Р Е Ш Е Н И Е
№ 137
гр. София, 18 април 2023 година
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА
при участието на секретаря Eлеонора Михайлова и в присъствието на прокурор Тома Комов, изслуша докладваното от съдията Каракашева дело № 93/2023 година и съобрази следното:
Производство пред ВКС е по реда на чл. 424, ал. 2, вр. 423, ал. 1 от НПК и е образувано по искане на задочно осъдения К. Н. К. за възобновяване на НОХД № 528/2017 г. на Сливнишки районен съд и отмяна на постановената по него присъда № 260005/10.06.2021 г..
С тази присъда искателят К. Н. К. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343в, ал.2 от НК за това, че на 13.11.2016г., в гр. Сливница, управлявал МПС-л.а. „****“, модел „***“, с рег. [рег.номер на МПС] , без съответно свидетелство за управление на МПС в едногодишен срок от наказването му по административен ред с Наказателно постановление №16-0260-000251/30.09.2016г. на Началника на РУ Елена при ОД на МВР Велико Търново, връчено му на 10.10.2016г. и влязло в сила на 18.10.2016г. за управление на МПС, без съответно свидетелство за управление, като на основание посочената материалноправна норма и чл.54 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, което да изтърпи при първоначален „общ“ режим и глоба в размер на 500.00лв.
Разноските по делото били възложени в тежест на осъдения.
Присъдата не е била проверявана по въззивен ред.Същата е влязла в законна сила на 26.06.2021г.
В искането, поддържано в съдебно заседание пред ВКС лично от осъдения и служебния му защитник адв.К., се твърди, че К., макар да е бил уведомен за започналото съдебно производство пред РС Сливница, включително и призован за насроченото за 08.10.2018г. съдебно заседание и за резервната дата на 19.12.2018г., е бил лишен от възможността за участва в него, тъй като е бил задържан в затвор в Република Гърция.В допълнение към изложените в искането съображения адв.К. акцентира върху това, че РС Сливница след постановеното спиране на делото е възобновил производството по същото и продължил разглеждането му без да извърши необходимите справки с цел проверка на информацията, изводима от бащата на осъдения, според която осъденият К. продължава да пребивава в затвор в Република Гърция и към този момент.Поддържа също, че осъденият К. не е участвал в съдебното разглеждане на делото по причини, стоящи извън него, а именно – задържане от компетентните гръцки власти и изтърпяване на наказание, наложено от същите.В този смисъл твърди, че е налице основанието за възобновяване на наказателното производство по чл.423, ал.1 от НПК в хипотезата на т.2 от цитирания текст- неизпълнение на процедурата по чл.247в, ал.1 от НПК и неявяване на осъдения в съдебно заседание по уважителни причини.
Отправената с искането претенция е делото да се възобнови, за да се осигури правото на осъдения К. на лично участие и пълноценно осъществяване на правото му на защита.
Представителят на ВКП дава становище, че искането за възобновяване е неоснователно.Излага съображения за липса на основанията, визирани в чл.423, ал.1 от НПК.Настоява, че осъденият е знаел за воденото срещу него наказателно производство, като неучастието му в съдебната фаза на процеса се дължи на укриването му.По тези съображения пледира искането да бъде оставено без уважение.
Осъденият К., в последната си дума, моли делото да се възобнови.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делата, намери за установено следното:
Искането е процесуално допустимо.Подадено е от легитимирано лице, в законоустановения в чл.423, ал.1 от НПК шестмесечен срок. По делото са налице данни, че фактическото предаване на К. К. на българските власти по повод издадена спрямо него Европейска заповед за арест /ЕЗА/ е осъществено на 10.11.2022 г., а искането е постъпило във ВКС на 05.01.2023г., т. е. в изискуемия от приложимата процесуална норма шестмесечен срок.
При разглеждането му по същество ВКС намери същото и за ОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения:
Производството по чл.423 ал.1 от НПК визира правото на задочно осъденото лице да иска отмяна на постановената спрямо него присъда при всяко обективно незнание за започналото срещу него наказателно производство, което незнание не следва да се дължи на некоректното му процесуално поведение. Целта на коментирания институт е да се възстанови правото на обвиняемия/подсъдимия , регламентирано в НПК, на лично участие в наказателния процес.Извън съмнение е обстоятелството, че това право е с фундаментално значение за справедливостта на провежданото наказателно производство и накърняването му винаги сочи на конфликт с изискванията по чл. 6, т. 1, вр. т. 3, б. „с”, „d” и „е” от ЕКЗПЧ.За преодоляването на този конфликт е предвиден институтът за възобновяване при задочно осъждане като специфичен процесуален механизъм с компенсаторен характер, чието предназначение е да осигури ефективно упражняване на правото на лично участие на осъдения в нов съдебен процес, когато това не е било сторено в проведения такъв в негово отсъствие. Съобразно сега действащата редакция на чл. 423, ал. 1 от НПК, за да не се допусне отказ от справедливо правосъдие, привеждането на този механизъм в действие е задължително във всички случаи, освен ако: 1. след предявяване на обвинението на досъдебното производство осъденият се е укрил и процедурата по чл.247б ал.1 от НПК не може да бъде изпълнена и 2. макар и процедурата по чл.247в ал.1 от НПК да е изпълнена, осъденият не се е явил в съдебното заседание без уважителна причина.
Доколкото, в конкретния случай е извън съмнение обстоятелството, че първоинстанционното съдебно производство, приключило с посочената по-горе присъда, е протекло в отсъствие на осъдения К., се налага обсъждане и на двете коментирани хипотези, визирани в чл.423, ал.1 от НПК в контекста на движението на делото и на процесуалното поведение на осъдения.
От материалите, приложени на досъдебното производство е видно, че К. Н. К. е бил привлечен в качеството на обвиняем лично на 11.05.2017 г., спрямо него е била взета мярка за неотклонение „парична гаранция “ в размер на 400лв. /внесена на 17.05.2017г., видно от приложеното на л.77 от ДП №342/2016г. по описа на РУ на МВР Сливница при ОД МВР София / и му е проведен разпит в това процесуално качество. При предявяване на обвинението и провеждането на разпит на обвиняемия е присъствал и договорния му защитник адв.А. В.. В самото Постановление е отразено, че К. К. се задължава да не нарушава взетата мярка за неотклонение; да не напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган и да се явява при призоваване, като обвиняемия лично е положил подпис в процесуалния документ и е получил препис от него. В постановлението за привличане на обвиняем и в протокола за разпит като постоянен и настоящ адрес на К. е посочено [населено място], обл.Велико Търново, [улица].
При проследяване на по-нататъшното движение на делото се установява, че след приключване на досъдебното производство прокурор от РП Сливница е внесъл в РС Сливница обвинителен акт, с който е повдигнал обвинение срещу К. за престъпление по чл.343в, ал.2 от НК.По този процесуален документ е било образувано пред РС Сливница НОХД №528/2017г. по описа на съда, като с разпореждане от 10.08.2017г. съдията-докладчик е насрочил делото за 16.10.2017г.На посочената дата не е било проведено съдебно заседание, тъй като договорния защитник на осъдения –адв.В. е била ангажирана по друго дело.При следващото разглеждане на делото на датата 13.12.2017г. адв.В. е уведомила съдебния състав, че подзащитния й се намира в затвор в Република Гърция.В тази връзка е изискана и постъпила в РС Сливница информация от МВР, Дирекция „Консулски отношения“, съгласно която К. Н. К. е задържан на територията на Република Гърция на 07.10.2017г. и на 10.10.2017г. е настанен в затвора Комотини с обвинение за трафик на нелегални мигранти.При тези данни съдебният състав е приел, че К. следва да бъде призован за следващото съдебно заседание чрез механизма на международно-правното сътрудничество.Изпратената в тази връзка съдебна поръчка до компетентните гръцки власти е била изпълнена, като на осъденото лице са били връчени книжата по чл.247в, ал.1 от НПК и същото е било редовно уведомено за насроченото за 08.10.2018г. съдебно заседание, както и за резервната дата на 19.12.2018г., като е изразило желание за лично участие в производството.На проведеното на първата от двете дати съдебно заседание осъденият не се е явил.Упълномощеният му защитник адв.В. е информирала съдебния състав, че той продължава да пребивава в затвора на Република Гърция но желае да участва лично в провежданото пред РС Сливница съдебно производство и е отправила искане за спиране на последното.Съдът е приел наличие на хипотезата, визирана в чл.25, ал.1, т.2 от НПК и е спрял производството по делото до отпадане на основанията, препядстващи възможността на осъдения да се яви в съдебно заседание и да участва лично в образуваното срещу него наказателно производство.На 30.10.2020г. съдът е възобновил производството по делото и е насрочил съдебно заседание за 11.12.2020г.На проведеното такова съдът е приел, че осъденият е редовно призован „чрез баща си, който отбелязал, че синът му търпи наказание „лишаване от свобода“ в Гърция“.При тези данни съдът постановил делото да бъде разгледано по реда на чл.269, ал.1 от НПК и разпоредил за следващото съдебно заседание на 29.01.2021г. осъденият К. да бъде призован чрез договорния си защитник, без да съобрази изявлението на последния, обективирано в молбата, приложена на л.110 от съдебното дело, че контакта й с К. е преустановен.Наред с това съдът изискал от БПП определянето на адвокат, който да бъде назначен за резервен защитник на осъдения.На проведеното на последно посочената дата съдебно заседание съдът приел, че осъденият е редовно призован чрез резервния си защитник, назначил последния съгласно реда, указан в чл.94, ал.3, вр. ал.1, т.8 от НПК; провел разпоредително заседание, отложил делото за друга дата, на която приключил производството по делото, постановявайки осъждане на К. с присъдата, чиято отмяна се иска.
Видно е от материалите по делото, че влязлата в законна сила на 26.06.2021г. присъда била изпратена на основание чл.416, ал.2 от НПК за изпълнение на РП Сливница, която я препратила по делегация на РП Велико Търново.Последната издала Европейска заповед за арест по отношение на К. К. за целите на наказателното изпълнение на присъдата, постановена от РС Сливница, на основание която гръцките власти предали на българските такива исканото лице, като фактическото приемане на последното било осъществено на 10.11.2022г.
От приложеното на л.9 от касационното дело удостоверение за излизане от затвора, издадено от Министерство за защита на гражданите, Република Гърция е видно, че осъденият К. е бил задържан под стража на 07.10.2017г. от компетентните гръцки власти; с решение по жалба №269/20-3-2018г. на Апелативен наказателен съд, област Тракия му е наложено общо наказание от 13 години лишаване от свобода, от които 8 години за изтърпяване, което е изтърпяно частично, като на 20.10.2022г. с решение №507/20.10.2022г. на Съдебен съвет на първоинстанционната юрисдикция гр. Лариса е освободен, а оставащото за изтърпяване наказание от една година, четири месеца и седем дни е отложено.
Гореизложеното налага следните изводи:
Несъмнено осъденият К. К. е знаел за воденото срещу него наказателно производство, тъй като на досъдебната фаза на процеса е участвал лично.От материалите по делото е видно, че след привличането му към наказателна отговорност и преди внасяне на изготвения от РП Сливница обвинителен акт в РС Сливница осъденият е напуснал заявеният от него пред органите на досъдебното производство адрес на пребиваване, без да уведоми последните за това обстоятелство.Именно това му поведение е препядствало надлежното изпълнение на процедурата по чл.247в ал.1 от НПК, която законодателят в чл.423, ал.1, изр.2 , хипотеза 1 от НПК е приел като задължителна предпоставка за възобновяване на наказателното производство, което очертава неоснователност на искането на това основание.
Втората предвидена в чл.423, ал.1, изр.2 от НПК хипотеза изисква анализ дали неявяването му в първоинстанционното производство, завършило с постановяване на осъдителната присъда, се дължи на уважителна причина или не. Материалите по делото недвусмислено сочат, че след образуване на НОХД № 528/2017 г. К. е бил търсен, за да бъде призован и практически да му бъде осигурено правото на лично участие в съдебната фаза на процеса, като в тази връзка категорично е било установено, че той е бил задържан на 07.10.2017 г. от гръцките власти, от която дата пребивава в затвор в Комотини.Безспорно е установено също, че престоят на осъденият К. в затвор в Република Гърция за изтърпяване на наложеното му там наказание е продължил до 10.11.2022г., т.е. до датата на фактическото му предаване на основание издадената ЕЗА.В този смисъл несъмнено по делото е обстоятелството, че от момента, в който е започнало до този, в който е приключило съдебното производство пред РС –Сливница осъденият е бил лишен от възможността да участва лично в последното, въпреки, че двукратно /лично, видно от обективираната в изпълнената съдебна поръчка информация, а впоследствие и чрез договорния си защитник адв.В. / е заявил желание да присъства на разглеждането на делото и по този начин да реализира правото си на защита.Извън съмнение е обстоятелството, че неявяването на осъдения пред РС Сливница се дължи на причини, които не зависят от него, тъй като към този момент е изтърпявал наказание в гръцката държава.С оглед на това се налага извод, че осъденият по уважителна причина не се е явил на съдебните заседания пред РС –Сливница, което очертава основателност на искането му във втората хипотеза на чл.423, ал.1, изр.2 от НПК. Това предопределя възобновяване на делото; отмяна на постановената присъда и връщане на делото на първоинстанционния съд- РС-Сливница, от стадия на съдебното заседание.
Настоящият съдебен състав намери, че приложените към делото материали формират извод за налична опасност от укриване на К., предвид мобилността на същия в аспекта на множеството му напускания на Република България и с оглед на обстоятелството, че е задържан и приведен в Затвора –гр.Ловеч за изпълнение на наказанието лишаване от свобода с присъдата на СлРС, която поради изхода на делото следва да бъде отменена.Поради тази причина, касационният съд счита, че по отношение на него следва да бъде взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ .
Водим от горното и на основание чл. 425, ал.1, т.1, във вр. с чл.423, ал.1 от НПК, ВКС, I НО,
Р Е Ш И:
ВЪЗОБНОВЯВА НОХД № 528/2017 г. по описа на РС Сливница, VІ състав, като ОТМЕНЯ постановената по него присъда № 260005/10.06.2021 г., с която подсъдимият К. Н. К. е бил осъден за престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание.
ВЗЕМА мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо подсъдимия К. Н. К..
Копие от решението да се изпрати на отдел „Съдебен и изпълнение на наказанията“ при ВКП за сведение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |