Р Е Ш Е Н И Е № 143 гр. София, 01.07.2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение, в публично заседание на седемнадесети юни ......две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА БИЛЯНА ЧОЧЕВА при секретаря Илияна Рангелова в присъствието на прокурора Петър Долапчиев изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 278 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Производството пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК и е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на ВНОХД № 1035/2017 г. на Софийския апелативен съд и отмяна на постановеното по него решение № 548/08.12.2017 г. С това решение е била потвърдена присъда на Софийския окръжен съд от 09.02.2017 г. по НОХД № 264/2015 г., с която подсъдимият Р. Т. А. е бил осъден за престъпление по чл. 119, вр. чл. 115 от НК за това, че 15.09.2012 г., около 05.00 ч., в [населено място], [община], умишлено умъртвил И. Б. П., като убийството е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана. Същата присъда е била изменена в частта относно наложеното му наказание, което е било намалено от 3 години на 6 месеца лишаване от свобода, а изпитателният срок по чл. 66, ал. 1 от НК – от 5 на 3 години. В искането, поддържано в съдебно заседание пред ВКС от прокурора при ВКП, се изтъкват доводи, съотносими към основанията за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1 - 3 от НПК. Претендира се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд. Защитникът на осъдения изразява позиция за неоснователност на направеното искане. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е подадено в изискуемия по чл. 421, ал. 1 от НПК 6-месечен срок, считано от влизане в сила на въззивното решение, което не е било проверено по касационен ред поради липса на подадена жалба или протест. Разгледано по същество същото е НЕОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения: Доводите за допуснати съществени процесуални нарушения, мотивирани с липсата на пълно и обективно изследване на обстоятелствата по делото и едностранчива оценка на доказателствата за конкретните действия на подсъдимия и пострадалия в ранната утрин на 15.09.2012 г. поради кредитиране на дадените от първия обяснения пред първоинстанционния съд, без същите да бъдат надлежно проверени, което е довело до незаконосъобразно осъждане за по-леко наказуемо деяние по чл. 119 от НК, вместо за предявеното му по чл. 116 от НК, са неоснователни. Всички съществени обстоятелства, които предхождат, съпътстват и следват деянието са били подробно и обективно изследвани от първоинстанционния съд, като при проверката им въззивният съд не е имал основание да не ги сподели. Това важи както за алкохолното повлияване на пострадалия, така и за мястото, където подсъдимият му е нанесъл удари и конкретните причини да стори това. Данните, че пострадалият е бил алкохолно повлиян са съвсем ясно отразени в мотивите на инстанциите по същество и това се отнася към момента на пребиваването му в заведението, за което са споделяли възприятия множество свидетели, а не само сочените в искането св. В. И. и П. Е.. Такива се съдържат и в обясненията на самия подсъдим. Същевременно, наблюденията му за лицето, което се е затичало към района, където е разположена неговата къща и са били паркирани автомобилите на семейството му, освен, че касаят различно време, то не личи и да са били опровергани, а внушението за невъзможност пострадалият да тича в пияно състояние очевидно са напълно произволни и не подлежат на касационен коментар. Неоснователни са и възраженията за недостатъчна оценка на данните относно мястото, където се е развил конфликта и отстоянието му от дома на подсъдимия. Проверката на материалите по делото и мотивите на двете инстанции ясно сочат, че именно подсъдимият е уточнил на какво разстояние до къщата му (7-8 м.) се е бил прикрил и нанесъл ударите, а сходни са били и показанията на съседите му, които той лично е сигнализирал за помощ след като пострадалият е бил приведен в безпомощно състояние. Какви точно изявления е направил подсъдимия пред полицейските служители или пред съседите си (къде се е намирал/прикрил или пък какво им е обяснил, че е направил пострадалия, за да му нанесе ударите), поначало са могли да служат за проверка за достоверност на обясненията му, дадени в съдебната фаза на процеса. В конкретния случай обаче производните доказателства, оценявани от инстанциите по същество, очевидно не са внасяли съмнение за съществените факти относно изпълнението на деянието, за което са били събрани и множество обективни данни – насочване на пострадалия към дома на подсъдимия, мирисът на отворена бутилка с бензин, която е носел, впоследствие намерена на мястото на произшествието и чието съдържание се е разляло при сблъсъка, наличието на запалка, силната миризма на бензин, възприета от съседите на подсъдимия и полицейските служители, намерените остатъци от такъв продукт по изпраните дънки на пострадалия. Всички тези обстоятелства са били подробно анализирани от съдилищата, поради което и решението им да се доверят на обясненията на подсъдимия, съвсем не са били безкритични и произволни. Твърдението за игнориране на показанията на св. Г. Г. (в аспекта, че подсъдимият бил уведомен от „П.” – собственикът на заведението, че пострадалият и св. А. В. са тръгнали към дома му), ВКС отчита за голословни. И най-беглият прочит на тези показания сочи, че свидетелят е преразказвал слухове, а по делото инстанциите по същество са обсъждали и анализирани преките свидетелства на св. П. Е.. Затова, като е изграждал фактическите си заключения и въз основа на обясненията на подсъдимия, които не са били опровергани, а обратно – те в съществената им част са били подкрепени от други доказателства, които са били надлежно обсъдени, въззивният съд, възприел изводите на първоинстанционния, не е допуснал процесуални нарушения, още по-малко със съществен характер, които да са обуславят основанието за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Материалният закон е бил приложен правилно с осъждане на подсъдимия за деяние, осъществяващо състава на чл. 119 от НК, поради което и липсва нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Макар пострадалият все още да не е започнал увреждането - палежът на имущество на подсъдимия, то специфичните обстоятелства, предхождащи инцидента и данните за конкретните му действия, недвусмислено са индицирали, че нападението е било неминуемо да започне. В такава хипотеза (преди предприемане на непосредствени действия по разливане и запалване на бензина от вече отворената двулитрова бутилка, миризмата от която се е усещала, в близост до защитими обекти и особено в светлината на непрестанните заплахи за увреждане няколко часа преди това) подсъдимият е имал законно основание да предприеме мерки за защита. Вземането на крик от автомобила и прикриване в тъмна част от улицата в близост до дома му, са били предприети срещу неидентифицирана заплаха, но с приближаването на тичащия пострадал, отваряне на бутилката и подушване на миризмата на бензин, респ. и щракането със запалката, заплахата от увреждане на защитими обекти е станала по-непосредствена, което е предопределило и решението му за действие. Съответно същият е имал право на отбрана, вкл. с изпреварващи действия, като в конкретния случай с основание е преценено, че пределите й са надхвърлени поради несъвместимост между опасността на нападението (но не и характера на същото) и интензитета на въздействие за отблъсването му – чрез силен удар с крик по главата на пострадалия и допълнителен такъв в коремната област, причинили му тежки увреждания, от които по-късно е починал, като това не се е дължало на уплаха или смущение. В тази връзка са изложени подробни съображения, които ВКС споделя и не намира за нужно да ги преповтаря. Не е налице и третото посочено основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1 т. 3 от НК. За да намали наказанието на подсъдимия от 3 години на 6 месеца лишаване от свобода, както и изпитателният срок – от 5 на 3 години, въззивният съд е приел, че по делото са били констатирани само смекчаващи обстоятелства, което не оправдава параметрите на санкция по първоинстанционната присъда. В искането за възобновяване като цяло това не се оспорва, но се твърди, че тежестта на конкретното деяние не е била правилно оценена, като характера и интензитета на проявеното от подсъдимия ненужно насилие, довело до причиняването на множество тежки увреждания на пострадалия е следвало да се оценят като отегчаващи обстоятелства. Внимателният прочит на мотивите ясно сочи, че именно поради това, че интензитетът на насилие, организиран като защита срещу неминуемото нападение върху защитими за подсъдимия обекти, не съответства на опасността на нападението, липсва неизбежна отбрана, а е налице превишаването й. Съответно, след като тези обстоятелства са основание за квалификация на деянието по чл. 119 от НК, то те не биха могли да се отчитат като отегчаващи обстоятелства. Извън изложеното и макар въззивният съд да не е коментирал този въпрос, с намаляването на наказанието е постигнат и компенсиращ ефект за дългата продължителност на наказателното производство за деяние, осъществено през м. септември 2012 г., за което подсъдимият не е имал принос. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главния прокурор на Република България за възобновяване на ВНОХД № 1035/2017 г. на Софийския апелативен съд и отмяна или изменение на постановеното по него решение № 548/08.12.2017 г. Решението не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.