Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 294   С  о  ф  и  я, 26 юни 2009 г.   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А   ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на  08  ю н и  2009  година в състав:            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА                                              ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА                                                                           НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ   при секретар Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно дело № 273/2009 година.   Подадени са касационни жалби лично и от името на подсъдимия И. Й. Б. от Русе, в момента в затвора Враца. Предмет на жалбите е решение № 49/27.03.2009 г. по ВНОХД № 47/2009 г., постановено от Великотърновския апелативен съд, което се оспорва с доводи по чл. 348 ал.1 т.1 и 2 от НПК. Иска се отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура даде заключение за частична основателност на касационните жалби относно справедливостта на наложеното на жалбоподателя наказание лишаване от свобода. Изложените в жалбите оплаквания се поддържат в касационното производство лично от подс. Б. и от процесуалния му представител, служебно назначения му защитник адв. Е. П. от САК.   Върховният касационен съд провери въззивното решение в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 12/02.02.2009 г., постановена по НОХД № 406/2008 г. на Русенския окръжен съд отговорността на подсъдимия И. Й. Б. от Русе е ангажирана за извършено на 09 и 10.09.2008 г. в Русе престъпление по чл.354а ал.2 изр.2-ро пр.1-во, 2-ро и 4-то, т.4 вр.чл.26 ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание от 5 години лишаване от свобода, което да изтърпи ефективно при първоначален строг режим, от което е приспаднато предварителното му задържане от 10.09.2008 г. до влизане на присъдата в законна сила и 20 000 лв глоба в полза на Държавата. На основание чл.354а ал.6 от НК е постановено отнемане (а после и унищожаване) на наркотичното вещество, на част от веществените доказателства, послужили за извършване на престъплението – мобилен телефон със СИМ-карта, както и на иззетите пари – 25 лв, придобити чрез престъплението. Недоволен от присъдата е останал подсъдимият, който я е обжалвал чрез защитника си адв. С с оплаквания за необоснованост, за допуснати нарушения на процесуалните правила при провеждане на съдебното следствие от първоинстанционния съд и оценката на доказателствения материал с искане за отмяната й и постановяване на нова за оправдаване по предявеното му обвинение, а алтернативно в съдебните прения е поддържано и искане за връщане на делото за ново разглеждане от окръжния съд. С въззивното решение присъдата е потвърдена изцяло. В касационната жалба от името на подсъдимия и в подадената лично от него се поддържат същите оплаквания, каквито са били наведени и пред въззивната инстанция, касаещи допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при провеждане на съдебното следствие, събирането и оценката на доказателствения материал от окръжния съд и неправилно приложение на материалния закон, повторени, според жалбоподателя, и от апелативния, съставляващи касационни основания по чл.348 ал.1 т.1 и 2 от НПК с искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на втората инстанция. Тези искания се поддържат и в пренията пред касационната инстанция.   Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение намира подадените касационни жалби за НЕОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения: На плоскостта на чл.348 ал.1 т.2 от НПК, от жалбоподателя Б. се оспорва дейността на въззивния съд, който неоснователно бил отказал разпит на свидетел и ограничил правото му на защита да обори тезата на обвинението, позоваващо се на показанията на св. К превратно бил изтълкувал твърденията на редица други, а така също и заради липсата на мотиви по възраженията му. Аналогични са били оплакванията му и пред апелативния съд, които аргументирано и с основание са били отхвърлени. Укорът на подсъдимия и на защитника му към съда за доверието, с което се е отнесъл към показанията на св. К, на св. Ф(депозирани от нея пред съдия в хода на досъдебното производство и частично потвърдени в съдебното следствие), на св. В. Н. , частично и на св. М. Х. , е неоснователен. Той се базира на изначалната им позиция за невиновност на Б. , който твърди голословно, че няма нищо общо с откритото и иззето на 10.09.2008 г. при задържането му количество високорисково наркотично вещество. Недоволството им идва и от отказа на съда да възприеме твърденията му, че на 09.09.2008 г. не бил в Русе и няма как да е продал на св. К намерения впоследствие в него наркотик, за което последният е осъден. Тези му твърдения обаче са останали изолирани от останалия доказателствен материал. Право на съдилищата по фактите е да възприемат показанията на дадени свидетели или обясненията на подсъдимия или да ги отхвърлят изцяло или частично, но след като изпълнят задължението си да ги подложат на внимателен анализ за процесуалната им годност и доколко те не са в разрез с правилата на формалната и правна логика, като се отговори и на доводите на страните в тази насока. Въззивният съд е изпълнил това си задължение. От мотивите на атакуваното въззивно решение също е видно, че съдът е изпълнил задълженията си по чл.339 ал.2 от НПК, поради което оплакванията в касационната жалба на защитника на подсъдимия за липса на мотиви са напълно голословни и неоснователни. Изложени са съображенията, предопределили отхвърляне на аналогичните им възражения пред втората инстанция, като те не могат да бъдат характеризирани като декларативни. Видно от съдържанието им, съдът е оценил всички доказателствени източници, като се е произнесъл по тяхната допустимост, относимост и достоверност, извършвайки такава оценка и на събраните по делото доказателства и не се установява да е игнорирал или изопачил някои от тях. Именно заради зависимостта на св. К, св. Ф, св. Х св. Николова към наркотици той се е отнесъл крайно внимателно към техните показания, съпоставяйки твърденията им с резултатите от физико-химичното изследване на иззетите на 09 и 10.09.2008 г. пакетчета с наркотично вещество, данните от огледа на местопроизшествието и откритата и иззета от подсъдимия сума пари, дадена му от св. Ф. Твърденията на подсъдимия са обсъдени детайлно и проверени за тяхната достоверност чрез данните от подробния разпит на св. В. Ф. , св. В. Н. и св. М. Х. , за откритата в ръцете му при задържането му на 10.09.2008 г.сума пари, за проведените от мобилния му телефон разговори със св. Ф. Съдът е обсъдил повдигнатия и пред него въпрос за отношенията между жалбоподателя и св. К, изяснил е характера на познанството им и опита за компрометирането му с проява на агресия към него преди разпита му в съдебното следствие, поради което възражението на защитата му в тази насока не държи сметка за изложеното в мотивите на съда. В крайна сметка, като не е установил основания за съмнение в достоверността на показанията на посочените свидетели, съпоставяйки ги и с останалите доказателства по делото, съдът ги е кредитирал, което е предопределило посоченото отношение към обясненията на подсъдимия. Изводите за фактическата правилност на първоинстанционната присъда, изложени от въззивния съд в обжалваното решение се споделят от ВКС, защото фактите от кръга на тези по чл.102 от НПК са изведени след задълбочен и обстоен анализ на събраните по делото доказателства. При тези съображения ВКС не намери съдът да е допуснал нарушения на процесуалните правила от вида на тези по чл.348 ал.1 т.2 от НПК, поради което не може да бъде удовлетворено отправеното искане до касационната инстанция за отмяна на обжалваното решение и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Съответствието на възприетите от Съда факти с приложения материален закон изключва касационното основание по чл.348 ал.2 вр.ал.1 т.1 от НПК и оплакванията на касатора за недоказаност на авторството на деянието му следва да бъдат оставени без уважение. Безспорно е установено държането с цел разпространение и разпространяването на наркотичното вещество на два пъти, включително на публично място, поради което деянието законосъобразно е прието за продължавано престъпление, извършено и при условията на опасен рецидив. Като е приел, че то изпълва с нужното съдържание състава на престъплението по чл.354а ал.2 изр.2-ро пр.1-во, 2-ро и пр.4-то, т.4 вр.чл.26 ал.1 от НК съдът е приложил закона, който е следвало да бъде приложен. В тази насока няма наведени конкретни доводи от жалбоподателя. От прокурора от ВКП се повдига въпросът за справедливостта на наложеното на жалбоподателя наказание, който изисква обсъждане с оглед позицията за невинност на последния и правомощието за надзор за законност на съдебния акт на обвинителя. Подсъдимият е осъждан двукратно за държане на наркотици, макар и като една съвкупност от престъпления, за което е изтърпял нелеко наказание. С настоящето си деяние той вече е преминал към групата на разпространителите на тези опасни за здравето вещества и то твърде скоро от излизането си от затвора, като деянието му представлява опасен рецидив. Позоваването на влошено здравословно състояние на майка му съвсем не е в негова полза, тъй като вместо да полага грижи за нея и облекчи живота й, той се занимава с твърде укорима противоправна дейност, засягаща здравето на млади хора, зависими от наркотични вещества. Наличните, отчетени от съда смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства не са достатъчни за прилагане разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 от НК, както предлага прокурорът, а и вече двукратно му е правен компромис при определяне на дължимата му се санкция за миналите му деяния, която е изтърпял без постигане на целения поправителен и превъзпитаващ го ефект. Затова ВКС намира, че няма основание за смекчаване на наложеното му наказание от 5 години лишаване от свобода, определено на законовия минимум за това престъпление и предложението на представителя на ВКП следва да бъде оставено без уважение, а обжалваното решение следва да остане в сила.   Водим от гореизложените съображения и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 49 от 27.03.2009 г. по ВНОХД № 47/2009 г., постановено от Великотърновския апелативен съд.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: