл. 417, т. 2 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Аргументира становището, че представената „справка” съдържа всички необходими данни за претендираните вземания, както и че за уважаване на заявлението не е необходимо да бъде представен самият договор за наем, от който произтича задължението на ответницата. Допускането на касационното обжалване е обосновано с твърдението, че е налице значим за спора въпрос - за предпоставките за издаване на заповед за незабавно изпълнение в хипотезата на чл. 417, т. 2 ГПК - който въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, предвид непълнотата на правната норма, налагаща разкриване съдържанието й по тълкувателен път. Ответницата по частната касационна жалба – М. С. М. от гр. В. не заявява становище по допускане на касационното обжалване. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - депозирана е от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК. За да потвърди първоинстанционното разпореждане на Варненски районен съд, с което е отхвърлено заявлението на О. а. - В. за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 ГПК срещу ответницата М. С. М. от гр. В., въззивният съд е приел, че представеният от заявителя документ, наречен „справка”, в който е отразено задължение на М. С. М. по договор за наем на жилище от 01.04.1997 г. в размер на 2 310 лв. за периода от 01.01.1997 г. до 30.06.2009 г. и лихва в размер на 416.17 лв. за същия период, не представлява документ или извлечение от счетоводни книги по смисъла на чл. 417, т. 2 ГПК. С оглед на това и предвид непредставянето на самия договор за наем, Варненски окръжен съд е преценил, че не са налице предпоставките на посочената разпоредба за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Настоящият състав намира, че касационното обжалване на атакуваното въззивно определение следва да бъде допуснато. Безспорно, поставеният от частния жалбоподател правен въпрос отговаря на изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като решаването му обуславя изхода на конкретното дело. Налице е и допълнителната предпоставка, специфична за поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, 3 ГПК, предвид липсата на достатъчно яснота и конкретност на приложимата правна норма /чл. 417, т. 2 ГПК/, пораждаща необходимост от тълкуването й. Разгледана по същество, частната касационна жалба е основателна. Съгласно чл. 418, ал. 2 ГПК, за да бъде допуснато незабавно изпълнение на заявеното вземане, необходимо е документът, на който се основава това вземане, да е редовен от външна страна и да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. В настоящия случай, подаденото от О. а. - В. заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК срещу М. С. М. от гр. В. е основано на извлечение от счетоводни книги по партидата на посочения длъжник за поетите задължения по договор за наем на жилище от 01.04.1997 г. Следователно, документът по смисъла на чл. 417 ГПК в конкретната хипотеза е само извлечението от счетоводните книги, а не и договорът, във връзка с който то е изготвено. Този извод следва категорично от граматическото тълкуване на разпоредбата на чл. 417, т. 2 ГПК.потребата на съюза „или” сочи на проведено от законодателя разграничение между „документ” и „извлечение от счетоводните книги” и съответно - на възможността извлечението от счетоводните книги да бъде самостоятелно основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Поради това, наличието на предпоставките за допускане на незабавно изпълнение следва да се преценяват с оглед редовността на извлечението от счетоводните сметки, а не и на договора за наем, както неправилно е приел въззивният съд. Не може да бъде споделено и становището на решаващия състав, че представената „справка” няма характер на документ или извлечение от счетоводни книги по смисъла на чл. 417, т.2 ГПК. Доколкото в закона /както в Гражданския процесуален кодекс, така и в Закона за счетоводството/ не се съдържа определение на понятието „извлечение от счетоводни книги”, нито са поставени специфични изисквания към неговите реквизити, следва да се приеме, че такъв характер има всеки документ, който съдържа информация, базирана на записванията в счетоводните регистри. За да бъде извлечението от счетоводните книги основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение, необходимо е същото да е издадено от компетентен орган и да съдържа достатъчна информация за претендираното вземане - длъжник; основание за възникване на вземането; размер на главницата; размер и период на лихвата. В случая, представеният от заявителя документ отговаря на посочените изисквания, тъй като съдържа всички необходими данни, индивидуализиращи претендираното вземане. Без значение е обстоятелството, че същият е наречен „справка”, а не „извлечение от счетоводните книги”. Правните последици произтичат от съдържанието на документа, а не от неговото наименование. С оглед всички изложени съображения, настоящият състав намира, че въззивното определение е неправилно и следва да бъде отменено. Предвид липсата на установените в чл. 411, ал. 2 ГПК отрицателни предпоставки, заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е основателно и подлежи на уважаване. Независимо от този изход на делото, доколкото не е направено изрично искане от частния касатор, на същия не се присъждат разноски.   Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 3, т. 2 във връзка с чл. 417, т. 2 и чл. 418, ал. 1 ГПК   О П Р Е Д Е Л И :   ОТМЕНЯ определение № 4* от 16.12.2009 г. по ч. гр. д. № 2445/2009г. на Варненски окръжен съд, вместо което постановява: ОСЪЖДА М. С. М. от гр. В., ж. к. „М”, бл. 104, вх. В, ет. 4, ап. 11 да заплати на О. а. – В. , гр. В., ул. „П” № 26 сумата 2 310 /две хиляди триста и десет/ лева, представляваща наем по договор от 01.04.1997 г. за периода от 01.01.2007 г. до 30.06.2009 г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението 17.07.2009 г. до окончателното й изплащане, както сумата 416.17 лв. /четиристотин и шестнадесет лева и седемнадесет стотинки/ – лихва върху първата сума за периода до 30.06.2009 г. ПОСТАНОВЯВА НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ и ИЗДАВАНЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛЕ ЛИСТ за посоченото вземане. ВРЪЩА делото на Варненски районен съд за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Определението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: