6
Решение по т.д.№ 163/2011 год. на ВКС-ТК, І т.о. Р Е Ш Е Н И Е
№ 46
С., 26,07, 2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в публичното заседание на двадесет трети април през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
при участието на секретаря Красимира Атанасова, като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 163 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма] срещу Решение № 517 от 29.11.2010 год. по т.д.№ 274/2010 год. на Софийския апелативен съд.
Въззивното решение е постановено по жалбата на [фирма] срещу тази част от Решение № 47 от 22.05.2008 год. по гр.д.№ 104/2007 год. на Благоевградския окръжен съд с която първоинстанционният съд уважил обективно съединеният иск с правно основание чл.71 ТЗ предявен от [фирма] срещу [фирма]. Като е счел, че искът е неоснователен, съставът на САС го е отхвърлил.
В касационната жалба се сочи основанието по чл.281 т.3 ГПК за касиране на въззивния акт – неправилност, поради нарушение на материалния закон и нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в необсъждане на всички искания и възражения на страната. Касаторът се позовава и на необоснованост на въззивния акт, тъй като формираните фактически изводи не се подкрепят от доказателствения материал по делото.
Ответникът по касация [фирма], чрез процесуалния си представител и в о.с.з и представено по делото писмена защита изразява становище, че решението на САС е законосъобразно и следва да остане в сила.
Касационен контрол е допуснат на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК за произнасяне по въпроса: При увеличение на капитала на акционерното дружество, последиците по ал.3 вр.ал.2 на чл.189 ТЗ по отношение на кои акции се простират – по отношение на всички притежавани от акционера или само по отношение на тези, за които той е неизправен при плащането на дължимите вноски?
Като взе предвид становищата на страните и на основание чл.290 ал.2 ГПК извърши проверка на заявените основания за касиране на въззивния акт, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. приема следното:
Жалбата е частично основателна.
Предявен е иск с правно основание чл.71 ТЗ за установяване в полза на [фирма], че дружеството има качеството на акционер в [фирма] притежаващ права върху капитала на ответното дружество, материализирани в 120000 бр. обикновени поименни акции с номинал 10 лв., чиято стойност е внесена изцяло.
Бил е предявен и обективно съединен иск с правно основание чл.74 ТЗ, който е отхвърлен и като не обжалвано, решението по отношение на него е влязло в сила.
От съдържанието на исковата молба и уточненията и, както и конкретизацията с Решение № 75 от 31.05.2010 год. по т.д.№ 538/2009 год. на ВКС-Търговска колегия, състав на ІІ т.о., предмет на спора е установяване на членство в ответното дружество. Правният си интерес, ищецът обосновава с отричането на това му качество от ответника [фирма], който неправилно въз основа на решение от 14.11.2006 год. на Съвета на директорите и решение от 11.01.2007 год. на общото събрание на акционерите е приложил чл.189 ал.3 вр.ал.2 ТЗ, изключвайки го от дружеството. Ищцовата теза е, че допълнителните вноски са били внесени в негова полза от трето на спора лице, поради което няма основание за прилагането на чл.189 ал.2 предл.1 ТЗ. При условията на евентуалност, счита, че дори да се приеме, че е неизправен по отношение на допълнителните вноски, последиците по чл.189 ал.3 предл.2 и 3 ТЗ не се простират по отношение на притежаваните от него акции, записани и заплатени при учредяването на дружеството.
Преценявайки този въпрос като значим за точното прилагане на чл.189 ал.2 и ал.3 ТЗ, както и за развитието на правото, настоящият съдебен състав е допуснал касационен контрол за произнасяне по него.
Преди всичко, следва да се отбележи, че настоящият спор и произнасянето по правния въпрос не обхваща хипотезата на първично придобиване на акции. Законът (чл.189 ТЗ) не прави разграничение дали предвидените в ал.2 и ал.3 на чл.189 ТЗ последици са приложими само при първично придобиване на акции, респ.членствени права в дружеството или и при последващо придобиване на акции и промяна в обема на членствените права. Възможно е de lege ferenda такова разграничение да бъде направено, но в редакцията на закона към настоящия момент, съдебният състав приема, че прилагането на чл.189 ал.2 и ал.3 ТЗ при първично придобиване на акции е безспорно. Т.е. основната последица от невнасянето на уговорените вноски, е изключването на акционера, кумулативно съпроводена от обезсилването и унищожаването на акциите и загуба на вноските, ако такива са били направени.
Настоящият спор, произтича от неизпълнение на задължението по чл.188 ал.1 ТЗ на заварен акционер по отношение на записани от него акции при увеличение на капитала. Съдебният състав счита, че при неизпълнение на задължението за вноски (в срок и по размер) при последващо придобиване на права върху капитала, следва да бъдат приложени последиците по чл.189 ал.3 предл.1 и предл.2 ТЗ само по отношение на новозаписаните/новопридобитите акции. Вярно е, че в предл.1 законодателят е използвал терминът „изключеният” именно поради връзката с ал.2, предвиждаща изключването на неизправния акционер, но съдебният състав счита, че когато не се касае за начално придобиване на акции, терминът следва да се тълкува стеснително. В смисъл – акционер, чиито членствени права подлежат на редукция с оглед обезсилването на акциите по отношение на които е неизправен при заплащане на вноските. Аргумент в полза на такова тълкуване е правната несигурност, която би се създала при буквалното прилагане на чл.189 ал.2 и ал.3 ТЗ – изключването на акционера за неизпълнение на парично задължение, което може да бъде незначително по размер, както съпоставено с правата му върху капитала по отношение на които е изправен, така и в абсолютна стойност. В случая, размерът на задължението е значителен и срокът на забава – съществен, но произнасянето в тази част на решението е по принципни законови положения. Друг аргумент е възможността за прилагане на различен подход към неизправните акционери с оглед отправянето или неотправянето на предизвестие по чл.189 ал.2 предл.1 ТЗ. Законът не предвижда от кого следва да изхожда предизвестието, както и не съдържа императивна разпоредба за отправянето му в конкретен срок след вземане на решението за вноските. Общата разпоредба на чл.188 ТЗ предвижда пределен двугодишен срок от датата на вписването на учредяването, респ.на увеличението, но в рамките на този срок (ако в устава не е предвидено друго), към един от неизправните акционери може да бъде отправено предизвестие, поставящо началото на срока по чл.189 ал.1 предл.1 ТЗ, а към друг – не, тъй като законодателят не е обвързал изпращането на предизвестие като задължение, съвпадащо със срока по чл.188 ал.1 предл.2 ТЗ.
От това следва, че най-тежката последица – изключването на акционера, обезсилването на акциите му и загубата върху направените вноски може да бъде приложена и по отношение на задължения по които е бил изправен (по срок и размер), при възможност за неравно третиране с други акционери със същите или по-значими нарушения. Макар и непряко изразено, сходно е становището на ВКС-Търговска колегия, съдържащо се в постановеното при действието на ГПК (отм.) Решение № 342 от 02.07.2007 год. по т.д.№ 36/2007 год. на ІІ т.о. на ВКС.
С оглед изложените съображения, съдебният състав счита, че отговорът на поставения правен въпрос следва да бъде, че: При увеличение на капитала на акционерното дружество, последиците по ал.3 вр.ал.2 на чл.189 ТЗ се простират по отношение на тези акции, за които той е неизправен при плащането на дължимите вноски.
Становището на съдебния състав, че жалбата е частично основателна произтича от произнасянето по обуславящия правен въпрос – членството на [фирма] в [фирма] не може да бъде прекратено до размера на този обем права, съответстващ на придобитите акции, при заплащането на задълженията по които е бил изправен.
Ответното дружество [фирма] е регистрирано през 1998 год. с уставен капитал 632000 лв. (ден.), разпределен на 63200 бр. поименни акции с номинална стойност 10 лв. Учредители са ТД”Е.” [населено място] с внесен изцяло капитал, съответстващ на 43200 бр.акции и [фирма] с 20000 бр. акции, стойността на които е била внесена изцяло. Това обстоятелство безспорно, а е отразено и в Устава на дружеството, приложен към делото. Спорът произтича от последващо решение от 2002 год. за увеличаване на капитала на 2002000 лв. От новоемитираните 157000 бр. акции с номинална стойност 10 лв., акционерът [фирма] е записал 100000 бр. срещу които е следвало да внесе сумата 1 млн. лв. Няма спор, че задължението е покрито частично. Спорно е внасянето на стойността на останалите 49835 бр. акции, ведно с начислената лихва за забава при плащането.
Въз основа на извършен одит досежно размера на задължението, дружеството е отправило покана до неизправния акционер за довнасяне стойността на записания капитал, като в противен случай ще бъдат приложени последиците на чл.189 ал.2 ТЗ. След изтичане срока на предупреждението, което е вписано в търговския регистър – чл.189 ал.2 предл.2 ТЗ, общото събрание на акционерите е взело решение на 11.01.2007 год. за обезсилване на притежаваните от [фирма] 120000 бр. акции
Съобразно събраните по делото доказателства и по-конкретно, заключението на счетоводната експертиза, като вноска в капитала от страна на „ [фирма] е осчетоводена сумата 148791.50 лв. Внесена е и сумата 485066.23 лв., но тя е внесена от съдружници в [фирма] в качеството им на физически лица и е осчетоводена като инвестиции в хотел и предоставяне на заем, както е заявено внасянето и.
Становището на настоящия съдебен състав е, че акционерът [фирма] е бил неизправен по смисъла на чл.188 ТЗ по отношение на задължението за вноски за покриване стойността на записаните акции от увеличението от 2002 год. на капитала на [фирма] (сега [фирма]), поради което и правилно е бил приложен чл.189 ал.3 вр.ал.2 ТЗ по отношение на тях. Неправилно са били обезсилени придобитите от [фирма] при учредяването на дружеството 20000 бр. акции с номинална стойност 200000 лв., задължението по чл.188 ал.1 ТЗ по отношение на които е изпълнено.
Поради гореизложените съображения, въззивното решение ще следва да бъде касирано в частта с която искът с правно основание чл.71 ТЗ е отхвърлен за установяване на членствени права в полза на [фирма] в [фирма], съответстващи на 20000 бр. поименни акции от капитала на дружеството. В частта с която тези права са отречени и последицата, изразяваща се в обезсилването на 100000 бр. поименни акции от емисията от 2002 год. и загубата на направените вноски за тях е настъпила, решението на САС е законосъобразно и ще следва да бъде потвърдено.
С касационната жалба е поискано присъждането на разноски. Списък по чл.80 ГПК не е представен нито за настоящето, нито за въззивното производство, поради което съдебният състав счита, че на страната ще следва да бъде присъдена сумата 25 лв., съобразно доказателствата за сторени разноски и уважената част на иска.
Водим от горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 517 от 29.11.2010 год. по т.д.№ 274/2010 год. на Софийския апелативен съд в частта с която предявеният от [фирма] срещу [фирма] иск с правно основание чл.71 ТЗ е бил отхвърлен за установяване на членствени права в полза на [фирма] в [фирма], съответстващи на 20000 бр. поименни акции от капитала на дружеството и в частта за разноските, вместо което постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на [фирма] с ЕИК-101113393, че [фирма] с ЕИК-121685471 има качеството на акционер, притежаващ 20000 бр. (двадесет хиляди броя) обикновени поименни акции с номинална стойност 10 лв. от капитала на [фирма].
ОСТАВЯ в сила Решение № 517 от 29.11.2010 год. по т.д.№ 274/2010 год. на Софийския апелативен съд в останалата му част.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [фирма] сумата 25 лв. (двадесет и пет лева), представляваща направени по делото разноски пред трите съдебни инстанции, съобразно уважената част на иска.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |