5 Р Е Ш Е Н И Е № 86 София, 30.07.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ Членове: ДИЯНА ЦЕНЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр. д. № 2685 по описа за 2017 година. Производството е по чл. 290-293 ГПК. Подадени са касационни жалби от ищцата К. С. Д., чрез адв. К. А. и адв. З. О., и третото лице – помагач на ищцата [фирма], чрез адв. Р. К., против решение № 234 от 25. 01. 2017 г. по гр. д. № 2457/2016 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 2 с-в, с което е обезсилено решение № 17922 от 31. 10. 2014 г. по гр. д. № 11715/2012 г. на Софийски градски съд, ГО, 3 с-в, с което са уважени предявените от К. С. Д. против [фирма] искове с правни основания чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС. И в двете жалби се сочи неправилност на решението, поради постановяването му в нарушение на чл. 129, ал. 3, вр. 2, вр. чл. 127, ал. 1, точки 4 и 5 ГПК. Поддържа се, че въпреки изпълнение от ищцовата страна в предоставения срок указания, съдът незаконосъобразно е приложил чл. 129, ал. 3 ГПК, обезсилвайки първоинстанционното решение и прекратявайки исковото производство. Незаконосъобразното приложение на цитираната норма се обосновава и с неяснотата и непълнотата на дадените по реда на осн. чл. 129, ал. 2 ГПК указания. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за разглеждане на въззивната жалба и постановяване на решение по съществото на спора. Ответната страна по касационните жалби [фирма], чрез адв. Д. Н. К., изразява становище за правилност на въззивното решение и иска потвърждаването му. Твърди, че въпреки предоставената от съда възможност, индивидуализацията на спорния имот и сгради е останала неясна, поради което и в съответствие с чл. 129, ал. 3 ГПК първоинстанционното решение е обезсилено. Претендира съдебни разноски за настоящата инстанция. С определение № 30 от 23. 01. 2018 г. по гр. д. № 2685/2017 г. на ВКС, 1 г.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпрос, свързан с начина на индивидуализация на спорния имот, когато същият е реална част от поземлен имот или парцел, както и по въпрос, касаещ правомощията на съда да приложи чл. 129, ал. 3 ГПК при дадени неясни, непрецизни и неизчерпателни указания. По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване на решението: Настоящият състав споделя становищата, изразени в практиката на ВКС, формирана с постановени по реда на чл. 290 ГПК решения, приемащи, че в случаите, при които спорният имот съставлява реална част от поземлен имот или урегулиран поземлен имот е допустимо индивидуализацията на тази реална част да се извърши чрез приложена към исковата молба комбинирана скица, илюстрираща местоположението на реалната част по действащия план, както и чрез приложена скица по предходен план, която може да бъде съпоставена с действащия и да се определят границите на спорния имот по действащия план, както и чрез изготвяне на скица от вещо лице в хода на разглеждане на спора (решение № 11 от 01. 02. 2012 г. по гр. д. № 166/2011 г. на ВКС,1 г.о., решение № 254 от 21. 05. 2010 г. по гр. д. № 4/2009 г. на ВКС, 1 г.о.). Споделя и становищата, изразени в решения на ВКС, постановени по чл. 290 ГПК, според които определението по чл. 129, ал. 3 ГПК следва да се разглежда във функционална връзка и обусловеност с акта по чл. 129, ал. 2 ГПК – неизпълнението на неясни, неточни, непълни указания, както и неотстраняване нередовности на исковата молба, за които не са дадени указания, не би могло да има за последица връщане на исковата молба, съотв. прекратяване на производството по делото(решение № 438 от 12. 01. 2012 г. по гр. д. № 76/2011 г., 3 г.о. и решение № 280 от 5. 07. 2012 г. по гр. д. № 298/2011 г., 1 г.о., решение 434/13. 05. 2010 г. по гр. д. № 700/2009 г., 1 г.о., решение № 247 от 18. 06. 2012 г. по гр. д. № 449/2011 г., 1 г.о., решение № 280 от 5. 07. 2012 г. по гр. д. № 298/2011 г., 1 г.о.). По основателността на касационната жалба: За да обезсили обжалваното въззивно решение, с което са уважени предявените от К. С. Д. против [фирма] искове с правни основания чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС, съставът на апелативния съд е приел, че същото е постановено по нередовна искова молба, която не е била приведена в съответствие с изискванията на ГПК дори и след предоставена пред въззивната инстанция възможност за това, като нередовността се изразява в неиндивидуализация на недвижимия имот предмет на исковете по чл. чл. 108 и 109 ЗС. С исковата молба, уточняваща молба вх. № 10119/8. 07. 2016 г., приложените към исковата молба и молба от 2. 10. 12 г. скици (скица на местоположението на спорния имот – л.34 от том първи от делото на СГС, скица-копие от кадастрална карта от 07. 02. 2012 г. – л.40 от том първи от делото на СГС, скица № 39049/14. 05. 2012 г. на поземлен имот с идентификатор 68124.1932.730 – л.45,том първи от делото на СГС), приложената към молба от 17. 06. 2014 г. комбинирана скица за пълна или частична идентичност (л.538,том втори от делото на СГС) и приложената към заключението на техническата експертиза на вещото лице инж. Д. П. вх. № 110403/26. 09. 2014 г. скица – неразделна част от първоинстанционното решение (л. 576 от том 2 от делото на СГС), спорният имот е индивидуализиран по следния начин: реална част от 2394 кв.м. от недвижим имот с идентификатор 68124.1932.730 по КККР на [населено място],[жк], одобрена със заповед № РД-18-68/2. 12. 2010 г., целият с площ от 4930 кв.м., която реална част от 2394 кв. м. е обозначена по буквите АБВГДЕЖЗА на скица - приложение към заключението на техническата експертиза на вещото лице инж. Д. П. вх. № 110403/26. 09. 2014 г., приподписана от съда и съставляваща неразделна част от първоинстанционното решение (л. 576 от том втори на делото на СГС), при граници на тази реална част: от изток – останалата част от имот с идентификатор 68124.1932.730, от запад – улица (поземлен имот с идентификатор 68134.1932.2059), от север – поземлени имоти с идентификатори 68134.1932.2164 и 68134.1932.2110, от юг – поземлени имоти с идентификатори 68134.1932.1472 и 68134.1932.2056 (част от [улица]). В комбинираната скица за пълна или частична идентичност (л. 538 от том втори на делото на СГС) имотът, част от който е и спорният терен, е отграничен с лилав цвят и е изобразено ситуирането му по отменения кадастрален план, по действащата кадастрална карта и по действащия регулационен план, одобрен 1979 г., изменян 1995 г., 2004 г. и 2007 г. От скиците е видно какви части от спорната реална част от 2394 кв.м. от недвижим имот с идентификатор 68124.1932.730 по КК попадат в УПИ „За административни сгради“ и УПИ VI „За озеленяване“, в кв. 3 по действащия регулационен план, одобрен 1979 г., изменян частично 1995 г., 2004 г. и 2007 г. При тези данни незаконосъобразен се явява изводът на състава на апелативния съд за несъответствие на исковата молба с изискванията на чл. 127, ал. 1, точки 4 и 5 ГПК, поради неиндивидуализация на обекта на правото на собственост, за чиято защита са предявени исковете по чл. чл. 108 и 109 ЗС. Изяснено е в достатъчна степен, че искът по чл. 108 ЗС е предявен за реална част от поземлен имот по действаща кадастрална карта, която реална част е описана с посочване на местонахождение, площ, граници и идентификатор на имота, в който се намира, както и чрез графичното й изобразяване на скица към заключение на вещо лице, приобщена от първоинстанционния съд като неразделна част от решението му. Ясно е и ситуирането на спорния имот според действащия регулационен план. Искът по чл. 109 ЗС е за премахване на сгради, намиращи се в спорната реална част от имота – с идентификатори 68134.1932.730.2, 68134.1932.730.1, 68134.1932.730.3, 68134.1932.730.3 68134.1932.730.5 (първата изцяло, а останалите – за намиращите се в процесния имот части), също изобразени на скицата на вещото лице, комбинираната скица, скицата по кадастралната карта и по регулационния план. Индивидуализиран е по местонахождение, площ, граници и идентификатор и поземленият имот, в който е включена спорната реална част, предмет на иска за собственост. Не създава объркване и неяснота относно обекта на спорното право представената по делото скица № 39049/14. 06. 2012 г. (л. 145 от делото на СГС, 1 том), заповед № РД-09-50-156 от 11. 03. 2004 г. по одобрения ЗРП и скица-проект за частично изменение на регулационния план за кв. 3, парцели III и V, м.“М. ливади“ (л. 545 и л.546 от делото на СГС,2 том), в какъвто смисъл се съдържа извод във въззивното решение. Първата скица е за целия имот с площ от 4930 кв.м., с идентификатор 68134.1932.730 по кадастралната карта , одобрена със заповед РД-18-68/2. 12. 2010 г., част от който са и процесните 2394 кв.м. На нея са изобразени и сградата и части от сградите, попадащи в спорната реална част от поземления имот. Другата скица е към заповедта от 11. 03. 2004 г. за изменение на регулационния план, одобрен 1979 г., което изменение се изразява в това, че от УПИ I „За административни сгради“, III – 731 и VI „За озеленяване“ са създадени УПИ I „За административни сгради“, УПИ III-731, ХV-731б и Х.-731. По изменения регулационен план спорният имот представлява реална част от УПИ I „За административни сгради“ и УПИ VI „За озеленяване“, в кв. 3 по действащия регулационен план. Незаконосъобразен е и изводът за наличие на предпоставките за приложение на чл. 129, ал. 3 ГПК, поради неизпълнение на дадените от въззивния съд, по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК, указания. В частта им, касаеща индивидуализацията на спорния имот, съдържащите се в разпореждане от 17. 06. 2017 г. указания са следните: „…имотите по обективно съединените искове да се индивидуализират съобразно актуалната им поземлена регистрация, като същите се опишат като местонахождение, площ, граници, идентификатор № ...“. С уточняваща молба вх. № 10119/8. 07. 2016 г. спорният имот е описан по местонахождение – [населено място],[жк], площ – реална част от 2394 кв.м. от нанесения в кадастралната карта поземлен имот от 4930 кв.м., граници на спорната реална част, идентификатор. Въпреки липсата на указания за индивидуализация според действащия регулационен план, съдът е приел наличие на предпоставките за приложение на чл. 129, ал. 3 ГПК, заради неиндивидуализация на спорната част от терена по действащия регулационен план на населеното място. Поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на чл. 129, ал. 3, вр. ал. 2, вр. чл. 127, ал. 1, точки 4 и 5 ГПК, въззивното решение е неправилно и следва да бъде отменено, а делото върнато за разглеждане по същество на предявените искове по чл. чл. 108 и 109 ЗС. Въпросът за отговорността за разноските, направени при разглеждане на делото пред настоящата инстанция, следва да се реши от въззивния съд, с приключващия делото съдебен акт, според изхода на същото. По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 234 от 25. 01. 2017 г. по гр. д. № 2457/2016 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 2 с-в И ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: