11 Р Е Ш Е Н И Е № 118 гр. София, 19 ноември 2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четвърти септември през две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА ВАЛЯ РУШАНОВА при секретар ..……………. МАРИЯНА ПЕТРОВА …...……… и с участието на прокурор …………… НИКОЛАЙ ЛЮБЕНОВ ……………… разгледа докладваното от съдия ЗАХАРОВА наказателно дело № 461/2020 г. по описа на ВКС, първо наказателно отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 2 от НПК по жалби на защитника на подсъдимия В. Г. П. и повереника на частния обвинител Н. Г. Г. срещу присъда на Софийския градски съд (СГС), ХVІІ наказателен състав, постановена на 21.01.2020 г. по ВНОХД № 966/2019 г. по описа на същия съд. В касационната жалба на адв. П., защитник на подсъдимия П., са релевирани всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК и са отправени искания за отмяна на постановената осъдителна присъда и оправдаване на подсъдимия по обвинението за престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „а”, вр. чл. 343, ал. 1, б. „б”, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, в извършването на което е бил признат за виновен. В писмено допълнение към жалбата защитникът е уточнил възражението си за допуснати процесуални нарушения с твърдения, че при постановяване на въззивната присъда съдът не обсъдил и не анализирал множество от събраните по делото доказателства, а част от мотивите на съдебния акт били противоречиви. Заключенията на приетите по делото експертизи били частично обсъдени само в някои от частите им, като при това били кредитирани избирателно. В тази насока са посочени конкретни примери на стр. 8, 9 и 11 от мотивите във връзка с коментарите на съда по въпроса за дефекта на въздушната възглавница. В жалбата са залегнали и твърдения за необсъдени доводи на защитата по повод анализа на доказателствата; превратно и едностранчиво обсъждане на част от доказателствата; игнориране на оправдателните доказателства; формиране на изводите на съда въз основа на предположения; липса на мотиви относно приетото от първоинстанционния съд случайно деяние. Оплакването за допуснато нарушение на закона е мотивирано с неправилно прилагане на материалния закон. Относно наличието на приетото от съда нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП в обвинителния акт не се съдържали съответни твърдения. Още в този процесуален документ било незаконосъобразно посочено, че невъзможността на подсъдимия П. да спре преди разделителния остров представлявало неосъществяване на достатъчно контрол, въпреки че самият пострадал депозирал показания в насока, че загуба на контрол върху автомобила нямало. В мотивите на съдебния акт било посочено, че скоростта на движение на управлявания от подсъдимия автомобил не била в причинна връзка с настъпилото „отклонение”, а единствено поведението на водача – отсъствието на внимателно и всеобхватно наблюдение на пътната обстановка, довело до „бездействие, като подсъдимият не е предприел своевременно действия, за да противодейства на предприетото от него отклонение на посоката на движение вдясно”. От тази формулировка не ставало ясно кое точно поведение било прието за осъществяващо нарушение на ЗДвП – „настъпилото отклонение” на автомобила или бездействието на водача да го компенсира. Според защитника наложените на подсъдимия наказания – пробация с двете задължителни пробационни мерки за срок от една година и наказанието лишаване от правоуправление за срок от една година – били несправедливи. Съдът декларативно посочил наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, въпреки което не ги отчел реално. И двете наказания се явявали несъразмерно тежки, тъй като с оглед всички събрани по делото доказателства били налице основания за определяне на минимално наказание. Въззивната присъда е обжалвана и от адв. П., повереник на частния обвинител Н. Г. с възражения за наличието на всички касационни поводи по чл. 348, ал. 1 , т. 1 – т. 3 от НПК. В допълнение към касационната жалба повереникът оспорва материалната законосъобразност на въззивната присъда, като счита, че престъплението следвало да бъде квалифицирано по чл. 343, ал. 1, б. „б” от НК. Прилагането на привилегирования състав не отговаряло на установените по делото факти, че не подсъдимият П., а неговата майка, св. С., взела решението да закара пострадалия в болница, въпреки че предприетите от нея действия били във възможностите на подсъдимия. Той разполагал с мобилен телефон, въпреки което не уведомил органите на МВР и не извикал медицинска помощ. Тъй като не бил приложен закон, който е трябвало да бъде приложен, повереникът моли ВКС да измени въззивната присъда и да осъди подсъдимия по повдигнатото му с обвинителния акт престъпление. По отношение на наложеното наказание са изложени изрични съображения, че се оценява от страна на частното обвинение като справедливо. В съдебно заседание на касационната инстанция подсъдимият В. П. и защитникът му адв. П. поддържат касационната си жалба и развитите в писменото допълнение към жалбата доводи и искания. Частният обвинител Н. Г. и повереникът му адв. П., не се явяват, редовно призовани. По делото са постъпили изготвени от повереника възражение срещу касационната жалба на защитника и писмени бележки, в които са изложени доводи в подкрепа на основателността на подадената от частния обвинител чрез повереника му жалба. Представителят на ВКП дава заключение, че въззивната присъда е правилна, законосъобразна, постановена при липса на съществени нарушения на процесуалните правила, поради което следва да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл. 347 от НПК, намери за установено следното: С присъда от 20.11.2018 г., постановена по НОХД № 9129/2016 г., Софийският районен съд, НО, 5 състав, е признал подсъдимия В. Г. П. за невиновен в това, на 10.10.2014 г. в [населено място], при управление на моторно превозно средство – лек автомобил м. „”, модел 330, с рег. [рег.номер на МПС] , да е нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като не осъществил достатъчен контрол върху превозното средство и самокатастрофирал в разделителния остров на платното за движение на [улица], и по непредпазливост причинил тежка телесна повреда на Н. Г. Г., поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б” вр. чл. 342, ал. 1 от НК. По протест на прокурор при СРП и жалба на частния обвинител Н. Г. срещу първоинстанционната присъда е било образувано ВНОХД № 966/2019 г. по описа на СГС, НО, ХVІІ състав, като с атакуваната нова присъда от 21.01.2020 г. на основание чл. 336, ал. 1, т. 2 вр. чл. 334, т. 2 от НПК въззивният съд е отменил присъдата на СРС, признал е подсъдимия В. П. за виновен в това, че при управление на моторно превозно средство – лек автомобил м. „”, модел 330, с рег. [рег.номер на МПС] – е допуснал нарушение на правилото за движение, посочено в чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, и по непредпазливост е причинил тежка телесна повреда на Н. Г. Г., като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което и на основание чл. 343а, ал. 1, б. „а” вр. 343, ал. 1, б. „б” вр. чл. 342, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК му е наложил наказание пробация – задължителна регистрация по настоящ адрес два пъти седмично за срок от една година и задължителни пробационни срещи с пробационен служител за срок от една година. На основание чл. 343г от НК съдът е лишил подсъдимия П. от право да управлява МПС за срок от една година. Жалбите, подадени от защитника на подсъдимия П. и повереника на частния обвинител Г., са допустими – подадена от процесуално легитимирани страни по чл. 349, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 253, т. 2, съответно – чл. 253, т. 3 от НПК в законоустановения от чл. 350, ал. 1, вр. чл. 319, ал. 1 от НПК срок. Разгледани по същество, и двете касационни жалби са неоснователни. 1. По отношение на жалбата на адв. П., защитник на подсъдимия П.: В хода на съдебното производство пред въззивната инстанция не са допуснати съществени процесуални нарушения от категорията на посочените в чл. 348, ал. 3 от НПК, които да дадат основание за отмяна на постановената въззивна присъда. Мотивите на въззивния съдебен състав, както по отношение на анализа на доказателствата, така и в юридическата част, са задълбочени, детайлни и съдържателни. Не се констатира липса на мотиви, непълнота или формалност при излагане на съображенията на съда по нито един въпрос от съществено значение за правилното решаване на делото. Досежно основните релевантни за преценката на отговорността на касатора обстоятелства – факта на извършване на деянието, авторството, общата пътна обстановка, механизма на транспортното произшествие и причините за настъпването му, мястото на удара, конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които е настъпила катастрофата – фактическата обстановка е подробно и прецизно изяснена от въззивния състав. В обхвата на въззивната проверка, определен от разпоредбата на чл. 314 от НПК, СГС е проверил изцяло първоинстанционната присъда на СРС, като е провел и допълнително съдебно следствие – разпит на св. Г., на вещите лица И., М. и П., изготвили комплексна разширена съдебномедицинска и автотехническа експертиза, на вещите лица А. и Г., изготвили комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза, допуснал е повторна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, изготвена от вещите лица д-р М., д-р Ц., инж. А., инж. Т., приел е писмени доказателства. Събраните в хода на въззивното съдебно следствие нови доказателствени материали са допълнили и прецизирали картината на деянието – конкретната пътнотранспортна обстановка, параметрите на пътя, механизма на произшествието, техническото състояние на въздушните възглавници, с които е бил оборудван авариралият автомобил, механизма на причиняването на увреждането на частния обвинител Г.. Съобразявайки в пълнота както събраните от първата инстанция, така и непосредствено от самия него доказателствени материали, СГС е направил нов, пълноценен анализ на цялостната доказателствена съвкупност, обсъдил я е в съгласие с изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК, дал е нова правна оценка на приетите фактически положения, при която правилно е намерил основание за осъждане на подсъдимия В. П.. Констатациите на въззивния съд в тази насока са направени след обстоен анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства стриктно съобразно изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК. В доказателствената дейност на съда не се констатират процесуални нарушения от категорията на абсолютните, нито пропуски и нарушения, които да обуславят съмнителност или колебливост на осъдителните изводи в присъдата. По същество, въззивната инстанция е основала крайните си заключения върху следните основни моменти от фактологията на деянието: На 10.10.2014 г. около 23:30 ч. подсъдимият П. управлявал лек автомобил м. „БМВ”, модел 330, с рег. [рег.номер на МПС] , по [улица]в посока от централния вход на зеленчукова борса „Слатина” към последната спирка на автобусна линия № 9. Движел се с разрешена скорост, не по-ниска от 37 км/ч. В автомобила пътували пострадалият Н. Г. – на предната пътническа седалка, и св. Я. – на задната седалка. Преди изхода на зеленчукова борса „Слатина” конструкцията на [улица]имала особености: – пътното платно първоначално било едно с широчина 14 м., след това започвало уширение, като платната ставали две, предназначени за движение в двете посоки – ляво платно с широчина 14 м. (продължение на основното единично платно) и дясно платно с широчина 16 м., а между тях бил разположен разделителен остров с ширина 0.80 м. В района нямало хоризонтална пътна маркировка, нито пътни знаци; началото на острова не било обозначено с пътни знаци от тира Г9, Г10 или Г11, указващи в коя посока да се заобиколи острова; нямало осветление; бордюрите на острова не били белязани със светлоотразителна маркировка Когато навлязъл в зоната на разширението на единичното платно, преди разделителния остров, подсъдимият П. отклонил автомобила, придържайки се вдясно. Непосредствено преди острова той го забелязал, направил опит да свие наляво, но не успял да избегне препятствието. Предната дясна гума на автомобила се качила върху острова, а задната – останала извън разделителния остров. При качването върху разделителния остров се задействали въздушните възглавници на автомобила, като седящият на предната пътническа седалка св. Г. бил ударен в лицето. Следствие травмата на пострадалия била причинена контузия на лявото око, изразяваща се в разкъсно-контузна рана на горния клепач, кръвоизлив под конюнктивата на лявата очна ябълка, оток и ерозии на роговицата на лявото око, кръвоизлив в стъкловидното тяло на лявата око, необратими увреждания на ретината на лявото око, без изгледи за възстановяване на зрението, които увреждания реализират медико-биологичния признак постоянна слепота. Съгласно заключението на комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза, изготвена от доц. д-р инж. А. П. А. и д-р Р. Г. (л. 109 – л. 131 от НОХД № 9129/2016 г. на СРС), въззивният съд е приел, че скоростта на движение на управлявания от подсъдимия автомобил била в интервала 37 – 50 км/ч., при които величини дължината на опасната зона за спиране в конкретната пътна обстановка е варирала от порядъка на 31.54 м. (при скорост 37 км/ч.), съответно до 42 м. (при скорост 50 км/ч. Според европейската асиметрична система на късите светлини, пространството вляво се осветявало на разстояние 40 – 45 м., на 50 – 55 м. пред фронта на автомобила и вдясно от оста на фара – на 60 – 75 м. При тези данни съставът на СГС с основание е откроил като решаващи за отговорността на подсъдимия въпросите дали разделителният остров е бил видим за водача и на какво разстояние е могъл да бъде възприет. Отговорите на тези въпроси са подробно развити на стр. 4 – стр. 6 от мотивите на въззивната присъда, като съдържанието на съдебния акт в тази му част е стриктно съобразено с изискванията на чл. 339, ал. 3, вр. чл. 305, ал. 3 от НПК. В кореспонденция с експертните изводи в приетите заключения, въззивният съд убедително е обосновал становището си, че отстоянието на видимост на късите светлини на процесното превозно средство е позволявало островът да бъде възприет от разстояние 60 – 75 м., по-голямо от стойностите на опасната зона, като при всички величини на скоростта до 50 км/ч. е било възможно безопасно спиране. Към решаващия съдебен състав не може да бъде отправен упрек, че е допуснал неправилна интерпретация на действителното съдържание на експертните заключения, нито че необосновано ги е кредитирал, въпреки наличието на основания по чл. 153 от НПК да бъдат оценени като непълни или неправилни, нито пък че е игнорирал някои от изводите на вещите лица. Правото на съда по вътрешно убеждение да възприема или да елиминира определени доказателствени средства е суверенно, щом като вид логическа дейност се основава на всестранното и пълно изследване на обективните обстоятелства по делото. Именно затова при невъзприемане на дадено експертно заключение е необходимо да се посочат конкретно кои факти и обстоятелства могат да му се противопоставят или какви обективни данни не са съобразили вещите лица. Експертното заключение може да бъде отхвърлено, само ако бъде констатирано обективно несъответствие с доказателствените материали или бъдат посочени основателни възражения за непълнота и неизясненост на съществени обстоятелства за изясняването на фактическата обстановка и разкриването на обективната истина. Щом такива слабости на изслушаното заключение обективно не са налице, то не съществува и основание за елиминирането му. В тази връзка, на л. 4 – л. 9 от атакувания съдебен акт са залегнали обстоятелствени доводи, от които се изяснява на кои от заключенията на вещите лица се е доверил съдът, в кои точно техни части и защо. Не съществува необходимост от преповтаряне на тези съображения, като е достатъчно да се отбележи, че конкретни възражения срещу възприетите от съда констатации на експертите се е затруднил да посочи и самият касатор П.. Неговият защитник неоснователно възразява, че въззивният съд декларативно бил заявил, че гласува вяра на изслушаната в хода на въззивното съдебно следствие повторна комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза (л. 118 – л. 125 от ВНОХД № 966/19 г.), въпреки че на практика избирателно кредитирал само части от нея. Това оплакване се отнася до въпроса за изправността на въздушната възглавница, по отношение на който защитата последователно е поддържала, че причината за причиняването на увреждането на пострадалия е съществуващ дефект на еърбег-а. При внимателното проследяване на изводите на съда, залегнали на л. 8 – л. 9 от мотивите, настоящата инстанция не констатира превратност и селективност, нито вътрешни противоречия в съдържанието на съдебния акт по този въпрос. В синхрон с експертните изводи в заключението, устните разяснения на експертите в съдебно заседание на 20.01.2020 г. и писмото от специалист техническа поддръжка при BMV Group СГС е приел, че: - системата за безопасност „еър бег” е подлежала на превантивна подмяна поради възможността при продължително излагане във влажна среда да се повиши вътрешното налягане и да се разкъса газовият генератор; - че подмяна на тази система на автомобила не е била извършена, въпреки преминаването на преглед в оторизиран сервиз на „БМВ”; - че при фронтален удар при авария рязкото движение на пътник или водач напред може да доведе до удар в отварящата се възглавница, по-силен от удар в таблото; - че при дефект въздушните възглавници могат да се отворят с по-голяма скорост и да са по-твърди; - че леките автомобили „БМВ”, производство 2001 г., като процесния, са били заводски оборудвани с въздушни предпазни възглавници производство на японската фирма „Т.”, която е използвала за отварянето им амониев нитрат, създаващ малка експлозия; - че поради проникваща влага в пиротехническите патрони, те ставали податливи на разкъсване на малки метални парчета, като можело при евентуална катастрофа да излетят към водача или пътника. Тези констатации са изцяло възприети от съда. Те не обуславят обаче извода, на който настоява защитникът – че специфичното основание за причиняването на увредата в конкретния случай е дефектът на системата „еър бег”. В устните си разяснения, дадени в съдебно заседание, експертите недвусмислено са заявили, че изключват възможността увреждането да е причинено от излетял фрагмент от пиропатрона или от възглавницата, както и че са описали какви дефекти дават въздушните възглавници, произведени от японската фирма „Т.”, без да могат да уточнят от наличните данни дали „еър бег”-ът на процесния автомобил действително е имал такъв дефект. Обективно и комплексно анализирайки всички описани данни, съдът с основание е заключил, че в разглежданият случай липсват данни за наличието на подобен дефект. Настоящата инстанция се солидаризира с този извод, защото за съда съществува забрана да основава фактическите си констатации на предположения и хипотетични вероятности, за които липсват положителни доказателства. Най-същественото е, че в настоящия казус „еър бег”-ът не се е самовзривил (с излитане на метални части на пиропатрона), като отварянето му е било провокирано от сътресението при качването на предната дясна гума върху разделителния остров. Този именно фактор е основното и единствено събитие, поставило началото на причинно следствения процес. При касационната проверка не се установи основателност на възражението на касатора за допуснато нарушение на процесуалните му права с въвеждане на нови факти, извън обхвата на обвинителния акт. При внимателния прочит на този процесуален документ се установява, че в него фигурират в необходимия обем факти във връзка с твърдението на прокурора за неосъществен от подсъдимия достатъчен контрол върху управляваното от него превозно средство: че подсъдимият П. не забелязал своевременно разделителния остров на платното за движение и не успял да го заобиколи, нито да спре пред него, като самокатастрофирал в него; че причината за удара в бордюра на разделителния остров била липсата или изгубването на контрол над органите за управление на автомобила в конкретната пътна обстановка. На последно място, не е основателна и претенцията за неяснота на мотивите относно причината за произшествието – действието на подсъдимия по отклонение на автомобила вдясно по време на движението му или неговото бездействие – непредприетите действия за противодействие на отклонението. С оглед действителните качества на атакувания съдебен акт, характеризиращ се с обстоятелствена мотивировка, фактическа прецизност и юридическа точност, възраженията за неяснота и противоречивост на съдържанието му нямат обективна основа. При установените факти въззивният съд ясно е изложил тезата си за причината за катастрофата (л. 9 – л. 10) – недостатъчно осъществен контрол върху превозното средство от страна на касатора П., следствие на която е самокатастрофирал в острова; отсъствие на внимателно и всеобхватно наблюдение от негова страна на пътната обстановка, респ. на нейното изменение. В разглеждания случай с оглед възведеното обвинение за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП от съществено значение за правилното решаване на делото е не въпросът дали преди катастрофата касаторът е изменил посоката си на движение вдясно. Отговорността му се обуславя от това, че той не е отчел, не е забелязал разделителния остров на платното пред него, въпреки че съоръжението е било обективно видимо от разстояние 60 – 70 м., по-голямо от опасната зона, и следователно при всички величини на скоростта до 50 км/ч. е било възможно безопасно спиране. При установените факти, че избраната от водача скорост е била съответна, както и че той се е движел на разстоянието на видимост, осигурено от късите светлини на автомобила, в случая се е развила типична аварийна пътна ситуация, при която поради неизпълнение на задължението за непрекъснато внимание при управлението на превозното средство, водачът е забелязал пътното съоръжение на булеварда късно, непосредствено преди да се блъсне в него, въпреки обективната възможност да го възприеме в по-ранен момент и да предотврати произшествието. С оглед изложеното касационната инстанция прие, че в пределите на доказаните фактически положения материалният закон е приложен правилно и точно при осъждането на жалбоподателя П.. Главната причина за аварията е дефинирана компетентно и вярно. Задължението по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП изисква от водача да контролира непрекъснато управляваното пътно превозно средство – по време на движението да не отклонява вниманието си, да следи внимателно, непрекъснато и всеобхватно пътя, обстановката по него и движението на автомобила по него, да се концентрира в достатъчна степен върху процеса на управление. Това задължение е самостоятелно и няма връзка с режима на скоростта. При нарушението му водачът проявява непредпазливост поради различни субективни външни и вътрешни фактори, които го разсейват и водят до липса на концентрация върху осъществяваната дейност. Когато той поради невнимание не възприема една опасност, която е имал обективна възможност да възприеме, се касае до нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, както законосъобразно е заключил и въззивният съд. Деянието на подсъдимия не може да се третира като случайно по смисъла на чл. 15 от НК, защото опасността за движението му не е възникнала внезапно в опасната му зона за спиране, когато ударът вече е бил технически непредотвратим, а в предходен момент, когато той е могъл и е бил длъжен предварително да отчете негативното влияние на съответните фактори от пътната обстановка. След като не е изпълнил предписанията за правилата за движение, той сам се е поставил в невъзможност да преодолее опасността за движението и да осигури безопасността на намиращите се в колата му пътници, в частност на пострадалия Г.. Както се е произнасял многократно ВКС, случайно деяние би било налице само при липса на допуснати нарушения от водача, когато опасността възникне в опасната зона за спиране и го постави в невъзможност да я предотврати. В случая пропускът на подсъдимия да забележи своевременно разделителния остров на пътното платно пред него се дължи на собственото му невнимание, а това изключва случайното деяние по смисъла на чл. 15 от НК. Касационната инстанция се солидаризира и с изводите на СГС по отношение на индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия П.. Атакуваният съдебен акт е справедлив – не е налице очевидна диспропорция между наложените от контролирания съд наказания с обществената опасност на деянието и дееца, обусловена от несъответна и неизчерпателна преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Наказанието – пробация (задължителна регистрация по настоящ адрес два пъти седмично за срок от една година и задължителни пробационни срещи с пробационен служител за срок от една година) – е определено при условията на 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК и е индивидуализирано под средния размер на продължителността на задължителните пробационни мерки, предвидена в разпоредбата на чл. 42а, ал. 3, т. 1 вр. ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК. Кумулативното наказание лишаване от правоуправление на МПС също е отмерено балансирано под средния размер на очертаната в чл. 49, ал. 1 от НК продължителност. В тази насока адекватно е отчетен броят и относителна тежест на смекчаващите обстоятелства. С основание са отчетени специфичната обстановка при извършване на деянието – нощно време, на неосветен пътен участък, без хоризонтална маркировка, без каквито и да е пътни знаци, без светлоотразителна маркировка (боя) на бордюрите на разделителния остров, отдалечеността от момента на извършване на деянието, младата възраст на подсъдимия към момента на извършването му, чистото му съдебно минало, положителните данни за личността му, поводът да управлява автомобила в късния час – по молба на пострадалия за приятелска услуга, който му се обадил и го помолил да ги прибере заедно със св. Я. от търговския център „Дъ Мол” до[жк], където живеели. В разглеждания случай изброените факти формират обективна съвкупност от множество смекчаващи обстоятелства, като сред тях са налице и такива с характер на „изключителност”. Тяхното съществено значение подкрепя извода на въззивния съдебен състав за значително по-ниска степен на личната обществена опасност на дееца, спрямо когото и най-лекото, предвидено от закона, наказание би се явило несъразмерно тежко. В касационната жалба не са посочени други смекчаващи обстоятелства, извън оценените от съда, които да обусловят допълнително намаление на конкретно отмерените санкции, а и с оглед ниския размер на наложените наказания не се констатира наличието на признака „очевидно” несъответствие с обществената опасност на дееца, смекчаващите обстоятелства и целите на чл. 36 от НК. 2. По отношение на жалбата на адв. П., повереник на частния обвинител Г.: Макар с касационната жалба на повереника въззивната присъда да е обжалвана с възражения за наличието на всички касационни поводи по чл. 348, ал. 1, т. 1 – т. 3 от НПК, в допълнението към жалбата и представените писмени бележки е конкретизирана и развита единствено претенцията за материална незаконосъобразност на въззивната присъда, с оглед приетата квалификация на деянието по чл. 343а, ал. 1, б. „б”, вр. чл. 343, ал. 1, б. „в” от НК вместо по чл. 343, ал. 1, б. „б” от НК. Според повереника прилагането на привилегирования състав не отговаряло на установените по делото факти, тъй като помощта на частния обвинител реално била оказана от майката на подсъдимия, която отвела пострадалия с такси в болнично заведение. ВКС отчита за неоснователно отправеното възражение. Съгласно приетата от въззивния съд фактология, неоспорена и от страна на частното обвинение, след произшествието подсъдимият П. слязъл, отворил предната дясна врата на автомобила и откопчал предпазния колан на пострадалия Г., който имал кръв около лявото око. Подсъдимият заедно със св. Я. извадили аптечката от оборудването на колата и почистили кръвта от лицето на частния обвинител. П. се обадил на майка си, св. С., която спешно пристигнала на местопроизшествието заедно със своя баща. Св. С. веднага качила в таксито пострадалия Г. и св. Я. и ги придружила до УМБАЛ „Царица Йоана – ИСУЛ”, където момчетата били прегледани, след което св. Я. бил освободен, а св. Г. бил приет на лечение и опериран на следващия ден. Въз основа на описаните факти съставът на СГС е приел, че след деянието подсъдимият П. е направил всичко възможно, за да окаже помощ на пострадалия, с оглед на което деянието му се субсумира под състава на привилегирования състав на чл. 343а, ал. 1, б. „б”, вр. чл. 343, ал. 1, б. „в” от НК. Настоящата инстанция се съгласява с този правен извод. Въпросът дали деецът е направил всичко, зависещо от него, за оказване на помощ на пострадалия е фактически и се преценява конкретно за всеки отделен случай съобразно неговите реални възможности, конкретната обстановка, естеството на извършените от него действия. В закона не е предвидена регулация на конкретните действия, които трябва да бъдат извършени, за да се приложи намалената отговорност на дееца, нито се изисква проявената инициатива за помощ да се характеризира с точно определена степен на активност. В разглеждания казус пострадалият несъмнено се е нуждаел от помощ, т. е. помощта е била необходима; подсъдимият лично е извършил действия, обективно насочени към облекчаване на състоянието му – освободил предпазния колан, участвал в почистването на лицето му, незабавно съобщил на майка си за случилото се, която в най-кратък срок пристигнала на местопроизшествието и осигурила транспорт за отвеждане на двете момчета в болнично заведение. Съобразявайки късния нощен час, когато станала катастрофата, отсъствието на хора на местопроизшествието, младата възраст на дееца – 18-годишен, въззивният съд правилно е преценил поведението на подсъдимия като хуманна проява, обуславяща прилагането на намалена отговорност. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА нова присъда от 21.01.2020 г., постановена по ВНОХД № 966/2019 г. по описа на Софийския градски съд, НО, ХVІІ наказателен състав. ОСЪЖДА подсъдимия В. Г. П. на основание чл. 189, ал. 3 от НПК да заплати на частния обвинител Н. Г. Г. сумата в размер на 1 000 лева, представляваща разноски за повереник пред касационната инстанция. Настоящото решение не подлежи на протестиране и обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.