1 Р Е Ш Е Н И Е № 49 гр.София, 16.02.2016 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на трети февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев Димитър Димитров при секретаря Райна Пенкова и прокурора като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 6008/ 2015 г. за да постанови решението, взе предвид следното: Производството е по чл.303 и сл. ГПК. Е. Б. К. е подала молба с искане за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски градски съд № 1068/ 16.02.2015 г. по гр.д.№ 14906/ 2012 г. С него, след като частично е обезсилено и частично е оставено в сила решение на Софийски районен съд от 29.07.2004 г. по гр.д.№ 4744/ 2002 г., са отхвърлени предявените от молителката и от С. Б. С. срещу Ц. Д. А. искове, квалифицирани по чл.108 ЗС, за предаване на недвижим имот, съставляващ У. ***-*** от кв.45а по плана на в.з.Б., а производството по предявения от същите лица искове против С. Д. А., Я. М. А. и Д. С. А. за признаване за установено, че ищците са собственици на този имот, е прекратено. Молителката поддържа, че поради допуснати съществени нарушения на правилата за призоваването и процесуалното представителство е била лишена от възможност да участва във въззивното производство. Предявените от нея и от С. С. искове срещу Ц. А., С., Я. и Д. А., били уважени с влязло в сила решение, но това решение било отменено от Върховния касационен съд по реда на чл.303 и сл. ГПК по молба на ответниците. За възобновяването на производството молителката не била уведомена, нито била призована за проведените след отмяната съдебни заседания пред инстанцията по същество. Не била уведомена и за постановеното решение по гр.д.№ 14906/ 2012 г. на Софийски градски съд, за него узнала едва на 21.06.2015 г., когато й била връчена покана за доброволно изпълнение за плащане на присъдените с това решение разноски по делото. Едва тогава молителката се запознала с материалите по делото и установила, че съдът счел призоваването й за съдебно заседание чрез адвокат В. Ц. – С. за редовно, макар да не е приел същия адвокат за неин редовно упълномощен процесуален представител. Молителката поддържа, че не е упълномощавала адвокат Ц. - С. да я представлява по делото и че тя не й е съобщила за насроченото съдебно заседание. Като приел обратното, съдът я лишил от възможността да участва в производството и това е основание постановеното от него (необжалваемо) решение да бъде отменено. Ответните страни Ц. А., С. А., Я. А. и Д. А., оспорват молбата. Поддържат, че адвокат В. Ц. – С. е упълномощена от Е. К. и С. С. да ги представлява в производството по предявените от тях искове, които пълномощни не са оттеглени след влизане на решението в сила и преди отмяната му. Поради това считат, че молителката не може да претендира, че не е знаела за производството, образувано след отмяната на влязлото в сила решение за уважаване на исковете срещу тях. Още повече, че адвокат Ц. - С. имала пълномощно да представлява ищците и от адвокат Р. К., която е редовно упълномощена от С. С. и Е. К. с право да преупълномощава други адвокати за техни процесуални представители. Освен това заявяват, че Е. К. е упълномощила същия адвокат (В. Ц. – С.) да я представлява в самото производство по молбата за отмяна. В производството по гр.д.№ 14906/ 2012 г. на Софийски градски съд този адвокат не е възразил, че не представлява и двете ищци, напротив, заетата от него позиция сочи обратното, макар пълномощното му да е подписано само от С. С.. Поради това считат, че молителката е имала възможност и е участвала в производството чрез представител, поради което няма основания за отмяна на постановеното в това производство решение. Ответната страна С. С. не взема становище. Върховният касационен съд намира молбата за отмяна за допустима. Възраженията на ответните страни срещу редовността й и подаването й в срок, са вече обсъдени и отхвърлени с определението по чл.307 ГПК, с което на молбата е даден ход. Не са изложени нови обстоятелства, поради което не е нужно да се излагат допълнителни мотиви по въпроса за допустимостта на молбата. Разгледана по същество обаче, молбата за отмяна се явява неоснователна. Производството, приключило с влязлото в сила решение на Софийски градски съд № 1068/ 16.02.2015 г. по гр.д.№ 14906/ 2012 г., е образувано по подадена от Е. Б. К. и други лица искова молба срещу Ц. Д. А., Д. О. А. (починал в хода на производството, заместен от С. Д. А. и други), Я. М. А. и Д. С. А.. Предявени са искове, квалифицирани по чл.108 ЗС (срещу Ц. А. - за предаване на недвижим имот, съставляващ У. ***-*** от кв.45а по плана на в.з.Б.) и чл.97 ал.1 ГПК (отм) (против Д. О. А., Я. М. А. и Д. С. А. – за установяване на правото на собственост върху същия имот). С решение по гр.д.№ 4744/ 2002 г. на Софийски районен съд тези искове са отхвърлени, като след двукратно въззивно и касационно обжалване инстанционният контрол върху този акт е приключен с решение на Върховен касационен съд, І гражданско отделение, по гр.д.№ 1451/ 2010 г., с което исковете са уважени. Решението е окончателно и не е подлежало на обжалване. По молба на Ц. А. за отмяната му е образувано гр.д.№ 559/ 2012 г. по описа на Върховен касационен съд, ІІ гражданско отделение. По същото дело Е. К. е била призована чрез адвокат В. Ц. - С., която е представила пълномощно за процесуално представителство, подписано от ищцата без ограничения до инстанцията, пред която е представено. С решение от 30.10.2012 г. по гр.д.№ 559/ 2012 г. на Върховен касационен съд, ІІ гражданско отделение, е отменено влязлото в сила решение на Върховен касационен съд, І гражданско отделение по гр.д.№ 1451/ 2010 г. и делото е върнато за разглеждане от въззивния Софийски градски съд. Образувано е гр.д.№ 14906/ 2012 г. по описа на същия съд, по което Е. К. е призована за първото съдебно заседание чрез адвокат В. Ц. – С., която в това заседание е представила пълномощно за процесуално представителство от С. С. и Е. К., подписано само от С.. Съдът счел призоваването на молителката за редовно, а адвокат Ц. – С. приел за редовно упълномощен представител на ищците и след като приел писмени доказателства, дал ход на устните състезания. На 16.02.2015 г. съдът постановил окончателно решение, с което отхвърлил предявените против Ц. А. искове, а по исковете срещу другите ответници прекратил производство поради недопустимостта им. Това решение не е постановено при наличие на отменително основание по чл.303 ал.1 т.5 ГПК. Призоваването на Е. К. за проведените по гр.д.№ 14906/ 2012 г. по описа на Софийски градски съд съдебни заседания, чрез адвокат В. Ц. – С., е извършено в съответствие, а не в нарушение на правилата на ГПК. Макар да са основателни възраженията на молителката, че учредената от нея представителна власт по отношение на този адвокат е прекратена с приключване на производството в редовните инстанции, то представителна власт е валидно учредена отново с пълномощното от 15.10.2012 г., подписано от Е. К. и представено от адвокат Ц. – С. в производството по гр.д.№ 559/ 2012 г. по описа на Върховен касационен съд, ІІ гражданско отделение. Пълномощното не е ограничено за процесуално представителство пред инстанцията, пред която е представено, поради което с отмяната на влязлото в сила решение по гр.д.№ 1451/ 2010 г. по описа на Върховен касационен съд и връщането на делото за разглеждане от Софийски градски съд, представителните права на адвокат Ц. – С. не са прекратени. В този смисъл е без значение, че представеното по гр.д.№ 14906/ 2012 г. на Софийски градски съд пълномощно от Е. К. на същия адвокат, не е подписано. Независимо от това, адвокатът има представителни права за тази ищца, тъй като не е оттеглено пълномощното от 15.10.2012 г., нито учредената с него представителна власт е прекратена по силата на закона или по друг начин. Поради това на Е. К. е била осигурена възможност да участва в производството по гр.д.№ 14906/ 2012 г. на Софийски градски съд и реално е упражнила правото си на защита в това производство чрез надлежно овластен процесуален представител. Това, че не е уведомена за постановеното по делото решение, не съставлява нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като решението е окончателно. По аргумент за противното от разпоредбата на чл.7 ал.2 ГПК, съдът не е длъжен да уведомява страните за постановените от него неподлежащи на обжалване актове. С оглед изложеното не е налице нито едно от твърдяните от молителката процесуални нарушения, които да обосноват отмяна на влязлото в сила решение на Софийски градски съд при условията на чл.303 ал.1 т.5 ГПК. Подадената молба с такова искане е неоснователна и следва да се отхвърли, като на ответните по нея страни бъдат присъдени разноските в настоящето производство. По изложените съображения Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Е. Б. К. за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски градски съд № 1068/ 16.02.2015 г. по гр.д.№ 14906/ 2012 г. ОСЪЖДА Е. Б. К., Е. [ЕГН], [населено място], [улица], да заплати на Ц. Д. А., [населено място], [улица], 500 лв (петстотин лева) разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: