Р Е Ш Е Н И Е   № 300   гр.София, 17 август   2009 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България,   Трето наказателно отделение в съдебно заседание на шестнадесети юни   две хиляди и девета  година в  състав:                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:   САША РАДАНОВА                                        ЧЛЕНОВЕ:   КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ                                                               ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА                                                                                                                                                        със секретар   Иванка Илиева при участието на прокурора    МАРИАНА МАРИНОВА изслуша    докладваното  от    председателя        (съдията)   САША РАДАНОВА наказателно  дело под № 325/2009 година   Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Ц. Д. В. срещу присъда № 81 от 4.ІІІ.2009 год. по внохд № 3245/2008 год. на Софийския градски съд. С позоваване на всички касационни основания по чл.348, ал.1 НПК, жалбоподателят иска отмяна на въззивната присъда и оставяне в сила на първоинстанционната присъда. В съдебно заседание В. поддържа жалбата си, твърди, че не е автор на престъплението за което е осъден, иска отмяна на въззивната присъда, след което или да бъде оправдан, или делото да се върне на първата инстанция за ново разглеждане. Заключението на прокурора е за оставяне на въззивната присъда в сила. Върховният касационен съд установи: С присъда от 5. ХІ.2007 год. по нохд № 15205/2006 год. на Софийския районен съд, подсъдимите Б. Н. Райнов и Ц. Д. В. са признати за невиновни в това, действайки в съучастие като съизвършители да са откраднали на 25. Х.2006 год. посредством технически средства 5 м. мостов кабел на стойност 10,50 лева от стълб за улично осветление в София, между автокъща „Капитолия” и спортен комплекс „Стадион София”, като кражбата В. е извършил при опасен рецидив по чл.29, ал.1, б.”а” и „б” НК, и са оправдани по обвинението в престъпление съответно по чл.195, ал.1, т.4 във вр. с чл.20, ал.2 НК и по чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т.4 във вр. с чл.20, ал.2 и чл.29, ал.1, б.”а” и „б” НК. С обжалваната въззивна присъда първоинстанционната е отменена, Райнов и В. са осъдени съобразно повдигнатото и поддържано срещу им обвинение, и наказани съответно с 6 месеца и с 8 месеца лишаване от свобода. Наказанието на Райнов е отложено от изтърпяване за срок от 3 години, а това на В. е определено да се изтърпи при строг първоначален режим. По отношение на В. е постановено още изтърпяването при строг първоначален режим и на наказанието от 1 година лишаване от свобода, наложено му с присъдата по нохд № 47/2005 год. на Софийския районен съд. Жалбата е неоснователна. Оплакванията за незаконосъобразност на въззивната присъда с осъждането на В. и за явна несправедливост на наложеното му наказание не са подкрепени с никакви доводи, за да бъдат излагани конкретни съображения срещу тяхната основателност. Твърдението за незаконосъобразно прилагане на чл.68, ал.1 НК с постановяването от въззивния съд, В. да изтърпи наказанието от 1 година лишаване от свобода, наложено му с присъдата по нохд № 47/2005 год., е неоснователно. С тази присъда В. е осъден като пълнолетен за престъпления по чл.195, ал.1, т.4 и по чл.346, ал.2, т.1 НК, извършени в Монтана на 5.VІІІ.2001 год., за които му е наложено общо наказание от 1 година лишаване от свобода, отложено от изтърпяване за срок от 3 години. Присъдата е влязла в сила на 7.V.2005 год., сега инкриминираното деяние от 25. Х.2006 год. е умишлено, извършено е в изпитателния срок на отложеното от изтърпяване наказание и последното при всички случаи подлежи на отделно изпълнение. Що се отнася до допуснатата очевидна техническа грешка с посочването в диспозитива на въззивната присъда, нохд № 47/2005 год. да е на Софийския районен, а не на Монтанския районен съд, както е според справката за съдимост, дадена на л.43 и 44 от досъд.разследване, тази грешка може и следва да се коригира от допусналия я съд по реда на чл.414, ал.1, т.1 НПК. Оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения са мотивирани с - произнасяне от въззивния съд по протест, „представляващ една бланкетна жалба”; - поставяне на подсъдимия В в положение, да не бъде „сезиран по никакъв начин защо и какво протестира прокурора и на какво основание”, за да изгради „защитата си”; - провеждане от въззивния съд на 10-минутно съдебно заседание „във вид на резюме”, за което време не би могло да „се извършат вдействителност описаните процесуални действия, да бъде прочетен протест от три страници, да се оттегли съда за съвещание и да се произнесе по присъдата”; - въззивният съд не бил призовал „свидетели, вещи лица, потърпевши и т.н.”, не счел „за необходимо да се извърши повторен разпит на свидетели, да се извърши кръстосан разпит между тях и т.н.”, както и не счел за нужно да „постави въпрос на прокурора относно конкретизацията на протеста и изясняване основанията” на същия. Нито едно от цитираните съображения не е основателно, защото: - въззивният протест /приложен към внохд № 1885/2008 год. на Софийския градски съд/ е мотивиран с оплакване за „незадълбочена преценка на доказателствения материал” от с. на първоинстанционния съд, последван от анализ на доказателствените средства, посредством които са установени фактите, доказващи, според протестиралия първоинстанционната присъда прокурор, съпричастността на двамата подсъдими към престъплението, в извършването на което са обвинени. Несъобразеният с процесуалните изисквания доказателствен анализ е съществено процесуално нарушение, тъй като винаги води до засягане правата на една или друга от страните в процеса. Такова нарушение е обосновал прокурорът в протеста си, ясно е поискал отмяна на оправдателната присъда и осъждане на подсъдимите, и не е било необходимо въззивният съд да иска от него нито „конкретизация на протеста”, нито „изясняване основанията” му. - с връчването на В. на препис от подадения въззивен протест-връчването е станало на 6. ХІ.2008 год. и призовката с препис от протеста са били получени лично от този подсъдим /призовката е прикрепена към протеста, приложен към внохд № 1885/2008 год. на Софийския градски съд/-той е имал на разположение 4 месеца да се за познае със съдържанието му и при необходимост да ангажира з. , който да му обясни „защо и какво протестира прокурора”. - при липса на доказателствени искания в подадените въззивни жалби и протест, въззивният съд не е длъжен да излага мотиви срещу необходимостта да извърши по своя инициатива процесуалните действия, изброени в чл.327, ал.2-4 НПК. - поначало няма процесуални правила, отнасящи се до продължителността на съдебните заседания, нито пък законът се е ангажирал с това, да определя обема на доклада при излагане същността на подадените пред по-горестоящия съд жалби и протести. С оглед на дотук изложеното и на чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 81 от 4.ІІІ.2009 год. по внохд № 3245/2008 год. на Софийския градски съд. Решението е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/       /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: