Р Е Ш Е Н И Е № 264 София, 17.11.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и петнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА с участието на секретаря Албена Рибарска ,разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 1227/2015 г. и за да се произнесе, съобрази следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от М. Б. М.,чрез пълномощниците адв. Й. Г. и адв.В. М. срещу решение № 663/ 09.12.2014 г. по гр.д.№ 268/ 2014 на Окръжен съд-Русе. В касационната жалба се прави оплакване за недопустимост на въззивното решение с оглед присъждането на обезщетение по чл.86 ЗЗД при свръхпетитум.Моли то да бъде обезсилено в тази част. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба „Т. Р.”-АД не взема становище по нея. С определение № 763/30.06.2015 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на решението, постановено от въззивния съд в частта, с която е потвърдено решение № 2183/19.12.2013 г. по гр.д.№1775/2013 г. на Районен съд-Русе,в частта, с която е присъдена законна лихва върху главницата от датата на завършването на строително-ремонтните работи- 30.10.2012 г. до изплащане на задължението, поради съществуващата вероятност то да е недопустимо и във връзка с повдигнатия от касаторката въпрос за недопустимостта на съдебното решение при произнасяне извън обема на търсената защита. ВКС състав на ІІІ г.о. намира следното: Според разрешениета в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК-т.1 , когато е сезиран с касационна жалба, касационният съд следи служебно дали обжалваният акт на въззивния съд е нищожен или недопустим, като необходим етап,предхождащ проверката на правилността му. В този случай намира приложение постановката в ТР № 1//17.07.2001 г. на ОСГК-т.10.Идентични са и задълженията на въззивния съд, според приетото в ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк.гр.д.№1/2000 г. на ОСГК-т.4 . Произнасянето на съда извън обема на търсената защита е в нарушение на диспозитивното начало. Уредбата му в чл.6 ГПК визира начало на съдебното производство по молба на заинтересованото лице и определяне предмета на делото и обема на търсената защита от страните. Защитата на накърненото право е обусловена от волята на лицето, легитимирано да я търси. Тя се дава когато, доколкото и докато е искана. Съдът не може да се произнася служебно, а само по повод сезирането -по претенция, която е заявена в исковата молба, в рамките, определени от ищеца с основанието и петитума на предявения иск. Произнасянето извън посочените граници води до постановяване на недопустимо решение. По делото съдът констатира следното: С обжалваното решение е отменено решение № 2183/19.12.2013 г. по гр.д.№ 1775/ 2013 г. на Районен съд-Русе в частта, с която искът с правно основание чл. 61 ал.1 ЗЗД, предявен от „Т.-Р.”-АД срещу ответницата-касатор в настоящото производство ,е уважен за сумата над 12 428,56 лв. до размер на 13 538,13 лв. и вместо това е постановил отхвърлянето му за тази разлика и е потвърдил същото в останалите части, включително и в частта, с която законната лихва върху главницата е присъдена от 30.10.2012 г.- датата на която са завършени претендираните ремонтни работи. С петитума на исковата молба законната лихва е поискана от завеждане на иска, т.е. от 19.03.2013 г. Касационната жалба е основателна. Първоинстанционният,респективно въззивният съд са се произнесли в нарушение на диспозитивното начало в процеса, извън петитума на предявения иск,като са присъдили законна лихва от по-ранна дата на забавата. Така всъщност за времето, надхвърлящо посоченото в петитума е уважен непредявен иск. След като съдът не е бил сезиран с тази претенция, то следва и че той не е имал процесуалната възможност да се произнесе по нея. Като несъответни на направеното от ищеца искане решенията в тази част са процесуално недопустими. Следва актовете на въззивния и първоинстанционния съд да бъдат обезсилени в посочените части и вместо тях законната лихва да бъде присъдена в съответствие със заявеното в исковата молба. Искането на касаторката за намаляване размера на разноските за въззивното производство е неоснователно, тъй като компенсирането им е изчислено само с оглед уважената и отхвърлената части на главния иск. С оглед изхода на делото в настоящата инстанция следва да й бъдат присъдени направените в това производство разноски. Поради изложеното ВКС, състав на ІІІ г.о. Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 663/ 09.12.2014 г. по гр.д.№ 268/ 2014 на Окръжен съд-Русе в частта, с която е потвърдено решение № 2183/19.12.2013 г. по гр.д.№1775/2013 г. на Районен съд-Русе,в частта, с която М. Б. М. е осъдена да заплати на „Т.-Р.”-АД законна лихва върху обезщетението за стойността на вложените материали и труд в собствения й имот с правно основание чл. 61 ал.1 ЗЗД от датата на завършването на строително-ремонтните работи- 30.10.2012 г. до изплащане на задължението и решение № 2183/19.12.2013 г. по гр.д.№1775/2013 г. на Районен съд-Русе,в частта, с която М. Б. М. е осъдена да заплати на „Т.-Р.”-АД законна лихва върху обезщетението за стойността на вложените материали и труд в собствения й имот с правно основание чл. 61 ал.1 ЗЗД от датата на завършването на строително-ремонтните работи- 30.10.2012 г. до изплащане на задължението и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА М. Б. М. да заплати законна лихва върху присъденото обезщетение за стойността на вложените материали и труд в собствения й имот с правно основание чл. 61 ал.1 ЗЗД в размер на сумата 12 428,56 лв. от датата на завеждането на исковата молба 19.03.2013 г. до окончателното заплащане на задължението . ОСЪЖДА „Т.-Р.”-АД да заплати на М. Б. М. сумата 1 155 лв. направени разноски по настоящото дело. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: