3 Решение по т.д.№ 1977/2017 год. на ВКС-ТК, І т.о. Р Е Ш Е Н И Е №233 София, 15.12. 2017 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД ТК І т.о. в публичното заседание на четвърти декември през две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: Дария Проданова Членове: Емил Марков Ирина Петрова при участието на секретаря Ангел Йорданов, като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1977 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.303 и сл. ГПК. Образувано по молбата на [фирма] за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК на влязлото в сила решение от 19.05.2017 год. по гр.д.№ 11341/2016 год. на Софийски градски съд. Решението чиято отмяна се иска е влязло в сила на 19.05.2017 год. – датата на обявяването му, като необжалваемо на основание чл.280 ал.2 ГПК. Молбата за отмяна е депозирана на 18.08.2017 год. т.е. в рамките на 3-месечния срок от датата на влизане в сила на решението и е допустима. В нея се съдържат твърдения за неправилност на решението, чиято отмяна се иска и са изложени доводи по съществото на спора, характерни за жалба и те нямат отношение към настоящето производство. Единственото въведено основание, релевантно за извънредния способ са контрол по реда на чл.303 и сл.ГПК е твърдението на молителя, че след влизане на решението на СГС в сила, при случайна проверка в Търговския регистър, че паричното вземане спрямо [фирма] не е било обявено и не е включено в съставения и публикуван финансов отчет на [фирма] за относимия към спора времеви период. Т.е. от обстоятелствената част може да бъде изведено основанието по чл.303 ал.1 т.1 ГПК – узнаване от молителя за съществуване на ново обстоятелство от значение за спора. В депозирано по реда на чл.306 ал.3 предл.3 ГПК писмено становище и чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, ответникът по молбата [фирма], е направил възражение по нейната допустимост. При условията на евентуалност, излага съображения за нейната неоснователност. Има искане за присъждане на разноски. Като взе предвид становищата на страните и извърши проверка за наличието на твърдяното основание за отмяна, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. приема следното: Молбата е неоснователна. Предмет на основното производство по делото е предявен от [фирма] срещу [фирма] иск с правно основание чл.286 ЗЗД за сумата 6000 лв. – възнаграждение по договор за поръчка. Бил е разгледан и насрещен иск с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД. Производството пред Софийски районен съд е образувано на 28.05.2015 год. и съдебното дирене е приключило на 11.05.2016 год. С постановеното на 13.06.2016 год. първоинстанционно решение са били отхвърлени и двата иска. Сезиран с въззивната жалба на [фирма], Софийски градски съд е образувал гр.д.№ 11431/2016 год. на 19.09.2016 год. Страните не са ангажирали доказателства пред въззивната инстанция. Съдебното дирене е приключило на 09.12.2016 год. и необжалваемото решение е обявено на 19.05.2017 год. Обстоятелството, което молителят въвежда като основание за отмяна, е публикуването на годишните финансови отчети на дружеството [фирма] за 2013 и 2014 год. и узнаването от [фирма] за съдържанието им, имащо значение за спора. Обстоятелствата (публикациите в ТР) са възникнали съответно на 23.03.2015 год. и на 04.02.2016 год. т.е. преди образуване и приключване на първоинстанционното производство по делото. Т.е. при полагане на обичайната дължима грижа, молителят е могъл да се позове на съдържанието на годишните финансови отчети на [фирма] още пред Софийски районен съд. Както многократно е имал случай да посочи ВКС, извънредният способ за отмяна на влезли в сила съдебни актове, формиращи сила на пресъдено нещо, не е средство, чрез което страната може да поправи собствената си небрежност при попълване на делото с факти или доказателства. Не се допуска отмяна въз основа на новооткрит документ (в случая финансови отчети), ако страната е могла да го открие при висящността на производството. С оглед изхода на спора, молителят ще следва да заплати на ответника по молбата направените по делото разноски пред настоящата инстанция, възлизащи на 910 евро, съобразно заплатеното възнаграждение на процесуалния представител на [фирма]. Водим от горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ без уважение молбата на [фирма] за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК на влязлото в сила 19.05.2017 год. по гр.д.№ 11341/2016 год. на Софийски градски съд. ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК-201731362 да заплати на [фирма] с ЕИК-175383503 сумата 910 евро (деветстотин и десет евро) на основание чл.78 ал.3 ГПК. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.