Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 60142/2021 г.
гр. София, 26.01.2022 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Стоев
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
при участието на секретаря Даниела Танева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 974 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационно обжалване на решение № 558 от 18.11.2020г. по гр.д. № 700/2020г. на Плевенски окръжен съд, с което след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 338 от 05.03.2020г. по гр.д. № 6143/2019г. на Плевенски районен съд, като краен резултат е постановено следното:
- отхвърлени са исковете на Е. Л. П. против М. Й. Н., лично и в качеството му на ЕТ Боян-М. Н.”, и против „Боян 82” ООД за нищожност на шест договора за покупко-продажба на земеделски земи, сключени в периода 14.11.2013г. - 05.12.2013г. поради противоречие със закона / на две отделни основания/, поради заобикаляне на закона и поради привидност;
- отхвърлен е иска за делба на недвижимите имоти, предмет на тези договори за продажба, а именно 242 бр. земеделски имота в землището на [населено място] и [населено място] предявен от Е. Л. П. срещу М. Й. Н..
Касационната жалба е подадена от ищцата Е. Л. П. Поддържа се в жалбата, подадена чрез пълномощника адв.С., че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано по подробно изложени съображения.
Ответниците М. Й. Н. - лично и като ЕТ „Боян-М. Н.” и „Боян 82” ООД оспорват жалбата.
С определение № 60301 от 06.07.2021г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: допустимо ли е от чл.24, ал.1 СК и при даденото тълкуване в т.6 на ППВС № 5/1972г., разпореждане по време на брака с имущество, придобито в съпружеска имуществена общност /СИО/, извършено от двамата съпрузи в полза на единия от тях, регистриран като едноличен търговец; какво е значението в тази връзка на предвидената в чл.27 ЗДДФЛ възможност съпругът нетърговец да даде писмено съгласие с нотариална заверка на подписа за включване на движими и недвижими вещи, придобити в СИО, в имуществото на едноличния търговец, регистриран от другия съпруг.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:
Производството е по искове по чл.26 ЗЗД за нищожност на шест договора за покупко-продажба на недвижими имоти със земеделски характер, общо 244 на брой, сключени в периода от 14.11.2013г. до 05.12.2013г. между ищцата и съпруга й М. Н. като продавачи и ЕТ „Боян-М. Н.”, като купувач. Поддържаните основания за нищожност са четири: 1/противоречие със закона - чл.8, ал.1 ЗЗД и чл.183 ЗЗД, тъй като едноличният търговец не е самостоятелен правен субект, което означава, че М. Н. е договарял сам със себе си, а договорът по определение е съглашение на две или повече лица; 2/ противоречие със закона - чл. 24,ал.1 СК, тъй като съпружеската имуществена общност е бездялова и докато трае общността единия съпруг не може да прехвърля на другия, респ. на регистрирания от него едноличен търговец, правото на собственост върху своя дял; 3/ заобикаляне на закона, доколкото с договорите е постигнато прекратяване на съпружеската имуществена общност върху имотите не по реда на чл. 27 СК; 4/ привидност, поради това, че реални парични престации за плащане не са извършени, а купувачът едноличен търговец е наредил паричните суми по личната сметка на М. Н.. Предявен е и иск за делба на тези 244 бр. земеделски имоти, предмет на договорите за продажба, между ищцата и ответника М. Н.. Производството по иска за делба е прекратено по отношение на два имота, описани в нотариален акт № 195, том 3, рег.№ 4059, н.д. №55 от 05.12.2013г. на нотариус рег. № *, с оглед на което предмет на делба са останали 242 имота. С уточняваща молба от 18.10.2019г. ищцата заявява, че не предявява иск за нищожност на договора от 13.03.2014г. за прехвърляне на търговско предприятие на едноличния търговец в полза на „Боян 82” ООД, но счита, че договорът няма вещно-транслативен ефект за спорните имоти, доколкото прехвърлителят не е могъл да прехвърли повече права, отколкото има.
Установено е, че Е. П. и М. Н. са бивши съпрузи - бракът им сключен през 1981г. и е прекратен през 2016г. със споразумение. През 1993г. М. Н. е регистриран като ЕТ „Боян.-М. Н.”. През 2013г. е учредено „Боян 82” ООД от М. Н. и Б. М. Н. - техен син и управител на дружеството. Двамата съпрузи са упълномощили сина си Б. да се разпорежда със земеделските земи, придобити от тях по време на брака.
С атакуваните като нищожни шест договора за продажба, сключени във формата на нотариален акт, четири от месец ноември 2013г. и два от декември 2013г., Б. Н., като пълномощник на родителите си, продава на ЕТ „Боян-М. Н.” земеделските имоти. Установено е, че цената на имотите е заплатена по банков път - от сметка на ЕТ „Боян-М. Н.” по лична сметка на ответника М. Н.. Не се спори, че всички тези имоти, предмет на сделките, са придобити по време на брака на възмездно основание на името на М. Н..
С договор от 13.03.2014г. с нотариална заверка на подписите, е извършено прехвърляне на предприятието на едноличния търговец в полза на „Боян 82” ООД, включително всички недвижими имоти, които са по баланса към 28.02.2014г.
Установено е, че с предходен нотариален акт от 01.07.2013г. Е. и М. Н. са продали на ЕТ „Боян-М. Н.” други недвижими имоти, също придобити по време на брака, като ищцата лично е участвала при сключването на договора. Тази сделка не е атакувана от ищцата като нищожна.
При тези фактически обстоятелства първоинстанционният съд е уважил иска за прогласяване на нищожност поради противоречие с чл.24, ал.1 СК; искът за делба е отхвърлил поради липса на съсобственост, доколкото сделката на разпореждане от ЕТ „Боян-М. Н.” в полза на „Боян 82”ООД е относително недействителна спрямо ищцата, но тя не се е позовала на относителната недействителност по реда и в сроковете на чл. 24, ал.4 СК.
Въззивният съд е отменил решението за уважаване на иска по чл.26, ал.1 ЗЗД и е потвърдил решението в останалата част - за отхвърляне на исковете за нищожност на другите поддържани основания и за отхвърляне на иска за делба.
По първото основание за нищожност е приел, че липсва нарушение на чл.8 и чл.183 ЗЗД. Изтъкнал е, че едноличният търговец е определена от закона правоспособност на физическото лице, придобита с факта на регистрация в търговския регистър, без да се създава нов правен субект, различен от физическото лице. В случая не е нарушена нормата на чл.8 ЗЗД, тъй като участват две различни лица като продавач и купувач са налице - продавачи по договорите са ищцата и съпруга й, а последният е купувач.
Второто основание за нищожност - нарушение на чл.24, ал.1 СК въззивният съд също е намерил за неоснователно. Приел е, че липсва нарушение на забраната съпрузите да се разпореждат по време на брака с дела, който биха получили от СИО при прекратяването й. Със сключените сделки имотите, които са притежавани в режим на СИО, са преминали в патримониума на единия от съпрузите в качеството му на едноличен търговец. Тези сделки не са нищожни. Чл.22, ал.3 СК прогласява за лична собственост вещните права, придобити от единия съпруг - ЕТ по време на брака за упражняване на търговската му дейност и включени в неговото предприятие. Разпоредбата на чл.27, ал.1, т.2 ЗДДФЛ дава възможност едноличният търговец да включи в търговското предприятие движими и недвижими вещи, които са част от съпружеската имуществена общност; това се извършва с протокол, съставен от едноличния търговец и с декларация за съгласие на другия съпруг, с нотариална заверка на подписа.
По-нататък съдът е извършил разграничение между правилата за съпружеската имуществена общност в правната уредба по Семейните кодекси от 1968г., от 1985г. и сега действащия Семеен кодекс от 2009г. Изтъкнал е, че при първите два кодекса режимът на СИО е императивен, докато новият кодекс дава възможност съпрузите да изберат режима на имуществените си отношения. И в трите кодекса е уредена презумпцията за съвместен принос при възмездно придобиване на вещни права, както и са налице разпоредби, според които докато трае бракът, никой от съпрузите не може да се разпорежда с дела, който би получил при прекратяване на СИО, а разпореждането с общото имущество, се извършва съвместно от двамата съпрузи. Същевременно, нормите на трите кодекса уреждат по различен начин статута на имуществото, индивидуална собственост на единия съпруг, което му служи за упражняване на занятие/търговска дейност. В СК от 1968г. - чл.13, ал. 2 е предвидено, че не стават общи движимите вещи, придобити от единия съпруг през време на брака, които му служат за обикновено лично ползване или за упражняване на занятие, като в т.5 на ППВС № 5/1972 г. по тълкувателен път е посочено кои са тези вещи. В СК от 1985 г. разпоредбата на чл.20, ал.2 изрично сочи, че лични са движимите вещи, придобити от единия съпруг през време на брака, които му служат за обикновено лично ползване или за упражняване на професия. С Тълкувателно решение №2/2001г. на ОСГК е прието, че презумпцията за съвместен принос по чл.19 ал.3 СК от 1985г./отм./ се изключва за придобитото по време на брака имущество на съпруга едноличен търговец, когато то е резултат от упражняваната търговска дейност и е включено в търговското предприятие на търговеца. Следователно, включването на имущество, което е съпружеска имуществена общност, в предприятието на единия съпруг, регистриран като ЕТ, е правна възможност. Търговското предприятие на ЕТ е обособено от имуществото на физическото лице и търговецът може да се разпорежда с него, без да е необходимо съгласието на другия съпруг по чл.24 ал. 2 СК. С разпоредбата на чл.22 ал.3 законодателят възприема установената до този момент практика по посоченото Тълкувателно решение. В съответствие с така възприетото е и разпоредбата на чл.27, ал.1, т.2 и ал.4 ЗДДФЛ, с която макар и за данъчни цели се предоставя възможност на съпруга - нетърговец да се разпореди валидно с фингираната Ѕ идеална част от вещ СИО, при което правата върху вещта излизат от патримониума на съпрузите и се включват в патримониума на търговското предприятие на съпруга - търговец. С оглед на тези законодателни промени след 1972 г., касаещи правата на съпрузите по отношение на вещи, придобити по време на брака, свързани с упражняване на професия и търговска дейност на един от съпрузите, то т. 6 на ППВС № 5/1972 г., което е запазило значението си, следва да се разбира, че не са недействителни сделките, с които съпрузите заедно се разпореждат с имущество СИО в полза на единият от тях, упражняващ търговска дейност като едноличен търговец. Такива сделки пораждат вещно-транслативно действие, в резултат на което предприятието на ЕТ включва съответната вещ, независимо от съпружеския произход до този момент. Въз основа на това съдът е приел, че атакуваните сделки не нарушават закона. СИО между съпрузите е прекратена по ред, който не е изрично предвиден в чл. 27 от СК, но изброяването в разпоредбата не е изчерпателно.
Искът за нищожност на договорите поради заобикаляне на закона съдът също е намерил за неоснователен. Приел е, че с процесните договори не се постига забранена от закона цел - заобикаляне на разпоредбите на чл.21, чл.24 и чл.27 СК, а напротив, касае за постигане на предвидена в закона /разпоредбата на чл. 27 ЗДДФЛ/ правна възможност част от имущество на съпрузите, което е СИО да бъде включено в предприятието на съпруга - едноличен търговец, за което разпореждане ищцата е дала съгласие. Липсват доказателства, тежестта за което е върху ищцата, извършените разпореждания да са с единствена цел тя да бъде лишена от своя дял в общността при развода й с М. Н.. Разводът е настъпил няколко години след сделките и няма данни към момента на сключването им отношенията между страните да били влошени.
Искът за нищожност поради привидност на договорите е обоснован не с твърдения, че страните не са желаели изобщо сключването на сделка /абсолютна симулация/ или че прикрили истинската сделка /относителна симулация/ с друг вид сделка, а с ненадлежно плащане на цената по договорите. Неплащането на продажната цена не е индиция за привидност, а и по делото е установено, че плащане е извършено от сметка на едноличния търговец по сметка на М. Н.. При липса на обратно писмо или други доказателства, допустими за разкриване на симулацията, твърденията за привидност на процесните договори са недоказани.
Предявеният иск за делба на 242 бр. недвижими имоти съдът е отхвърлил поради липса на съсобственост. Атакуваните шест сделки са породили вещно-транслативен ефект, като недвижимите имоти са преминали в патримониума на търговското предприятие на ЕТ и са станали индивидуална собственост на съпруга ЕТ при условията на чл.22, ал.3 СК. Към момента на прекратяване на брака между ищцата и ответника М. Н. имотите не са СИО и обикновена съсобственост върху тях не възниква.
По основанието за касационно обжалване.
Правният въпрос: действително ли е, с оглед разпоредбата на чл.24, ал.1 СК и при тълкуването в т.6 на ППВС № 5/1972г., разпореждане по време на брака с имущество, придобито в режим на СИО, извършено от двамата съпрузи в полза на единия от тях, регистриран като едноличен търговец следва да получи положителен отговор. Разпоредбата на чл. 24, ал.1, пр.2 СК забранява на съпрузите докато трае брака да се разпореждат с дела си, който биха получили при прекратяване на имуществената общност. Идентична разпоредба съществува и в отменените два семейни кодекса - чл.14, ал.2 СК от 1968г. и чл.22, ал.1 СК от 1985г. Според тълкуването в т.6 на ППВС 5/1972г. са недействителни договорите между съпрузите, докато трае бракът, чрез които се намаляват имуществените права на единия съпруг или се увреждат интересите на децата от брака, като се заменя общата собственост върху вещите и правата върху вещи, с индивидуална собственост на единия съпруг спрямо тях. Същевременно, в приетото по време на действието на Семейния кодекс от 1985г. Тълкувателно решение № 2/2001г. на ОСГК се дава разрешение, че презумпцията за съвместен принос е изключена за придобитото по време на брака от съпруга - едноличен търговец, когато то е резултат от упражняваната търговска дейност и е включено в търговското предприятие на ЕТ. В мотивите на тълкувателния акт се изтъква, че режимът на СИО се отнася до придобиване на вещи и права върху вещи с потребителски характер, необходими за нужди на семейството, а дейността на ЕТ има за цел формиране на приходи и печалби от реализираната търговска дейност, извършвана посредством търговското предприятие; обръща се внимание, че Семейните кодекси от 1968 г. и 1985 г. са приети при различни обществено-икономически условия когато търговска дейност от субекти на частното право не е могла да бъде извършвана. Тук следва да се допълни, че сега действащият Семеен кодекс от 2009г. е приет и отразява новите обществено-икономически реалности; в неговата уредба режимът на съпружеска имуществена общност е само един от възможните начини за уреждане на имуществените отношения между съпрузите - чл.18 СК; по своя воля съпрузите могат да изберат режим на общност, режим на разделност или договорен режим, като сключване на брачен договор е допустимо и по време на брака и с него може да бъде преуреден статута на вече придобито имущество - чл. 39 СК. Следователно, сега действащата уредба е доста по-гъвкава, дава възможност за избор и за проява на свобода на договаряне в тази сфера, което по предходните кодекси не е било възможно. В сега действащия кодекс постановките на горепосоченото Тълкувателно решение № 2/2001г. на ОСГК са превърнати в законова норма - чл. 22, ал.3 прогласява за лична собственост вещните права, придобити от съпруга - едноличен търговец в резултат на търговската му дейност. Именно през призмата на тази нова уредба, призвана да отговаря на променените обществени отношения, следва да се извършва тълкуването на разпоредбата на чл.24, ал.1 СК и прилагането на постановките на т.6 от ППВС №5/1972г.
Изложеното дава основание да се приеме, че не е забранен от закона и не е нищожен на основание чл. 26, ал.1, пр.1 ЗЗД договор, с който двамата съпрузи прехвърлят на единия от тях, регистриран като едноличен търговец, вещни права, придобити по време на брака. Целта на договора е да се предназначи имуществото за търговската дейност на едноличния търговец и по този начин да се признае личния му характер. Тази цел не е забранена от закона и не противоречи на сега действащата уредба на имуществените отношения между съпрузите. След като съпрузите понастоящем могат свободно да избират режим на имуществените си отношения, включително чрез брачен договор, сключен по време на брака и имащ действие за вече придобитото имущество; след като законът - чл. 22, ал.3 СК изрично признава личен характер на имуществото, придобито от съпруг-търговец и служещо за търговската му дейност, то не може да се отрече възможността с договор между съпрузите да се уговори, че определено имущество, придобито по време на брака на името на единия от тях, служи за дейността същия съпруг, регистриран като едноличен търговец и поради това е негова лична собственост. Такава сделка не представлява разпореждане с дела от съпружеската имуществена общност, който би бил получен при прекратяване на брака по смисъла на чл.24, ал.1, пр.2 СК, тъй като в нея участват и изразяват воля и двамата съпрузи, т.е. разпореждането се извършва от тях съвместно както изисква чл. 24, ал.3 СК. Даденото в т.6 на ППВС 5/1972г. разрешение за недействителност на договори между съпрузите, с които се намаляват имуществените права на единия съпруг, като се заменя общата собственост върху вещите и правата върху вещи, с индивидуална собственост на единия съпруг, не е приложимо в посочената хипотеза.
По косвен начин признание на действителността на такова разпореждане се извлича от разпоредбата на чл. 27 ЗДДФЛ. Тя дава възможност физическото лице - собственик на предприятието на едноличния търговец да включи в имуществото на едноличния търговец придобити от него движими и недвижими вещи, които са съпружеска имуществена общност, за което е необходимо другият съпруг да декларира с нотариално заверена декларация съгласието си за включване на вещта в имуществото на едноличния търговец. Разпоредбата е в данъчен закон и преследва основно данъчни цели, така че няма пряко отношение към притежанието на вещните права. Независимо от това, тя е ясен израз на новото виждане на законодателя за имуществените отношения между съпрузите и по-конкретно за свободата на съпрузите по обща воля да променят предназначението на една вещ и оттам нейния режим.
По касационната жалба.
Обжалваното въззивно решение е постановено в пълно съответствие с гореизложеното разрешение на правния въпрос. Поради това решението не е неправилно поради нарушение на материалния закон, както счита жалбоподателката. Атакуваните договори не противоречат на чл. 24, ал.1, пр.2 СК и не са нищожни на това основание. Предвид дадените по-горе разяснения не е налице и заобикаляне на закона - постигане на несъвместима със закона цел посредством разрешени от закона действия. Целта на семейния кодекс е както да защити съпружеската имуществена общност от посегателства и да гарантира нейното съществуване, така и да даде максимална свобода на двамата съпрузи като титуляри на правото на собственост по своя преценка да се разпореждат с нея. При възприетото разрешение балансът на тези две цели е постигнат.
Отделно, в случая е видно, че са налице сключени идентични по вид продажби /по нотариален акт от 01.07.2013г./ с лично участие на ищцата, които тя не атакува като нищожни. Това поставя под съмнение доколко с предявяване на иска тя действително преследва защитата на съпружеската имуществена общност.
По отношение изводите на съда спрямо останалите основания за нищожност, не са установени предпоставки за допускане на касационен контрол в определението по чл. 288 ГПК и изводите на съда по тях не следва да бъдат преразглеждани. А след като атакуваните договори са действителни, то искът за съдебна делба е неоснователен, тъй като съсобственост върху имотите между бившите съпрузи липсва.
Горното обосновава оставяне в сила на обжалвания акт.
По разноските. При този изход ответниците имат право на всички сторени разноски за водене на делото в трите инстанции. За касационната инстанция всеки от тях е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. с включен ДДС или общо 1200лв. При въззивното разглеждане на спора ответниците са заплатили 926лв. държавна такса, разноски за адвокатско възнаграждение не са направили. Пред районния съд направените от ответниците разноски са 7000лв. за адвокатско възнаграждение. Това възнаграждение не е прекомерно, както счита защитата на жалбоподателката. Предявени са няколко искове, като общият сбор на цената на предявените искове е 185 112 лв. Минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен по чл.7, ал.2, т.5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е 5232лв. Фактическата и правна сложност на спора е несъмнено е висока; обемът на доказателствения материал също е внушителен. Затова възражението за прекомерност не може да бъде уважено. Общото задължение за разноски за трите инстанции възлиза на 9126лв.
Водим от горното и на основание Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 558 от 18.11.2020г. по гр.д. № 700/2020г. на Плевенски окръжен съд.
ОСЪЖДА Е. Л. П. ЕГН [ЕГН] да заплати на М. Й. Н., лично и в качеството му на ЕТ Боян-М. Н.”, ЕИК[ЕИК] и на „Боян 82” ООД, ЕИК[ЕИК] сумата 9126 /девет хиляди сто двадесет и шест/ лева разноски за водене на делото в трите инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: