Р Е Ш Е Н И Е №.58 гр. София, 28.04.2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 21.04.2015 г. , две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ и при участието на секретаря Лилия Златкова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №946/14 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма] –гр. София срещу решение №2147 от 22.11.2013 г. на САС по т.д. №3575/2013 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение №259/11.06.2013 постановено по гр.д. № 593/12 по описа на ОС-Враца по иск по реда на чл.422 ГПК за признаване за установено по отношение на касатора, че [фирма]-София има вземане към Напоителни системи”Е. –гр. София основано на задължение по запис на заповед изд. на 17.03.2011 г. от управителя на клон М. в размер на 39 978, 43 лева. В касационната жалба се навеждат оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материална незаконосъобразност . Ответникът по жалбите не изпраща писмен отговор на касационната жалба и не взима становище по нея. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че са спазени специфичните изисквания за допустимостта на специалния установителен иск по чл.422 ГПК . На база приетите по делото писмени доказателства: договор за покупко-продажба на отложено плащане, сключен между ищцовото дружество и [фирма]- клон М. на 17.03.2011 г. с предмет доставки на препарати за растителна защита, приемо-предавателни протоколи , споразумение за прихващане на насрещни вземания и фактури за конкретните стойности на доставките по договора, двустранно осчетоводени, съгласно приетото заключение на ССЕ , съдебният състав е счел, че издаденият от управителя на клон М. запис на заповед има гаранционно-обезпечителна функция и цели обезпечаване изпълнението на паричното задължение на [фирма] към ищцовото дружество основани на описаното каузално правоотношение и тъй като това задължение се доказва по основание и размер от описаните доказателства е уважил иска по чл.422 ГПК. Съдът е отчел, че част от дължимите суми от страна на ответника са погасени чрез плащане в хода на заповедното производство. Във връзка с оплакването във въззивната жалба от страна на ответника, че по делото липсва въобще изготвен доклад по чл.146 ал.1 ГПК , изпълнение на процедурата по представянето на доклада на страните и даване на указания, съгласно чл. 146 ал.2 ГПК, въззивният съд е преценил, че този пропуск не се отразява на правилността на първоинстанционното решение. Съдът е изложил съображения и за това, че доколкото ограниченията в правомощията на управителя на клон М. издал записа на заповед да поема менителнични задължения без предварително писмено разрешение от СД на [фирма] се основават на заповед на Министъра на земеделието и храните от 06.07.2007 г. и липсват данни тази заповед да е била известна на управителя на клона, то подобни ограничения не могат да се отразят на валидността на самото задължаване на Е. по ценната книга, издадена управителя на клона. Касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода по спора правен въпрос: за правомощията на въззивния съд във връзка с оплакванията във въззивната жалба за липса изобщо на изготвен доклад по чл.146 ал.1 ГПК и за действието по отношение на търговеца на задължение по запис на заповед , издаден от управител на негов клон, който съгласно уредба в нормативен акт е могъл да поема такова задължение само след предварително съгласие на самия търговец и това ограничение е възпроизведено и в устава на дружеството-търговец. По първия въпрос е допусната касация във връзка необходимостта от проверка на начина, по който е процедирал и се е произнесъл въззивният съд в конкретния случай с отговора даден в задължителната практика на ВКС: т.2 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.дело №4/2012 г- на ОСГТК на ВКС., а по втория- с оглед необходимостта от създаване на съдебна практика по тълкуването и приложението на правната уредба приложима към конкретния релевантен за спора правен въпрос във вече изложената формулировка на същия и в този смисъл той се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото- налице основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.3 ГПК. По правните въпроси,по които е допуснато касационно обжалване, настоящият състав на ВКС, Второ т.о. намира следното: Според т.2 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.дело №4/2012 г- на ОСГТК на ВКС докладът на делото е от особено значение за постановяване на правилно и съобразено с обективната фактическа действителност решение по материалноправния спор. Докладът е насочен да ориентира страните при упражняване на техните процесуални права. Регламентацията на дължимите от съда процесуални действия по докладване на делото е императивна и пропускът на първоинстанционния съд да извърши доклад, респективно извършването на непълен или неточен доклад, следва да се квалифицира като нарушение на съдопроизводствените правила За допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно . Когато във въззивната жалба или отговора страната се позове на допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада, дори и да прецени тези оплаквания за основателни, въззивният съд не извършва нов доклад по смисъла и в съдържанието, уредено в чл.146 ал.2 ГПК , тъй като характерът на въззивната дейност изключва повторение на действията, дължими от първата инстанция. В тази хипотеза въззивният съд дължи единствено даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, което по смисъла на чл.266 ал.3 ГПК е извинителна причина за допускането на тези доказателства за първи път във въззивното производство. В настоящия случай още в ИМ самият ищец е въвел като основание на претендираното спорно вземане, наред със записа на заповед и вземането по каузалното правоотношение, изпълнението, по което абстрактната сделка обезпечава. Съгласно т.17 от ТР № 4 ОТ 18.06.2014 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 4/2013 Г., ОСГТК НА ВКС при въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната книга. В тази хипотеза в производството по иска по чл.422 ал.1 ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед. Във връзка с това в отговора на ИМ от страна на ответника са оспорени автентичността на подписите в двустранно подписани протоколи ,установяващи изпълнение от ищеца като продавач по договора за покупко-продажба от 17.03.2011 г. като основание за заплащане на цената от ответника, вземането за която е гарантирано с процесния запис на заповед. Първоинстанционният съд не е изготвил изобщо доклад по делото , съгласно чл.146 ГПК , в който да укаже как се разпределя доказателствената тежест-чл.146 ал.1, т.5 във връзка с чл.193 ал.3 ГПК. Този пропуск на първоинстанционния съд е бил изрично наведен във въззивната жалба, но въззивният съд не е предприел действия по даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, което по смисъла на чл.266 ал.3 ГПК е извинителна причина за допускането на тези доказателства за първи път във въззивното производство. Този пропуск на съда представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, водещо до липса на изясняване на спора от фактическа страна и пречещо за правилното приложение на материалния закон. Ето защо обжалваното решение следва да се отмени , а делото да се върне за повторно разглеждане от въззивния съд , с оглед необходимостта от извършване на процесуалните действия , посочени по-горе във връзка с даване на съответните указания за разпределяне доказателствената тежест-чл.146 ал.1, т.5 във връзка с чл.193 ал.3 ГПК, предвид пълната липса на изготвен по делото доклад. По втория въпрос следва да се има в предвид следното: Съгласно Правилник за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала, приет с ПМС №112/23.05.2003 -чл.12,т.12, едноличният собственик на капитала в Е. с държавно участие дава разрешение за поемане на менителнични задължения от страна на такова Е. . С аргумент на по-силното основание подобно ограничение се разпростира и върху клоновете на Е. с държавно участие. Следователно поетото менителнично задължение от управител на клон на Е. с държавно участие не обвързва самото дружество, ако едноличният собственик на капитала изрично не е дал разрешение за поемане на такива задължения. С оглед изложеното следва изводът, че обжалваното въззивно решение се явява незаконосъобразно. Същото следва да се отмени и делото да се върне за повторно разглеждане в хипотезата на чл. 293 ал.3 ГПК от друг състав на въззивния съд, с оглед необходимостта от извършване на съответните процесуални действия във връзка с пропеска на първоинстанционния съд да изготви на доклад по чл.146 ГПК. По отношение на разноските : Прилага се чл.294 ал.2 ГПК. Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №2147 от 22.11.2013 г. на САС по т.д. №3575/2013 г.. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд при спазване разпоредбата на чл.294 ал.1,предложение второ от ГПК. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.