Р Е Ш Е Н И Е № 97 гр. София, 22 юни 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети март, две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и на прокурора от ВКС Кирил Иванов, разгледа докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 129/2015 г. на ВКС и въз основа на данните по делото и закона, прие следното: Касационното производство е образувано по протест от прокурор при Апелативна прокуратура-София срещу въззивно решение № 361 от 27.10.2014 г., по ВНОХД № 682/2014 г. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 7-ми състав, с което е потвърдена присъда № 33 от 20.02.2014 г. по НОХД № 4445/2012 г. на Софийски градски съд, 14 състав. С присъдата подсъдимият М. С. З., ЕГН: [ЕГН], е признат за НЕВИНОВЕН и е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 123, ал.1 от НК. В касационния протест са изтъкнати основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК с доводи в тяхна подкрепа. Въззивната инстанция е игнорирала доказателствените източници, установяващи нарушението на режима на здравословни и безопасни условия на труд. Изразява несъгласие с изводите на съда, приел, че извършеното от подсъдимия нарушение на правилата за безопасност, довело до съставомерните последици, не е съгласно повдигнатото му обвинение. В тази връзка се оспорва приложението на материалния закон. Неправилен е изводът, че подсъдимият не може да бъде адресат на нормите на Наредба №2/ от 22.03.2004 г., тъй като не е бил технически ръководител, а организатор. Субектите могат да бъдат адресати на тези норми не само въз основа на заеманата от тях длъжност, но и предвид изпълняваните от тях фактическите задължения, представляващи упражняване на правно регламентирана дейност, източник на повишена опасност. От длъжностна характеристика на подс.З. е видно, че задължение на организатора е да осигури здравословни и безопасни условия на труд при упражняване на инкриминираната в обвинителния акт дейност, и в този смисъл, ако не е изпълнил тези си задължения, той е субект на престъплението по чл. 123, ал. 1 НК. Цитират се извадки от длъжностната характеристика в този смисъл. На строителния обект не били осигурени безопасни условия на труд: липсвало осветление, стълбите и асансьорните шахти не били обезопасени, на работниците не били провеждани инструктажи, не им били доставени работни дрехи и каски и др. За тези обстоятелства отговорност носи подсъдимият в качеството си на организатор и без да е бил технически ръководител. В обвинителния акт съществуват обвинения по тези конкретни обстоятелства, което прави възможно осъждането му по тях, като същевременно отговорността му не може да бъде ангажирана в по-широк аспект – като тази на техническия ръководител. Лицата с организаторски функции също могат да бъдат субекти по чл. 123 НК (Р-1138-70-ІІІ на ВС). Иска се отмяна на атакуваното решение и връщане делото за ново разглеждане от друг състав. В съдебното заседание пред ВКС прокурорът от ВКП поддържа протеста. Развива подробни доводи в подкрепа на протеста и иска неговото уважаване с отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Частните обвинители: С. И.,Ш. Х.,Е. Х., Ю. И. и Х. И. не се явяват , редовно призовани. Вместо тях - поверениците им, адвокатите Р. Г. и Я. С., поддържат като основателни доводите в протеста и молят за неговото уважаване. Подкрепят тезата, че подсъдимият З. е субект на престъплението съгласно обвинението; не само по длъжностна характеристика З. е бил отговорен за безопасността на труда на обекта, но и поради това, че на обекта не е имало технически ръководител и функцията по безопасността фактически е била възложена на подсъдимия; не е била обезопасена асансьорната шахта, където е станалата злополуката; не е имало парапети; не е имало осветление в сградата, където са извършвани вътрешните мазилки от работниците. Според длъжностната характеристика на подсъдимия - при липсата на обезопасяване на обекта, той е бил длъжен да спре работата до осигуряване на безопасните условия на труд В заседанието пред ВКС подсъдимият М. З. се явява лично и с упълномощеният си защитник – адвокат М. К.. Защитата оспорва протеста, твърди, че актовете на съдилищата са законосъобразни. Подсъдимият З. не е бил технически ръководител на обекта и не е наказателноотговорен по повдигнатото обвинение; в дружеството подизпълнител не е имало технически ръководител, а като организатор на обекта подсъдимият не е имал приписаните му в обвинителния акт задължения по Наредба №2 от 22.03.2004 год. за безопасни условия на труд; липсват обективните признаци от състава на престъплението; има неяснота в обвинителния акт, тъй като подсъдимият е посочен и в двете качества - като технически ръководител и като организатор, изпълняващ дейност на технически ръководител и при тази неяснота на обвинението прокуратурата не бива да черпи права, тъй като от непълния обвинителен акт е накърнено правото на защита на подсъдимия. С оправдателната присъда са защитени интересите на подсъдимия в максимална степен и няма основание за отмяна и връщане на делото на по-ранен етап на процеса, с цел прецизиране на обвинението. Нормата на чл. 123 от НК е бланкетна и съдържанието й се изпълва от конкретни нормативни актове, които не са вменени в задължение на З. ; цялостната инкриминирана дейност е свързана с норми в нарушение на задълженията на техническия ръководител на обекта, каквото качество подсъдимият не е имал. Защитата моли за оставяне в сила на въззивното решение. Подсъдимият З. поддържа становището на адв. К. и моли да бъдат оставени в сила оправдателните съдебни актове. Обектът е имал за технически ръководител друго лице, което е отговорно по правилата за безопасност на труда. При упражняване правото на последна дума, подсъдимият З. заявява очакването си за справедливо решение. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, СЛЕД КАТО ПРОВЕРИ ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО, СЪОБРАЗИ ДОВОДИТЕ В ПРОТЕСТА И В ЖАЛБАТА, В ПРЕДЕЛИТЕ НА ПРОВЕРКА ПО чл. 347 от НПК, намери следното: Протестът е ОСНОВАТЕЛЕН. С присъда № 33 от 20.02.2014 г. на СГС-НО-14 състав, постановена по нохд № 4445/2012 г. по описа на същия съд, подсъдимият М. С. З., ЕГН: [ЕГН], е признат за невиновен в това, на 24.09.2007 г., в [населено място],ж.к.”квартал”, /улица/ №/номер/, на строителен обект, в качеството си на технически ръководител, назначен на длъжност „организатор", съгласно трудов договор № 29 от 04.05.2007 г. и подписана длъжностна характеристика от 07.05.2007 г. във фирма [фирма], да е причинил смъртта на Ю. Х. И., [ЕГН], поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност - строителство, представляваща източник на повишена опасност - не е осигурил комплексни безопасни условия на труд на всички работещи при извършване на строително монтажни работи на изпълнявания от него строеж, в съответствие с Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни монтажни работи, като не е предприел съответни предпазни мерки за защита на работещите от рискове, произтичащи от необезопасяване асансьорните шахти в обекта, с което е нарушил и не е упражнил ефективен контрол съгласно императивните разпоредби на чл. 40, т.1 и т.2, чл. 26, чл. 60, ал.1 и чл. 61 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни монтажни работи, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 123, ал. 1, пр. 2 от НК. На основание въззивен протест от прокурор в СГП е образувано внохд№ 682/2014 год. по описа на Апелативен съд гр. София, по което с решение №361 от 27.10.2014 год. присъдата е потвърдена. Проверката от настоящия състав на ВКС показа, че вътрешното убеждение на въззивната инстанция е формирано при липса на обективна, всестранна и пълна оценка на доказателствата, изясняващи качеството на подсъдимия като субект на инкриминираното деяние. Не е изяснено съдържанието на неговите професионални задължения при условия на труд по повод извършването на строителни и монтажни работи и връзката на конкретното му поведение към инкриминираните последици в рамките на упражняваната от него професионална дейност- източник на повишена опасност. Въззивната инстанция се е съгласила изцяло с фактическите констатации на първостепенния съд и в контролната си дейност по проверка правилността на присъдата е мултиплицирала пороците в оценъчната дейност на доказателствената съвкупност и относно приложението на закона, допуснати от първата инстаниця. Игнорирани са данните от доказателствените източници за връзката между инкриминираното в обвинителния акт поведение на дееца при изпълнение на вменените му задължения и инкриминирания резултат. Атакуваното решение на САС е постановено в несъответствие с принципните положения по чл. 13, чл. 14, чл. 105, ал. 3 и ал. 5 от НПК. Не е било спорно от фактическа страна, че подсъдимият З. е бил страна по трудовия договор № 29, сключен между него и управителя на фирмата [фирма] /спр. на л. 56 от ДП/, на основание на който той е заемал длъжността „организатор" с код № „34393035” по „Националната класификация на професиите и длъжностите в България”, която длъжност е формирала и правомощията, посочени в длъжностната характеристика на подсъдимия / спр. на л.52-л.54 от ДП, длъжностна характеристика за длъжността „организатор”, п.І, /. Установени по делото са обстоятелствата за задълженията на подс.З., които са включвали осъществяване на непосредствено ръководство и контрол на строителната площадка, осигуряване на необходимите предпазни средства и инструктаж на работниците в обекта във връзка с охраната на труда и противопожарната защита, недопускане извършването на работа при опасни и вредни за здравето условия на труд и задължение за спиране на работата при заплаха за здравето и живота на работниците. Тези данни, както и данните от нормативните предписания по чл. 40, т.1 и т.2, чл. 60, ал.1 и чл. 61 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г., които се намират в Раздел ІІІ „Общи изисквания” на цитираната наредба, неоснователно не са отнесени към фактите, разкриващи състоянието на необезопасеност на строителния обект към датата на инцидента – падането на работника И. от петия етаж на асансьорната шахта, където са били извършвани строително монтажни работи /СМР/- вътрешна мазилка на двата входа на процесната сграда, изпълнявана от фирмата- работодател на подсъдимия. Вместо съдилищата по фактите да се насочат към анализ на събраните доказателствени източници с цел изясняване съдържанието и характера на дейността и задълженията на подсъдимия и относимоостта на поведението му към инкриминираните последици, съдилищата по фактите са оставили извън вниманието си основанието за отговорността на подсъдимия. Обсъждали са намерени от тях недостатъци и неточности на обвинителния акт, които обаче , не са се отразили на пълнотата на обвинението. Вярно е отбелязано в мотивите на въззивното решение, че в обвинителния акт се съдържат по-широк кръг задължения, които подсъдимият, според прокуратурата, е бил длъжен да изпълнява в сравнение с действителния обем отговорности на „организатор”, а не на „технически ръководител”. Въпреки правилната насока в констатациите на въззивната инстанция, че в обвинителния акт са вменени на подсъдимия като цяло и задълженията на техническия ръководител, какъвто той не е, в тях се съдържат повече обстоятелства от правомощията на организатора на обекта. Така, от обвинителния акт и от данните по чл. 26 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. основателно е изведено, че техническият ръководител на обект с извършване на строително монтажни работи изисква контрол на технически, технологични, конструктивни и други изисквания от компетентността на строителен инженер или строителен техник. Различията в обсега на задълженията им се свеждат до това, че „техническият ръководител" е лицето, което, освен създаване на условия за безопасни условия на труд се грижи и за правилното и качествено изпълнение на дейността. Той съблюдава и всички технологични процеси, и затова същият следва да има инженерно техническо образование в областта на строителството, за разлика от изпълняващият длъжността „организатор”, за който изискването е за техническо образование. В контролирания съдебен акт не е отчетено обстоятелството, че в чл. 26 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. , освен уредените специфични правомощия на лицето, назначено за „технически ръководител”, са предвидени и общи задължения за осигуряване на безопасни условия на труд при извършване на строително монтажни работи, каквито са възложени и на „организатора” на строителния обект видно от съдържанието на длъжностната му характеристика към трудовия договор с фирмата – изпълнител на СМР. При тези данни е следвало да се установи от съдилищата по фактите, че изпълнението на правилата за безопасност при работа на височини, при която строителните и конструктивни елементи създават опасност за падане от височина, предвидените в чл. 40, т.1 и т.2, чл. 60, ал.1 и чл. 61 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. задължения се отнасят както за „техническия ръководител”, така и за лицето, което пряко се грижи за организацията на работата на строителния обект, каквито правомощия е имал подсъдимия З. на длъжността „организатор”. Ако при анализа на доказателствените източници съставът на САС беше извършил правно-логическа съпоставка на всички фактически данни за характера и обема на задълженията на техническия ръководител и за характера и обема на задълженията на организатора на строителния обект, щеше да установи, че в задълженията на първия се съдържат по-широк кръг отговорности от тези на организатора на строителния обект. Вярно е изведеното от съдебните инстанции, че действителният обем отговорности на техническия ръководител включва и контрола на техническите, технологични, конструктивни и други изисквания за изпълнение на строителния обект, но относно изпълнението на правилата за безопасни условия на труд, посочени в обвинителния акт, е налице съвпадение на задълженията на техническия ръководител с тези на организатора. Пренебрегнати са и данните по делото, че по време на изпълнението на договора между възложителя [фирма] и изпълнителя на СМР [фирма], заеманата от подс.З. длъжност при изпълнителя е била единствената по охраната на безопасността на труда на обекта, тъй като нито съгласно договора между тези две фирми е имало назначено лице за технически ръководител, нито е имало лице, което неформално, фактически да е изпълнявало тази дейност на технически ръководител / спр. показанията на свид.К. Б., свид.А. Г./. Следователно, преценката на съдебните инстанции по установяване на фактите е следвало да се концентрира върху доказателствените източници, установяващи доколко подс.З. - назначен като организатор на обекта, обективно е изпълнявал и задълженията на техническия ръководител в частта им относно безопасността на труда. Според посочените в обвинителния акт правила, когато отворите в строителни и конструктивни елементи на обекта създават опасност за падане от височина, следва да бъдат обезопасени чрез парапети, ограждения или здраво покритие, които да понесат съответното натоварване; те се означават или сигнализират по подходящ начин; работа на височина се извършва при осигурена безопасност от падане на хора..., напр. – ограждения...; паданията от височина се предотвратяват чрез приспособления , които са достатъчно високи...бордова лента за крака, главно перило за ръце...или чрез еквивалентно алтернативно решение / спр. съдържанието на правилата по чл. 40, т.1 и т.2, чл. 60, ал.1 и чл. 61 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г./. Тези задължения се вписват в конкретните задължения на организатора на строителния обект, защото съвпадат и със съдържанието на нормативно обусловената от класификацията на професията „организатор” длъжностна характеристика към трудовия договор на подсъдимия с фирмата – изпълнител на обекта. И тъй като в по-голямото винаги се съдържа по-малкото, съдебните инстанции е трябвало да изяснят, че всъщност инкриминираните в обвинителния акт нормативни задължения на подсъдимия, макар и непрецизно формулирани като задължения на „техническия ръководител”, всъщност се отнасят до фактическите обстоятелства на обвинението за дейността, изпълнявана от подсъдимия като „организатор”. Следователно, основателно е прието във въззивното решение, че подс.З. не е отговорен за нарушенията, вменени му от обвинението във връзка с чл. 26 от цитираната наредба, защото те се отнасят само до правомощията на „техническия ръководител”, но неоснователно се твърди в мотивите на решението на САС, че в обстоятелствената част на обвинението и в диспозитива на обвинителния акт не се съдържали в пълнота обстоятелствата на инкриминираното деяние и данните за неговия субект, относими към елементите от състава на престъплението по повдигнатото срещу З. обвинение. Задълженията на подс.З. по осигуряване на безопасността на труда, произтичащи от трудовия договор, и общите правила за безопасност при работа на височина при извършване на СМР, каквато е дейността, която подсъдимият е организирал, коректно са очертани в обстоятелствата на фактическото обвинение, съгласно обвинителния акт. Съставът на ВКС приема за неоснователно съждението в мотивите на въззивното решение, че подсъдимият не е бил информиран за характера и причините на обвинението и оправдаването му компенсирало допуснатото ограничаване правото му на защита. Неправилно е прието, че обективно вменените отговорности на подсъдимия се различавали от фактическите обстоятелства в обвинителния акт по повдигнатото обвинение за професионална немарливост в качеството му на „технически ръководител”, каквато длъжност не е изпълнявал. В тази връзка неоснователно е изведено, че най-добрата защита срещу „непрецизността и непълнотите в обвинителния акт” е оправдаване на подсъдимия по обвинението, при положение, че обвинителният акт съдържа фактическите обстоятелства , относими към признаците от състава на престъплението по повдигнатото обвинение. Не е обсъдено бездействието на адресата на задълженията за осигуряване на безопасни условия на труд на процесния обект, произтичащи от трудовия му договор и от общите правила, съгласно цитираната наредба. Доказателствени източници сочат за механизма на произшествието при условията на липсващи предпазни мерки за обезопасяване на работата на високите етажи и липса на осветление в шестетажната сграда в [населено място],[жк], на [улица], където е работил пострадалия / спр. протокол за оглед и фотоалбум, заключения на съдебно-техническите първоначална и допълнителна експертизи, заключение на съдебно-медицинската експертиза, показанията на свидетелите М., М., А., М./. Установено е, че на процесната дата 24.09.2007 г., към 19.00 часа, когато е станал инцидентът – падането на пострадалия И. в асансьорната шахта от петия етаж на шестетажната сграда, е имало необезопасени със съответните предпазни средства отвори на асансьорните шахти и на високите открити участъци, създаващи опасност от падане на хора. По делото е установено, че помещенията във вътрешната част на сградата, където са работели зидаро-мазачите са неосветени ; че около и на самите отвори на асансьорните шахти не е имало прегради и парапети; че отворите на асансьорните шахти и на стълбищата в процесната сграда не са били обезопасени с необходимите прегради към датата на злополуката ; че пострадалият и останалите работници и в двете секции /и в двата входа на сградата/ са работели без раздадени им предпазни средства - каски и предпазни колани. Следвало е да се анализират доказателствените източници, съдържащи данни за задълженията на подс.З. и тяхното изпълнение в качеството му на организатор на СМР, установени от писмените доказателства и нормативните правила, посочени от обвинението, а именно да осигури необходимите предпазни средства и ежедневен инструктаж на обекта във връзка с охраната на труда, да не допуска извършването на работа при опасни и вредни за здравето условия на труд, а ако такива са налице – да спира работата в обекта, до отстраняването им. Ето защо, въпреки доказателствената обезпеченост за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по чл. 102 от НПК, доказателствените източници са интерпретирани без съблюдаване на тяхното действително съдържание и при оценката им в тяхната логическа връзка. Нарушенията в оценъчната дейност на съда са препятствали възможността за установяване на инкриминираното деяние и неговия автор, и в този смисъл са ограничили правото на прокуратурата да обоснове обвинението. Допуснати са и нарушения на закона. Основателно се претендира в протеста неправилност на извода на въззивната инстанция, че подс.З. не е субект на престъплението по чл. 123, ал.1 от НК, тъй като липсата на качеството на „технически ръководител на обекта” изключвала възможността да бъде адресат на правилата от Наредба №2/22.03.2004 год., с които обвинението е запълнило фактическата страна на бланкетния състав на престъплението и не би могъл да наруши тези разпоредби. Този извод не отговаря на данните от доказателствените източници, от които е изводимо, че фирмата подизпълнител – [фирма] е имала самостоятелно участие в СМР на обекта, а фирмата възложител – [фирма] не е имала никакво договорно поето задължение спрямо дейността на фирмата на подизпълнителя , нито към работниците й за безопасността на обекта. Следователно за безопасността на труда е отговаряла само и единствено фирмата [фирма]- работодател на подсъдимия З., която не е назначила лице за технически ръководител на обекта. Назначила е подсъдимия З. за организатор на обекта, който е имал функции по осигуряване на на безопасни условия на труд при строителните дейности на обекта. Неоснователно е прието в мотивите на атакувания съдебен акт, че въпросната Наредба № 2/22.03.2004 г. не се отнася до всички субекти, трудово ангажирани в процеса на извършването на строителни и монтажни работи, а само за тези субекти-участници в строителството, които изрично са посочени в нея като адресати на права и задължения във връзка с осигуряването на изисквания за здравословни и безопасни условия на труд. Вярно е, че според цитираната Наредба №2/22.03.2004 год., сред изрично изброените участници в строителството в Раздел ІІ „Права и задължения на участниците в строителството...” не попадат "организаторите", но от това не следва, че терминологичната липса от посочване на тази категория лица като участници в извършването на СМР следва да ги изключи от адресатите на наредбата. Това е така, защото определящият критерий за вида и характера на кръга от права и задължения за конкретната изпълнявана длъжност е тяхното съдържание, а не наименованието на длъжността. Според класификатора на длъжностите в РБ, на служителя, ангажиран в строителството на длъжността "организатор" са възложени задължения за осигуряване на безопасност на труда, при което е трябвало да се приеме, че спазването на общите правила в Раздел ІІІ „Общи изисквания” по чл. 40, т.1 и т.2, чл. 60, ал.1 и чл. 61 от Наредба № 2/22.03.2004 г., се отнася и до задълженията на подс.З. в условията на извършване работа на височина. Тези правила са изисквали активността на отговорното длъжностно лице да организира поставянето на парапети, ограждения или здраво покритие, за да се означават или се сигнализират по подходящ начин. В противен случай, е следвало да спре изпълнението на СМР, до отстраняването на опасността. Правната теория и съдебна практика са единни в разбирането, че строителната дейност е източник на повишена опасност и правилата по които се извършва тази дейност са свързани със закономерностите и методите на науката, опита от практиката и правилата в нормативните актове. От обективна страна, съдебните инстанции по фактите е трябвало да изяснят дали смъртта на работника И. е била причинена именно чрез деяние, спадащо към занятие, което представлява източник на повишена опасност за живота и здравето на работещите на строителния обект. От мотивите на решението на САС е видно / спр. стр.11-12 на решението/, че съдът е приел за доказано, че отворите на асансьорните шахти и на стълбищата в процесната сграда не са били обезопасени с необходимите прегради в деня на злополуката; че пострадалият е работил именно на петия етаж на сградата в деня на инцидента; заключенията на СМЕ са категорични ,че травмите, довели до смъртта на пострадалия са причинени от падане от високо- именно от мястото на необезопасената асансьорна шахта. Липсата на активно поведение у подсъдимия за обезопасяване на отвора на асансьорната шахтата, не е оценено като проявна форма на изпълнителното деяние по чл. 123, ал.1 от НК. Изводът , че той не е адресат на нормите за безопасност на труда на обекта е неправилен и противоречи на данните по делото и на закона, тъй като подс.З. е пряк участник в изпълнение на занятието, представляващо правно регламентираната дейност , източмник на повишена опасност. Неговото поведение е следвало да се преценява дали не е станало причина за настъпване на вредоносния резултат. Смъртта на пострадалия трябва да се разглежда като възможност за дееца на престъпението по чл.123, ал.1 от НК да предвиди и предотврати престъпния резултат като постъпи с активно поведение в изпълнение на задължението, произтичащо от занятието – източник на повишена опасност. В случая, поведението на подс.З. неправилно е разглеждано извън обстоятелствата, довели до настъпване на вредоносния резултат, поради факта, че не е изпълнявал длъжността на „технически ръководител”, макар от доказателствата да е видно, че на длъжността „организатор” той неформално е изпълнявал тази част от задълженията на „техническия ръководител”, за която не са се изисквали знания за специалността на строителен инженер или на строителен техник, а се е изисквало висше или средно техническо образование, на които изисквания подсъдимият З. е отговарял /спр. длъжностната характеристика на стр. 243 от произв. по нохд№4445/12 г. на СГС./. Следователно, неправилно съдебните състави от двете предходни инстанции са интерпретирали извън причинно следствения процес с настъпилия престъпен резултат- смъртта при трудовата злополука с работника Ю. Х. И., бездействието на подсъдимия по отношение изпълнението на задълженията му за безопасност на труда. Вярно е, че обвинението е свързало това бездействие с длъжността „технически ръководител”, макар че е посочило, че подсъдимият е имал задължения на „организатор” на строителния обект, съгласно длъжността му характеристика, но е вярно и, че фактически той е бил длъжностно лице, което е имало преки отговорности по служба за осигуряване на безопасността на труда на обекта. В случая е правно ирелевантно, че и други длъжностни лица е могло да имат или са имали същите задължения. Задачата на съдебните състави от първата и въззивна инстанции е била да решат фактическия и правен въпрос - лицата с организаторски функции могат ли да бъдат субекти на отговорността по чл. 123 НК. От обективна страна, за да е налице съставът на престъплението по чл.123 ал.1 от НК, се изисква с поведението си деецът да е нарушил конкретна норма от действащ нормативен или ненормативен акт / напр. - технологични правила, невключени в нормативни актове, безспорни положения от категорията на общопризнати правила от научната теория и строителна практика/, уреждащи безопасното упражняване на правнорегламентирано занятие или дейност, представляващи източник на повишена опасност и с това да е причинил настъпването на предвидения в закона общественоопасен резултат. Въз основа на тези мотиви, съставът на ВКС не споделя извода на САС, че подс. З. , назначен на длъжността „организатор” на строеж, не е осъществявал правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, тъй като вменените му от обвинението нарушения са на правила, нерегулиращи тази дейност. Известно е от правната теория и съдебна практика, че правно регламентираното занятие или дейност, представляващо източник на повишена опасност, може да обхваща както действия на пряко изпълнение, така и дейност от организационен, ръководен и контролен характер. Поради това, субект на престъплението по чл. 123, ал. 1 от НК може да бъде и лице с организаторски функции по осъществяването на такава дейност. Съгласно п.1 и п.2 от ПП№2/79 год. на ВС субект по чл. 123, ал.1 от НК може да бъде и лице с организаторски функции по осъществяването на правно регламентираната дейност, източник на повишена опасност, когато правилното извършване на дейността с повишена опасност е непосредствено свързано с правилната организация на тази дейност, която също е подчинена на определени правила, неспазването на които може да доведе до увреждането на права и интереси като инкриминираните. Ето защо, като е приел, че организаторът на строителен обект не може да бъде субект на инкриминираното деяние, съдът е решил делото в несъответствие със закона. Налице са и двете претендирани касационни основания за отмяна – съществени процесуални нарушения и нарушение на закона. Воден от тези мотиви, съставът на ВКС, ІІІ н.о., съгласно чл. 354, ал. 3, т.т. 2 и 3, вр. ал. 1, т. 4 от НПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивно решение № 361 от 27.10.2014 г. по внохд № 682/2014 г. на Софийски апелативен съд и връща делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав, от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: