Р Е Ш Е Н И Е № 7 гр. София, 31 януари 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 16 януари, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Жанина Начева при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора Ю. Петкова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 2217/2012 година. Производството е по чл. 423 НПК. С молбата си от 12.11.2012 г., поддържана в съдебно заседание, осъденият А. А. Д., понастоящем в затвора гр. Белене, е направил искане за възобновяване на наказателното производството, по нохд № 521/2011 г., на Русенския районен съд, отмяна на влязлата в сила присъда и връщане на делото за ново разглеждане. Като основание се сочи неправилно приложение на института, на задочното осъждане и се изтъкват съображения за незаконосъобразност при приложението му. В съдебно заседание, подсъдимият лично и чрез защитникът си поддържа искането. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че искането е неоснователно, поради което не следва да бъде уважено. Върховният касационен съд, след като обсъди искането, наведените доводи и данните по делото, за да се произнесе взе в пред вид следното: С присъда № 137/19.05.2011 г., Русенският районен съд, 8-ми наказателен състав, е признал подс. А. А. Д. за виновен в извършено за времето от 25.04.2010 г. - 27.04.2010 г., в гр. Сл. п., обл. Русе, престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК и при условията на чл. 54 НК, го е осъдил на четири години лишаване от свобода, при “строг” първоначален режим, което да изтърпи в затворническо заведение от „закрит” тип. Постановил е на основание чл. 70, ал. 7 НК, да изтърпи отделно остатъка по УПО, определен по чнд 698/2009 г. на ОС Ловеч, в размер на четири месеца и дванадесет дни, при първоначален „строг” режим в затворническо заведение от „закрит” тип и е присъдил направените разноски. С въззивно решение № 131/12.10.2011 г., постановено по внохд № 463/2011 г., Русенският окръжен съд, наказателна колегия, е потвърдил първоинстанционната присъда. Върховният касационен съд счита, искането на осъдения А. Д., за възобновяване на производството по делото, на основание чл. 423 НПК, за неоснователно. В посоченият текст, са посочени две кумулативни основания при наличието на които, може да бъде допуснато възобновяване на наказателното производство. Разпоредбите на чл. 423, ал. 1 НПК сочат, че искането на задочно осъдения трябва, да бъде направено в шестмесечен срок от узнаване на влязлата в сила присъда и да не е участвал в наказателното производство срещу него по уважителни причини. В настоящият случай, осъденият Д. е знаел и участвал в наказателното производство водено срещу него, за извършено престъпление от общ характер. Това знание се установява по безспорен начин от приложените на л. 82 и 84 от досъдебното производство постановление за привличане на обвиняем, вземане мярка за неотклонение и протокол за разпит в това му качество, с които е уведомен за започващото наказателно преследване по посочения текст от НК. За първото по делото заседание пред Районен съд ор. Русе – на 06.04.2011 г., редовно призован се е явил лично, като е упълномощил защитник – адвокат Р. – пълномощно от 05.04.2011 г. – л. 12. Делото е било отложено по молба на защитника, като за новата дата – 11.042011 г., подс. Д. е бил уведомен в съдебно заседание. В последствие се е укрил – напуснал посоченият от него адрес и не се явявал за съдебните заседания, поради което мярката му за неотклонение е била променена в „задържане под стража” – протокол от 15.04.2011 г. Налице са данни, че е напуснал Р България на 06.04.2011 г. и се намира в Р Гърция – писмо № 811/12.05.2011 г. на М-во на правосъдието ГД „Охрана”. Бил обявен за местно и общонационално издирване – бюлетин № 111/2011 г. на ОД МВР Русе и тлгр. 16112/27.04.2011 г. В последствие делото законосъобразно е било разгледано при условията на чл. 269, ал. 3, т. 1, 2 и 4 НПК - на 19.05.2011 г., в присъствие на защитника му. С оглед на тези безспорни данни, осъденият Д., не може да се позовава на неучастие във воденото срещу него наказателно производство, тъй като процедурата по чл. 254, ал. 4 НПК е била изпълнена за първото по делото заседание в което той се е явил лично, а неучастието му се дължи единствено на неговото виновно поведение – укриване от съдебните органи, т. е. не се е явил в съдебно заседание без уважителни причини. Поради това, той не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Ето защо, Върховният касационен съд счита, че не са налице основанията по чл. 423, ал. 1 НПК, за възобновяване на наказателното производство, поради което искането следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното, 2 наказателно отделение при Върховния касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на задочно осъдения А. А. Д., понастоящем в затвора гр. Белене, за възобновяване на наказателното производство, по нохд № 521/2011 г., на Русенския районен съд, 8-ми наказателен състав. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: