Р Е Ш Е Н И Е № 3 гр. София, 21 юни 2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на петнадесети януари две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ГАЛИНА ТОНЕВА при секретаря Ил. Р. в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 1129 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Окръжна прокуратура - Благоевград против въззивна присъда № 3905/20.07.2017 г. на Благоевградския окръжен съд, НО, втори състав, постановена по ВНОХД № 159/2017 г. С тази присъда Благоевградският окръжен съд е отменил присъда № 2216/15.03.2017 г. по НОХД № 2397/2016 г., с която Районен съд – Благоевград е признал подсъдимия Б. М. С. за виновен в извършването на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. Вместо това е признал същия подсъдим за невиновен в това, на 10.12.2016 г., около 22. 30 ч., в [населено място], [община], по [улица]да е управлявал л. а. „А. Р.” с рег. [рег.номер на МПС] с концентрация на алкохол в кръвта над 1, 2 на хиляда, а именно 1, 73 на хиляда, установено по надлежния ред, поради което и го е оправдал по обвинението по чл. 343б, ал. 1 от НК. В касационния протест и допълнението към него, поддържани от прокурора от ВКП, се излагат доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 от НК. Твърди се, че в основата за оправдаването на подсъдимия е възприемането като факт, че той е употребил алкохол около 23 ч. (отразено в протокол за медицинско изследване при вземане на кръвна проба), което не е анализирано в съвкупност с останалите доказателства по делото, според които това е станало преди реализирането на ПТП към 22.30 ч. и до тестването му техническо средство не е имал възможност да употреби алкохол. В резултат на неправилната оценка на доказателствените източници се е стигнало до незаконосъобразно оправдаване на подсъдимия. Претендира се отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане на Благоевградския окръжен съд. Подсъдимият не се явява в с. з. пред ВКС, като защитникът му изразява позиция за неоснователност на протеста. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Касационният протест е основателен. За да оправдае подсъдимия по повдигнатото му обвинение по чл. 343б, ал. 1 от НК, мнозинството от въззивният съд е приел, че употребата на алкохол не е била установена по надлежен ред към момента на управление на МПС, респ. към 22. 30 ч. на 10.12.2016 г., когато е имало данни той да е реализирал ПТП. Мотивирал е извода си с това, че тестването за употреба на алкохол с техническо средство „А. ...” (показало концентрация 1, 62 промила) е извършено в 00.55 ч., а свидетелите (св. Д., Т. и М.) не са наблюдавали непрекъснато поведението на подсъдимия до пристигането на първия полицейски патрул след 23. 30 ч. (св. К. и Р.). В тази връзка е приел за необорена констатацията, че той е употребил алкохол в 23 ч. (т. е. след преустановяване на управлението и преди тестването с техническо средство), отразена в протокол за медицинско изследване при вземане на кръвната проба (в 01.10 ч. на 11.12.2016 г.), където още били вписани и други белези, като липса на мирис на алкохол, запазена координация и др. (независимо, че химическата експертиза установила концентрация от 1, 73 на хиляда). ВКС счита, че вътрешното убеждение на инстанциите по същество е суверенно по отношение на оценката на доказателствените източници, но в конкретния случай е съвсем видно, че в обхвата на съдебните разсъждения е включена информация за употреба на алкохол в 23 ч., която нито е била установена от годно доказателствено средство, а още по-малко надлежно проверена. Протоколът за медицинско освидетелстване не е доказателствено средство, годно да установи времето на употребата на алкохол. Вписването на посочения час от дежурния лекар при вземане на кръвната проба не удостоверява верността му и няма онази доказателствена стойност, която съдът му е придал. Записването на тази информация, съобщена от подсъдимия (която той дори не личи да е възпроизвел в обясненията си), не позволява обсъждането й като факт с правно значение, освен ако не е била надлежно проверена, което в случая не е сторено. При тези съображения ВКС намира, че като е поставил в основата за оправдаването на подсъдимия въпросната констатация за времето на употребата на алкохол, без да я провери чрез съпоставка с другите събрани доказателствени материали, то въззивният съд е реализирал касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. За поправяне на този недостатък, което ВКС не може да стори, е наложително, на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК, въззивната присъда да бъде отменена и делото върнато на окръжен съд – Благоевград за ново разглеждане от друг състав от фазата на съдебното заседание. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА въззивна присъда № 3905/20.07.2017 г. на Благоевградския окръжен съд, НО, втори състав, постановена по ВНОХД № 159/2017 г. И ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд от друг състав от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.