Р Е Ш Е Н И Е № 46 гр.София, 25.06.2020г. в името на народа ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на първи юни през две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова Кристияна Генковска при секретаря Валерия Методиева, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1328 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Ада-Софт“ ООД, [населено място], срещу решение № 208/24.01.2019г., постановено по т.д.№ 3072/2018г. от Софийски апелативен съд в частта, с която частично е отменено решение № 104/12.01.2018г. по т.д.№ 4779/2014г. на Софийски градски съд и е отхвърлен предявеният от „Ада-Софт“ ООД против Министерство на здравеопазването иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата над 12745,28 лв. до предявения размер от 47335,48 лв., представляваща мораторна лихва за забавено плащане за периода от 04.11.2010г. до 09.07.2013г. върху главницата от 125452,80 лв. – дължимо възнаграждение по фактура № 1000002408/04.11.2010г. и КИ № 1000002410/30.11.2010г. и фактура № 1000002409/04.11.2010г. и КИ № 1000002411/30.11.2010г. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли въззивният акт да се отмени и се постанови ново решение за уважаване на иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД в предявения размер, както и да му се присъдят разноските по делото. Ответникът Министерство на здравеопазването, [населено място], не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение констатира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че фактите са правилно установени от първоинстанционния съд, а именно, че на 01.04.2007г. между страните е сключен договор за абонаментно обслужване на софтуер, по който Министерство на здравеопазването е възложило на „Ада-Софт“ ООД да извършва поддръжката на два програмни продукта. По две издадени фактури № 1000002408/04.11.2010г. и № 1000002409/04.11.2010г. изпълнителят е начислил дължимо възнаграждение по договора за месец ноември 2010г., които са осчетоводени от възложителя, включени са в дневника за продажби и са намерили отражение за съответните данъчни периоди. На 16.01.2012г. ръководителят на дирекция „Бюджет и счетоводство“ е потвърдил на изпълнителя салдата по двете фактури. Софийският апелативен съд е обсъдил въведения в процеса довод на възложителя за периодичност на плащанията по договора за обслужване във връзка със заявеното възражение за погасяване на вземанията с тригодишна давност. Изложените съображения са, че задълженията не са периодични, тъй като плащанията по договора са били извършвани в едногодишен период от време, но падежът за всяка от съответните години не е бил предварително определен, поради което вземанията се погасяват с петгодишна давност съгласно чл.110 ЗЗД, която към момента на предявяване на иска не е изтекла. По отношение на вземанията за мораторни лихви решаващият състав е приложил тригодишната давност по чл.111, б.“в“ ЗЗД, като е приел, че не е направено признание на вземането, което да прекъсва давността съгласно чл.116, б.“а“ ЗЗД. Според въззивния съд потвърждението на салдата е в отговор на направено запитване от изпълнителя и включва само начислените суми по фактурите за възнаграждение, но не и лихвите, поради което липсва признание на вземанията. От друга страна, е счетено и че потвърждението е направено от лице без представителна власт и липсва потвърждаване от представляващия министерството, тъй като нормата на чл.301 ТЗ не намира приложение за учрежденията, а само за търговците. Решаващият състав е изчислил лихвите върху главниците по фактурите за периода от 10.07.2013г. до 09.07.2014г. – датата на предявяване на иска, а вземанията за лихви за периода до 09.07.2013г. е приел за погасени по давност. С определение № 4/06.01.2020г. ВКС допусна касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК само в частта за отхвърляне на иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата над 12745,28 лв. до предявения размер от 47335,48 лв., представляваща мораторна лихва за забавено плащане за периода от 04.11.2010г. до 09.07.2013г. върху главницата от 125452,80 лв., за проверка съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС по въпроса: „За кой период се дължи лихва за забава и за кой период вземането за лихви за забава се погасява, когато искът е предявен след изтичане на повече от три години от изискуемостта на главното вземане?“. Становището на състава на ВКС произтича от следното: В константната практика на ВКС по приложението на разпоредбата на чл.111, б.“в“ ЗЗД, цитирана в определението по чл.288 ГПК (решение № 24/17.02.2009г. по т.д.№ 547/2008г. на І т.о., решение № 20/30.06.2010г. по т.д.№ 484/2009г. на ІІ т.о. и решение № 2648/10.10.1978г. по гр.д.№ 1767/1978г. на І г.о.), се съдържа отговорът на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, а именно, че лихвите се дължат за всеки изминал ден след изпадане на длъжника в забава и когато искът е предявен след изтичането на три години от възникване на вземането, не се погасят всички лихви, а само тези които са били дължими преди тригодишния срок от предявяване на иска. По същество на касационната жалба. Независимо, че касаторът е посочил, че се позовава на всички отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК, единственият довод в жалбата е за неправилно приложение на материалния закон, тъй като въззивният съд е приел, че са погасени по давност лихвите в тригодишния период преди предявяване на иска, а не дължимите преди този момент. Върховният касационен съд намира касационният довод за основателен. Въззивният съд е приел, че лихва за забава се дължи върху главниците, представляващи вземания за възнаграждение за абонаментно обслужване, от датата на издаване на всяка една от фактурите до предявяване на иска. За фактура № 1000002408/04.11.2010г. и фактура № 1000002409/04.11.2010г. главницата е определена в размер на 62726,40 лв. по всяка от фактурите, след като са отчетени сумите по кредитните известия КИ № 1000002410/30.11.2010г. и КИ № 1000002411/30.11.2010г. и е присъдена сумата от 12745,28 лв. - законна лихва за периода от 09.07.2013г. до 09.07.2014г. – датата на подаване на исковата молба. Вземанията за периода до 09.07.2013г. са счетени за погасени по давност. Правилното прилагане на правилата за погасителната давност при изчисляване на срока, за който вземането е погасено, и съответно, за който законна лихва да се присъди, налага промяна на посочените от състава на апелативния съд периоди. Вземането за забава в размер на законната лихва е погасено по давност за периода, по-дълъг от три години преди предявяване иска – от 04.11.2010г. до 09.07.2011г., а не е погасено за периода от три години преди предявяване на иска – от 09.07.2011г. до 09.07.2014г. По изложените съображения въззивното решение следва да се отмени като неправилно на основание чл.293, ал.1 ГПК и да се постанови ново решение по съществото на спора от ВКС, тъй като не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия. Съдебният състав определя размера на законната лихва според данните в заключението на съдебно – счетоводната експертиза, депозирана пред първоинстанционния съд, и чрез извършването на аритметични изчисления с помощта на електронен калкулатор на информационната система „Сиела“. За периода от 09.07.2011г. до 09.07.2014г. законната лихва върху главниците по двете фактури възлиза на сумата от 38600,02 лв., в който размер искът е частично основателен. Обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която което частично е отменено първоинстанционното решение и е отхвърлен искът за разликата над 12745,28 лв. до сумата от 38600,02 лв. и допълнително се осъди ответникът да заплати законна лихва в размер на 25854,74 лв., а в останалата обжалвана част – за отхвърляне на иска за разликата над 38600,02 лв. до предявения размер от 47335,48 лв. решението следва да се остави в сила, като се посочат и съответните периоди, за които искът са уважава и съответно отхвърля. По разноските. Съобразно с изхода от спора и заявеното от касатора искане ВКС следва да преизчисли претендираните разноски за производството пред СГС и пред ВКС по представения списък по чл.80 ГПК. Общият размер на дължимите на касатора разноски за производството пред СГС са в размер на 12733,94 лв., от които САС е присъдил сумата от 9855,25 лв., поради което на касатора се дължат допълнително разноски в размер на 2878,69 лв. За производството пред ВКС дължимите разноски са в размер на 539,52 лв. – съдебният състав изчислява съразмерно разноските за държавна такса, тъй като в договора за правна защита и съдействие от 25.03.2019г. е уговорено адвокатското възнаграждение да се заплати по „сметка“, без да са представени доказателства за заплащането му от страната. Общият размер на разноските, за които следва да бъде осъден ответника по касационната жалба възлиза на сумата от 3418,21 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 208/24.01.2019г., постановено по т.д.№ 3072/2018г. от Софийски апелативен съд в частта, с която частично е отменено решение № 104/12.01.2018г. по т.д.№ 4779/2014г. на Софийски градски съд и е отхвърлен предявеният от „Ада-Софт“ ООД против Министерство на здравеопазването иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата над 12745,28 лв. до 38600,02 лв., като ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Министерство на здравеопазването, [населено място], пл.“Св.Неделя“ № 5, да заплати на „Ада-Софт“ ООД, [населено място], ул.“Гаврил Кръстевич“ № 6, сумата от 25854,74 лв. /двадесет и пет хиляди осемстотин петдесет и четири лева и седемдесет и четири стотинки/, представляваща допълнителна сума за мораторна лихва за забавено плащане за периода от 09.07.2011г. до 09.07.2013г. върху главницата от 125452,80 лв. – дължимо възнаграждение по фактура № 1000002408/04.11.2010г. и КИ № 1000002410/30.11.2010г. и фактура № 1000002409/04.11.2010г. и КИ № 1000002411/30.11.2010г. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 208/24.01.2019г., постановено по т.д.№ 3072/2018г. от Софийски апелативен съд в частта, с която частично е отменено решение № 104/12.01.2018г. по т.д.№ 4779/2014г. на Софийски градски съд и е отхвърлен предявеният от „Ада-Софт“ ООД против Министерство на здравеопазването иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата над 38600,02 лв. до предявения размер от 47335,48 лв., представляваща мораторна лихва за забавено плащане за периода от 04.11.2010г. до 09.07.2011г. върху главницата от 125452,80 лв. – дължимо възнаграждение по фактура № 1000002408/04.11.2010г. и КИ № 1000002410/30.11.2010г. и фактура № 1000002409/04.11.2010г. и КИ № 1000002411/30.11.2010г. ОСЪЖДА Министерство на здравеопазването, [населено място], пл.“Св.Неделя“ № 5, да заплати на „Ада-Софт“ ООД, [населено място], ул.“Гаврил Кръстевич“ № 6, сумата от 3418,21 лв. /три хиляди четиристотин и осемнадесет лева и двадесет и една стотинки/ - допълнителни разноски за първоинстанционното и за касационното производство. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.