О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 221
гр. София, 14.05.2020 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети април две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 4538 по описа на Върховния касационен съд за 2019 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
В. В. А., чрез пълномощника й адв. В. П., обжалва в срок въззивното решение от 31.05.2019 год. по гр. д. № 15224/2017 год. на Софийски градски съд, с което след частична отмяна на първоинстанционното решение от 12.04.2017 год. по гр. д. № 8220/2016 год. на Софийския районен съд е намалено на основание чл. 30, ал. 1 ЗН с 2724.04/68087.15 ид. части дарението, извършено на 13.09.2012 год. с нот. акт № 37/2012 год., с което Г. Л. А., починал на 13.11.2012 год. е дарил на касаторката 1/2 ид. ч. от къща-североизточен близнак с идентификатор **** в [населено място], със застроена площ 57 кв. м., на два етажа, с предназначение жилищна сграда, подробно описана в решението, заедно с 1/2 ид. ч. от общите части на сградата и 1/4 ид. ч. от поземления имот с идентификатор *** с площ 408 кв. м. по скица, с цел попълване на възстановената на Г. Г. А. 1/3 запазена част от наследството на Г. Л. А..
Касаторката поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост с молба за отмяната му и вместо това искът за намаляване на дарението бъде отхвърлен, с присъждане на разноските по делото. Поддържаните съображения са за липса на необходимата предпоставка за реализиране правото на ищцата да иска възстановяване на запазената си част от наследството на баща й по отношение на дарението в полза на касаторката, която не е призована към наследяване, а именно – ищцата следва да е приела наследството по опис, което не е налице в случая. Позовава се на съдебната практика – т. 4 на ТР № 3/2013 год. на ОСГК на ВКС и решение № 126 от 6.11.2015 го по гр. д. № 589/2015 год. 2 г. о. на ВКС.
В приложеното изложение касаторката се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като го обосновава с противоречие с горната съдебна практика по формулираните въпроси: 1. Приемането на наследството по опис материална предпоставка ли е за реализиране правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследяване, когато се касае едновременно до универсално завещание и до дарение на конкретен имот.
2.Кои лица се включват в понятието „наследници по закон” по смисъла на чл. 14 и чл. 30, ал. 2 ЗН? Включват ли се всички лица, посочени в чл. 5-9 ЗН и чл. 16 ЗН или само призованите да наследяват?
3. Допустимо ли е едно и също лице спрямо едно и също наследство да бъде третирано и като наследник по смисъла на чл. 16, ал. 1 ЗН, и като частен правоприемник /в случая – по силата на дарението/ на част от това наследство?
Ответникът по касация Г. Г. А., чрез пълномощника й адв. Кр. А., оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване по съображения за липса на противоречие с цитираната съдебна практика по поставените в изложението въпроси, които и не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, намира следното:
За да отмени първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 30, ал. 1 ЗН чрез намаляване частично на дарението в полза на ответницата по него, и вместо това е постановил намаляването му с 2724.04/68087.15 ид. ч. за попълване на възстановена запазената част на Г. Г. А. в размер на 1/3 ид. ч. от наследството на баща й Г. Л. А., въззивният съд приел, че основният спорен по делото въпрос е необходимо ли е ищцата да е приела по опис наследството на баща й, за да упражни правото си на възстановяване на запазената й част от него чрез намаляване на направеното в полза на ответницата дарение. В т. 4 на ТР № 3/2013 год. на ОСГК на ВКС е прието, че изискването на чл. 30, ал. 2 ЗН за приемане на наследството по опис представлява предпоставка за реализиране на правото да се иска възстановяване на запазена част от наследство спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследяване. Константна е практиката, че това изискване не е приложимо при универсално завещателно разпореждане, тъй като в този случай след смъртта на завещателя не остават свободни имущества, от които лицата по чл. 28, ал. 1 ЗН да могат да получат онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството. Универсалното завещание придава качеството наследник на лицето, в полза на което е направено, съгласно чл. 16, ал. 1 ЗН. С оглед на това и ответницата В. А. е придобила това качество с оглед направеното от Г. А. универсално завещание в нейна полза. Следователно, изискването по чл. 30, ал. 2 ЗН не намира приложение, като е недопустимо едно и също лице спрямо едно и също наследство да бъде третирано като наследник по смисъла на чл. 16, ал. 1 ЗН и като частен правоприемник – по силата на дарението на част от това наследство. Поради това и въззивният съд приел, че за да реализира правото си на възстановяване на запазената си част от наследството на баща й ищцата не е необходимо да е приела същото по опис, тъй като ответницата е призована да го наследи с оглед завещанието в нейна полза, и тъй като след отмяна на последното запазената част на ищцата не е изцяло попълнена, то и дарението в полза на ответницата следва да се намали с необходимата част от 2724.04/68087.15 ид. ч., в който смисъл постановил и решението си след частичната отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната му част.
Първият от поставените от касаторката въпроси е обуславящ извода на въззивния съд, но касационно обжалване не следва да се допуска на релевираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като произнасянето по него не противоречи на ТР № 3 от 19.12.2013 год. на ОСГК на ВКС. Съгласно приетото в т. 4 от него приемането на наследството по опис е материална предпоставка за реализиране правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследяване. С оглед универсалното завещатетелно разпореждане в полза на ответницата, същата е призована към наследяване, поради което и съдът приел, че ищцата, за да реализира правото си по чл. 30, ал. 1 ЗН не е необходимо да е приела по опис наследството на баща си. Същото е и разрешението в представеното Решение № 126 от 6.11.2015 год. по гр. д. № 589/2015 год. на 2 г. о. на ВКС – и в разгледания с него казус не е било приложимо изискването на чл. 30, ал. 2 ЗН поради завещателно разпореждане с предмет цялото движимо и недвижимо имущество на завещателя, придаващо качеството на наследник на лицето, в полза на което е направено то. С оглед на това липсва противоречие и в произнасянето по въпроса за призованите наследници, който въпрос е предмет на ТР № 1/2005 год. Различието в изхода по спора, разрешен с приложеното решение, произтича от съображението, че за да се намали дарението със запазената част, следва да се установи, че тя е накърнена, съгласно чл. 31 ЗН, а чл. 33 ЗН разпорежда, че даренията се намаляват само след като се изчерпат завещаните имущества. Предмет на завещанието по това дело са и други вещни права, докато в настоящия случай съдът приел от фактическа страна, че намалението на завещанието не е достатъчно да попълни възстановената запазена част в размер, до който е намалил и дарението. Горното, според настоящият състав, обосновава извод за липса на противоречие по смисъла на поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Последният от формулираните в изложението въпроси не може да се приеме като коректно поставен правен въпрос, тъй като разпореденият с дарението недвижим имот няма как да представлява част от наследството на наследодателя на ищцата.
Независимо от тези съображения за липса на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, настоящият състав счита, че касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е отменено частично дарението следва да се допусне с оглед произнасяне в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следния въпрос, изведен въз основа на съображенията на касатора и произнасянето на въззивния съд, съгласно правомощието на касационната инстанция по т. 1 на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, а именно: При какви предпоставки може да се пристъпи към отмяна на дарение с цел попълване на възстановена запазена част от наследството, след като е отменено общо завещателно разпореждане в полза на същото лице?
С оглед изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 3924 от 31.05.2019 год. по гр. д. № 15224/2017 год. на Софийски градски съд, 2-а въззивен състав, в частта, с която е намалено на основание чл. 30, ал. 1 ЗН с 2724.04/68087.15 ид. ч. дарението по нот. акт № 37/2012 год. в полза на В. В. А., по подадената от нея, чрез адв. В. П. от САК касационна жалба.
Указва на касатора, чрез адв. В. П. да представи в едноседмичен срок от съобщението доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 40 лв. /четиридесет лева/, след което делото се докладва на председателя на Второ гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |