3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 602 С., 20.09.2013 година Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осемнадесети септември две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева ч. т. дело № 3101/ 2013 год. Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] - [населено място] срещу Определение № 163 от 14.05.2013 г. по ч.т.д. № 150/ 2013 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено Определение от 17.04.2013 г. по т.д. № 103/ 2012 г. на Ямболски окръжен съд за спиране на производството по делото до приключване на т.д. 21/2013 г. на ЯОС и т.д.№ 23/2013 г. на ЯОС, с оплакване за неправилност. Жалбоподателят излага, че решенията по посочените две дела не са преюдициални за спора по настоящото производство - към настоящия момент управителите на двете търговски дружества - ответници - са надлежно вписани и представляват дружествата - ищецът може да се позовава на вписаните обстоятелства, които са задължителни и за съда, и съгласно чл. 140 ал. 4 ТЗ изборът и освобождаването на управител имат действие от вписването в търговския регистър - вписването е конститутивно. Жалбоподателят иска обжалваното определение да се отмени, както и определението за спиране на производството по делото. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи, че обжалваното определение е неправилно и иска да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, което основава на решения на ВКС, постановени на основание чл. 290 ГПК и на т.3 от ТР №1/06.12.2002 г. по тълк.д.№1/2002 г. на ВКС, ОСГК за действието на решенията на дружествените органи по отношение на третите лица. Като заключава, че неправилно съдът е приел, че само факта на оспорване на решенията на ОС на О. с иск по чл. 74 ТЗ по въпроса за освобождаването на управителя, е достатъчен автоматично да породи действие за третите лица, без да съотнася този въпрос към факта дали решението на ОС на О. е вписано в търговския регистър, жалбоподателят иска да се допусне касационно обжалване на въззивното определение. Ответниците по частната касационна жалба [фирма] - [населено място] и [фирма] - [населено място] не изразяват становища по искането за допускане на касационно обжалване, нито по основателността на жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, с което е спряно производството по делото на основание чл. 229 т. 4 ГПК, намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна. С обжалваното определение е потвърдено първоинстанционното определение, с което е спряно производството по делото до приключване на т.д. №21/2013 г. на ЯОС и т.д.№23/2013 г. на ЯОС, по които са предявени съответни искове по чл. 74 ТЗ за отмяна решения на ОС на съдружниците на всяко от дружествата, с което посочените съдружници са изключени и са освободени като управители. Съдът е изложил, че в настоящото производство са депозирани пълномощни на посочените процесуални представители по договор за правна помощ, сключен със съответните управители на всяко от дружествата, едното от които е оттеглено. Въз основа на това е приел, че няма яснота кои са съдружници във всяко от търговските дружества - ответници по делото и кои са техните управители, и кой е надлежният представляващ, който да осъществи процесуално представителство, а служебно задължение на съда е да следи за надлежно извършване на процесуалните действия. Като е заключил, че при ненадлежно упражнена представителна власт дружествата ще са лишени от възможността за активно участие в процеса за защита на своите права и интереси, което е основание за отмяна на постановения съдебен акт, е потвърдил определението за спиране по чл. 229 ал.1 т. 4 ГПК. Искането за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по разрешения процесуалноправен въпрос: кога решението по разглежданото дело ще има значение за правилното решаване на спора по настоящото дело, е основателно на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Трайноустановена е съдебната практика за условията по чл. 229 т. 4 ГПК за спиране на производството по делото - когато се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора по настоящото дело, като съдебната практика е наложила, че такова дело е гражданско дело, наказателно дело или административно дело, когато обуславят изхода на спора по делото, което се спира. Обжалваното определение е неправилно. Вписаните в търговския регистър лица за управители на всяко от търговските дружества - ответници по делото, са овластени по силата на закона да представляват дружествата, съответно да упълномощават процесуални представители. Решенията по предявени искове по чл. 74 ТЗ за отмяна на решения на търговското дружество, с което вписаните като управители лица, са изключени като съдружници и са заличени като управители, няма обратно действие и не е обуславящо за изхода на спора по настоящото дело. До вписването в Търговския регистър на нови управители, вписаните управители представляват търговското дружество, тъй като съгласно чл. 140 ал. 4 ТЗ избор и освобождаване на управител имат действие от вписването им в търговския регистър. Ако съдът счита, че има опасност от нарушаване правото на защита на търговските дружества, ако се приеме, че е налице противоречие в интересите между представляван и представител, може за делото да назначи особен представител по чл. 29 ал. 4 ГПК. По изложените съображения обжалваното определение като неправилно следва да се отмени и да се постанови друго, с което се отмени първоинстанционното определение за спиране производството по делото по чл. 229 ал.1 т. 4 ГПК. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯ Определение № 163 от 14.05.2013 г. по ч.т.д. № 150/ 2013 г. на Бургаски апелативен съд и вместо това постановява: ОТМЕНЯ Определение от 17.04.2013 г. по т.д.№103/2912 г. на Ямболски окръжен съд за спиране на производството по делото. ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на процесуалните действия. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: