3 Р Е Ш Е Н И Е № 231 София, 06.12.2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на седемнадесети ноември две хиляди шестнадесета година, в състав: Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА ГЕНИКА МИХАЙЛОВА при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 2294 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по молба на А. В. Я. за отмяна на влязлото в сила решение от 18.06.2014 г. по гр.д.№673/2013г. на РС Монтана, в частта, с която е бил уважен предявен от Н. К. Г. срещу молителката иск по чл. 344, ал.1, т.1 КТ, както и на влязлото в сила решение № 23.10.2013 г. по гр.д.№275/2014г. на ОС Монтана, с което са били уважени и обусловените искове по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 КТ. С атакуваните съдебни актове е прието, че Н. К. Г. е сключил с ЧСИ А. В. Я. трудов договор, по силата на който е заемал длъжността „юрисконсулт”. Този договор е бил прекратен със заповед №14/18.10.2013 г. на основание чл.328, ал.1, т.12 КТ, поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор. Към датата на издаване на заповедта за уволнение това основание все още не е съществувало, затова тя е незаконна, а предявеният иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ - основателен. Налагането на дисциплинарно наказание на ЧСИ, изразяващо се в лишаване на правоспособност за срок от една година, е настъпило в един по-късен момент, на 15.11.2013 г., след уволнението. По обусловения иск по чл.344, ал.1, т.2 КТ е прието, че с отмяната на незаконното уволнение настъпва предпоставката за уважаване на искането за възстановяване на заеманата длъжност. За основателността на това искане са без значение настъпилите промени при работодателя и по-конкретно – лишаването му от правоспособност за посочения едногодишен срок. По същите съображения е приет за основателен и паричният иск по чл.344, ал.1, т.3 КТ. С молбата за отмяна се твърди, че са възникнали нови обстоятелства, които са от значение за изхода на делото и ако бяха известни на съда, те биха довели до друг резултат. Тези обстоятелства са документирани с наказателно постановление № 12-000508 от 13.01.16 г.; протокол за извършена проверка от 22.12.2015 г. и писмо изх. № 1019-11-159/1 от 04.01.2016 г. Налице е основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК за отмяна на влезлите в сила решения. Ответникът в производството Н. К. Г. оспорва молбата. Счита, че тя е неоснователна. С определение по чл.307 ГПК молбата за отмяна е допусната до разглеждане. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. Влязло в сила решение може да бъде отменено на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Нови по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК са само тези обстоятелства и писмени доказателства, които са съществували при разглеждането на делото в инстанциите по същество, но са останали неизвестни за съда. Обстоятелствата и доказателствата, които са възникнали след приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция, са извън кръга на посочените в чл.303, ал.1, т.1 ГПК и не могат да обусловят отмяна на влязлото в сила решение. Те не са обхванати от силата на пресъдено нещо и по принцип биха могли да послужат като основание за нов иск. В настоящия случай молителката се позовава на нововъзникнали обстоятелства и доказателства, които не могат да послужат като основание за отмяна. Решението по чл.344, ал.1, т.1 ГПК е влязло в сила на 10.07.2014 г., когато е изтекъл срокът за въззивното му обжалване. По исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.2 и т.3 ГПК съдебното дирене във въззивната инстанция е приключило на 13.10.2014 г. Представените с молбата за отмяна писмени доказателства са с дати от 2015 г. и 2016 г., следователно те са нововъзникнали доказателства и не могат да обусловят отмяната по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Изброените доказателства не са и от значение за изхода на делото, поради което не е налице и другата предпоставка на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. С протокол за извършена проверка от 22.12.2015 г. Дирекция „Инспекция по труда” [населено място] е издала на ЧСИ А. Я. предписание да впише в трудовата книжка на Н. К. Г. настъпилите промени след уважаването на иска по чл.344, ал.1, т.2 КТ, а с наказателно постановление № 12-000508 от 13.01.16 г. е наложена глоба на ЧСИ за неизпълнение на това предписание. С писмо изх. № 1019-11-159/1 от 04.01.2016 г. НОИ-ТП М. изисква от ЧСИ А. Я. данни за осигурените лица, за които за осигурителен стаж се зачита времето, през което са останали без работа поради незаконно уволнение. Тези документи са свързани с последиците на влезлите в сила решения по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК и са неотносими към разрешаването на правния спор по тези искове. От тях молителката черпи правни доводи за неправилност на влезлите в сила решения. Правните доводи обаче не могат да бъдат основание за отмяната по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Такова основание са само фактически обстоятелства, както и документи, които разкриват такива обстоятелства. Производството по чл.303, ал.1, т.1 ГПК има за предмет единствено писмените доказателства и обстоятелствата, които са заявени с молбата за отмяна. Те очертават предмета на делото, спрямо тях се преценява и спазването на срока по чл.305, ал.1, т.1 ГПК. Съдът не може да се произнася по други доказателства, представени след подаването на молбата за отмяна и непосочени в нея. В случая такива са представените с молба вх.№7059/11.07.2016 г. доказателства – протокол за извършена проверка от 08.01.2016 г. и решение №14.04.2016 г. по АН дело №224/2016 г. на РС Монтана, с което е било отменено наказателно постановление № 12-000508 от 13.01.16 г. Най-общо за тези документи може да бъде казано само това, което важи и за доказателствата, посочени в молбата за отмяна. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. В. Я. за отмяна на влезлите в сила решение от 18.06.2014 г. по гр.д.№673/2013г. на Районен съд Монтана и решение № 23.10.2013 г. по гр.д.№275/2014г. на Окръжен съд Монтана. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: