Ключови фрази
Обида и квалифицирана обида * абсолютна погасителна давност за наказателно преследване * техническа грешка * граждански иск в наказателното производство


Р Е Ш Е Н И Е

№ 143

София, 21 юни 2013 година


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и тринадесета година, в състав:



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
СЕВДАЛИН МАВРОВ

при участието на секретаря Ив.Илиева.
и в присъствието на прокурора Красимира КОЛОВА
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
дело № 144/2013г. година

Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимия Й. А. Й. срещу въззивно решение № 282 от 07.12.2012г. по внохд № 1277/2012г. по описа на Старозагорския окръжен съд.
В жалбата се поддържа, че решението е незаконосъобразно, в него е посочено,че се прекратява наказателното производство по внчхд № 1074/2010г. на ОС-Стара Загора, чийто номер е неотносим към нчхд № 1762/2009г. на РС-Ст.З..Формално наказателното производство по внчхд №1277/2012г. не било прекратено. На следващо място се поддържа,че неправилно съдът е приел,че подсъдимият е употребил по отношение на тъжителя Х.Н. изразите”чудо”,”арогантно и злобно”,”лицемерно”,”измамно”, подло,крадливо и грабливо”. Единствено думата”антихристr” била употребена и спрямо Х.Н..Освен това,според подсъдимия употребените думи не уронвали по никакъв начин достойнството и честта на тъжителите,тъй като съставлявали изразяване на мнение,на каквото имал право по силата на чл.39-41 от Конституцията на РБългария. Счита също,че той не е приписал на тъжителите престъпление”измама”,тъй като инкриминираните изрази”Наемат стотици служители и ги карат с лъжливи обещания да им работят без пари по няколтко месеца,а после по няколко месеца им дават някой лев,колкото да не умрат от глад” и др., не били негови оценки,а оценки на пострадали от дейността на „фирма” лица, също така,че тези оценки касаят дружеството,а не физическите лица М.Д. и Х.Н..Необосновано съдът приел,че разпоредбата на чл.147,ал.2 НК е неприложима,както и че той не е доказал истинността на приписаните от него на тъжителите престъпления.
Моли да се отмени решението в частта му относно уважените граждански искове и същите се отхвърлят като недоказани и неоснователни.
Частните тъжители М. Д. и Х. Н. редовно призовани не се явиха в съдебно заседание.Становище по жалбата не са представили.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата.Липсват мотиви относно присъдените суми от 2000 лева и от 1500 лева.Не е посочено за двете деяния ли са присъдени или за всяко поотделно.Липсата на мотиви за отделните деликти или за всички,съставлява особено съществено нарушение на процесуалните правила и е основание за отменяване на съдебния акт.
Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното:
С присъда от 20.12.2011г.по нчхд № 1762/2009г.,Старозагорският районен съд е признал подсъдимия Й. А. Й. за НЕВИНОВЕН в това, през периода 12.04.2009г. до 12.10.2009г. в /населено място/ чрез е –mail администриран или модериран от него сайт е разпространил чрез глобалната информационна среда Интернет унизителни за честта и достойнството на М. П. Д. и Х. Т. Н.,като представители на „фирма” /населено място/ сред неограничен брой посетители и на препратките в него/Приложение №8/,както и пред получателите на нарочни електронни писма изредение в писмо на Г-н Й.-подробно описани в тъжбата и диспозитива,поради което го ОПРАВДАЛ по обвинението за извършено престъпление по чл.148,ал.1 т.2 вр.с чл.146,ал.1 НК
Признал е подсъдимия за НЕВИНОВЕН и в това,че през периода 12.04.2009г. до 12.10.2009г. в /населено място/ чрез горепосочения електронен адрес администриран и модериран от него сайт да е изнесъл опозоряващи обстоятелства и да е приписал престъпления съгласно изнесеното в тъжбата и посочените в диспозитива приложения,поради което го ОПРАВДАЛ по обвинението за престъпление по чл.148,ал.2 вр.с ал.1 т.2 вр.с чл.147,ал.1 НК.
С присъдата съдът е ОТХВЪРЛИЛ предявеният от М. П. Д. граждански иск за сумата 3000 лв. за неимуществени вреди.ОТХВЪРЛИЛ е иска предявен от тъжителя Х. Т. Н. граждански иск за сумата 3000 лева неимуществени вреди.
С обжалваното решение Старозагорският окръжен съд е е ОТМЕНИЛ горната присъда и ПРЕКРАТИЛ наказателното производствопо внчхд № 1074/2010г. по описа на ОС-Ст.З..
ОСЪДИЛ е подсъдимия Й. А. Й. да ЗАПЛАТИ на М. П. Д. сумата 2000/две хиляди/ лева обезщетение за неимуществени вреди за публикувани в глобалната мрежа Интернет в горепосочения сайт –меню: Моят коментар на следните унизителни за честта и достойнството й думи и изрази: на 09.05.2009г. в/населено място/„чудо”,”арогантно и злобно”,”лицемерно”,”измамно”,”подло”,”крадливо и грабливо” и на 24.04.2009г. в гр.Ст.З. на следните престъпления извършени от нея в съучастие с Х. Т. Н. против собствеността: ”Наемат стотици служители и ги карат с лъжливи обещания да им работят без пари по няколтко месеца,а после по няколтко месеца им дават по някой лев,колкото да не умрат от глад”,”Хиляди безработни...примамени с лъжливи обяви за работа”,”Стотици хиляди лева от измамени купувачи”,както и против финансовата данъчната и осигурителната система:”Стотици хиляди лева укрити данъци”.
ОСЪДИЛ е подсъдимия да ЗАПЛАТИ на Х. Т. Н. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1500/хиляда и петстотин/лева ,причинени му чрез публикуване в глобалната информационна среда Интернет на същия сайт -меню: Моят коментар-на следните унизителни за честта и достойнството му думи и изрази:на 24.04.2009г. в /населено място/ ”антихрист”, както и чрез приписване в същата информационна среда на 24.04.2009 г. в /населено място/ на следните престъпления,извършени от него в съучастие с М. Д. против собствеността:”Наемат стотици служители и ги карат с лъжливи обещания да им работят без пари по няколко месеца,а после по няколко месеца им дават по някой лев,колкото да не умрат от глад”,”Хиляди безработни...примамени с лъжливи обяви за финансовата данъчната и осигурителната система: „Стотици хиляди лева укрити данъци”.
ОТХВЪРЛИЛ е исковете до пълните им размери.
Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА:
Решението е законосъобразно и правилно.
Съдът е констатирал,че към момента на разглеждане на делото пред въззивната инстанция,са настъпили прекратителните основания по чл.24,ал.1 т.3 НПК.В съдебно заседание на 07.11.2012г. подсъдимият Й. и неговият защитник адв.К. са направили искане делото да бъде прекратено поради изтичане на предвидената в закона абсолютна давност за наказателно преследване на извършеното от него деяние.Подсъдимият не е направил искане по чл.24,ал.2 НПК за продължаване на наказателното преследване. Съдът е приел,че абсолютната давност по чл.81,ал.3 НК по отношение на инкриминираните деяния по чл.148,ал.1 и ал.2 НК е настъпила с изтичането на три години от извършване на престъплението,а именно на 12.10.2012г.Тази давност е настъпила към момента на разглеждане на делото от Окръжен съд Стара Загора.
Като е съобразил разпоредбата на чл.334,т.4 във вр.с чл.24,ал.1 т.3 НПК и с оглед изложеното изтичане на абсолютната давност за наказателно преследване,съдът е изпълнил закона, като е отменил оправдателната присъда изцяло и е прекратил наказателното производство.
Извършеното от съда процесуално действие е съответно на закона и съобразено с процесуално правните норми. Като последица от него е отменяването на първоинстанционната присъда и прекратяването на наказателното производство.
Доводът, че е налице нарушение на закона,тъй като в определението за прекратявена на производството по делото е цитиран друг номер различен от този под който е образувано второинстанционното дело,е неоснователно.
Изписването на друг номер е очевидно техническа грешка, която не е относима към съществото на извършеното процесуално действие.Това е така,защото в обстоятелствената част на решението съдът е визирал,че последиците на настъпилата абсолютна давност автоматично водят до отменяване на първоинстанционната присъда/което е сторено от съда/ и прекратяване на наказателното производство ,в което именно са констатирани основанията за това.Няма спор,че процесуалните действия са извършени именно по внчхд № 1277/2012г. на ОС Стара Загора. В този смисъл няма основание за твърдение,че определението за прекратяване не се отнася до образуваното и разгледано от Окръжния съд дело,а до визираното в диспозитава. От друга страна следва да се има предвид,че в процедурата по чл.334,т.4 вр.с чл.24, ал.1 т.3 НПК съдът прекратява изобщо наказателното производство образувано срещу подсъдимото лице по повдигнатото с тъжбата обвинение.Затова и изричното посочване на прекратеното производство,не е абсолютен реквизит на извършеното конкретно процесуално действие.
Доколкото съществува съмнение в правилността на определението за прекратявене на наказателното производство,в наказателно процесуалния кодекс е предвидена възможност за тълкуване на съдебния акт в посочената му част, по реда на чл.414,ал.1 т.1 НПК,което следва за прецизност да извърши въззивния съд.
Въззивният съд се е занимал с въпросите на предявените срещу подсъдимия граждански искове.Произнасянето следва от разпоредбата на чл.307 НПК,съгласно която съдът се произнася по гражданския иск в изрично посочените случаи,а също така и когато наказателната отговорност е погасена.
След анализ на събраните и проверени доказателства,въззивният съд е приел,че подсъдимият дължи съгласно общото правило в чл.45,ал.1 ЗЗД възмездяване на причинените от него вреди на гражданските ищци Д. и Н.. Приел е,че деликвента Й. с инкриминираните в тъжбата действия е унизил честта и достойноството на Д. и Н.,както и им приписал престъпления,чрез публикуване в глобалната информационна среда Интернет,като по този начин инкриминираните обстоятелства са станали достояние на неограничен брой лица.
Преценката на съда почива на обективните данни по делото.Съдът е приел,че на 09.05.2009г. Й. е публикувал унизителни за честта и достойнството на М. Д. думи и изрази: "чудо”, "арогантно и злобно”, ”лицемерно”, ”измамно”, ”подло”, ”крадливо и грабливо” в меню-Моят коментар на горецитирания сайт. На 24.09.20029г. в същия сайт срещу Д. е употребил думата”антихрист”, както и е приписал престъпление изършено от нея в съучастие с Х. Н..”Наемат стотици служители и ги карат с лъжливи обящания да им работяат без пари по няколтко месеца,а после по няколтко месеца им дамат по някой лев,колкото да не умрат от глад”,”Хиляди безработни... примамени с лъжливи обяви за работа”,”Стотици хиляди измамени купувачи”,, както и против финансовата, данъчна и осигурителна система: „Стотици хиляди лева укрити данъци”.
По отношение на тъжителя Х. Н. съдът е установил и съответно приел,че в горепосочения сайт чрез публикуване в глобалната информационна среда Интернет -меню:Моят коментар-на 24.04.2009г. в [населено място] разпространил унизителни за честта и достойнството му думи и изрази- думата”антихрист”,както и му е приписал в същата среда престъпления,извършени от него и от тъжителката Д. против собствеността”Наемат стотици служители и ги карат с лъжливи обещания да им рабоятт без пари по няколко месеца,а после по няколко месеца им дават по някой лев,колкото да не умрат от глад”,”Хиляди безработни.... примамени с лъжливи обяви за финансова,данъчна и осигурителна система”, „Стотици хиляди лева укрити данъци”.
Правилно е прието,че публикуваните думи и изрази, както и приписаните им престъпления в приложение № 13 са унизителни за честта и достойнството на частните тъжители. Св.М. И. Й.-съпруга на Й. е установила,че съдържанието на посоченото приложение е публикувано от Й..Изложеното не се оспорва от Й.,който признава,че е автор на всичко написано в процесния сайт.
Доводът в жалбата, че цитираните думи и изрази по никакъв начин не уронват частта и достойноството на тъжителите,тъй като последните съставлявали мнение и оценка на Й.,каквото право имал по силата на чл.39-41 от Конституцията на Р България е неоснователен.
Съгласно Конституцията на РБ правото да изразява мнение и да го разпространява чрез слово-писмено или устно чрез звук, изображение или по друг начин,не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго/чл.39,ал.2 от същата/.
Касационният състав не споделя виждането на Й..Дали са извадени от контекста или не,думите и изразите за унизителни. И засягат достойнството на тъжителите,които по данни от делото са известни в обществото лица. Прочитът на горепосочените изрази и думи не създава впечатление,че касаят оценка досежно дейността на управляваната от тъжителите „фирма”,още повече,че тъжителите са именно лицата управляващи процесното дружество.Думите и изразите са персонални и целенасочени.
Съдът е отговорил на довода за приложение на чл.147,ал.2 НК. Приел е,че Й. не доказал истинността на приписаните от него престъпления.
Прието е,че в хода на производството презумцията на чл.45,ал.2 ЗЗД относно вината на деликвента Й. Й. не е била оборена.Прието е,че той виновно е причинил на тъжителите-граждански ищци в производството пред въззивната инстанция, неимуществени вреди,поради което дължи обезвреда изразена в определените и присъдени в полза на първите граждански обезщетения.Съдът в диспозитива е изброил употребените от Й. думи и изрази,като по отношение на гражданския ищец Н. е посочил,че обидната дума „антихристи” се отнася и до него.
За да определи за справедливи съгласно чл.52 ЗЗД присъдените суми,въззивният съд е приел първо,че изразите и думите са унизителни за честта и достойнството на Д. и Н., приписаните престъпления също са клевета,предвид тяхната недоказаност.Второ,че тези думи и изрази са станали достояние на неограничен брой лица ползващи Информационната среда Интернет,и трето,че гражданските ищци са известни в обществото.В този смисъл определените глобално суми са съобразени с направеното искане.
Доводът на представителя на Касационната прокуратура за съществено процесуално нарушение,тъй като сумата не е определена поотделно за отделните деяния е неоснователен.
В тъжбата тъжителите-граждански ищци са формулирали искането си за гражданско обезщетение общо,без конкретизиране на публикациите в отделните сайтове,като всеки от тях е претендирал за сумата от по 3000 лева, досежно употребените от Й. думи и изрази описани подробно в обстоятелствената част на тъжбата.
Съдът в диспозитива изрично е цитирал за кои думи и изрази присъжда постановеното обезщетение.Обстоятелството,че сумата е определена общо,а не за конкретен обиден израз и дума,не съставлява нарушение съществено по смисъла на чл.348 НПК и не води до основание за отменяване на съдебния акт.
Като е осъдил деликвента Й. Й. да заплати на гражданските ищци обезщетение за причинени им неимуществени вреди,съдът не е допуснал съществено нарушение на закона и на процесуалните правила.
Съдебният акт съответства и на Тълк.реш. № 2/2012г. по тълк.дело № 2/2012г. на Общото събрание на Наказателна колегия на Върховния касационен съд относно правомощията на въззивната и касационната инстанции за разглеждане на приет в наказателното производство граждански иск,ако някое от основанията по чл.79,ал.1 НК са настъпили при разглеждане на делото в тези инстанции и наказателното производство бъде прекратено.
С оглед на изложените мотиви решението на въззивния съд следва да се остави в сила,като правилно и законосъобразно
Воден от горното и на основание чл.354,ал.1 т.1 НПК Върховният касационен съд,трето наказателно отделение


Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 282/07.12.2012г. по внчхд № 1277/2012г. по описа на Старозагорския окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: