5 Р Е Ш Е Н И Е № 84 София, 17.02.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА гр. дело № 315/2011 година Производство по чл. 290 ГПК. С определение №1035 от 07.11.2011 година е допуснато касационно обжалване по касационна жалба на С. С. К. чрез адв.В. от АК В. на решение № 1497 от 06.12.2010г. по гр.д.№ 2204/2009г на Варненски окръжен съд, с което е оставено в сила решение №2671 от 07.08.2009г. по гр.д.№ 7399/2006г. на Варненски РС. С последното е отхвърлен отрицателният установителен иск, предявен от касаторката, да се признае за установено, че ответникът Ж. М. Ж. не е собственик на реална част от имот 210 по плана на новообразуваните имоти, с.о. “В.-север”, с площ на тази част 692 кв.м. В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради поради нарушение на материалния закон – § 4а и § 4з ал.2 ЗСПЗЗ, за нарушение на процесуалните правила при преценката на доказателствата и за необоснованост на решението относно извода, че ответникът е трансформирал правото си на ползване в право на собственост. Ответникът по касация Ж. М. Ж. взема становище за неоснователност на касационната жалба. Според него искът е отхвърлен поради това, че ищцата не е доказала, че е собственик на имот 460, който се покрива с имот 210 с 692 кв.м. С цитираното по-горе определение е допуснато касационното обжалване на въззивното решение на основание чл.280 т.2 ГПК поради противоречие на същото със задължителната съдебна практика, формирана с решения по чл. 290 от ГПК : Р № 225/10 от 02.07.2010г. по гр.д.№ 210/2009г. на І гр.о. и Р № 292/30.07.2010г. по гр.д.№ 896/2009г. на ІІ гр.о. по материалноправния въпрос, формулиран в изложението на касатора : “как съдът следва да процедира за разликата над 600 кв.м., когато имотът е изкупен на основание § 4а, и над 1000 кв.м., когато е приложен § 4б, предвид нормата на § 4з, ал.2 от ЗСПЗЗ, чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ и § 31 от ПМС № 234/16.12.1999г.”. Съгласно приетото в посочените решения, постановени по аналогични казуси, бившият ползувател може да придобие до 600 кв.м. на основание § 4а, а разликата се възстановява на собствениците, като се оформят парцели не по-малки от 250 кв.м. Съгласно чл. 28, ал.7, изр.2 от ППЗСПЗЗ “всеки имот се образува от една, или повече разлики, които се възстановяват на един и същ собственик”. Когато не може да се образува от разликите имот с площ 250 кв.м., тази площ в повече се заплаща от бившите ползуватели на собствениците по пазари цени в тримесечен срок от влизане в сила на оценката. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: С решение № 966/24.07.2003г. е признато на ищцата С. С. К., като наследник на Я. Г. Я., правото на възстановяване на собствеността в съществуващи реални граници върху нива от 3 дка, находяща се в държавния горски фонд на В. м. “Я.”, доказана с н.а. № 7/1953г. По преписката е било представено удостоверение за наследници на братовчед на наследодателя със същото име, а вещото лице е установило, че е налице идентичност предвид позоваването на нот. акт, с който наследодателят на ищцата е купил нивата. Купеният имот е идентифициран по плана на крайбрежието от 1956г. и анкетиране като имот 460, но той е с по-голяма площ – 4,626дка. Безспорно е, че ищцата е наследник на Я. Г. К., записан в регистрите още с името Я. Г. Я., [дата на раждане] , починал на 07.01.1975г., записан в акта за смърт с това име. СТЕ установява, че признатия за възстановяване имот не попада в Д., но от свидетелските показания се установява, че имот 210 е до гора. Затова съдът е приел, че изложеното е достатъчно, за да се приеме, че ищцата има права върху част от имот 210, което обосновава правния й интерес от предявяване на отрицателен установителен иск. Тъй като правото на собственост се възстановява само ако бившите ползуватели не изкупят терена, съдът е разгледал наличието на предпоставките за изкупуване и е намерил, че на наследодателя на ответника М. Ж. М. е предоставено право на ползване на основание ПМС № 21/1963г. и решение № 4/04.11.1968г., взето с протокол № 20 на ИК на ОНС върху 0,8 дка. Искане за изкупуване е направено в срок от наследодателя, като е нанесена корекция върху заявлението след смъртта му през 1993г., 600 кв.м от имота са оценени и е заплатена стойността им. В имота е построена вилна сграда на площ около 12 кв.м., но с каменни основи, с мазе и остъклена веранда, обособена като кухня, с външна мивка и тоалетна. Съдът е приел, че ответникът се легитимира като собственик на реално определената площ на основание § 4а от ЗСПЗЗ, тъй като възраженията, че протоколът е подписан от зам. председател е такова по § 4и, за предявяването на какъвто иск има срок и той е изтекъл. Оценени са 600 кв.м. при изготвяне на оценката. Имотът реално съдържа 800 кв.м., колкото са предоставени за ползване, но от тях в имот 460, записан по ПНИ на ищцата, попадат само 692 кв.м. Безспорно е, че ПНИ е атакуван по административен ред досежно имот 210, като по делото няма данни същият да е влязъл в сила. При горните данни съдът е приел, че ответникът е доказал правото си на собственост върху процесната част от 692кв.м. и е отхвърлил предявения отрицателен установителен иск. По въпроса за точния смисъл на разпоредбите на § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, чл. 28, ал. 5 и ал. 7 от ППЗСПЗЗ и § 31, ал. 5 от ПЗР на ПМС № 234 от 16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, които определят в кои случаи разликата над изкупената от ползувателите земеделска земя с площ от 600 кв. м. и разликата над 1000 кв.м., когато е приложен § 4б, се възстановява на бившите собственици на земеделските земи и в кои случаи тази разлика се придава към имота на ползувателите е налице задължителна съдебна практика, формирана с горецитираните решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК. Съгласно нормата на § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ и задължителната практика по тълкуването й, разликата над 600-те кв. м., които са изкупени от ползувателите на земеделската земя по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, се възстановява на бившите собственици на тази земя при условия и ред, посочени в Правилника за приложение на ЗСПЗЗ. Според чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, когато тази разлика надвишава 250 кв. м., тя се обособява като самостоятелен имот или от нея и от части от съседни подлежащи на възстановяване на същите собственици имоти се обособява общ имот, правото на собственост върху който се възстановява на бившите собственици. Земите, от които не може да се образува нов имот, се заплащат от ползвателите на собствениците по пазарни цени в тримесечен срок от влизането в сила на оценката. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе , настоящият състав приема следното: В процесния случай по предявения отрицателен установителен иск ответникът следва да докаже правото си на собственост върху процесните 692кв.м. По отношение на 600кв.м. същият е сторил това ,тъй като е установил по несъмнен начин, че на основание §4а правото му на ползване е трансформирано в право на собственост. Разликата над 600кв.м. до реално ползваните 800кв.м. ответникът би могъл да придобие на основание влезлия в сила план на новообразуваните имоти. Към настоящия момент по делото няма данни ПНИ да е влязъл в сила. Изложеното обосновава извод за липса на правен интерес за ищцата от предявяването на отрицателен установителен иск по отношение на тази разлика , респективно за недопустимост на иска в тази му част поради преждевременното му предявяване. Това е така защото, въпросът дали разликата над тези 600кв.м. ще бъде възстановена на ищцата при положение, че може да се обособи като самостоятелен имот по правилата на чл. 28, ал. 5, 7, 8 и 9 от ППЗСПЗЗ или за ответника ще възникне правото за изкупуването й по реда на §4з ал.2 изр.2 и същата ще бъде придадена към имота на ответника /ползвателя/ ще бъде разрешен с влизане в сила на ПНИ. Произнасянето по недопустим иск обосновава недопустимост на решението. Съдът следи служебно за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото. Предвид изложеното решението на въззивния съд и потвърденото с него решение на първоинстанционния съд следва да се обезсилят в частта на предявения иск за реална част от имот 210 по плана на новообразуваните имоти, с.о. “В.-север”, с площ на тази част 92 кв.м. и производството по този иск се прекрати . В останалата част решението е валидно , допустимо и правилно и не страда от пороците, визирани в касационната жалба. В тази му част същото следва да се потвърди. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на I г. о. РЕШИ: ОБЕЗСИЛВА решение № 1497 от 06.12.2010г. по гр.д.№ 2204/2009г на Варненски окръжен съд и потвърденото с него решение №2671 от 07.08.2009г. по гр.д.№ 7399/2006г. на Варненски РС В ЧАСТТА, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от С. С. К. отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ответникът Ж. М. Ж. не е собственик на реална част от имот 210 по плана на новообразуваните имоти, с.о. “В.-север”, с площ на тази част 92 кв.м. и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: ПРЕКРАТЯВА производството в частта на предявения от С. С. К. отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ответникът Ж. М. Ж. не е собственик на реална част от имот 210 по плана на новообразуваните имоти, с.о. “В.-север”, с площ на тази част 92 кв.м. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1497 от 06.12.2010г. по гр.д.№ 2204/2009г на Варненски окръжен съд В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: