Ключови фрази
отмяна-нови писмени доказателства


Р Е Ш Е Н И Е


№ 334

София, 23.01.2012 година

Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА

при участието на секретаря Северина Толева
разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА
гр.дело №891 по описа за 2011 год.

Производството е по чл.303 и сл. от ГПК.
Образувано е по молба на Б. Х. В. от [населено място], за отмяна на основание по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК на влязло в сила решение, постановено на 23.02.2010г. по гр.д.№28/2010г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила решението от 28.06.2007г. по гр.д.№1363/2005г. на Софийски градски съд за отхвърляне на иска на Б. Х. В. срещу МВР и Н. солидарно да заплатят сумата 37778лв., представляваща дължими 36 брутни месечни възнаграждения за периода от м.май 202г. до м.май 2005г.
В молбата за отмяна се сочи отменително основание по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК. С молбата е представено определение на ВАС и заповед на министъра на вътрешните работи, които молителят счита, че са относими към посоченото основание за отмяна.
Ответникът по молбата за отмяна Министерство на вътрешните работи не взема становище.
Ответникът по молбата за отмяна Държавна агенция „Национална сигурност”като недопустима, евентуално като неоснователна.
По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отд. намира следното:
Молбата за отмяна е процесуално допустима, но е неоснователна.
С влязло в сила решение, постановено на 23.02.2010г., е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска на Б. Х. В. срещу МВР и Н. солидарно да заплатят сумата 37778лв., представляваща дължими 36 брутни месечни възнаграждения за периода от м.май 202г. до м.май 2005г.
Молителят се позовава на нови писмени доказателства – определение №10293/17.11.2003г. по ахд№6141/2003г. на ВАС, Vотд. и заповед №К-737/26.03.2003г. на министъра на вътрешните работи. Представя определението с оглед на отразеното в съдържанието му изявление на процесуалния представител на министъра на вътрешните работи, че е издадена заповед №К-737/26.03.2003г. на министъра на вътрешните работи. Самата заповед №К-737/26.03.2003г. на министъра на вътрешните работи е обсъдена в решението, чиято отмяна се иска, но съдът е приел, че е настъпил целения с нея правен ефект – отмяна на уволнението на В..
Отмяна по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК може да се допусне, когато се открият нови обстоятелства или нови доказателства, които са от значение за решаването на спора, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. В случая обстоятелството – издаването на заповед №К-737/26.03.2003г. на министъра на вътрешните работи – е настъпило преди постановяване на въззивното решение, чиято отмяна се иска, и е обсъдено в същото решение, поради което то и доказателството за установяването му /самата заповед, която при добросъвестно упражняване на процесуалните си правомощия страната е могла да я представи/ не се явяват ново обстоятелство и ново доказателство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК. Значението им за спора е обсъдено в решението, чиято отмяна се иска, а правилността на изводите на съда не може да бъде проверявана в производството по отмяна на влязло в сила решение, което е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения на основанията, изрично посочени в закона. В това производство се преценява единствено дали е налице релевираното основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решение, а в правилността на съдебното решение се проверява по реда на инстанционния контрол, който е изчерпан с влизане в сила на въззивното решение.
Предвид изложеното молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ без уважение молбата на Б. Х. В. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 от ГПК решение, постановено на 23.02.2010г. по гр.д.№28/2010г. на Софийски апелативен съд.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: